Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 222
гр. Русе, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
касационен състав, в открито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
Председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
Членове: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря Наталия Георгиева и в присъствието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдията Спасов
к.а.н.д. № 231 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по
глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Русе против
решение № 202/27.03.2023 г. по АНД № 86/2023г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е отменено наказателно постановление № 18-2200038/03.11.2022 г. на
същия административнонаказващ. орган. С наказателното постановление на „Момтрейд
Русе 2” ЕООД е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 300 лв., на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал. 1 от Кодекса
на труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ. В жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност
на обжалваното решение. Иска се отмяната му и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба ангажира
писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Не се претендират
разноски.
Представителят на прокуратурата счита, че
решението на въззивния съд е постановено при нарушение на материалния закон.
Предлага да бъде отменено, а наказателно постановление потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства районният съд е установил действителната фактическа
обстановка, а именно, че от служители на ДИТ на 23.08.2022 г., по документи е
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от „Момтрейд Русе
2” ЕООД. В хода на проверката се установило, че дружеството, в качеството му на
работодател, е командировал работничката В. М. Д. за периода от 27.02.2022 г.
до 26.08.2022 г. в Германия, с допълнително споразумение от 26.02.2022 г., към трудов договор № 016/01.07.2019 г., на основание чл.121а КТ,
вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата. В предвидения тридневен срок от изменение на
трудовия договор дружеството-работодател не било подало в ТД на НАП уведомление
за изменението на трудовия договор. Това деяние е прието за нарушение по чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. След съставянето на
АУАН дружеството-работодател депозирало уведомлението пред НАП и на 03.11.2022
г. АНО издал и оспореното пред РРС наказателно постановление № 18-2200038/03.11.2022
г. С НП на дружеството на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 300 лева. АНО Директорът на ДИТ е приложил привилегированата
разпоредба на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, определяща случая като
маловажен, тъй като преценил че са налице условията за това.
За да отмени наказателното постановление
въззивният съд е достигнал до извода, че не били налице допуснати в
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и норми, но бил нарушен материалният закон. След анализ на деянието и
приложимите за случая правни норми е стигнал до извода, че нарушението не е на
чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002г., а е на чл.
62, ал. 3 от КТ. Съответно санкционната разпоредба за това административно
нарушение е следвало да бъде не чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на
труда, а чл. 414, ал. 3 от с.з. С такива мотиви е отменил наказателното
постановление.
Решението на въззивния съд е неправилно.
Съобр. чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок
от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя
в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда"
електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три
работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. Този текст обаче
следва да се тълкува съвместно със следващата алинея 4, която посочва, че след
срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след
влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по
труда.
Алинея 3 (с привръзката на ал. 4) е
неприложима в настоящия случай доколкото се касае за констатирано изпращане на
уведомление след законовия срок относно изменение на трудов договор, а не за
сключването на такъв. Това е видно от съдържанието на следващата алинея 4,
която посочва процедурата за отстраняване на пропуска по алинея 3 по отношение
на сключен договор, но не и по отношение на изменение. Текст, относим към
изменението на договора, е именно приложеният от АНО по Наредба № 5.
При тези съображения санкционният текст на
чл. 414, ал. 3 от КТ не може да бъде отнесен коректно към случая освен поради
вече изложеното, а и защото урежда хипотезата на „неподадено уведомление
(изобщо), а не на „неподадено уведомление в срок (но все пак подадено). Не се
спори, че към момента на издаване на АУАН уведомление не е било подавано, но
преди издаването на наказателното постановление такова уведомление е било
направено и наказващият орган е бил длъжен да отчете това обстоятелство, както
го е и сторил в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и е
приложил кореспондираща санкционна норма по чл. 415в, ал. 1 от КТ, която се
явява привилегированият състав, тъй като е отчетена по-ниската степен на
обществена опасност за разлика от основните състави по чл. 414 КТ. Доколкото
установените по преписката факти
кореспондират с посочената за нарушена норма, а оттам – със санкционната норма,
няма причина последната да се счита за неотносима.
При постановяване на акт по съществото на
спора наказателното постановление следва да бъде потвърдено по изложените
по-горе съображения.
С оглед изхода на спора в полза на касатора
на осн. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 143,
ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв., за представителството пред двете съдебни
инстанции.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и чл.233, ал.3 от ЗЗП,
Административен съд – Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 202/27.03.2023 г.,
постановено по а.н.д.№ 86/2023г. по описа на Районен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-22000038/03.11.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе
ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ сумата 160 (сто и
шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: