Определение по дело №1499/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1462
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20225300501499
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1462
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501499 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на С.П.П., от с......................, община
.........................., чрез упълномощения адв.Б.М. против Определение № 3113/
19.04.2022г. постановено по гр.д.№ 18 654/ 2021г. по описа на Пловдивски
районен съд – ІІІ бр.с., с което е прекратено производството по делото поради
подписване на съдебна спогодба за уреждане на спора. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното определение за прекратяване на
делото и връщането му на РС-Пловдив за продължаване на производството.
Ответниците по частната жалба П.С.П.., действащ със съгласието на майка си
К.И.П.., и двамата чрез адв.В.В., редовно уведомени, не вземат становище по
жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намира следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.275, ал.1 ГПК,
приема се за процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Обжалваното Определение № 3113/ 19.04.2022г. по гр.д.№ 18 654/ 2021г. по
описа на Пловдивски районен съд – ІІІ бр.с. е постановено в производство по
предявен от П.С.П.., действащ със съгласието на майка си К.И.П.., и двамата
чрез адв.В.В. против С.П.П. иск за издръжка на основание чл.150 СК. Видно
от Протоколно определение №3112/ 19.04.2022г. страните са постигнали
1
спогодба, вкл. относно размера на увеличение на месечната издръжка,
дължима от бащата С.П.П. на детето П.С.П.., която е одобрена от съда,
поради което и прекратено производството по делото.
С настоящата частна жалба се сочи, че при подписване на Спогодбата за уреждане на спора,
същата не е подписана от ответника, а от неговия пълномощник, без същият да има
представителна власт досежно размера на месечната издръжка от 550 лева. Допълва се, че за
с.з. на 17.02.2022г. пълномощникът предложил и имал права да оформи спогодба с месечен
размер на издръжката от 450 лева, делото било отложено за да бъде разгледано
предложението, за с.з. от 19.04.2022г пълномощникът не получил различни пълномощия ,
поради което счита, че спогодбата с месечен размер от 550 лв била без надлежна
представителна власт досежно размера на издръжката.
Частната жалба е неоснователна. На първо място от фактическа страна посоченото
твърдение на частния жалбоподател относно наличие на ограничение относно
представителната власт на пълномощника на ответника досежно сключването на спогодба
за претендираното увеличение на размера на месечната издръжка за ненавършилото
пълнолетие дете П.С.П.., не се подкрепя от приложените доказателства по делото. Видно от
Протоколно определение № 1283 от 17.02.2022г. е направено изявление от пълномощника
на ответника С.П. – адв. Б.М. с предложение за преговори с цел постигане на спогодба, за
което не са налице изявления относно предложения размер на увеличение на издръжката,
нито са представени доказателства за ограничение на предложен за договаряне размер на
тази издръжка или изрично пълномощно за представителни права на пълномощника по
отношение на договаряне на размера на издръжката. С представеното по делото
пълномощно, приложено към ДПЗС №44/ 09.12.2021г. / л.14 по делото/ пълномощникът на
ответника е с общи представителни права за процесуално представителство по отношение
на последния, вкл. за сключване на спогодба, без посоченото от частния жалбоподател
наличие на изрично пълномощно относно размера на издръжката, както се твърди в
частната жалба.
Независимо от това съгласно изричната разпоредба на чл.234, ал.3 ГПК
съдебната спогодба има силата на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд. С цитираната норма законът приравнява
правните последици на съдебната спогодба на последиците на влязло в сила
съдебно решение, като и двете се ползват със сила на присъдено нещо. По
своята правна същност спогодбата по гражданско дело има сложен
фактически състав, като първата част е споразумението между страните,
което носи белезите на договор по смисъла на чл.365 – 367 ЗЗД, а втората
част – определението, с което се одобрява спогодбата, има охранителен
характер. Като договор, спогодбата може да бъде атакувана само по исков ред
на основания за нищожност или унищожаемост, както и да се иска
2
развалянето й поради неизпълнение. Определението, с което се одобрява
спогодбата, има охранителен характер. С одобрението съдът не решава спор
между страните, а само оказва съдействие за приключване на спора между
тях. В тази насока е утвърдената съдебна практика / т.8 от Постановление №7
от 28.ХІ.1973г. на Пленума на ВС, Решение по гр.д.№ 587/ 2009г. на ВКС – І
ГО и др. /.
Приключването на спора с одобрената спогодба изчерпва предмета на делото,
поради което и правна последица от това е прекратяването на делото, както в
случая е постановено законосъобразно от съда с обжалвания акт, обективиран
в Протоколно определение № 3112/ 19.04.2022г.
По гореизложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваният акт ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 3113/ 19.04.2022г. по гр.д. №
18 654/ 2021г. по описа на Пловдивски районен съд – ІІІ бр.с. за прекратяване
на делото.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3