Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр..Г.Оряховица, 17.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора…………,
като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№44/2020г. по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл.59
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
Г.С.С. твърди в исковата си молба, че с нот.акт№.. том IV
нoт.дело№...на ГОPC Г.С.С.
и съпругът и С. Д.С. дарили на сина си М.С.Д. притежавания от тях апартамент на IVетаж
в ЖСК на административен адрес: гр.Г.О., kaто двамата си запазили правото на „пожизнено обитаване и ползване
на прехвърляемия имот - заедно и поотделно”. С последващ нот.акт№.. том III нот.дело№.... на ГОPC М.С.Д. дарил
на Г.С.С. и С. Д.С. 1/2ид.част от същия имот. Твърди, че С. Д.С. починал
през 2010г. През периода: м.май.2019г.-м.ноември.2019г. Г.С.С. не живяла в имота, въпреки
запазеното си право на ползване, тъй като синът и М.С.Д. и създавал пречки за това.
Наложило се да сезира съда и по повод исковата и молба било образувано
гр.дело№1459/2019г. на ГОРС(предявен иск по реда на чл.108 от ЗС ввр. чл.111 от
ЗС от страна на Г.С.С.
против М.С.Д.). В срока за отговор на исковата молба М.С.Д. освободил имота, което
дало основание на ищцата да десезира
съда. Заявява, че след като влязла отново във владение на имота, се оказало, че
докато не била живяла там, синът и не бил плащал разходите за вода и ток на
това жилище. Така се наложило да заплати:
сумата 207.00лв. - за изразходена в жилището вода за периода:
09.05.2019г.-07.11.2019г.; сумата 93.56лв. - за изразходена в жилището
ел.енергия за периода: 02.10.2019г.-01.11.2019г. Посочените суми се наложило да
заплати, защото поради неплащането им било прекъснато електрозахранването в
жилището и предстояло прекъсване и на водоснабдяването. Счита, че с посочените
суми ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Моли съда да осъди
М.С.Д. да и заплати: сумата 207.00лв., представляваща
заплатена цена на вода, изразходена в жилището
за периода: 09.05.2019г.-07.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 14.01.2020г.
до окончателното и изплащане; сумата 93.56лв., представляваща заплатена
цена на ел.енергия, изразходена в жилището ел.енергия за периода:
02.10.2019г.-01.11.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 14.01.2020г. до
окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М.С.Д. в съдебно
заседание твърди, че
докато е бил в жилището Г.С. не била плащала нито вода, нито ток. Заявява, че
ще изплати сумите в неопределен срок.
Съдът, след
като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно
изискванията на ГПК, приема за установено следното:
Установи се, че Г.С.С. и
съпругът и С. Д.С. дарили на сина си М.С.Д.
притежавания от тях апартамент на IVетаж в ЖСК на
административен адрес: гр.Г.О., kaто двамата си запазили правото на „пожизнено обитаване и ползване
на прехвърляемия имот - заедно и поотделно”. С последващ нот.акт№.. том III нот.дело№.... на ГОPC М.С.Д. дарил
на Г.С.С. и С. Д.С. 1/2ид.част от същия имот.
Не се спори,
че за периода: м.май.2019г.-м.ноември.2019г.
включително, за ползваните по партидите за ел.енергия и ВиК на имота били
натрупани задължения: -сумата 94.31лв. - за изразходена в жилището
електроенергия за периода: 02.10.2019г.–01.11.2019г., за което била издадена фактура№**********/20.11.2019г.(консумирана
ел.енергия в недвижимия имот, находящ се в гр.Г.О. - клиентски№**** и абонатен№****, за периода: 02.10.2019г.-01.11.2019г. на
стойност 94.31лв., представляваща
93.56лв.+0.75лв. - неустойка); -сумата 207.00лв. - за
изразходена в жилището вода за периода: 09.05.2019г.-07.11.2019г., за
което са бил издадени: фактура№00309..882/28.06.2019г. за периода: 09.05.2019г.-10.06.2019г. за
сумата 33.92лв.; фактура№00309..882/31.07.2019г. за периода: 10.06.2019г.-09.07.2019г. за
сумата 38.78лв.; фактура№**********/30.08.2019г. за периода: 09.07.2019г.-08.08.2019г. за
сумата 38.47лв.; фактура№**********/30.09.2019г. за периода: 08.08.2019г.-09.09.2019г. за
сумата 38.15лв.; фактура№**********/31.10.2019г. за периода: 09.09.2019г.-09.10.2019г. за
сумата 30.26лв.; фактура№**********/29.11.2019г. за периода: 09.10.2019г.-08.11.2019г. за
сумата ...51лв. По делото е приложена и фактура№**********/08.01.2020г.
за сумата 19.00лв. – заплатена такса за възстановяване на ел.захранването на
имота. Не се спори, че изборните по-горе задължения са били заплатени от Г.С.С..
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Изложените в исковата молба
фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Според ищцата,
ответникът е ползвал еднолично имот, който е бил закупен в полза на сина на страните за периода: м.май.2019г.-м.ноември.2019г.
включително, без обаче да заплати стойността на доставяната през този период
ел.енергия, вода и канал, данъци и такси за процесния имот, като по този начин
е реализирал спестявания. Същевременно при наличие на връзка с това обогатяване
на ответника, патримониумът на ищцата е намалял, тъй като именно тя е направила
разходи за заплащането на цената на ползваните услуги за доставянето на
ел.енергия, вода и канал, данъци и такси за процесния имот. При тези твърдения
спорното право следва да се квалифицира по
чл.59 ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав, визиран в горепосочения законов
текст, включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка
между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта(според разясненията,
дадени в Постановление№1/28.05.1979г. по гр.дело№1/1979г. - Пленум на ВС, в
което подробно са разграничени фактическите състави на отделните вземания,
произтичащи от неоснователно обогатяване). С оглед правилото на чл.154 ал.1 от ГПК, установяването на горепосочените правопораждащи факти е било в тежест на
ищцата. Както вече бе посочено, безспорно е по делото, че страните са били съсобственици
на процесния недвижим имот, като освен
това Г.С.С. е била с учредено пожизнено право на ползване върху процесния имот на адрес: гр.Г.О.. През процесния период: м.май.2019г.-м.ноември.2019г.
включително М.С.Д. е живял в процесния имот.
Както се посочи, Г.С.С. не живяла в имота, въпреки запазеното си
право на ползване, тъй като синът и М.С.Д. и създавал пречки за това. В този смисъл
консумираната ел.енергия за периода: 02.10.2019г.-01.11.2019г., за
която била издадена фактура№**********/20.11.2019г. (консумирана ел.енергия в недвижимия имот, находящ се в гр.Г.О. - клиентски№****
и абонатен№****, за периода:
02.10.2019г.-01.11.2019г. на стойност 94.31лв., представляваща 93.56лв.+0.75лв. - неустойка), през който
ответникът фактически е ползвал имота и респ. е консумирал начислената ел.енергия. Неплащането в срок,
обаче на същата ел.енергия е дало правa на
доставчика, съгласно ОУ на ДПЕЕЕ, да спре електрозахранването, за което е било
необходимо заплащането на допълнителна такса за възстановяване на
ел.захранването, от страна на последващия ползвател на имота - Г.С.С..
Аналогичен е и случаят с консумираната вода в имота за периода:
09.05.2019г.-07.11.2019г. през който ответникът фактически е
ползвал имота и респ. е консумирал доставената и начислената питейна вода и отвеждане
и пречистване отпадъчните води, за което са издадени фактура№00309..882/28.06.2019г. за периода: 09.05.2019г.-10.06.2019г. за
сумата 33.92лв.; фактура№00309..882/31.07.2019г. за периода: 10.06.2019г.-09.07.2019г. за
сумата 38.78лв.; фактура№**********/30.08.2019г. за периода: 09.07.2019г.-08.08.2019г. за
сумата 38.47лв.; фактура№**********/30.09.2019г. за периода: 08.08.2019г.-09.09.2019г. за
сумата 38.15лв.; фактура№**********/31.10.2019г. за периода: 09.09.2019г.-09.10.2019г. за
сумата 30.26лв.; фактура№**********/29.11.2019г. за периода: 09.10.2019г.-08.11.2019г. за
сумата ...51лв. Следователно за същата е настъпило обедняване, доколкото е
заплатила консумативните разноски за имота, въпреки, че не го е ползвала
фактически. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, че
ответникът е заплатил на ищцата направените разноски по текущото поддържане на
имота, който еднолично е ползвал. Ето защо и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът
приема, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата. В случая
е налице съвпадане на стойностите на обогатяването и обедняването.
Вземанията за неоснователно
обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД стават изискуеми при условията на чл.69 ал.1 от ЗЗД, т.е. от деня на
неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго, но тъй като те са от извъндоговорен източник, за изпълнението на
такива вземания ответникът изпада в забава от момента на поканата – чл.84 ал.2
от ЗЗД. Изискуемостта и забавата не са еднозначни понятия, като забавата е
обусловена от настъпването на изискуемост на задължението, но изискуемостта е
достатъчна само по себе си за поставяне на длъжника в забава само в определени
случаи – чл.84 ал.1 изр.I, изр.II от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, каквито хипотези не са налице в
разглеждания случай. Следователно в настоящия случай задълженията за заплащане
на обезщетения за забава в размер на законната лихва са обусловени от наличието
на действителен главен дълг и от изпадането на длъжника в забава. По делото, не
са ангажирани доказателства, че ищцата е отправила покана до ответника за
заплащането на разходите за ел.енергия, вода и за процесните периоди, както и платените данък сгради такса битови
отпадъци, преди предявяването на исковата молба, поради което и съдът приема,
че следва да бъде присъдена законната
лихва върху уважените суми, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 14.01.2020г. до окончателното им
изплащане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото в полза на Г.С.С.,
следва да бъдат присъдени направените разноски(заплатена ДТ по Тарифата за
ДТССГПК) - сумата 50.00лв..
Водим от изложените съображения и
на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН**********, с поС.ен
адрес:*** и с адрес за призоваване: гр.Г.О., да заплати на Г.С.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***:
сумата 93.56лв./деветдесет и три лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща доставена и заплатена ел.енергия в недвижимия имот, находящ се в гр.Г. О.- клиентски
№**** и абонатен №****, за периода: 02.10.2019г.-01.11.2019г.,
за която е издадена фактура №**********/20.11.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.01.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
207.00лв./двеста и седем лева/, представляваща консумирана и заплатена вода и такса канал за периода: 09.05.2019г.-07.11.2019г. в недвижимия имот, находящ
се в гр.Г.О.- за абонатен №******, за което
са били издадени: фактура №00309..882/28.06.2019г.; фактура №00309..882/31.07.2019г.;
фактура №**********/30.08.2019г.; фактура №**********/30.09.2019г.; фактура №**********/31.10.2019г.;
фактура №**********/29.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 14.01.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 50.00лв./петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението
на страните.
Районен
съдия: