Решение по дело №102/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по глава XII АПК вр.чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Д., [ЕГН] [населено място] [улица]срещу Решение №92 от 13.07.2023г. по АНД №183/ 2023г. на РС-[област], с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0298-000215 от 07.04.2023г. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, в жалбата се иска отмяна на атакувания акт и отмяна на НП. Излагат се доводи, че в АУАН са нанесени корекции и поправки, с които жалбоподателят не е бил запознат, с което му е нарушено правото на защита; поправките на са извършени по предвидения в закона ред; липсва идентичност в съдържанието на акта, връчен на водача и акта, приложен по преписката; не е отбелязано от актосъставителя, че жалбоподателят е имал възражения срещу акта. Твърди се, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да се запознае с преписката по издадената Заповед за ПАМ, в т.ч. не е могъл да се запознае с химическата експертиза. Излагат се доводи също, че за едно и също нарушение са наложени две санкции – издадени са Заповед за ПАМ и НП, което е в нарушение на дело С-97/2021Г. на СЕС. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от пълномощник, който пледира за отмяна на решението на РС-[област] и отмяна на НП. Излагат се доводи, че в акта е извършена поправка, с която жалбоподателят не е бил запознат, което се потвърждава от гласните доказателства, както и че не е отразено в самия акт, че той е имал възражения срещу него. С твърдения, че е нарушен процесуалния и материалния закон при издаване на акта и на НП, пълномощникът на жалбоподателя моли да се отмени решението на съда и да се отмени НП, като се поддържат доводите в касационната жалба.

Ответникът по касация, началникът на РУ-[община], в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата. Пледира решението на РС-[област] да се остави в сила като правилно. Депозира подробни писмени бележки. Претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Прокурорът от ОП-[област] заема становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за правилност на атакуваното решение поради безспорна установеност на деянието и дееца. Сочи, че от страна на въззивния съд правилно е приложен матеиалния закон. Поддържа мотивите на съда, че поправката в акта не е нарушила правото на защита на дееца.

Настоящата инстанция, след като взе предвид касационните основания, изложени в жалбата и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема за установено следното:

С атакуваното решение е потвърдено НП, издадено на жалбоподателя за нарушение по чл.5 ал.3 т. 1 ЗДВП по съображения, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, и не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Въззивният съд е приел също, че поправката в АУАН касае вида на пътя – вместо втори клас, пътят е трети клас, което обаче се явява несъществена поправка, която не е нарушила правото на защита на дееца.

Касационната инстанция счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства относно съставомерните елементи на нарушението и решението е постановено при пълнота на доказателствата, като няма потенциал за събиране на нови, които да са относими и необходими. По делото не е спорен факта на управление на МПС на посочените в акта и в НП време и място, и качеството на „водач“ е безспорно установено. Разпоредбата на чл. 5 ал.3 т. 1 пр.1-во ЗДвП забранява на водач да управлява с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, която забрана в случая е нарушена от водача Д., тъй като е установена концентрация над инкриминирания минимум. Спазен е редът за установяване на концентрацията по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Деецът в съдебната фаза не оспорва показателите относно концентрацията на алкохол, като от гласните доказателства се установява, че е имал самокритично отношение към извършеното и е заявил, че е сгрешил /л.82, показанията на св.Б./.

При издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да нарушават правата на дееца, като поправката в акта, която се изразява в това, че пътя не е втори, а трети клас, е установено, че е извършена от актосъставителя веднага след предявяване на акта и в присъствие на нарушителя. Гласните доказателства са еднопосочни относно лицето, извършило поправката, времето и нейното съдържание, тоест поправката е установима, също така е установена като действие на длъжностно лице в рамките на правомощията му. Става дума за техническа грешка, а не за нередовност в акта, която да разколебава неговата доказателствена сила по чл. 189 ал.2 ЗДвП. Класът на пътя не е съставомерен елемент от нарушението, доколкото е безспорно, че става дума за път, отворен за обществено ползване – в [населено място], до сградата на РС „ПБЗН“. Класът на пътищата от републиканската пътна мрежа касае траснспортните функции на пътищата и транспортното обслужване. Класът не влияе на мястото на нарушението, което подборно е описано както в акта, така и в НП. Не е налице разминаване в мястото на нарушението в акта и в НП, доколкото за място се приема [населено място] до сградата на РС „ПБЗН“ - Б. и това описание изпълва изискването на чл.42 т. 3 и чл.57 ал.1 т. 5 ЗАНН.

Неоснователно се явява твърдението в касационната жалба за недопустимо налагане на две санкции за едно деяние, което е в противоречие с дело С-97/21Г. на СЕС. По делото е приложена Заповед за ПАМ от 27.03.23г. /л.25/, с която на г-н Д. за същото нарушение се налага мярка – временно отнемана на СУМПС. Решението по дело С-97/21г. обаче не е неприложимо в случая, тъй като процесната ситуация няма трансграничен елемент. Става дума за български гражданин, който управлява с концентрация на алкохол; деянието е на територията на страната; водачът не получава трансгранична услуга. Поради това, че процесния случай няма привръзка с правото на ЕС, то не може да се приложи задължителното тълкуване по дело С-97/21Г. Става дума за вътрешна ситуация, регламентирана с вътрешно-правни норми, без да е налице трансграничен елемент, респ. ситуацията не е уредена със съюзни норми. Поради това следва да се прилага стриктно вътрешното право. Европейското право не може да се прилага по аналогия, а за всеки конкретен случай се прави преценка. Ето защо, решението на СЕС по дело С-97/21Г., което е по ЗДДС не може да се приложи по аналогия и по ЗДвП. Относно ДДС има Директива за облагане с ДДС, за разлика от настоящия случай, който няма привръзка със съюзното право.

Въззивният съд е направил основан на фактите и доказателствата анализ, и е стигнал до правилния извод, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна. Решението като правилно следва да се остави в сила. В полза на ОД МВР- [област] следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 100лв. за касационната инстанция; същите са претендирани и са представени доказателства за реализирането им.

Водим от горното, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №92/13.07.2023г. по АНД №183/23г. по описа на Районен съд- [област].

ОСЪЖДА И. В. Д., [ЕГН] [населено място] [улица]да заплати на ОД МВР- [област] разноски за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.