Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 402 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на И.Д.Т.,
действащ чрез назначения от съда особен представител – адв. М.Т.П. от САК,
срещу решение № 20246234 от 06.11.2020г. по гр. дело № 24666/2019 г. на СРС, ІІІ
ГО, 80 състав. Решението на първата инстанция се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, като не са направени доказателствени искания.
Въззивникът моли да се отмени решението и се постанови ново, с което изцяло да
се отхвърли предявения иск. Не сочи доказателства. Не претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата ищца М.Х.П., чрез надлежно
упълномощената адв. В.З. от САК, с който я оспорва. Не сочи доказателства и
моли решението да се потвърди. Не сочи доказателства. Претендира разноски по
представен списък.
Във въззивното производство не са събирани
нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
С решението по гр. дело № 24666/2019 г. на
СРС, ІІІ ГО, 80 състав, е заместено съгласието на И.Д.Т. за пътувания от детето
А.И.Т. извън територията на Република България, до държави от континента
Европа, включително и Република Турция, за срок от пет години, без ограничение
в броя на пътуванията, но за срок на всяко едно от пътуванията не по-дълъг от
две седмици по време на училищните ваканции, определени от МОН за съответната
година и без да се променя местоживеенето на детето в Република България. С
решението си съдът е заместил съгласието на бащата И.Д.Т. за издаването на
паспорт по реда на ЗБЛД на детето А.И.Т..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена,
на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от
Семейния кодекс (СК), когато родителите не постигнат съгласие по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на
ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия
от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период
от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем (в
този смисъл е т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на
ВКС).
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира
за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното
решение (чл. 272 от ГПК).
Производството по чл. 127а от СК е такова по
спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по целесъобразност. Т.е. за
да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК, съдът дължи да
изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите на родителя,
който иска заместване съгласието на другия родител. В цитираното ТР е прието,
че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените
по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен
анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от
гледна точка на въздействието на евентуалната промяна в неговата жизнена и
социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с
оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на
детето. Преценката интересите на детето обосновават извода на настоящия
въззивен състав, че исканото разрешение, за което е образувано производството
по чл. 127а от СК, е в интерес на малолетната А.И.Т..
Въззивният състав приема, че следва да бъде уважен
иска на М.Х.П. по чл. 127а, ал. 2 от СК. В интерес на детето А.И.Т. е да пътува
извън територията на нашата страна до държави от континента Европа, включително
и Република Турция, за да придобива знания и впечатления от богатата култура на
тези държави, като по този начин се разширява неговият светоглед, което ще се
отрази благоприятно на неговото възпитание, образование и развитие като личност.
Този извод на съда се подкрепя както от
събраните в първата инстанция доказателства, така и от отразеното в
представения пред въззивната инстанция социален доклад на Д„СП“-Красно село. Детето
А.И.Т. е ученичка в първи клас в училище „Света София“ в гр. София, като се
справя отлично в училище и посещава още занимания по гимнастика, тенис, уроци
по китара и шах.
По делото липсват каквито и да било твърдения
и доказателства за вредности за детето от контактите му с неговата майка и от евентуалните
му пътуванията до държави от континента Европа, включително и Република Турция.
Посочените държави са политически стабилни, без граждански и социални конфликти,
с високи постижения в областта на културата, науката и техниката. В интерес на
детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива
впечатления и от посочените държави, като така се разширява неговият светоглед,
в каквато насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на
Република България.
Същевременно се установи, че бащата И.Д.Т. от
около две години не поддържа пълноценна връзка с детето А. и неговата майка,
което е отразено в социалното проучване на Д„СП“-Красно село, представено пред
въззивния съд. Направено е заключение от социалната служба, че в интерес на
детето е да има възможност да пътува извън страната с цел почивка, екскурзия и
учение, като е отразено и, че от 2019г. бащата не е виждал дъщеря си А., а се е
ограничил до няколко епизодични телефонни контакта. По изложените съображения
съдът приема, че с даденото разрешение за пътуването на детето извън страната няма
да се накърни режимът на лични отношения на бащата с детето А..
Заместване съгласието на въззивника за
издаването на лични документи на детето А., е с оглед възможността му да пътува
извън пределите на страната, т.е. то е последица от разрешаването на въпроса за
пътуването на детето извън страната. В този смисъл следва да бъде заместено
съгласието на бащата и за издаване паспорт на детето.
При
постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са нарушени
императивни материалноправни норми.
С оглед на
изложеното, въззивният състав приема, че първоинстанционният
съд е приложил точно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила или необоснованост.
Поради съвпадение на правните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид характера на спора – спорна съдебна
администрация, въззивникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за
въззивната жалба в размер на 12.50 лв., а разноските, сторени от въззиваемата
страна – да останат в нейна тежест. Правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127а,
ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и
двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20246234 от 06.11.2020г. по гр. дело № 24666/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав.
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 402/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Х.П. за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 402/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.