РЕШЕНИЕ № 260240
15.03.2021
г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд,
V наказателен състав,
на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и първа година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Камелия
Славейкова
като разгледа докладваното от
съдия Стефанова НАХД № 5416 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба
от „П.“ ДЗЗД с ЕИК …
със седалище в гр.Б. и адрес на управление в ж.к.“Л.“ бл. …, вх. …,
ет. …, ап. …, представлявано от Т. Я. П.,
срещу наказателно постановление
№ 02-0003042/01.12.2020г., издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“–Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 и чл.412а т.2 от
Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С
жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно. Навеждат се доводи, че към датата на проверката са били извършени
всички изискуеми по закона действия във връзка със сключването на трудов
договор с лицето М.Г., който бил представен на проверяващите в Д“ИТ“-Бургас.
Сочат се и нарушения на процесуалния закон. Представят се нови писмени
доказателства. Претендират се разноски.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Явява
се негов упълномощен защитник. Поддържа се жалбата.
За
административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който
оспорва жалбата. Моли да се потвърди наказателното постановление. По негова
молба бе разпитано в качеството на свидетел лицето М.Г. Претендират се разноски
за ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
легитимирано лице, пред материално и териториално компетентен съд, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива в
хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира установено
от фактическа страна следното:
На 28.08.2020г в Д“ИТ“-Бургас постъпил сигнал (лист 39 от делото) от М.П.Г.
с ЕГН **********, в който сезирала органа, че при започването си на работа при
жалбоподателя е била имала устна уговорка за 7 часов работен ден и почивки, а
впоследствие разбрала, че е на 4 часов работен ден и трудов договор не й е бил
връчван за подпис и запознаване.
По повод този сигнал на 02.09.2020г, в 11,40 часа, свидетелите М.С. и Д.С.-
и двете инспекторки Д“ИТ“ – Бургас посетили обект магазин (фотомагазин),
находящ се в гр.Б., кв.С., ул.“А. Д.“ № …, стопанисван от ДЗЗД „П.“ с ЕИК ...
На място връчили на представляващия дружеството призовка за явяване в Д“ИТ“-Бургас
и представяне на документи. На 17.09.20202 г. в Д“ИТ“ –Бургас се явила
представляващата Т. П. и представила екземпляр на трудов договор без да е
подписан от работника Г. (лист 17 от делото), със страни „П.“ ДЗЗД в качеството
на работодател и М.П.Г. с ЕГН ********** в качеството на работник. Взето било и
писмено обяснение от представляващата П. (лист 24 от делото), в което
последната декларирала, че не може да представи подписан от работника трудов договор.
До приключване на проверката не бил представен подписан от работника трудов
договор. Представени били присъствена форма за явяване на работа за месец юли
на 2020 г., в която било отразено, че Г. започнала работа на 13.07.2020 г.,
както и разчетно-платежна ведомост за месец юли на 2020г , в която на Г. е
начислено трудово възнаграждение за 15 работни дни в размер на 154, 34 лева
(чиста сума за получаване след удръжки) на лист 18 и 19 от делото. До
приключване на проверката на 17.09.2020г подписан от лицето Г. трудов договор с
„П.„ ДЗЗД с ЕИК … не бил представен.
За тази проверка свидетелите С. и С.
съставили протокол за извършената проверка №ПР2025089/17.09.2020 г. (лист 25-26
от делото). На същата дата-17.09.2020г бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение №02-0003042 (лист 6 от делото). Като обстоятелствена
част в акта било посочено, че „П.“ ДЗЗД с ЕИК ********* със седалище в
гр.Бургас, в качеството си на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда, на 13.07.2020 г. в
обект фотомагазин, находящ се в гр.Б., кв.С., ул.“А. Д.“ № …, не е уредил като
трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето М.П.Г. с ЕГН **********. Правната квалификация на административното нарушение в акта е по чл.62 ал.1
от КТ. Актът е подписан от представляващия Пухтерова с възражение.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 9
от делото). В тях жалбоподателят твърди, че оригиналът на трудовия договор се
съхранявал в счетоводството на фирмата и затова не бил представен на
инспекторите на 17.09.2002 г. Представено било заверено копие от подписан
трудов договор (лист 10 от делото). Като взел предвид акта и възраженията
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №
02-0003042/01.12.2020 г. (лист 12 от делото). В него при пълна идентичност с
описаната в акта фактология и правна квалификация на нарушението по чл.62 ал.1
от КТ и на основание чл.414 ал.3 и чл.412а т.2 от КТ на дружеството „П.“ ДЗЗД с ЕИК …, била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Горната фактология се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът дава вяра на
свидетелските показания на свидетелите С.,
С. и Г.. Същите намира за последователни, логични и безпристрастни. Показанията
съвпадат с писмените доказателства по делото. Съдът не приема за доказана
автентичността на представеното писмено доказателство –трудов договор със страни
„П.“ ДЗЗД с ЕИК … и М.П.Г. с ЕГН ********** (лист 53) като го намира за
съставен специално за да бъде доказано едно правоотношение. Въпреки поканата на
съда представителят на административнонаказващия орган отказа да бъде извършена
съдебно-графологична експертиза на подписите на Г. поставени на документа и
изследването на самия оригинал. Съдът счита, че следва да се довери на
показанията на Г., че не е подписвала трудов договор, тъй като такъв не й е бил
представен, както и на липсата на такъв при извършената проверка на документи
на 02.09.2020г в Д“ИТ“ –Бургас.
От правна страна съдът приема следното:
На първо място, както актът, така и наказателното постановление са издадени
от компетентен орган (лист 27) и в сроковете на чл.34 ЗАНН.
По несъмнен начин се доказа
извършеното административно нарушение. Съдът не приема възраженията за
съществуващ трудов договор подписан от Г..
Аргумент за този извод са свидетелските показания на Г. дадени пред съда, както
и представеното копие на трудов договор
по време на проверката в Д“ИТ“-Бургас на 02.09.2020г и обясненията на П.
при проверката в обекта.
Актът и наказателното постановление от външна страна са издадени при
наличие на задължителните реквизити визирани в чл.42 и ч.57 от ЗАНН.
При определяне размера на имуществената
санкция административнонаказващият орган е наложил такава в
минималния предвиден в закона размер като не е мотивирал това. Съдът
счита, че при санкция в от 1500 до 10 000 лева предвидена в чл.414 ал.3 КТ, наложената от 1500 лева на дружеството е обоснована и справедлива отчитайки
обществената опасност на деянието. Съдът счита,
че с този размер санкцията би допринесла за постигане целите на чл.12 от ЗАНН. От изложеното следва, че обжалваното наказателно постановление е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Към
момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която в производството
по обжалване на НП принципно въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да
му бъде присъдено ЮК възнаграждение,
което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено дружеството да заплати в
размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд,
V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0003042/01.12.2020 г., издадено от Директор
на Дирекция “Инспекция по труда“–Бургас, с което на „П.“ ДЗЗД с ЕИК …, със седалище в гр.Б. и адрес
на управление в ж.к.“Л.“ бл. …, вх. …, ет. …, ап. …, представлявано от Т.
Я. П., с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса
на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 и чл.412а т.2 от Кодекса на
труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА „П.“ ДЗЗД, с ЕИК …, със седалище в гр.Б. и адрес
на управление в ж.к.“Л.“ бл. …, вх. …, ет. …, ап. …, представлявано от Т.
Я. П., да заплати на Д“ИТ“-Бургас разноски за ЮК възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
Р. Ж.