РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Кърджали , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело №
20215100500057 по описа за 2021 година
С решение № 260069/ 26.02.2021г. постановено по гр.д. № 1047/ 2020г.
по описа на Районен съд- Кърджали, е прекратен гражданския брак между Т.
М.. Ю.. и Т. И.. Ю.., поради дълбоко и непоправимо разстройство.
С решението е отхвърлено искането на съпругата Т. И.. Ю.., за
признаване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
съпругът Т. М.. Ю...
С решението е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака непълнолетно дете Д. Т.Ю., на бащата Т. М..
Ю...
С решението е дадена възможност на майката Т. И.. Ю. да вижда и
взема детето Д. Т.Ю., всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с
приспиване, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и
един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата.
1
С решението Т. И.. Ю. е осъдена да заплаща на непълнолетно дете Д.
Т.Ю., действащо със съгласието на своя баща Т. М.. Ю., ежемесечна издръжка
в размер на 152.50 лева, считано от 16.10.2020г. до навършване на пълнолетие
на детето или настъпване на друга правопрекратяваща или изменяща
издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска.
С решението е предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в с.П № *, общ.Кърджали, обл.Кърджали, на съпруга Т. М.. Ю..
С решението е отхвърлен предявеният от Т. И.. Ю. срещу Т. М.. Ю., иск
за ежемесечна издръжка по чл.145 от СК, за сумата от 150.00 лева, считано от
18.11.2020г.
С решението Т. М.. Ю. е осъден да заплати по сметка на Районен съд-
Кърджали сумата от 20.00 лева, окончателна държавна такса.
С решението Т. И.. Ю. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-
Кърджали сумата от 20.00 лева, окончателна държавна такса и сумата от
97.00 лева, държавна такса по иска за издръжка.
Въззивното производство е образувано по подадена от Т. И.. Ю., чрез
адв. С.С. от АК- Кърджали, въззивна жалба, против решение № 260069/
26.02.2021г. постановено по гр.д. № 1047/ 2020г. по описа на Районен съд-
Кърджали. Решението се атакува като неправилно и необосновано в частта, с
която е отхвърлено искането й за признаване, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпругът Т. М.. Ю. и в частта, с която
е отхвърлен предявеният от нея срещу Т. М.. Ю., иск по чл.145 ал.1 от СК, за
ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева. Според въззивницата не
отговаряло на истината обстоятелството, че съпругът разбрал едва след
сключването на гражданския брак помежду им, че тя е била диагностицирана
преди това с диагноза шизофрения. Още от началото на съвместният им
живот нещата не били тръгнали както тя е очаквала, а именно да живеят в мир
и любов като едно нормално семейство. Още от самото начало въззивницата
имала чувството, че тя не била желана в дома на съпруга си, в който живеели
и родителите му. Тя постоянно чувствала неприязън от страна на свекървата.
Тя се бъркала постоянно в семейния им живот и оказвала влияние на сина си,
2
което пък се отразявало негативно на младото семейство. Той започнал да
проявява към нея от 2004г. ревност, две години след сключването на брака
им. Тя нямала никакво лично време и лична свобода и била длъжна да се
съобразява за всичко с него. Това силно я подтискало и я карало да се чувства
непълноценна и пренебрегната. През 2007г. детето им заболяло от тежко
заболяване- ревматоиден артрит, за което тя била длъжна да полага
неимоверно много грижи. Това допълнително я сринало психически и
физически. Освен това съпругът вместо да бъде нейна и на детето опора, той
напротив системно злоупотребявал с алкохол. Скандалите помежду им
станали ежедневие. След всичко това -ежедневният психически и физически
тормоз от страна на съпруга, ограничаването на личната и свобода и
незачитането й като личност, заболяването на детето им и непрестанните
грижи, които тя била полагала за него се били отразили на младата съпруга и
майка, в следствие на което тя заболяла от шизофрения. Излагат се подробни
съображения. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в тази част,
като се постанови друго, с което да се уважи искането на Т. И.. Ю., че
дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът Т. М.. Ю. и да се
присъди ежемесечна издръжка на основание чл.145 ал.1 от СК, за сумата от
150.00 лева, считано от 18.11.2020г.
В срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК, от въззиваемия Т. М.. Ю., чрез
адв. М.Б. от АК- Кърджали е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
счита жалбата за неоснователна. Излага съображения за правилността на
постановеното първоинстанционно решение. Моли съда, да постанови
решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът Т. И.. Ю. се явява лично.
Поддържа подадената въззивна жалба. Излага подробни съображения. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови друго, с което да
се уважи искането на Т. И.. Ю., че дълбоко и непоправимо разстройство на
брака има съпругът Т. М.. Ю. и да се присъди ежемесечна издръжка на
основание чл.145 ал.1 от СК, за сумата от 150.00 лева, считано от 18.11.2020г.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият Т. М.. Ю. се явява лично и с
адв. М.Б. от АК- Кърджали, която поддържа подадения отговор на въззивна
3
жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно. Излага
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивната жалба подадена от Т. И.. Ю. е в срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Т. М..
Ю. против Т. И.. Ю., искова молба с правно основание чл.49 ал.1 от СК, за
прекратяване на брака без произнасяне по въпроса за вината, за
предоставянето на родителските права на ищеца и за осъждане на ответницата
да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лева за детето Д. Т.Ю..
В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК е постъпил такъв от Т. И.. Ю.,
чрез адв. С.С. от АК- Кърджали, с който сочи, че между страните съществува
граждански брак и, че от него имат дете Д. Т.Ю.. Моли съда да уважи иска по
чл.49 ал.1 от СК, като се произнесе, че вина за развода им има съпругът Т. М..
Ю.. Не претендира упражняване на родителски права по отношение на детето
Д. Т.Ю.. Желае да възстанови предбрачното си име, а именно „Ю”.
Претендира разноски.
В срока за отговор, Т. И.. Ю., чрез адв. С.С. от АК- Кърджали подава
насрещен иск, идентичен с исканията в отговора на исковата молба. Моли
съда да прекрати брака по вина на съпруга, да предостави упражняването на
родителските права на ищеца, да определи облекчен режим на лични
отношения с детето и, да осъди бащата Т. М.. Ю. да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 150.00 лева от датата на предявяване на иска-
18.11.2020г., да възстанови фамилното си име „Ю”. Претендира разноски.
Страните са сключили граждански брак на 25.08.2020г. в община
4
Кърджали. От брака си имат родено дете на **.**.****г на име Д. Т.Ю..
От приложените по делото експертно решение № 1345/ 02.04.2020г. на
МБАЛ Д-р Ат. Дафовски се установява, че детето Д. Т.Ю. е с 50 % трайно
намалена работоспособност.
От приложеното по делото експертно решение № 0194/ 11.01.2018г. на
МБАЛ Д-р Ат. Дафовски се установява, че Т. И.. Ю. е с 80% трайно намалена
работоспособност.
От приложените по делото епикризи из.№ 676/ 07., № 106/ 09, № 685/
2011г, № 1461/ 2011г., № 193/ 2012г., № 1393/ 2012г., № 389/ 14, № 1255/14,
№ 361/ 15, № 822/ 16, № 409/ 17, № 1262/ 17, №1660/ 18, №1752/ 19г. на
Държавна психиатрична болница - Кърджали се установява, че Т. И.. Ю. е с
диагноза от параноидна шизофрения.
От показанията на свид. М. Ю., свид. А М., свид. И Ю и свид. Н Ю се
установява, че след раждането на детето ответникът станала агресивна и
започнала да вдига скандали. Установило се, че детето Д. има ревматоиден
артрит, след което ответницата спряла да спи, станала неспокойна и плачела.
Ищецът работел в чужбина, но се грижел за семейството си. След
израстването на детето, то разбрало, че майка му има проблем. Отношенията
на страните не били много добри, но отношенията на детето с баща му били
много добри. Ответницата си тръгнала от жилището, където живеело
семейството, което било на родителите на ищеца. През 2007г. ответницата
била диагностицирана с диагноза „параноидна шизофрения”, като била
напрегната, не спяла нощем. Съпрузите били разделени от година.
Първоначално отношенията им били добри, но след раждането на детето и
заболяванията на съпругата, отношенията им се влошили. Съдът приема с
доверие показанията на свидетелите като логични, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав изгради своите фактически изводи въз
основа на събраните по делото доказателства- удостоверение за сключен
граждански брак, удостоверение за раждане, експертно решение № 1345/
02.04.2020г. на МБАЛ Д-р Ат. Дафовски , експертно решение № 0194/
11.01.2018г. на МБАЛ Д-р Ат. Дафовски , епикризи из.№ 676/ 07., № 106/ 09,
5
№ 685/ 2011г, № 1461/ 2011г., № 193/ 2012г., № 1393/ 2012г., № 389/ 14, №
1255/14, № 361/ 15, № 822/ 16, № 409/ 17, № 1262/ 17, №1660/ 18, №1752/ 19г.
на Държавна психиатрична болница, показанията на свид. М. Ю., свид. А М.,
свид. И Ю и свид. Н Ю.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.49 ал.1 от СК, за
прекратяване на брака и за произнасяне за вината, която да е на ищеца, с
искане за предоставяне упражняването на родителските права по реда на
чл.59 от СК, за осъждане на ответника да заплаща издръжка на роденото от
брака дете съгласно чл.143 от СК, искане по реда на чл.53 от СК за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ответника и за осъждане на
ищеца на основание чл. 145 от СК да заплаща на ответницата издръжка от
150.00 лева. Въззивното производство е образувано по подадена въззивна
жалба срещу решението само в частта, относно вината за прекратяване на
брака и в частта за осъждане на ищеца да заплаща ежемесечна издръжка на
ответницата по реда на чл.145 от СК, в размер от 150.00 лева. Ето защо,
въззивният съд следва да разгледа по същество правилността на
постановеното първоинстанционно решение само в тази му част и да се
ограничи от обсъждане на другите предявени искове, тъй като решението в
тази част не е обжалвано и е в влязло в законна сила и по аргумент на чл. 325
от ГПК.
Съгласно чл.14 от СК „отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство”. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в случая ответницата Т. И.. Ю., предвид
предявения насрещен иск, следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпруга Т. М.. Ю..
Подадената от въззивника Т. И.. Ю. въззивна жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа
обстановка се налага изводът, че не е установено по несъмнен и категоричен
начин, при условията на пълно и главно доказване, че вина за дълбокото и
6
непоправимо разстройство на брака има съпругът Т. М.. Ю.. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че съпрузите от близо година са
разделени и не живеят заедно. Не се установиха конкретни фактически данни,
които да установяват вината и провиненията на съпруга, в резултат на което
да е настъпило дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Сочените
твърдения от съпругата за упражняван спрямо нея тормоз, не се установи от
събраните по делото доказателства. По делото не са установени факти и
обстоятелства, с оглед тяхното значение за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, които да основават виновно поведение конкретно на
единият от двамата съпрузи, предвид съответствието на отношенията между
лица свързани в брак. Не е установено противобрачно поведение на съпруга,
което да представлява неизпълнение на съпружески задължения и, което да се
е отразило да съществуващите отношения между тях. Продължителната
фактическа раздяла между съпрузите е лишила брака от съдържание, което е
непоправимо и е причинило дълбоко разстройство на брака. Не е установена
конкретната причина за фактическата раздяла на страните, което да основава
виновност на една от страните./ Решение № 160/ 14.05.2014г. на ВКС по гр.д.
№ 5764/ 2013г., IV ГК/
Съгласно чл.145 ал.1 от СК „невиновният за развода съпруг има право
на издръжка”. За да се осъществят елементите от фактическия състав на
разпоредбата следва, съдът да се е произнесъл относно това, кой от съпрузите
е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Затова,
предявеният на основание чл.145 ал.1 от СК иск, за присъждане на издръжка
в размер на 150.00 лева, е обусловен от обявяване на виновния за развода
съпруг. В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че вина за
прекратяване на брака няма нито една от страните. Ето защо, следва
предявеният по реда на чл.145 от СК, да се отхвърли като неоснователен, без
да се обсъждат дали са налице останалите елементи от фактическия състав,
като условие за присъждането на издръжка.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното
решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на
събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от
ГПК, препраща към мотивите му.
7
Предвид гореизложеното, подадената въззивна жалба следва да се
остави без уважение, като неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд да се потвърди като правилно.
При този изход на делото Т. И.. Ю. следва да заплати на Т. М.. Ю.
сумата от 600.00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция,
за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Кърджали
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260069/ 26.02.2021г. постановено по гр.д.
№ 1047/ 2020г. по описа на Районен съд- Кърджали.
ОСЪЖДА Т. И.. Ю., ЕГН: **********, адрес: гр.К., кв. „Г. г.”, ул. „М”
№ *, да заплати на Т. М.. Ю., ЕГН: **********, адрес: с. П № *, общ.К.,
обл.К., сумата от 600.00 лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8