№ 229
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Д. Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503630 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 3.04.2020г, постановено по гр.д.№ 194/2019г по описа на ОС-Монтана,
е осъдено ЗАД „Енергия” АД-гр.София, да заплати на Й. Г. Й. с ЕГН ********** от с.***,
обл.***, сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие на смъртта на брат му Д.
Г., настъпила на 04.09.2014г., в резултат на ПТП, виновно причинено от К. Д. К., водач на
л.а. марка „Нисан Патрол” с рег. № ********, застрахован по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица №
191130002600174 със срок на валидност от 19.11.2013г до 18.11.2014г. на основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2014г. до
окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен иска над уважения размер до пълния
претендиран размер от 150 000,00 лв. като неоснователен. Осъдено е ЗАД „Енергия” АД да
заплати на Й. Г. Й. сумата от 50.00лв. за разноски в производството. Осъдено е ЗАД
„Енергия” АД да заплати на адвокатско дружество „В., У. и партньори“ сумата от 580лв.,
ведно с ДДС, начислено върху него. Осъден е Й. Г. Й. да заплати на ЗАД „Енергия” АД
сумата от 800.00лева за разноски в производството, съобразно размера на отхвърления иск.
С решение от 13.07.2020г е оставена без уважение молбата на адв. С.Н., като
пълномощник на Й. Г. Й., за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението от 2.04.2020г по гр.д.№ 194/2018г по описа на МОС, в което е посочена цена на
предявения иск 150 000лв., както и за изменение на решението в частта за разноските като
неоснователни.
Решението е обжалвано от Й. Г. Й., представляван от адв.С.Н. от САК, в частта му, с
която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 5 000лв. до 50 000лв., ведно със
законната лихва върху сумата. Сочи, че размерът на определеното обезщетение е занижен,
1
не отговаря на принципа на справедливост. Позовава се на ангажираните по делото
свидетелски показания относно претърпените вреди. Възразява срещу приетото от съда, че
се дължи обезщетение в размер до 5 000лв. по силата на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ,
която е приложима за претенции, предявени след 21.06.2018г., и като противоречаща на
правото на ЕС. Поддържа, че не е отчетено от съда, че на основание чл.214 ГПК е направено
изменение на иска от 150 000лв. на 50 000лв., но разноски са присъдени върху отхвърлената
част на иска до 150 000лв., както и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500лв. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата-ЗАД „Енергия”, представляван от юрисконсулт Ат.М., е
оспорил въззивната жалба като неоснователна. Сочи доводи, че решението е правилно и
законосъобразно, че разпоредбата на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не е в противоречие с
Директива 2009/103/ЕО. Поддържа, че по делото е установено, че ищецът и брат му са
обитавали различни домакинства, в различни населени места. Счита, че претендираното
обезщетение е завишено по размер. Претендира да се отмени постановеното решение.
Оспорил е и въззивната жалба срещу решението от 13.07.2020г. Сочи, че независимо от
направеното изменение на иска по чл.214 ГПК за намаляване на цената му, същото не е
разгледано, не е уважено. Поддържа, че правилно е отказано да се измени решението в
частта му за разноските. В писмената защита се поддържат доводите, изложени в отговорите
по жалбите.
Ищецът по делото Й. Г. Й. е посочил в исковата молба, че на 04.09.2014година, около
10.40, на път 3-112, км.,2 в посока гр.Монтана-гр.Видин, в района на с.Добри дол,
обл.Монтана, е настъпило ПТП между водач на лек автомобил „Нисан Патрол” с рег. №
******** и лек автомобил „Рено 19” с рег. № *******, , при което е починал возещияг се
във втория автомобил Д. Г. Й.-негов брат. ПТП-то е настъпило, като лекият автомобил
„Нисан Патрол”, собственост на дружество, управлявано от К. Д. К., движейки се с
несъобразена с пътните условия скорост-мокра пътна настилка, при десен завой, загубил
контрол над автомобила, завъртял се е, навлязъл в лентата за насрещно движение и се
ударил в насрещно движещия се лек автомобил „Рено 19” с рег. № *******, собственост на
П. Е. И.. Вследствие на случилото се ПТП е починал возещият се във втория автомобил Д. Г.
Й.. Във връзка с инцидента е било образувано ДП №541/2014 по описа на РУ на МВР
гр.Лом, по прокурорска преписка №834/2014г., което е прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 11.01.2016година на основание чл.199,А.1 и
чл.243,А.1т.1 във вр. с чл.24,А.1,т.4 от НПК и чл.111,А.1 от НПК. За лекия автомобил
„Нисан Патрол”, управляван от виновния водач, е бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” със срок на валидност от 19.11.2013г. до 18.11.2014година.
Посочил е, че неговият брат Д. Й. на 1-годишна възраст се е разболял от детска
церебрална пареза, поради което не е създал свое семейство, тъй като е бил и
освидетелстван с решение на ТЕЛК 1 група с 95%инвалидност. Първоначално техните
родители са се грижили за брат му, но след тяхната смърт това задължение преимуществено
е вменено на ищеца, въпреки, че през седмицата е имало и асистент с 5 ,5часа работно
време. В останалото време предимно ищецът е полагал грижи за своя брат. Между
починалия и ищеца във времето са били изградени отношения на обич, привързаност и
разбирателство и след смъртта на брат си, ищецът все още не може да се възстанови от
нелепата му смърт.
Била е образувана щета с с вх.№6-630-00158/19.07.2018година, по която с писмо изх.№6-
630-00-129/07.08.2018година е отказано изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди.
Посочил е, че правото му на обезщетение произтича от ТР №1/2016година от
2
21.06.2018година, по силата на което се включва в кръга на имащите право на обезщетение
и наследниците брат/сестра.
Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 150
000.00лева главница, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие смъртта на неговия брат, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.09.2014година до окончателното изплащане на дължимата сума и направените
разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото- ЗАД „Енергия” –АД, представляван от юрисконсулт И. Е., е
оспорил исковата претенция по основание и размер. Оспорил е механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие, причинно следствената връзка на настъпилата смърт на
пострадалия с ПТП, прекомерността на претендираното обезщетение и е навел възражение
за съпричиняване от страна на починалия, изразяващо се в непоставен предпазен колан.
Безспорно между страните е, че виновният водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и, че е настъпило ПТП на
04.09.2014година, около 10.40 на път 3-112, км.,2 в посока гр.Монтана-гр.Видин, в района
на с.Добри дол, обл.Монтана, между водач на лек автомобил „Нисан Патрол” с рег. №
******** и лек автомобил „Рено 19” с рег. № *******, при което е починал возещият се във
втория автомобил Д. Г. Й.-негов брат. ПТП-то е настъпило, като лекият автомобил „Нисан
Патрол”, собственост на дружество, управлявано от К. Д. К., движейки се с несъобразена с
пътните условия скорост-мокра пътна настилка, при десен завой, загубил контрола над
автомобила, завъртял се е, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно
движещия се лек автомобил „Рено 19” с рег. № *******, собственост на П. Е. И..
Вследствие на случилото се ПТП е починал возещият се във втория автомобил Д. Г. Й..
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи
на ищеца за претърпените болки и страдания от смъртта на брат му Д. Й..
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели Е. Е. С. и И.
П. И., които са дали показания, че двамата братя са били много близки. Д. Г. Й. е бил болен
от детски паралич, не е можел да се грижи за себе си. Последните години за него се е
грижила майка му, но когато е получила инсулт, брат му Й. е започнал да се грижи за него и
майка им. Пътувал е в събота и неделя да се грижи за тях. Майка им е починала 7-8 години
преди катастрофата. Ищецът е наел жена, която да се грижи за брат му, тъй като е имал и
служебни задължения, като се е грижил за брат си в събота, неделя и дните на отпуск на
асистента. Д. е живеел в ***, а брат му в Монтана, където е живеело семейството му.
Свидетелката И. П. И. е дала показания, че е работила като личен асистент на Д. Г. Й..
Ищецът се е грижил за брат си и майка им, осигурявал е отопление, храна, къпане, пране,
водел го е на лекар.Хранел е брат си, тъй като не е можел сам. Всеки петък до неделя е бил
при брат си, за да го то изкъпе и обръсне. Съобразявал си е отпуските с тези на
свидетелката. Ищецът е понесъл трудно загубата на брат си, започнал е да има здравословни
проблеми, нарушил се е сънят му, обвинявал се е, че той е виновен.
По делото е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1, изр.1 КЗ, /отм./, по който
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва ищецът да е от кръга на лицата,
на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък 2. този близък
на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е
причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния причинител при ответника 4. ищците да са претърпели
3
неимуществени вреди.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961
год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът има право на
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, макар и двамата братя да не са живели
в едно домакинство. Ищецът е полагал грижи за брат си, който е бил болен, особено след
като майка им е получила инсулт. Грижите на ищеца към брат му са били за осигуряване на
тоалет, храна, водене на лекар. От това следва, че между ищеца и починалия му брат е била
изградена силна и трайна емоционална връзка, че е изпитал болки и страдания от загубата на
близък над обичайните. Поради това следва извод, че се установяват отношения на
емоционална близост и силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания от смъртта на близък човек.
Неотносими се явяват доводите за приложение на норми от сега действащия КЗ, в
сила от 01.01.2016 г. и неговите изменения и допълнения - § 95, § 96 и чл. 493 а, доколкото
същите не притежават обратно действие. /В този смисъл е Решение № 57 от 25.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1218/2018 г., II т. о., ТК., като това становище е застъпено и в определение
№ 291 от 07.05.2020 г. по т. д. № 2108/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №
234 от 09.04.2020 г. по т. д. № 1726/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение./
Въз основа на изложеното следва да се определи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 40 000лв, ведно със законната лихва върху сумата от
04.09.2014г. до окончателното изплащане.
4
По отношение на произнасянето на първоинстанционния съд по исковата претенция
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата от 50 000лв. до 150 000лв., въззивният съд съобрази,
че по делото е постъпила молба с вх. № 2326/5.06.2019г, подадена от пълномощника на
ищеца, с която на основание чл.214 ГПК е направено искане за намаляване на цената на
иска със сумата от 100 000лв. и същият да се счита предявен за сумата от 50 000лв, по която
молба няма произнасяне от съда. Липсата на произнасяне от първоинстанционния съд не
означава, че не следва да се съобрази надлежно направеното изменение на исковата
претенция, поради което съдът се е произнесъл плюс петитум и решението в частта му за
обезщетението за неимуществени вреди за разликата от 50 000лв. до 150 000лв. следва да
бъде обезсилено.
По отношение на въззивната жалба срещу решението от 13.07.2020г, с което е
отказана поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от
3.04.2020г по гр.д.№ 184/2018г по описа на МОС, като е посочена цена на иска от 150 000лв.
е неоснователна. Очевидна фактическа грешка е налице когато има противоречие между
мотивите и диспозитива на решението, а обстоятелството, че съдът не е приел надлежно
направено изменение на исковата претенция по чл.214 ГПК не може да се приеме, че е
такова противоречие, още повече, че и в мотивите на решението съдът е посочил като
размер на иска -150 000лв.
По отношение на присъдените разноски следва да се съобрази, че същите са
изчислени при разгледана искова претенция в размер на 150 000лв., а с оглед на отмяната на
решението за разликата от 5 000лв. до 40 000лв., то въззивният съд не следва да се
произнася по искането за изменение на присъдените разноски от първата инстанция, а
следва да изчисли същите с оглед изхода на спора.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено ЗАД „Енергия” АД-гр.София
да заплати на адвокатско дружество „В., ,У. и партньори“, булстат ********* сумата от
1583.40лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и допълнително
адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция в размер на сумата от 1150лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдено ЗАД „Енергия” АД-гр.София да
заплати на Й. Г. Й. с ЕГН ********** сумата от 195лв. и 11.70лв. за разноски за държавни
такси за въззивно обжалване с оглед изхода на спора.
Следва да бъде осъден Й. Г. Й. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Енергия” АД-
гр.София сумата от 1195.92лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Следва да бъде осъдено ЗАД „Енергия” АД-гр.София да заплати на Й. Г. Й. с ЕГН
********** сумата от 630лв. допълнително за разноски пред първата инстанция с оглед
изхода на спора.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъден Й. Г. Й. да заплати на
ЗАД „Енергия“ АД сумата за разликата от 130 лв. до 800лв. за разноски пред първата
инстанция и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 3.04.2020г, постановено по гр.д.№ 194/2019г по описа на ОС-
Монтана, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен иска на Й. Г. Й. с ЕГН ********** от с.***,
5
обл.*** срещу ЗАД „Енергия” АД-гр.София за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на брат му Д. Г., настъпила на
04.09.2014година г., в резултат на ПТП, виновно причинено от К. Д. К., за разликата от
5 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 04.09.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, в частта му, с която е осъден Й. Г. Й. да заплати на
ЗАД „Енергия“ АД сумата за разликата от 130 лв. до 800лв. за разноски пред първата
инстанция и юрисконсултско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Енергия” АД-гр.София с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. Й. с
ЕГН ********** от с.***, обл.*** сумата за разликата от 5 000лв. до 40 0000лв, обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на брат му Д. Г., настъпила на
04.09.2014година г., в резултат на ПТП, виновно причинено от К. Д. К., ведно със законната
лихва върху сумата от 04.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена
за разликата от 40 000лв. до 50 0000лв., ведно със законната лихва върху нея от 3.09.2014г.
до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по искова
претенция по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от Й. Г. Й. с ЕГН ********** срещу ЗАД „Енергия” АД-
гр.София за разликата от 50 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от
4.09.2014г.
В необжалваната му част решението е вляло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗАД „Енергия” АД-гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на адвокатско дружество „В., ,У. и партньори“, булстат ********* сумата от
1583.40лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и допълнително
адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция в размер на сумата от 1150лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „Енергия” АД-гр.София ДА ЗАПЛАТИ
на Й. Г. Й. с ЕГН ********** сумата от 195лв. и 11.70лв. за разноски за държавни такси за
въззивно обжалване с оглед изхода на спора.
ОСЪЖДА Й. Г. Й. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Енергия” АД-гр.София
сумата от 1195.92лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Енергия” АД-гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. Й. с ЕГН **********
сумата от 630лв. допълнително за разноски пред първата инстанция с оглед изхода на спора.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2020, в частта му, с която е оставена без
уважение молбата на адв. С.Н., като пълномощник на Й. Г. Й., за поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението от 2.04.2020г по гр.д.№ 194/2018г по описа
на МОС в което е посочена цена на предявения иск 150 000лв.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7