РЕШЕНИЕ № 2027

 

гр. Бургас, 17.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 434/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Мобилтел“ (в хода на производството фирмата му е променена на „А1 България”) ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Д.М.М., с постоянен и настоящ адрес ***, му дължи следните суми: 0,12 лева – главница по Фактура № *********/12.09.2014 год., издадена на основание Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3751933/15.08.2013 год.; 225,98 лева – главница по Фактура № *********/18.07.2014 год., издадена на основание Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер  М4136198/19.06.2014 год.; 68,35 лева – обезщетение за забава върху главницата от 225,98 лева за периода 03.08.2014-24.07.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на двете главници, начиная от 10.08.2017 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3581/11.08.2017 год. по ч. гр. д. № 5953/2017 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

С исковата молба са предявени и обективно съединени осъдителни претенции с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 92, ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 521,26 лева, представляваща договорна неустойка за едностранното предсрочно прекратяване от ищеца на договори за далекосъобщителни услуги с номера М3751933/15.08.2013 год., М4126005/11.06.2014 год., М4127443/12.06.2014 год. и М4136198/19.06.2014 год.

Осъдителните претенции са уточнени с писмени молби от 26.02. и 15.03.2018 год., като, видно от формулирания петитум във втората молба, съдът не е сезиран с акцесорна претенция за обезщетение за забава.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на основание договори за далекосъобщителни услуги с номера М3751933/15.08.2013 год. и М4136198/19.06.2014 год., по които е престирал и е издал фактури №№ *********/12.09.2014 год. – 0,12 лева, и № *********/18.07.2014 год. – 225,98 лева, за ползваните услуги. За заплащането на процесните суми, ведно с обезщетения за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 3581/11.08.2017 год. по ч. гр. д. № 5953/2017 год. на БсРС.

По отношение осъдителните си претенции ищецът твърди, че е прекратил едностранно всички процесни договори, предвид неизпълнението им от ответника, който дължи неустойка в размер на всички абонаменти такси до края на срока на всеки от договорите.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни положителни установителни искове за неоснователни. Представените два писмени договора, неоспорени по автентичност, следва да ангажират имуществената сфера на ответника Д.М. като длъжник за заплащане цената на престирана услуга – достъп до далекосъобщителната мрежа на „А1 България“ ЕАД, но при наличие на доказателства, че ищецът е изправна страна по процесните съглашения. Видно от съдържанието на фактурата от 12.09.2014 год., дължимите 0,10 лева по нея се отнасят за „разговори, данни, съобщения и други такси и услуги“. Ищецът не е ангажирал доказателства дали и каква услуга е престирал в полза на контрахента си, как е определена цената й от 0,10 лева и за какво се отнася, поради което съдът не е в състояние да установи дължимостта на процесната главница, т. е. главната претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът намира за неоснователен и иска за главница от 225,98 лева, по фактурата от 18.07.2014 год., издадена на основание договора, сключен на 19.06.2014 год. Видно от т. т. 26. 4. и 26. 5. от общите условия на ищеца, заплащането на дължимата цена от абоната следва да се извърши възоснова месечна фактура, в 15-дневен срок от издаването й от оператора. По делото няма данни за издаване на процесната фактура от 18.07.2014 год., нито за получателя и съдържанието й, поради което не е доказана легитимацията на ответника като длъжник за сумата от 225,98 лева, съотв. и настъпилата забава за плащането й.

Неоснователността на предявените главни установителни искове налага отхвърляне и на акцесорните претенции за обезщетения за забава по чл. 86, ЗЗД.

Съдът намира за неоснователен иска за договорна неустойка от общо 521,26 лева. Според обстоятелствената част на исковата молба, тази сума се дължи от ответника като обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в резултат от волята му едностранно да прекрати процесните четири договори, неизпълнени от ответника – на основание чл. 54 от общите условия на ищеца и т. 5. 3. – Раздел „Отговорност“ от процесните индивидуални договори. Съдът намира тези клаузи за нищожни, на основание чл. 143, т. 5 във вр. с чл. 146, ал. 1 и 2, ЗЗП, тъй като с тях е въведено задължение на абоната да заплати необоснована висока по размер неустойка спрямо неизпълненото си задължение, довело до едностранното прекратяване (по своята същност – разваляне) на всеки договор. Процесните договори са изготвени предварително, няма данни, че потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им – в частта за едностранното прекратяване и размера на неустойката, поради което е налице нищожност на неравноправната клауза.

За пълнота на изложението,  съдът счита за необходимо да отбележи, че задължаването на абоната да плати всички абонаментни такси до края срока на договора, въпреки отпадането на облигационното правоотношение между страните (на основание т. 54 от общите условия), представлява неравноправно третиране на единия контрахент, на когото е възложено реално изпълнение на вече развален договор, без да му се престира насрещно, т. е. тази клауза накърнява добрите нрави и е нищожна и по см. на чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, за приемане за установено, че ответникът Д.М.М., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Илинден, ул. Кукуш № 1, следните суми: 0,12 лева – главница по Фактура № *********/12.09.2014 год., издадена на основание Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3751933/15.08.2013 год.; 225,98 лева – главница по Фактура № *********/02.08.2014 год., издадена на основание Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер  М/4136198/19.06.2014 год.; 68,35 лева – обезщетение за забава върху главницата от 225,98 лева за периода 03.08.2014-24.07.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на двете главници, начиная от 10.08.2017 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3581/11.08.2017 год. по ч. гр. д. № 5953/2017 год. на БсРС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане на ответника Д.М.М., ЕГН **********, да му заплати сума в общ размер от 521,26 лева, представляваща договорна неустойка за едностранното предсрочно прекратяване от ищеца на договори за далекосъобщителни услуги с номера М3751933/15.08.2013 год., М4126005/11.06.2014 год., М4127443/12.06.2014 год. и М4136198/19.06.2014 год.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Атанасов

Вярно с оригинала!

С. Добрева