Решение по дело №402/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 08.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

 

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 402 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на И.Д.Т., действащ чрез назначения от съда особен представител – адв. М.Т.П. от САК, срещу решение № 20246234 от 06.11.2020г. по гр. дело № 24666/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав. Решението на първата инстанция се обжалва изцяло.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като не са направени доказателствени искания. Въззивникът моли да се отмени решението и се постанови ново, с което изцяло да се отхвърли предявения иск. Не сочи доказателства. Не претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата ищца М.Х.П., чрез надлежно упълномощената адв. В.З. от САК, с който я оспорва. Не сочи доказателства и моли решението да се потвърди. Не сочи доказателства. Претендира разноски по представен списък.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 24666/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, е заместено съгласието на И.Д.Т. за пътувания от детето А.И.Т. извън територията на Република България, до държави от континента Европа, включително и Република Турция, за срок от пет години, без ограничение в броя на пътуванията, но за срок на всяко едно от пътуванията не по-дълъг от две седмици по време на училищните ваканции, определени от МОН за съответната година и без да се променя местоживеенето на детето в Република България. С решението си съдът е заместил съгласието на бащата И.Д.Т. за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето А.И.Т..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена, на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем (в този смисъл е т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по целесъобразност. Т.е. за да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК, съдът дължи да изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите на родителя, който иска заместване съгласието на другия родител. В цитираното ТР е прието, че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.

Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на евентуалната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето. Преценката интересите на детето обосновават извода на настоящия въззивен състав, че исканото разрешение, за което е образувано производството по чл. 127а от СК, е в интерес на малолетната А.И.Т..

Въззивният състав приема, че следва да бъде уважен иска на М.Х.П. по чл. 127а, ал. 2 от СК. В интерес на детето А.И.Т. е да пътува извън територията на нашата страна до държави от континента Европа, включително и Република Турция, за да придобива знания и впечатления от богатата култура на тези държави, като по този начин се разширява неговият светоглед, което ще се отрази благоприятно на неговото възпитание, образование и развитие като личност.

Този извод на съда се подкрепя както от събраните в първата инстанция доказателства, така и от отразеното в представения пред въззивната инстанция социален доклад на Д„СП“-Красно село. Детето А.И.Т. е ученичка в първи клас в училище „Света София“ в гр. София, като се справя отлично в училище и посещава още занимания по гимнастика, тенис, уроци по китара и шах.

По делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства за вредности за детето от контактите му с неговата майка и от евентуалните му пътуванията до държави от континента Европа, включително и Република Турция. Посочените държави са политически стабилни, без граждански и социални конфликти, с високи постижения в областта на културата, науката и техниката. В интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от посочените държави, като така се разширява неговият светоглед, в каквато насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република България.

Същевременно се установи, че бащата И.Д.Т. от около две години не поддържа пълноценна връзка с детето А. и неговата майка, което е отразено в социалното проучване на Д„СП“-Красно село, представено пред въззивния съд. Направено е заключение от социалната служба, че в интерес на детето е да има възможност да пътува извън страната с цел почивка, екскурзия и учение, като е отразено и, че от 2019г. бащата не е виждал дъщеря си А., а се е ограничил до няколко епизодични телефонни контакта. По изложените съображения съдът приема, че с даденото разрешение за пътуването на детето извън страната няма да се накърни режимът на лични отношения на бащата с детето А..

Заместване съгласието на въззивника за издаването на лични документи на детето А., е с оглед възможността му да пътува извън пределите на страната, т.е. то е последица от разрешаването на въпроса за пътуването на детето извън страната. В този смисъл следва да бъде заместено съгласието на бащата и за издаване паспорт на детето.

При постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са нарушени императивни материалноправни норми.

С оглед на изложеното, въззивният състав приема, че първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските:

Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация, въззивникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лв., а разноските, сторени от въззиваемата страна – да останат в нейна тежест. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127а, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20246234 от 06.11.2020г. по гр. дело № 24666/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав.

ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 402/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Х.П. за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 402/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                 2.