№ 16
гр. Смолян, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500008 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 318/25.11.2022 г. на основание чл. 150, във вр. с чл.
143 ал. 1 от СК е изменена месечната издръжка, която П. Т. Р. е осъден да
заплаща на К. П. Р.а, чрез нейната майка и законна представителка Г. С. Як. с
влязло в сила Решение № 422/22.11.2016 г. по гр. д. № 644/2016 г. на РС –
Смолян, като е увеличил размера на издръжката от 180 лева на 450 лева,
считано от 11.05.2022 г. до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването на издръжката, която издръжка П. Т. Р. следва да заплаща на
К. П. Р.а, действаща със съгласието на нейната майка Г. С. Як., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
заплащане. Със същото решение Р. е осъден да заплати ДТ в размер на 388, 80
лева, както и да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на адв. В. Р.
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. На основание 242 ал. 1 от
ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за
увеличената издръжка.
Това решение в частта, с която е присъдена издръжка над сумата
от 360 лева до 450 лева, се обжалва пред Смолянски окръжен съд от адв. М.
Г., в качеството му на особен представител на ответника П. Т. Р., с
оплаквания, че е незаконосъобразно и необосновано.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че действително се
установява нарастване на нуждите на ищцата от издръжка, но от друга страна,
събраните доказателства относно възможностите на ответника да изплаща
увеличената издръжка са твърде оскъдни. Твърди се, че участието в
посочените търговски дружества и реализираната печалба в едно от тях, само
по себе си не може да бъде показател за по-големи платежни възможности,
още повече, че ответникът следва да осигурява съответната издръжка на поне
още три деца и евентуално и на третата си съпруга.
1
С въззивната жалба се прави искане първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, като се отхвърли иска за
издръжка за разликата от 360 лева до 450 лева.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата
К. П. Р.а, със съгласието на нейната майка Г. С. Як., чрез пълномощник адв.
В. Р., с който се оспорва въззивната жалба и са иска първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
В отговора се твърди, че така определената издръжка от 450 лева
съответства на доказателствата по делото и на закона. Сочи се, че следва да се
съобразят обстоятелствата, че от 01.01.2023 г. размера на минималната
работна заплата е 780 лева, при което минималната издръжка би била 195
лева; наред с ищцата, ответникът има задължение за издръжка към две
малолетни деца, а не към „поне още три деца“, както се сочи в жалбата.
Твърди се, че малките деца на ответника се обучават в частно училище с
годишна такса над 5 000 евро, а по-малкото дете посещава частна датска
градина, таксите в която са също значителни.
Сочи се, че родителите следва да осигуряват равни грижи и
приоритетни са най-напред условията за покриване на базовите нужди на
всяко дете. Сочи се, че ответникът няма задължение за издръжка на
настоящата си съпруга, тъй като тя е трудоспособно пълнолетно лице.
В отговора се излагат доводи относно участието на ответника в
няколко търговски дружество с положителни финансови резултати и
възможност за разпределение на дивиденти между съдружниците. Излагат се
доводи и относно полагането на физическите грижи по възпитанието и
отглеждането на ищцата К. от майката, което я възпрепятства да се ангажира
с по-продължително работно време или извън областта, от което би получила
по-добро заплащане. Ответникът не осъществява никакви контакти с дъщеря
си, поради което всички разходи за обучение, отдих, развлечение, пътувания
и туризъм са в тежест на майката. Сочи се, че предстои кандидатстване на К.
във висше учебно заведение, за което подготовката е свързана с
допълнителни разходи; разходите се увеличават и предвид значително
покачване на цените на стоките от първа необходимост.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение като законосъобразно и обосновано; прави се искане да бъдат
присъдени разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание за ответника особеният представител адв. М.
Г. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата не се явява и не изпраща представил. В писмено
становище пълномощникът адв. В. Р. оспорва жалбата и излага доводи по
съществото на спора.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не се дължи
от особения представител, а по същество съобрази следното:
Ищцата К. П. Р.а е дъщеря на Г. С. Як. и П. Т. Р., родена на
04.07.2005 г.
С влязло в законна сила на 22.11.2016 г. Решение № 422/22.11.2016
г. по гр. д. № 644/2016 г. на Смолянски районен съд е увеличен размера на
издръжката, която бащата П. Р. следва да заплаща на дъщеря си К. Р.а от 150
2
лева на 180 лева., считано от 29.07.2016 г.
В настоящото производство ищцата претендира увеличение на
издръжката от 180 лева на 450 лева.
Видно е, че от предходното изменение на издръжката са изминали
повече от шест години. При определяне размера на издръжката през 2016 г.
детето К. Р.а е била на 11 години, а към настоящия момент вече е на
навършила 17 години. Този продължителен период от време обуславя
сериозно увеличение на нуждите на детето. Към настоящия момент К. Р.а е
ученичка в 11 клас. Средствата, необходими за храна, облекло, задоволяване
на други битови потребности са значително увеличени. Нужни са средства за
ученически пособия, средства за извънкласни занимания, средства за
развитие на детето. Тези потребности на едно дете в тази възраст са известни
и конкретно се установяват и от показанията на свидетелите С..
От показанията на свид. С. същото така се установява, че детето
често приема медикаменти, свързани с лечение на цистит, гастрит, настинки и
др, за закупуването на които месечно са необходими около 100 лева.
Установява се също, че К. посещава частни уроци по математика два пъти
седмично, за които до момента /заседанието пред РС/ заплаща по 10 – 15 лева
на час. Необходими са средства, свързани със социално развитие и общуване,
посещения на концерти и други мероприятие с връстници, екскурзии и др.
Установява се също така, че предстои кандидатстване във ВУЗ на К., което е
свързано със значителни финансови разходи – допълнително обучение,
разходи за документи и пътувания и др.
От писмените доказателства се установява, че месечните доходи
на майката са близки до минималната работна заплата. Свид. С. установява,
че майката изплаща заем с месечни вноски от 200 лева, който заем е бил
необходим за благоустрояване на жилището, в което живее детето К..
Категорично се установява, че бащата от 1 годишна възраст на К. не
поддържа никакъв контакт с нея. Всички непрекъснати и постоянни грижи по
отглеждането и възпитанието на К., осигуряване на битови нужди и
потребностите й за духовно развитие и за обучение са поети единствено и
изцяло от майката. В тази връзка е основателен довода в отговора на
въззивната жалба, че поради това майката няма възможност да полага труд
при по-добри икономически условия, за да реализира по-добри доходи.
Поради това бащата следва да поеме по-голям дял от финансовата издръжка
за К.
С оглед гореизложеното и предвид засилените инфлационни
процеси в страната настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че
за задоволяване на базовите потребности на К. са необходими неколкократно
по-големи средства от присъдените през 2016 г.
От друга страна, от писмените доказателства, събрани от
районния съд, се установява, че бащата е трудово ангажиран и получава по-
високи доходи от майката, предвид доказателствата за участие като
3
съдружник и собственик на капитала в няколко търговски дружества,
реализиращи положителни финансови резултати. Настоящата инстанция
споделя извода на районния съд, че декларирания от ответника минимален
осигурителен доход не съответства на развиваната търговска дейност от
търговските дружества, в които ответникът участва като съдружник и/или
собственик на капитала и на реализираните печалби в част от тези дружества
– „Ред бери“ ООД и „Ню сън травел“ ООД. Поради това определената от
районния съд издръжка е във финансовите възможности на ответника.
Установява се, че ответникът има и други непълнолетни деца, за които следва
да осигурява издръжка, но предвид гореизложеното това обстоятелство не
затруднява ответника в осигуряване издръжка и на ищцата К.. Ответникът е в
работоспособна възраст, липсват данни да е с влошено здравословно
състояние, което да го препятства да реализира доходи, с които да изпълнява
задължението си да издържа децата си.
Към настоящият момент минималната издръжка с оглед
разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на 195 лева. Това е минимума
на издръжка, който според установената практика се присъжда на деца в най-
ниска възраст при минимални финансови възможности на дължащия
издръжка родител. В настоящия случай се касае за дете на 17 години, с много
по-големи нужди както битови, така и образователни, социални, културни,
духовни и други. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че
издръжка над 360 лева е извън финансовите възможности на ответника. По-
горе се посочи участието на ответника в редица търговски дружества, част от
които реализират печалба и положителни финансови резултати, което
обстоятелство, както и работоспособната възраст на ответника, сочат, че
същият е в състояние да изплаща така присъдената издръжка.
Предлаганият във въззивната жалба размер на издръжката от 360
лева не би могъл да покрие делът на бащата от необходимата за издръжка на
К. сума както предвид значителните инфлационни процеси в страната, така и
предвид необходимостта от значителни средства за допълнително обучение
във връзка с предстоящото завършване на средното образование и
кандидатстване във ВУЗ.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед този изход
на спора ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата -
адв. В. Р. за настоящата инстанция в размер на 500 лева; следва да бъде
осъден да заплати и разноски за адвокатското възнаграждение на особения
представител адв. М. Г. за настоящата инстанция в размер на 300 лева, което
съдът присъжда да се изплати от сметка на бюджета на ОС – Смолян, както и
ДТ в размер на 64, 80 лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 318/25.11.2022 г. по гр. д. №
425/2022 г. на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА П. Т. Р., ЕГН **********, гр. Б., ул. „Ф.“ № 78, вх.
„А“,ет. 4, ап. 7, да заплати на адвокат В. Р. – АК – Смолян, адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА П. Т. Р., ЕГН **********, гр. Б., ул. „Ф.“ № 78, вх.
„А“,ет. 4, ап. 7, да заплати в полза на Окръжен съд – Смолян разноски за
особен представител в размер на 300 лева, както и ДТ в размер на 64, 80 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М. Г. – АК – Смолян – адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за осъщественото особено
представително на ответника П. Т. Р. пред възивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5