Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 12.09.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при
секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №471 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.10.2018 год., постановено
по гр.дело №28190/2015 год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, са отхвърлени като
неоснователни предявените от К.И.З. *** ООД искове с правно основание чл. 49 вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 228 и сл. ЗЗД за сумата от
4 000 лв., от която 2 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от силните прожектори, монтирани върху страничната стена на
бизнес-сграда в имот УПИ ХІ-627, издигната по границата с УПИ ІХ-625, 626,
находящ се в гр.С., СО – район „Подуяне“, кв.306а, местност „Ботевградско
шосе-рамка“ по плана на гр.С. и 2 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от монтирано устройство – наблюдаваща камера върху
страничната стена на бизнес-сграда в имот УПИ ХІ-627, издигната по границата с
УПИ ІХ-625, 626, находящ се в гр.С., СО – район „Подуяне“, кв.306а, местност
„Ботевградско шосе-рамка“ по плана на гр.С. и за сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение поради навлизане в имота на ищеца на монтираната
рекламна конструкция с рекламно пано, с осветително съоръжение, монтирани върху
страничната стена на бизнес-сграда в имот УПИ ХІ-627, издигната по границата с
УПИ ІХ-625, 626, находящ се в гр.С., СО – район „Подуяне“, кв.306а, местност
„Ботевградско шосе-рамка“, като ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на
2 040 лв.
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени исковете за сумата от 2 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от силните светлини от осветилните
тела на рекламната конструкция и за сумата от 6 000 лв., е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца К.И.З.. Жалбоподателят поддържа, че СРС
отказал да извърши инцидентен съдебен контрол и преценка на валидността и
законосъобразността на представените от ответника административни актове –
разрешение за монтаж №41 от 06.11.2006 год. и Заповед №РД-09-50-577 от
15.05.2007 год. Необосновано СРС се мотивирал с влязло в сила решение №13593 от
10.12.2008 год. по адм.дело №7712/2008 год. по описа на ВАС, тъй като
разрешението за монтаж не засягало неговите права. Посоченото решение нямало
никаква връзка с разрешението за монтаж на рекламната конструкция, а се
отнасяло до заповед на кмета, с която ищецът бил задължен да осигури достъп на
ответника в имота за извършването на строително-монтажни работи. Жалбите на
ищеца срещу разрешението за монтаж и заповедта за поправка на грешка в него
били оставени без разглеждане, тъй като не бил страна в административното
производство по издаването им. Неправилно СРС бил приел, че монтажът на
рекламната конструкция бил законосъобразен, тъй като ответникът държал тази
конструкция въз основа на разрешение за монтаж. Това разрешение било издадено
от некомпетентен орган и било нищожно. Същото било срочно и срокът му бил
изтекъл през процесния период, като противоречало на закона, в т.ч. с нормите
на ЗУТ и действалата към момента на издаването му Наредба от 14.07.2005 год. за
преместваемите обекти и рекламните елементи на територията на Столична община.
Неправилно първоинстанционният съд бил приел въз основа на събраните гласни
доказателства, че компетентните органи не били констатирали никакви нарушения
на изградената рекламна конструкция. Недопустимо било със свидетелски показания
да се установява законност на монтажа на процесната рекламна конструкция.
Нямало законова норма, коята да задължава собственика да търпи подобно на
процесното фактическо положение – прекалено силно осветяване на имота му и
жилищната страда в него, още повече когато изобщо не бил участвал в производството
по издаването на административните актове, на които се позовавал ответника. Необоснован
бил изводът на СРС, че ищецът не бил търпял вреди, тъй като къщата му нямала
прозорци, отразяваната от рекламното пано светлина била слаба – колкото на улично
осветление, паното било осветявано отдолу нагоре, както и че ответникът бил
демонтирал осветлението на рекламното пано преди 7-8 години. За последното
обстоятелството СРС се бил позовал единствено на показанията на свидетеля Д.и
не се бил съобразил с показанията на другите двама свидетели П. и В., които
установявали точно обратното – че демонтажът бил извършен едва през 2015 год. –
след завеждане на настоящото дело. Видно било от писмените доказателства –
удостоверение от 13.11.2015 год. и решение от 03.09.2010 год. по адм.дело
№89/2009 год. по описа на АССГ, че осветлението било демонтирано през 2015 год.
Първоинстанционният съд бил допуснал и процесуално нарушение, като не дал
възможност на ищеца да докаже всички обстоятелства, на които основавал
претенциите си. Ето защо мори решението на СРС да бъде отменено в обжалваната
му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „Д.-С.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че било недопустимо извършването инцидентен
съдебен контрол на разрешението за монтаж, тъй като същото представлявало акт
по чл. 214 вр. с чл. 57 вр. с чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. с Наредбата за
преместваемите обекти, за рекламните, информационните и
монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на
Столична община. Съобразно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, тези актове подлежали на съдебен
контрол единствено и само от административните съдилища по местонахождението на
недвижимия имот – в случая АССГ. Жалбите на ищеца били оставени без
разглеждане, поради липсата на правен интерес. Разрешението за монтаж било
издадено от компетентен орган и било в сила към датата на монтажа на
съоръжението. Нямало данни рекламната конструкция да се отклонява от издаденото
разрешение за монтаж или да навлиза в имота на ищеца, както и да е поставена в
противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията. От
събраните гласни доказателства било установено, че монтажът и поддръжката на
рекламната конструкция били извършени по алпинистки метод, т.е. без никакъв
досег и навлизане в имота на ищеца. Във връзка с претенцията на ищеца за
обезщетение в размер на пазарен наем следвало да се има предвид, че ответникът
никога не бил получавал наем за ползваната от „В.-Идеал Стандарт“ рекламна
конструкция. Ответникът не носел отговорност на действията на работниците на „К.“
ЕООД, поставили рекламната конструкция. На следващо място сочи, че по делото
било доказано, че прожекторите били демонтирани преди началото на исковия
период по нареждане на управителя на ответното дружество, както и че
светлинният поток от отражението на прожекторите в рекламната конструкция не се
бил отклонявал в посока имота на ищеца, като последният не бил осветен в повече
от прожекторите, отколкото от уличното осветление. Къщата на ищеца се намирала
на значително отстояние от калкана – поне на 10 метра навътре в двора му, като
от тази страна къщата нямала прозорци. Разпитаните по искане на ищеца свидетели
не можели да се произнасят относно законите на физиката. Заключението на вещото
лице В. почивало на предположения. Следвало да бъде кредитирано заключението на
вещото лице Т.Т.. Нормите за осветяване, шум и замърсяване били установени в закона
и не се определяли от субективните възприятия на едно или друго лице.
Изискванията към преместваемите обекти се определяли в Наредбата за
преместваемите обекти, за рекламните, информационните и
монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на
Столична община. Твърденията на ищеца за наднормено и неправилно осветяване,
което да е от естество да го безпокои и да се отразява на здравословното и
психичното му състояние, били недоказани. Правилно СРС не бил кредитирал
показанията на свидетелите П. и В.. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Според изложеното в исковата молба и уточняваща молба от 01.10.2015 год., процесното
рекламно съоръжение навлизало в пространството над имота на ищеца, поради което
ответникът се обогатявал за негова сметка като ползвал чужд имот през периода
от 22.05.2010 год. до 22.05.2013 год. и дължал обезщетение в размер на пазарния
наем.
При тези твърдения настоящият съдебен състав приема, че се касае за иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 228 и сл. ЗЗД, както неправилно е приел СРС. Погрешната правна квалификация не води до
недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му
квалификация, а фактите на които се основава и които в случая правилно са били
прецени и обсъдени от първоинстанционния съд /т.е., в случая не е било
допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса/. Отделно от това следва
да се посочи, че определянето на действителното правно основание е дейност на
съда по приложението на закона.
Решението е частично неправилно.
По
отношение на иска по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни
действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да
се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се
установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
За реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД
не е необходимо
установяване на конкретната самоличност на прекия извършител
/извършители/, а на факта, че същият е причинил вредата при или по повод възложена
работа. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа,
когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа, независимо от
това дали извършването и става в течение на определеното работно време или
извън него. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждане.
Непозволеното увреждане – чл. 45
ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да
не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата,
3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината
се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
В разглеждания случай ищецът се
позовава на увреждащо поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се
поставянето и поддържането на процесните осветителни тела – прожектори на рекламна
конструкция, респ. в непредприемането на мерки за регулация/преустановяване
въздействието на произхождащите от тях светлинни ефекти, в т.ч. през тъмната част
на денонощието, в резултат на което са му били причинени неимуществени вреди в
периода от 22.05.2010 год. до 22.05.2015 год. – дискомфорт, невъзможност за
почивка през нощта, невъзможност за възстановяване на работоспособността,
трайно главоболие, отпадналост, притеснения, в т.ч. допълнителни такива предвид
общо влошеното му здравословно състояние и как силната светлина влияе на
семейството му.
Безспорно е във въззивното производство, а и това
се установява въз основа на събраните писмени доказателства, че ищецът и
съпругата му Г.М.З.са собственици – в режим на съпружеска имуществена общност, на
1/3 ид.ч. от УПИ ІХ-625, 626 от кв.306а по плана на гр.С., заедно с построените
в него триетажна жилищна сграда със застроена площ от 71.90 кв.м. и двуетажна
сграда на „груб строеж“ и притежават вещното право на ползване върху останалите
2/3 ид.ч. от имота, които са собственост на синовете им М.К.И. и А.К.З. по
силата на сключен на 25.01.2012 год. договор за дарение. Ответното дружество е собственик
на съседния УПИ ХІ-627 от кв.306а по плана на гр.С. и на изградената в него на
калкан /по разделителната линия между имотите на страните/ осеметажна бизнес
сграда с офиси и магазини. На основание издадено на ответника разрешение за
монтаж №41 от 06.11.2006 год. на гл.архитект на СО на калканната стена на осеметажната
сграда била поставена рекламна конструкция – фактически изработена и монтирана
от „К.“ ООД съгласно сключени с ответника договори от 20.10.2006 год.,
м.11.2006 год. и 02.07.2007 год., състояща се от рекламно пано и поставени под
него върху метални стативи осветителни тела – прожектори, разположени
перпендикулярно на стената.
Установено е, че със Заповед №РД-09-50-1525 от
08.12.2008 год. на гл.архитект на С. е било отменено горепосоченото разрешение
за монтаж. С решение от 03.09.2010 год., което е влязло в сила на 01.10.2010
год., постановено по адм.дело №89/2009 год. по описа на АССГ, ІІ адм.
отделение, 28 с-в, заповедта е била обявена за нищожна.
Установено е въз основа на писмените доказателства
– технически проект на рекламна конструкция за монтиране на стена от м.март
2006 год., проект за рекламни пана, както и от заключението на вещото лице А.В.
по първоначалната съдебно-техническа експертиза и на заключението на вещото
лице Т.Т. по повторната съдебно-техническа експертиза, които при преценката им
по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, като същите не си противоречат
помежду си, че рекламната конструкция е с формата на квадрат с размери 13 м. х
13 м. Стоманената рамка на конструкцията била изработена от квадратни профили,
закрепени на калканната стена с дюбели. На рамката, монтирана в горните 2/3 от
стената, без отстояние от нея, било монтирано винилово рекламно пано, което
било завързано и опънато в четирите посоки с шнурове. Към момента на огледа, вещите
лица са констатирали, че са налице следи от стъпки на стативи и поддържащи ги
профили на стената под рекламното пано, даващи основание за извода, че там са били
поставени 3 бр. прожектори – отбелязани и в одобрения проект за съоръжението, насочени
към паното и разположени на върха на стативите, на около 2.5 до 3 м. от стената,
като стативите са били поддържани от допълнителни профили. Паното било
осветявано отдолу нагоре. Понастоящем стативите за прожекторите и поддържащите
ги профили били премахнати. Триетажната къща на ищеца се намирала на около 7-8
м. от калканната стена, респ. от рекламната конструкция.
От заключението на вещото лице В. се установява
също така, че към момента на извършения от същата оглед захранващите
прожекторите проводници висяли на стената, като се виждало, че са силови, поне
4х25 – т.е. мощността на прожекторите била между 400 и 500 вата. Попадайки
върху рекламното платно, светлината от насочените срещу него прожектори се
отразявала в обратна посока върху страничните перпендикулярни повърхности на
другите къщи. Така тя вече кохерентно и допълнително се разсейвала и целият
обем на двора на ищеца се изпълвал с нея. От високата сграда и строежите в
имота на ищеца се създавали допълнително предпоставки за много силно осветяване
в затвореното пространство на двора. Видно е от преразпита на посоченото вещо
лице във въззивното производство, че прожекторите са били поставени в
съответствие с нормативните изисквания – при съобразяване на тяхното тегло и на
съответното разстояние от стената с оглед значителната големина на рекламното
пано /поради което определя и прожекторите като силни/.
Във връзка с установяване на обстоятелството кога
са били демонтирани трите осветителни тела – прожекторите, в
първоинстанционното производство са събрани две групи гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите И.М.П. и Н.В. В. /по искане на ищеца/ и чрез разпита на свидетелите
И.А.З.и П.Ц.Д./по искане на ответника/, а във въззивното производство – чрез
разпита на свидетеля С.В.И.. В показанията на посочените свидетели са налице
противоречия. Въззивният съд кредитира показанията на първата група свидетели /разпитани
по искане на ищеца/ като ясни, убедителни, житейски логични и неопровергани от
останалия доказателствен материал по делото и въз основа на тях приема за
установено, че през целия исков период от 22.05.2010 год. до 22.05.2015 год. прожекторите
са били налични и са функционирали. За първите две години от посочения период
показанията на свидетелите П. и В. кореспондират с показанията на свидетеля З.–
разпитан в съдебното заседание, проведено в първоинстанционното производство на
05.07.2018 год., който сочи, че осветителните
тела са били премахнати преди 6 години. Същевременно е видно, че последният не
е бил очевидец на демонтирането им, т.е. показанията му имат производен
характер, налице е неяснота относно момента, в който свидетелят е осъществявал
посещения в имота на ответника, а съобщеното от него, че билбордът не е бил
сменян се опровергава от показанията на свидетеля Д., който заявява, че през
периода на демонтажа на осветителните тела е извършена и смяна на рекламното
пано поради неговото износване.
По принцип показанията на свидетелите относно
спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед
останалите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се преценяват
показанията на свидетел, който е възможно заинтересован от изхода на делото,
съдът трябва да подходи към тях със завишена критичност, да съобрази доколко те
са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или
неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите
доказателства по делото. В разглеждания случай противно на приетото от СРС, показанията
на свидетеля Д.– служител на ответното дружество, не следва да бъдат ценени,
при отчитане на евентуалната му заинтересованост /чл. 172 ГПК/ и предвид това,
че не кореспондират с показанията на свидетеля З.и са вътрешно противоречиви,
тъй като от една страна той сочи, че между него и ответното дружество е възникнало
трудово правоотношение през м.май 2012 год., а от друга – че осветителните тела
са били свалени преди около 7-8 години, като направеното от него описание на
използвания специален способ за демонтиране и по чие нареждане е било извършено
същото налага извода, че е бил очевидец на тези събития, което би било възможно
ако е налице разумна причина за конкретно знание и присъствие – заявеното от
свидетеля, че не може да каже кой е бил изпълнителят на демонтажа сочи, че във
връзка с последния не му е била възлагана работа от ответника по силата на
граждански договор /договор за изработка/.
Доказано е също така въз основа на показанията на
свидетелите Н.В. В. и С.В.И., които в останалата им част следва да бъдат кредитирани
като ясни, последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен
материал по делото, че през процесния период ищецът е бил притеснен и
недоволен, тъй като насочените към рекламното пано прожектори осветявали през
нощта и неговия имот и жилище. Бил нервен, недоспал и изморен. Станал сприхав,
тъй като семейството му било недоволно и очаквало от него да разреши този
проблем.
От показанията на свидетеля И.се установява също
така, че поддържащите профили на стативите, на които били монтирани
осветителните тела, били разположени на височина от около 7-8 метра от земята.
От преразпита на вещите лица Т. и В. във въззивното
производство се установава, че поддържащите профили на стативите, на които били
монтирани осветителните тела, навлизали на около 2-3 метра по въздух над имота
на ищеца, както и че къщата му намирала на отстояние от около 7 метра от
калканната стена.
Видно е от приетото като доказателство по делото
експертно решение на ТЕЛК от 20.02.2013 год., че на ищеца е била определена 77
% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, с водеща диагноза: Нарушена
вестибуларна функция. Двустранен неврит на слуховите нерви – тежко чуване.
Захарен диабет ІІ тип, НИЗТ. Диабетна поленевропатия. ХБ, Хипертонично сърце.
СН. Състояние след черепно-мозъчна травма и комоцио. Посттравматична епилепсия.
В решението като противопоказни условия на труд е посочено значителното
психично натоварване.
Настоящият съдебен състав приема,
че противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята
на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща
забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото
състояние на човека /отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание/
представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52 вр. с чл. 45 ЗЗД – виж
например Решение №136 от 07.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №4857/2017 год., І
г. о., ГК. Поради съществуването на общата забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всяко
причиняване на вреди е противоправно. Неприкосновеността на личния и семеен
живот на гражданите, както и на техните жилища и неприкосновеността на здравето
на гражданите, са права от категорията на абсолютните и изрично са прогласени в нормите на чл. 32, 33 и 52 от Конституцията на Република България.
Процесната рекламна конструкция е със статут на
временен преместваем обект – чл. 56 ЗУТ. Съгласно ал. 2 на чл. 56 ЗУТ, за такива
обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на
общинския съвет – в частност Наредба за преместваемите обекти и рекламните
елементи на територията на Столична община – отм. /зал. Изм. – Решение № 280 по
Протокол № 76 от 27.04.2006 год./. Когато тези обекти са поставени без
разрешение или в противоречие с издаденото разрешение, или не отговарят на
изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1 ЗУТ, или когато
не отговарят на други изисквания, определени с наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ,
те подлежи на премахване – чл. 57а ЗУТ. Правото преместваемите обекти да се
държат и да се ползват според тяхното предназначение е противопоставимо на собствениците
на съседните имоти само ако не нарушава строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за
запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или
част от него – виж Тълкувателно решение № 4/2015 год. на ВКС по тълк.дело №
4/2015 год., ОСГК, както и практиката на ЕСПЧ – например мотивите на решение от
25.11.2010 год. по дело „М.и други срещу България“. Според чл. 50 ЗС,
собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот,
с които се създават пречки за използването на съседния имот по-големи от
обикновените, а съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ, строежите се проектират,
изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите,
определени в приложение І на Регламент /ЕС/ №305/2011 на Европейския парламент
и на Съвета от 09.03.2011 год. за определяне на хармонизирани условия за
предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета /от 04.04.2011 год./, за: 1/ механично съпротивление и
устойчивост; 2/ безопасност в случай на пожар; 3/ хигиена, здраве и околна
среда; 4/ достъпност и безопасност при експлоатация; 5/ защита от шум.
Несъмнено е по делото, че процесното рекламно
съоръжение е било поставено в съответствие с издаденото разрешение.
Същевременно в последното не е било указано какви трябва да са типа на лампите,
силата, честотата, яркостта и посоката на светлинното излъчване на предвидените
в одобрения проект осветителни тела. През исковия период липсва и нормативна
регулация на светлинното въздействие. В Допълнителните разпоредби на Закона за
здравето - § 1, т. 12, наред с други, се определят като фактори на жизнената
среда шумът, вибрациите и нейонизиращите лъчения в урбанизираните територии,
като в Закона за здравословни и безопасни условия на труд е регламентирано
светлинното излъчване само в затворени помещения /осветление в сгради, на
площадки на промишлени предприятия, на работни места, разположени извън
зданията/.
В БДС HD 60364-7-714:2012 Електрически
уредби да ниско напрежение. Част 7-714: Изисквания за уредби или за места със
специално предназначение. Външни осветителни уредби /IEC
6036407-714:2011/ областта на действие се отнася до избора и изграждането на
осветителни тела и осветителни уредби, които са част от фиксирана уредба на
открито. Изискванията на стандарта се отнасят за осветителни уредби за пътища,
паркове, градини, обществени места, спортни площадки, осветление за паметници,
осветяване с прожектори, телефонни кабинки, автобусни спирки, рекламни панели,
градски планове и пътни знаци.
Същевременно на 12.11.2010 год. от членовете на
Постоянния комитет, действащ от името на Парламентарната асамблея на Съвета на
Европа /ПАСЕ/ са приети Резолюция 1776 /2010/ Шум и светлинно замърсяване и
Препоръка 1947 /2010/ Шум и светлинно замърсяване. С Резолюцията ПАСЕ приканва
държавите-членки и другите страни да намерят общ подход за борба с вредното
въздействие на шума и светлинното замърсяване чрез предприемане на
мерки,позовавайки се насоките на Световната здравна организация /СЗО/. По
отношение на светлинното замърсяване мерките се насочват към рационализиране на
осветлението във всички общини и контролиране разсейването на светлината. В
Препоръката на ПАСЕ се подчертават значителните вредни последици от шума и
светлинното замърсяване върху околната среда като цяло, и по-специално върху
биологичното разнообразие и човешкото здраве /увеличаване на рисковете от
затлъстяване, развиване на депресия, нарушения на съня и пр.; нощното излагане
на изкуствена светлина потиска производството на хормона мелатонин/, като се
препоръчва Комитетът на министрите да прикани държавите-членки и
държавите-наблюдатели на Съвета на Европа да преразгледат своето
законодателство относно шума и светлинното замърсяване.
Според европейското законодателство, „светлинно
замърсяване“ е сборът от всички отрицателни въздействия на изкуствената
светлина върху околната среда, включително въздействието на разпиляната
светлина. „Разпиляна светлина“ означава делът от светлината на осветителна
уредба, която не служи за целите, за които е била проектирана уредбата. Тя
включва: светлина, която пада извън подлежащата за осветяване площ; разсеяна
светлина в съседство с осветителната уредба; светене на небето, което е
осветяването на нощното небе, резултат от прякото и непряко отражение на лъчите
/видими и невидими/, разсеяни от съставните елементи на атмосферата /газови
молекули, аерозоли, прахови частици/ по направлението на наблюдението.
Светлинното замърсяване, причинено от прекомерното използване на изкуствено
осветление, е резултат на урбанизацията, най-силно изявена в районите с висока
гъстота на населението и силна индустриализация /какъвто несъмнено е и районът
на гр.С./ – виж Регламент /ЕО/ №245/2009 на комисията от 18.03.2009 година за
прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на изискванията за екопроектиране на лумисцентни лампи без вграден
баласт, газоразрядни лампи с висок интензитет и баласти и о осветители, които
могат да работят с такива лампи, като и за отменяне на Директива 200/55/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета; виж и Директива 2009/125/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 год. за създаване на рамка за
определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с
енергопотреблението.
Същевременно с Решение № 24 по Протокол № 4 от
20.12.2007 год. от СОС е приета Наредба за преместваемите обекти, за
рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламна
дейност на територията на Столична община /Загл. изм. – Решение № 1 по Протокол
№ 29 от 15.01.2009 год./, изм. и доп. с Решение № 1 по Протокол № 29 от
15.01.2009 год., изм. с Решение № 83 по Протокол № 59 от 25.02.2010 год., изм.
и доп. с Решение № 612 по Протокол № 76 от 04.11.2010 год., изм. с Решение № 10
от 18.01.2010 год. по адм.дело № 1445/2010 год. на АССГ, потвърдено с Решение №
12868 от 02.11.2010 год. по адм. дело № 6712/2010 год. на ВАС, изм. с влязло в
сила Решение № 1261 от 18.03.2011 год. по адм. дело № 5843/2010 год. на АССГ,
обявено на 05.05.2011 год. Посочената Наредба е отменена с действащата
понастоящем Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и
монументално-декоративни елементи и за рекламна дейност на територията на
Столична община – приета с Решение № 717 по Протокол № 71 от 06.11.2014 год.,
изм. и доп. с Решение № 1 по Протокол № 75 от 22.01.2015 год., изм. и доп. –
Решение № 495 по Протокол № 86 от 23.07.2015 год., Решение № 509 по Протокол №
58 от 26.07.2018 год. /върнато за ново обсъждане и повторно прието с Решение №
675 по Протокол № 61 от 27.09.2018 год./, изм и доп. – Решение № 858 по
Протокол № 67 от 20.12.2018 год., в която се съдържат правила, гарантиращи
контрол върху светлинното завърсяване в Столична община – в разпоредбите на чл.
25а, ал. 1 и 2 /нов – Решение № 509 по Протокол № 508 от 26.07.2008 год./ е
предвидено, че за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент върху
калканна стена, когато елементът или стойката за осветлението му се надвесват
към съседен имот с дължина повече от 1.5 м., се изисква изрично писмено
нотариално заверено съгласие от собственика на този имот. Осветителните тела трябва да бъдат насочени
пряко към рекламния елемент, без разсеяната светлина да нарушава общоприетите
норми за благоприятни условия на живеене /виж и БДС EN
13201:2016, влязъл в сила на 30.06.2016 год./.
От гореизложеното следва изводът, че нарушаването
на общата забрана да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД може да се изрази и в
непредприемането на действия за регулиране/минимизиране на степента и посоката
на разсейване на светлината от осветителни тела на поставен на калканна стена
рекламно-информационен елемент в посока съседен имот /т.е. различно проектиране
на осветлението – например чрез определяне на оптимално разположение на
осветителните тела, височина на осветителните тела, дължина и наклон на
носещите осветителни конзоли, избор на най-подходящ осветител от наличната
разнообразна пазарна номеклатура, намаляване на зоната на осветяване, редуциране
на продължителността на осветяването през тъмната част на денонощието и пр./
или такива за преустановяване на разсейването на светлината, въпреки възраженията
на собственика на този имот /респ. ползвателя, обитателя/ за неблагоприятно
въздействие на разсеяната светлина върху правото на зачитане на условията му на
живот, здравето и емоционалното му състояние, съответно породило психичен
дискомфорт /отрицателни емоционални изживявания/ и промяна в здравословното
състояние.
В случая въззивният съд приема, че са налице
предпоставките на чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответното дружество спрямо ищеца. Поведението на служители на ответника, причинило неимуществени вреди на
ищеца, е противоправно. Настъпването на твърдените вреди е установено въз
основа на писмените доказателства и ценените гласни доказателства. Следва да се
посочи също така, че неудобството в резултат на разсейването на светлината е
достигнало минимално необходимото ниво на тежест и представлява намеса в правата
на ищеца на зачитане на неговия дом, личен живот и здраве. Накърняването им в
случая не е незначително при сравнение с рисковете за околната среда, присъщи
за живота в съвременния град, респ. с нивото на осветеност, присъщо за живота в
гр.С. – данните по делото сочат, че осветителните тела, предвид техния брой,
мощност, разположение, наклон и работен режим, са генерирали високо ниво на
разсейване на светлината. Налице е и причинно-следствена врзъка между деянието
и вредите – емоционалните страдания са пряка и непосредствена последица от
описаното бездействие на служители на дружеството. Не е оборена и презумпцията
за виновност, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Причинените при деликт вреди поначало се
обезщетяват парично, като на поправяне подлежат всички вреди /без степенуване
на вината на деликвента/, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането – чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди въззивният съд съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне размера на
обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Съобразявайки, от една страна,
вида и тежестта на уврежданeто, възрастта на пострадалия –
на 58 години в началото на исковия период, данните за общото му здравословно
състояние, обстоятелствата при които е настъпило същото – през тъмната част на
денонощието, голямата продължителност на периода, в който са търпени
неимуществените вреди, обстоятелството, че притеснението и безспокойството на
ищеца е било засилено от факта, че семейството му също е подложено на
светлинното въздействие, а от друга – липсата на трайни последици за психичното здраве на ищеца
и за настъпили промени в начина му на живот, СГС намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, следва
да бъде определен на 2 000 лв. В този
смисъл релевираната претенция се явява изцяло основателна и следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окночателното заплащане.
По отношение на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Фактическият състав по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка
между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните
основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права –
както се твърди в частност/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или
увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/.
Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване,
като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права;
намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на
разходи /както се твърди в частност/.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът, който твърди, че за него е възникнало вземане за изравняване на
неоснователно обогатяване, следва да проведе пълно и главно доказване по
отношение на фактите, от които това право възниква. В разглеждания случай по
делото не е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Въззивният съд приема, че границите
на властта на собственика върху пространството над имота му лежат в самото
основание на тази власт. На собственика се признава властта да си служи с
пространството, което се намира над имота му, защото това е необходимо, за да
може изобщо да се упражнява нормално правото на собственост върху имота. От
това следва, че властта на собственика върху пространството се простира дотам,
докъдето това е необходимо за възможното използване на имота /собственост може
да има само върху телесни вещи, а пространството над земята, не е вещ, както и
въздухът/. Т.е. правото на собственика да използва пространството над имота си
е възможност, произтичаща от неговото право на собственост – част от съдържанието
на това право /проф. П.В., „Ново вещно право“, издателство „Сиби“/.
В разглеждания случай, освен
че конкретно заетото пространство над имота на ищеца от поддържащите процесните
осветителните тела профили и стативи, предвид техните височина, обем и контур, не
може да бъде определено като полезно за употребата на собствеността, следва да
се посочи, че не е било и възможно същото да бъде използвано от самия ищец за
поставянето на рекламен елемент. И това е така, доколкото в действащите през
процесния период Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни
и монументално-декоративни елементи и за рекламна дейност на територията на
Столична община – отм. /приета с Решение № 24 по Протокол № 4 от 20.12.2007
год. от СОС/ и Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и
монументално-декоративни елементи и за рекламна дейност на територията на
Столична община /приета с Решение № 717 по Протокол № 71 от 06.11.2014 год./,
са предвидени редица изисквания към рекламние елементи, в т.ч. да не закриват
други рекламни елементи /чл. 28, ал. 1, т. 18 от първата от посочените наредби/
и да не закриват елементи от архитектурния вид на сградите /чл. 16, т. 8 от
деъстващата наредба/.
Следователно за ищеца не е
настъпило обедняване, поради което и само на това основание релевираната
претенция се явява изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне, както като
краен резултат е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо решението на СРС
следва да бъде отменено в частта му, в която предявеният иск по чл. 49 вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, която претенция подлежи на уважаване.
Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство
за разликата над 1 632 лв.
В останалата част решението на СРС следва да бъде
потвърдено, като парвилно.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
/ищеца/ направените разноски в първоинстанционното производство за държавна
такса, такса за издаване на съдебни удостоверения, възнаграждение на вещо лице
и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 563.44 лв., както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
40 лв., за възнаграждения за вещи лица в размер на 30 лв. и за възнаграждение
за един адвокат в размер на 350 лв., съразмерно с уважената част от въззивната
жалба, респ. уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят
/ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, респ. отхвърлената част от
исковете.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 05.10.2018 год., постановено по гр.дело №28190/2015
год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, в частта му, в която е отхвърлен предявения
от К.И.З. *** ООД иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от силните прожектори, монтирани върху страничната стена на бизнес-сграда
в имот УПИ ХІ-627, издигната по границата с УПИ ІХ-625, 626, находящ се в гр.С.,
СО – район „Подуяне“, кв.306а, местност „Ботевградско шосе-рамка“ по плана на
гр.С., както и в частта му, в която ищецът К.И.З. е осъден да заплати на
ответника „Д.-С.“ ООД разноски за първоинстанционното производство за разликата
над 1 632 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.-С.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.И.З. с ЕГН **********,
с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
от 2 000 лв., представлявляваща
обезщетение за неимуществени вреди представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени през периода от 22.05.2010 год. до 22.05.2015 год. от силните
прожектори на рекламна конструкция, монтирани от ответника върху калканната стена
на бизнес-сграда в имот УПИ ХІ-627, издигната по границата с УПИ ІХ-625, 626,
находящ се в гр.С., СО – район „Подуяне“, кв.306а, местност „Ботевградско
шосе-рамка“ по плана на гр.С., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2015 год. до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
05.10.2018 год., постановено по гр.дело №28190/2015 год. по описа на СРС, ГО,
24 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.-С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на К.И.З. с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство в размер
на 563.44 лв., както и направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 40 лв., за възнаграждения за вещи лица в размер на
30 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА К.И.З. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Д.-С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв.
Решението в
частта му по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част /по иска по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/