Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесет
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16312 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от М.С.Н. искова молба, с която моли ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 200 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.03.2016 г., ведно със законните
лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане и 5 710 лева
обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът
твърди, че на 06.03.2016 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“ с ДК № ********М.Л.В.. Поради неспазване на необходимата дистанция
Н., който управлявал л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ********, бил
настигнат от водача В. и ударен в З.ната част на автомобила. Това довело до излизане
на управлявания от ищеца автомобил от пътното платно и удар в крайпътно дърво,
вляво по посоката на движение.
С влязла
в сила присъда М.В. бил признат за виновен в извършено по непредпазливост престъпление.
При
инцидента М.Н. получил политравматични увреждания, като за лечението им
пребивавал в продължение на около два месеца в различни клиники на УМБАЛ – гр.
Плевен. Претърпял няколко хирургични интервенции.
На
26.05.2016 г. го приели в отделение по физикална и рехабилитационна медицина,
където се лекувал до 02.06.2016 г. Рехабилитация се провела и в периода
20.09.2016 г. – 30.09.2016 г. в КБЛХ в гр. Павел Баня.
В
периода 06.03.2016 г. – 29.12.2017 г. бил временно нетрудоспособен.
Няколко
месеца прекарал на легло, а раздвижването продължило шест месеца чрез
използване на помощни средства. Преживял реална опасност за живота си. Болки с
висок интензитет търпял в продължение на година. През първите шест месеца след
инцидента се нуждаел от чужда помощ в ежедневието си. При процесното ПТП
пострадала и съпругата на ищеца, поради което се налагало да бъде обслужван от
други лица. Н. търпял и социален дискомфорт. Променил се начинът му на живот,
социалните контакти му били ограничени и не могъл да контактува с близки и
приятели.
Към
момента ищецът продължавал да изпитва болки в долните си крайници. Тялото му
било обезобразено от белези.
Търпените
неимуществени вреди ищецът оценява на сумата от 200 000 лева.
За
лечението си М.Н. направил и разходи за метални импланти на стойност 5 710
лева.
Водачът
на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ********имал сключена валидна към 06.03.2016
г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. ЗАД „О.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до
размера на действителните имуществени и неимуществени вреди. Моли ответното
застрахователно дружество да му заплати исковите суми, ведно със законните
лихви върху главницата от 200 000 лева от датата на произшествието до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди наличие на принос от страна
на ищеца за настъпване на произшествието, тъй като с поведението си могъл да го
предотврати. Н. допринесъл за увреждането си, като пътувал без поставен
обезопасителен колан. Оспорва и механизма на ПТП и причинната връзка между
уврежданията и процесното ПТП.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22
от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава
на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ и ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в
заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 06.03.2016
г. при ЗАД „ОЗК - З.“ АД за управлявания от М.В. лек автомобил се установява по
безспорен начин от приетата по делото застрахователна полица № BG/23/115001968355, валидна от 00.00.00 часа на 02.08.2015 г. до
23.59.59 часа на 01.08.2016 г.
С влязла в сила на 06.01.2017 г. присъда №
281/22.12.2016 г. М.Л.В. е признат за виновен в това, че на 06.03.2016 г., на път І-ІІІ,
Бяла - Ботевград, км 76+474, в близост до Авиоотряд над с. Гривица, обл.
Плевен, при управляване на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СТ
1672 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата установени в Закона за
движение по пътищата, както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч:
превозно средство от категория В извън населено място - 90 км./ч, като управлявал посоченото МПС
със скорост 133 км/ч и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, сред които М.С.Н. - средна телесна повреда, изразяваща се
в травма на гърдите и белите дробове, шок, двустранно счупване на долната
челюст, двустранно счупване на двете бедра, както и счупване в областта на
подколенница, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, трайно затруднение на дъвченето и говореното и трайно затруднено
движение на двата долни крайника – престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 21, ал. 1 от ЗДвП.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС от страна на М.В. в нарушение на
действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на
дееца са установени с влязлата в сила присъда, която е задължителна за
граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца (чл. 300 от ГПК).
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че М.Л.В. е реализирал виновно противоправно поведение, в
причинна връзка с което са настъпилите вреди - средна телесна повреда,
изразяваща се в травма на гърдите и белите дробове, шок, двустранно счупване на
долната челюст, двустранно счупване на двете бедра, счупване в областта на
подколенница, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, трайно затруднение на дъвченето и говореното и трайно затруднено
движение на двата долни крайника.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД), като се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от медицинската част на приетата по делото
комплексна авто-техническа и съдебно-медицинската експертиза, че при ПТП на 06.03.2016
г. е пострадал М.С.Н., който е получил множествена контузия на тялото, контузия
на главата, двустранно счупване на долна челюст, контузия на гръдния кош с
контузионно травматично огнище в белия дроб вляво аксиларно и базално с размери
24/21 мм, посттравматично възпаление на белия дроб, двустранна бронхопневмония,
остра дихателна недостатъчност, счупване на двете бедрени кости, открито
счупване на двете кости на лява подбедрица, травматичен и хеморагичен шок.
Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота са причинили генерализираната
контузия на тялото и главата и двустранното счупване на долна челюст.
Счупването на челюстта е нарушило дъвченето, храненето и говоренето за период
до три месеца, с по-висок интензитет на болките през първия от тях. В този
период се образувал начален костен калус, като ремоделирането му и
окончателното зарастване продължило до една година.
Опасност
за живота на Н. е съществувала за период от около два месеца, причинена от
контузията на гръдния кош и белите дробове и травматичния пулмонит с двустранна
бронхопневмония, довели до остра дихателна недостатъчност. За времето от
06.03.2014 г. до 18.04.2016 г. М.Н. е бил поставен на изкуствена белодробна
вентилация.
Допълнителна
опасност за живота на ищеца представлявал получения травматичен и хеморагичен
шок, в който пострадалият се намирал в продължение на два-три дни.
Двустранното
счупване на двете бедрени кости причинило трайно затруднение на движенията на долните
крайници за период от 30 дни. Болките на пострадалия са били с по-интензивен
характер в продължение на три месеца, а при нормално протичане на лечебния процес
възстановяването настъпвало за около една година. Затруднението в движението се
подсилвало и от счупването на лявата подбедрица.
В хода на
лечението се наложили оперативни интервенции: трахеостомия, оперативно лечение
на счупените челюст, лява и дясна бедрени кости и лява подбедрица.
Според
вещите лица възстановителният период продължил една година и при проведения на
05.11.2018 г. личен преглед е установено, че Н. е в добро общо състояние, ясно
съзнание, адекватен и всестранно ориентиран. Счупването на долната челюст
зараснало, нормалната захапка била възстановена и нямал затруднения при
дъвченето и говоренето. При прегледа се установили белези по външната страна на
лявото и дясното бедра в горната им части от 10 см, а по външната страна на лявото
бедро в долната му част и предната страна на лява подбедрица в долната част –
белези с дължина от по 22 см. По предно-вътрешната страна на лява подбедрица се
виждал и белег с неправилна форма с диаметър 4 см от рана, получена от
откритото счупване на лява подбедрица. В областта на двете тазобедрени и
коленни стави обемът на движение бил запазен. В основата на шията се виждал
белег от трахеостома, която не се затворила и при издишане от там излизал
въздух. За затваряне на трахеостомата предстояло оперативно лечение.
От събраните
по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.М., майка на М.Н. се
установява, че около два месеца след изписване от болничното заведение синът й
е бил на легло и памперси. Налагало се е да го къпе на стол, а за
физиологичните си нужди ползвал подлога. Шест месеца след произшествието
започнал раздвижване в болницата в гр. Русе. До декември 2016 г. – януари 2017
г. Н. се придвижвал с помощта на патерици. Пострадалият бил все още нестабилен.
Като
съобрази изложеното, съществувалата за месец и половина опасност за живота на М.Н.,
политравматичните увреждания, в значителната си част представляващи средни
телесни повреди и продължителния възстановителен период, сравнително добро общо
състояние на ищеца, но и появилите се проблеми с трахеостомата, а също и
конкретните икономически условия и лимитите на застрахователните суми към 06.03.2016
г., съдът намира, че 120 000 лева е справедлив размер на обезщетението. Докато
имплантите се приемат добре от организма на Н., отворената трахеостома ще
наложи нова оперативна интервенция, което е свързано с престой в болнично
заведение и допълнителен дискомфорт.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване от страна на пострадалия - пътуване без поставен обезопасителен
колан.
В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно
установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.),
както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.
Съдът счита за частично доказано направеното от ответника
възражение – че поради непоставен предпазен колан ищецът е получил описаните
телесни увреждания. Липсата на коланна травма, както и вида на уврежданията,
механизма на тяхното получаване, а също и блокиралият предпазен колан, опънат
до колоната водят до извода, че действително Н. е бил без поставен предпазен
колан. Вещото лице д-р С. е отчел, че в случая воланът е навлязъл навътре.
Разположението му на нивото на гърдите предполага, че поставеният колан не би
предотвратил настъпване на най-тежките увреждания, създали опасност за живота на
Н.. Според заключението на вещите лица при поставен предпазен колан вредите
биха били по-леки и не всички от тях биха настъпили. Съдът обаче отчита
обстоятелството, че счупванията по долните крайници не са обусловени от
непоставен предпазен колан, предвид функцията му да задържи тялото до
седалката. Крайниците обаче остават свободно подвижни и фрактурите биха
настъпили, предвид механизма на настъпване на произшествието. При съобразяване
на силата на поетия от липсата на колан удар, довел до генерализирана контузия
на тялото и главата и увреди в областта на гръдния кош и белите дробове и
травматичен пулмонит, съдът счита, че определеното обезщетение следва да бъде
намалено със сумата то 30 лева и да се определи окончателен размер на
обезщетението от 90 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал.2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията,
при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва
върху обезщетенията се дължи от датата на увреждането – 06.03.2016 г. до
окончателното изплащане.
Изцяло основателен е искът за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатени 5 710
лева за поставени импланти. Те са били необходими за лечението на получените
счупвания в долните крайници. Тъй като ответникът не доказа, че тези увреди не
биха се получили при поставен предпазен колан и предвид извода на съда, че
крайниците са свободно подвижни и фрактурите биха настъпили и при изпълнение на
задължението на Н. по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, сумата от 5 710 лева се
дължи изцяло, без прилагане на процент за съпричиняване от страна на
пострадалия.
Доказателства
за оказана безплатна правна помощ - договор за правна защита и съдействие в
полза на М.С.Н. липсва, поради което на процесуалния му представител адв. С. не
следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Претенции
за присъждане на разноски е направил ответникът. От общия размер на разноските
от 750 лева, ищецът дължи за заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД сумата от 412.50
лева.
Ищецът е
освободен от държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 3 825 лева,
от които 3 600 лева държавна такса и 225 лева депозит за експертиза по
делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на М.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 90 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 06.03.2016 г., ведно със
законната лихва от 06.03.2016 г. до окончателното изплащане и 5 710 лева
обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, като отхвърля иска за неимуществени
вреди за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС сумата от 3 600 лева държавна такса и 225 лева
депозит за експертиза по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Я.С. за
осъждане *** ответника да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 412.50 лева разноски за производството.
Банкова сметка на М.С.Н., по която да бъдат заплатени
присъдените суми: IBAN ***, BIC ***, „Ю. Б.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: