Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 07.10.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и осемнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …… Дафинка
Борисова …….……… и в присъствието на
прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 518 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 120/18.05.2018г. по гр.д. №
1140/2017г. на РС гр.Ч. бряг /ЧРС/, съдът е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ОТМЕНИЛ уволнението на Д.В.М. *** с ЕГН ********** от ЗК „ВИОЛА“ със седалище и
адрес на управление гр.Койнаре, община Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********“
** с ЕИК **, представлявано от П.Г.Т. извършено със Заповед № 66/10.10.2017г. на ответника.
ОСЪДИЛ ЗК „ВИОЛА“ със седалище
и адрес на управление гр. Койнаре, община Червен бряг, обл. Плевен, ул.„********“
** с ЕИК **, представлявано от П.Г.Т. да заплати на Д.В.М. *** с ЕГН **********
сумата от 650лв. /шестстотин и петдесет лв./ представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месеците Септември – 500лв. и 10 дни от Октомври 2017г. -
100лв. и законна лихва в размер на 50лв. На основание чл.272, ал.1, т.1 от КТ
прихванал сумата от 650лв. от задължението в размер на 1 000лв. на М. към ЗК „ВИОЛА“.
ОСЪДИЛ ЗК„ВИОЛА“ със седалище
и адрес на управление гр. Койнаре, община Червен бряг, обл.Плевен, ул.„********“
** с ЕИК **, представлявано от П.Г.Т. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Червен бряг сумата от 50лв. – държавна такса за разглеждане на делото.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3
от ГПК ЗК„ВИОЛА“ със седалище и адрес на управление гр.Койнаре, община Червен
бряг, обл. Плевен, ул.„********“ ** с ЕИК **, представлявано от П.Г.Т. да
заплати на Д.В.М. *** с ЕГН ********** сумата от сумата от 100 /сто/ лева,
направени от него в настоящето производство съдебно – деловодни разноски.
Недоволни от постановеното решение в Частта, с която е
уважен иск по чл.344 ал.1, т.1 КТ, признато е уволнението на Д.В.М. за
незаконно и е отменена Заповед № 66/10.10.2017г. на
Председателя на ЗК като незаконосъобразна, са останали ЗК „Виола“ гр. Койнаре, които го
обжалват с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Навеждат доводи, че ответникът Д.В.М.
работил в кооперацията като оператор селскостопански машини по трудов договор
от 05.05.2017г. със срок на изпитване от шест месеца. Трудовото правоотношение
му е прекратено с горната Заповед от 10.10.2017г. – преди изтичане на срока за
изпитване, уговорен в полза на Работодателя.
Молят въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт на ЧРС в атакуваната му Част и да им присъди
разноски за въззивното производство.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото
пред ЧРС Д.В.М. ***, ЕГН ********** изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно да се
потвърди. Навежда доводи, че в случая е предприето дисциплинарно уволнение и
Работодателя преди да наложи наказанието е следвало да поиска обяснения за
нарушението. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.
Решението, в Частта с която
ЧРС е осъдил ЗК„ВИОЛА“ със седалище и адрес на управление гр. Койнаре, община Червен
бряг, обл. Плевен, ул.„********“ ** с ЕИК **, представлявано от П.Г.Т. да
заплати на Д.В.М. *** с ЕГН ********** сумата от 650лв. /шестстотин и петдесет
лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месеците Септември – 500 лв. и 10 дни от Октомври 2017г. -
100лв. и законна лихва в размер на 50лв./ и на основание чл.272, ал.1, т.1 от КТ прихванал
сумата от 650лв. от задължението в размер на 1 000 лв. на М. към ЗК
„ВИОЛА“, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила и не е предмет
на въззивна проверка.
Решението
в обжалваната Част е недопустимо - ЧРС се е произнесъл по непредявен иск, следва
да се обезсили, а производството в тази Част да се прекрати – хипотезата на
чл.270 ал.3, предл.1 ГПК.
Видно
от ИМ на Д.В.М. – л.2 – л.3 от делото на ЧРС, същият твърди, че от 05.05.2017г.
е работил по ТД при ЗК „Виола“ гр.Койнаре като оператор селскостопански машини.
Със Заповед № 66/ 10.10.2017г. на Председателя на ЗК е било прекратено ТПО с
него на осн. чл.71 ал.1 КТ считано от 10.10.2017г., като Заповедта му е връчена
на 09.11.2017г. Вписаните в Заповедта мотиви били „поради умишлено причинена
имуществена вреда“, поради което Работодателят на осн. чл.206 ал.1 КТ му удържа
едно месечно трудово възнаграждение.
Наред
с това ищецът твърди, че Работодателя не му е платил ТВ за месец септември
2017г. и за 10 дни от месец октомври 2017г.
При
тези твърдения в обстоятелствената Част на ИМ ищецът е направил искане - петитум
на същата - съдът да осъди ЗК „Виола“ гр.Койнаре да му заплати НТВ за
м.септември 2017г. и десет дни от месец октомври 2017г. ведно със законната
лихва върху сумата от датата на ИМ – 23.11.2017г. до окончателното й изплащане.
Поискал е също така съдът да обезсили Заповед № 66/10.10.2017г. като неправилна
и незаконосъобразна в Частта й, с която на осн. чл.206 ал.1 КТ му се удържа
едно месечно ТВ поради липса на мотиви досежно умишлено причинената имуществена
вреда, да допусне предварително изпълнение на решението и да осъди ответника да
му заплати съдебно – деловодните разноски.
Отговор
от ответната ЗК не е постъпил в срок – л.13 от делото. Без да оставя без
движение ИМ съдът в определение по чл.140 ГПК посочил страните, правната
квалификация – служил си е само с цифрите на правните норми, но не и словесно,
а за правата и обстоятелствата, които се признават приел, че страните са били в
трудовоправни отношения. От разпределението на доказателствената тежест обаче е
несъмнено, че за ЧРС на този етап от делото е прието – искът е за неизплатени
ТВ – ищецът да докаже наличието на задължение за неизплатени ТВ, а ответника –
неоснователността на иска.
В
първото по делото съдебно заседание на 19.04.2017г. – л.49 – л.51 от делото на
ЧРС, след като обявил за окончателен проекто – доклада, приел доказателства,
допуснал изменение на иска за НТВ и изслушал свидетелските показания на В.Д.Т.,
както и отговорите на въпроси по чл.176 ГПК от Председателя на ЗК, съдът дал
ход по същество и в съдебните прения страните обсъждали законосъобразността на
прекратяването на ТПО както и законно ли е уволнението, какъвто иск
първоначално няма въведен с ИМ, нито е подаван Отговор по такъв иск, нито са
въвеждани твърдения в първото по делото съдебно заседание.
Съгласно чл.270 ал.3, предл.1 ГПК когато решението е
недопустимо, въззивният съд го обезсилва като прекратява делото, а то в
обжалваната Част е такова защото без да има в ИМ иск за отмяна на Заповедта за
прекратяване на ТПО като незаконосъобразна и признаване на уволнението за
незаконно с правно основание чл.344 ал.1, т.1 КТ, съдът е разгледал такъв и е постановил
решение по същия.
След като жалбата се явява основателна, то чл.81 ГПК изисква произнасяне за разноските ако има искане на страните за това – в случая такова има от въззивника – ЗК
- за разноските пред настоящата инстанция и същите възлизат на 25лв. за д.т. по
въззивната жалба, които Д.В.М. следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя.
Предвид разпоредбата на чл.280 ал.3, т.3 ГПК настоящото решение ще да
подлежи на касационно обжалване.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3, предл.1 и предл.3 ГПК Окръжният
съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 120/18.05.2018г. по гр.д. № 1140/2017г. на РС гр.Ч. бряг в
обжалваната Част, с която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЕНИЛ
уволнението на Д.В.М. *** с ЕГН ********** от ЗК „ВИОЛА“ със седалище и адрес
на управление гр.Койнаре, община Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********“ ** с
ЕИК **, представлявано от П.Г.Т., извършено със Заповед № 66/10.10.2017г. на ответника и
ПРЕКРАТЯВА делото в тази Част.
ОСЪЖДА Д.В.М. *** с ЕГН ********** на
осн. чл.78 ал.3 ГПК да заплати на ЗК „ВИОЛА“ със седалище и адрес на управление гр.Койнаре,
община Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********“ ** с ЕИК **, представлявано от П.Г.Т.
сумата от 25лв., представляваща д.т. за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.