Гр.Елхово, 16.04.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен
съд в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Виолета Апостолова
при секретаря М.
Демирева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 861 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл. 221, ал.1 и
чл.215, вр. с чл. 121 и сл. от КТ.
Ищецът К.И.К. в
исковата си молба твърди, че е работел по валидно сключен с ответното дружество
трудов договор № 519 от 05.05.2016г. като „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, но в средата на месец май 2018г.
отношенията между него и пълномощника на дружеството-ответник г-н А.Д.Д. се влошили и той бил подложен на натиск да подаде молба
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Той отказал да
стори това и упълномощил А.С.С. да го представлява
пред работодателя му с цел защита на правата му. След проведени няколко
разговора в тази връзка между А.С. и А.Д., последният заявил, че щом К. не иска
да подаде молба за прекратяване на трудовия договор, той ще го уволни
дисциплинарно. Последвала размяна на писма между страните, като в същите всяка
от тях сочела своите аргументи и становището си във връзка с последвалите им
действия. Ищецът искал да му бъде посочено кога приключва отпуската му и трябва
да се яви на работа, но докато получи отговора на ответната страна, били
изминали няколко дни, в които той вече трябвало да се яви на работа и
работодателят му заявил, че не се е явил безпричинно на работа на дните 29.05.
и 30.05.2018г. и поискал писмени обяснения от К. във връзка с това му
неявяване. Ищецът твърди, че на 01.06.2018г. се явил в офиса на дружеството в
гр. ***, но не бил допуснат до работа, а впоследствие ползвал отпуск поради
временна неработоспособност и разрешен годишен отпуск за периода от 04.06. до
07.08.2018г. вкл. и трябвало да се яви на работа на 08.08.18г.
На същата дата - на 08.08.18г. той изпратил писмено
уведомление на своя работодател, че прекратява сключеният между тях трудов
договор на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, считано от датата на подаването
на уведомлението, тъй като работодателят не му е изплатил дължими
командировъчни пари за м. април 2018г. съгласно чл. 31 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, което представлява
неизпълнение на задължение, установено с нормативен акт. С изрично писмо
ответното дружество уведомило ищеца, че са получили неговото уведомление по
чл.327, ал.1, т.3 от КТ, но не го уважават, тъй като не били налице законовите
условия за това и освен това считат отсъствието на К. от работа за периода от
08.08. до 10.08.2018г. за самоотлъчка и му поискали
обяснение в тази връзка. С последваща Заповед №
85/21.09.2018г., получена от ищеца на 26.09.2018г.,
на К. е наложено дисциплинарно наказание - уволнение на основание
чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ и със
Заповед № 548/01.10.2018г. е прекратено трудовото му правоотношение с
дружеството ответник поради дисциплинарно уволнение, считано от 26.09.2018г.
Ищецът счита, че
на първо място атакуваната Заповед №85/21.09.2018г. е незаконосъобразна и
нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Твърди се, че ответното
дружество се представлява и управлява от управителя Г.С.Х. и само това лице е
компетентно да осъществява дисциплинарната отговорност и да налага
дисциплинарни наказания, но не и издалият същата Заповед А.Д.,
който няма вменени от управителя подобни функции.
На следващо
място се сочи, че тази Заповед е постановена
при липсващо субективно право на работодателя да прекрати трудовия договор, тъй
като към 21.09.2018г., а и към 26.09.2018г., трудовото правоотношение между
страните вече е прекратено - на 08.08.2018г. на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Твърди се и, че преди да наложи
дисциплинарното наказание, неговият работодател не му е искал обяснения за
неявяването му на работа на 31.05.2018г. и 01.06.2018г., както и да го е
уведомил, че спрямо него започва дисциплинарно производство и да му поиска
обяснения за конкретни нарушения на трудовата дисциплина.
Предвид на
изложеното ищецът желае съдът да постанови решение, с което на основание чл.
344, ал.1, т.1 от КТ да се отмени като незаконно извършеното със заповед №
85/21.09.2018г., издадена от пълномощника на „***“ ЕООД А.Д.Д.,
дисциплинарно уволнение на К.И.К. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12
и повече тона“; на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ да се постанови поправка в
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като бъде
вписано прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.3 от КТ, а
не дисциплинарното уволнение; на основание чл.221, ал.1 КТ ответното дружество
да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, а именно – сумата от 900.00 лв., както и на основание чл.121 от КТ, вр.
с чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 450.00 евро, представляваща дължими
командировки за м. април 2018г. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
В дадения от
съда срок ответното дружество - „***“ ЕООД не е депозирало писмен отговор, не е
направило възражения по иска и не е посочило и представило доказателства.
В съдебно
заседание ищецът не се явява лично, но неговия процесуален представител – адв.В.К. *** заявява, че поддържа изцяло предявените
искове. Подробни съображения са изложени и в представена по реда на чл. 149,
ал.3 от ГПК писмена защита, в която се сочи, че четвъртият иск – за заплащане
на сумата от 450 евро – дължима за командировка през м. април, се поддържа до
сумата, посочена от вещото лице във втория вариант на първоначалното му
заключение, а именно - за сумата от
385.59 евро или 754.14 лева и се претендира и законна лихва върху тази
сума от завеждането на исковата молба до окончателното плащане, каквото искане
за лихва липсва в исковата молба.
В съдебно
заседание ответната страна се представлява първоначално от юриск.
А.Д., а след това и от процесуален представител - адв.
Д.Г., като се заявява, че предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да се отхвърлят. Представена е писмена защита, в която се твърди, че от представените писмени доказателства е видно
нарушаване на трудовата дисциплина от страна на ищеца и че срещу него е
започнала дисциплинарна процедура, за което е бил уведомен, поискани са му
обяснения и в крайна сметка му е наложено закономерно и справедливо наказание,
съобразено с процесуалните правила. От доказателствата и от направените
експертизи се установява, че на ищеца са начислени и изплатени в пълен размер
полагащите се командировъчни пари в максимално допустимия нормативно определен
размер от 54 евро на ден за периода от март 2017 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение, като не
се доказа твърдението на ищеца за направена лична договорка с управителя на
дружеството Х.Г.С. за заплащане на допълнителни суми в размер на 500 евро при
изминати над 14 000 километра месечен пробег. Желае се присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът, след като
прецени представените по делото писмени доказателства и като съобрази закона,
прие за установено от фактическа страна следното:
По делото
безспорно се установи от съдържащите се в представеното от ответника лично
трудово досие /ЛТД/ на ищеца документи, че на 05.05.2016г.
между К.И.К. и отв.дружество „***“ ЕООД със седалище
в гр. Елхово, е сключен трудов договор № 519, съгласно който ищеца считано от
10.05.2016г. е назначен на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“ с договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на
900.00 лева. Не се спори, че първоначално договора е бил със шест месеца срок за
изпитване – до 10.11.2016г., но след изтичане на този срок и продължавайки
работа от ищеца със съгласие на ответника,
той е превърнат в безсрочен такъв. Последното се установява и от приложеното Допълнително
споразумение от 17.05.2017г., с което допълнителното трудово възнаграждение на
ищеца по трудов стаж и професионален опит е определено в размер на 10.80 лева и
в същото е записано, че срока на действие на договора е за „неопределено
време“. Страните не спорят и, че ищецът е извършвал превози на товари извън
страната, като последно е бил командирован в чужбина за времето от 08.11.2017г.
до 14.02.2018г. и от 15.02.2018г. до 11.04.2018г. След връщането на ищеца в
страната, същият е подал на 12.04.2018г. молба с искане на отпуск от 30 дни,
считано от 12.04.18г., като в молбата не се сочи вида на отпуска – платен или
неплатен. От приложените към ЛТД заповеди № 155 от 12.04.18г. и № 160 от
19.04.2018г. на упълномощения от представляващият дружеството Ал. Д. е видно,
че на К. е разрешено да ползва 5 дни платен отпуск за времето от 12.04. до
18.04.18г. и 25 дни неплатен отпуск за времето от 19.04. до 28.05.2018г. вкл.
От показанията
на св. А.С. и Иван И., както и от писмените доказателства по делото се
установява, че от началото до средата на месец май между ищеца
и Ал. Д. са проведени разговори по телефона и един лично в офиса в гр. ***, при
които последният е поискал от ищеца да напусне
работа доброволно – по взаимно съгласие, тъй като не били доволни от него и
имали причини, поради които искали да прекратят трудовото му правоотношение /в
подкрепа на това са и доказателствата по делото, като видно от приложеното адм.дело № 221/2018г. п описа на АС ***, отв.дружество – работодател на ищеца е изпратило
уведомление до НОИ, че на 09.05.2018г. трудовия договор с ищеца е прекратен,
което записване в системата на ТП на НОИ е отразено впоследствие като грешка/.
За влошаване отношенията между страните свидетелстват и показанията на двамата
разпитани свидетели - С. и И., като поради това обстоятелство и тъй като ищецът
К. не се съгласил да подаде молба за освобождаване по взаимно съгласие, се
наложило той да изпрати на ответното дружество писмо от 19.05.2018г., изготвено
съвместно от К. и св.С., получено от ответника на 21.05.2018г. /съгласно
признание в последвалия писмен отговор/, с което ищецът е поискал да му се
предоставят копия от трудовия договор, допълнителните споразумения, всички
молби и заповеди за ползван отпуск – платен и неплатен, справка за оставащите
дни платен отпуск към момента, като е посочил и че към момента не е получил
информация за своето явяване, вкл. и за оставащият му платен отпуск, с който
разполага. С оглед показанията на св. С. и Р. и с оглед характера на работата
на ищеца, преди командироването на всеки шофьор на тежкотоварен автомобил, той
бил уведомяван предварително за датата на тръгване, за да може той да се
подготви и да се яви готов за отпътуване, т.е. след приключване на определен
курс и връщане в страната, шофьорите се прибирали по домовете си и изчаквали
уведомление за следващо пътуване. Тези показания на свид.
С. и Р. донякъде се подкрепят и от приложените в ЛТД на ищеца молби за отпуски
и заповеди за разрешаването им, като през 2016г. ищецът е подал една молба за
разрешаване на 30-дневен отпуск, считано от 18.08.2016., неуточнено какъв
–платен или неплатен, а му е разрешен 6 дни платен и 45 дни неплатен отпуск –
до 06.11.2016г. /общо 51 дни/; през 2017г. са подадени две молби за ползване на
по 30 дневен отпуск, а са му разрешени по първата молба от 02.04.17г. 12 дни
платен и 16 дни неплатен отпуск за времето от 02.04. до 16.05.2017г. /общо 28
дни/, а по втората молба от 02.09.17г. са разрешени 15 дни платен и 30 дни
неплатен отпуск за времето от 02.09.2017г. до 07.11.2017г. /общо 45 дни/, като
след това на 08.11.17г. е бил командирован и е отпътувал за Испания, където
същият ден в 18.00 часа в гр. ***В.***- служител на „Транс С.“ - Испания –
дружеството едноличен собственик на капитала на ответното дружество „***“ ЕООД
със седалище в страната ни, е връчила на ищеца дебитна карта на „Ла Кайша“ ведно с ПИН код за нея, която да ползва за служебни
цели на „***“ ЕООД, за което е съставен надлежен приемо
– предавателен протокол, приложен на л.74 от делото заедно с останалите
изпратени от ДИТ със седалище *** материали
по преписка за извършена проверка по повод подаден на 20.08.2018г.
сигнал от К.К.. Тези доказателства подкрепят
твърдението на ищеца и на св. С., че след връщане от курс в чужбина шофьорите,
между които и самия ищец, са оставали по домовете си и са чакали обаждане за
следващо отпътуване, като това е налагало да се разрешава по-дълъг, респ.
по-кратък отпуск от този, който е бил поискан и е възможно ищецът да е изчаквал
обаждане през м. май за явяване на работа.
На 30.05.2018г.
Ал. Д. е изпратил отговор на ищеца, в който сочи, че на 21.05. е получил
писмото му от 19.05. и че исканите от него документи ще му бъдат предоставени
лично в офиса на дружеството в гр. ***. Със същото писмо – отговор е заявено,
че разрешеният отпуск от 30 дни е изтекъл на 28.05.18г. и е следвало на 29.05.18г.
да се яви на работа и тъй като това не е сторено ищецът е поканен да се яви в
офиса на дружеството и да посочи причините, поради които не се е явил на работа
на 29.05. и 30.05.2018г.
Веднага щом е
получил на 31.05. това писмо, ищецът приготвил необходимият му багаж и на
01.06.2018г. се явил сутринта около и след 8.30 часа в офиса на отв.дружество в гр. ***, като бил придружаван отново от св.А.С.
по молба на самия К.. Там той подал писмен отговор – обяснения с вх. № 40 от
01.06.18г., в които посочил причините за неявяване на работа на 29.05., а
именно – че въпреки, че още с получената в ответното дружество на 21.05. молба,
е поискал писмено копие от заповед за разрешаване на отпуск, за да разбере кога
точно изтича разрешения му отпуск, на него му е било отговорено едва на 30.05.18г.,
че отпуска му е изтекъл на 28.05.18г. Освен това в тези обяснения К. е посочил,
че през периода, в който е работил в
ответното дружество, практиката винаги е била предварително да го уведомяват
него и колегите му, устно по телефона за това до кога е в отпуск и кога, къде и
в колко часа трябва да се яви за изпълнение на трудовите задължения, тъй като
спецификата на длъжността му изисква наличието на свободен камион, чрез който
да може да изпълнява тези свои задължения. Освен това същият ден бил проведен разговор първоначално между К. и
С. от една страна и Ал. Д. - от друга, при който отново възникнало
неразбирателство по повод настояване от страна от Д. за прекратяването на
договора с К. и неявяването му на работа след изтичането на отпуска му и даване
на писмени обяснения за това, при което С., който отговарял вместо К. по молба
на последния, бил отстранен от помещението и разговора продължим между К. и Д..
Двамата не постигнали съгласие относно прекратяване на трудовия договор, като Д.
заявил и че не одобрява дадените писмени обяснения за неявяване на работа на 29
и 30.05. След това К. излязъл от стаята и тъй като не му било заявено къде ще
трябва да пътува и с какъв автомобил, се прибрал в дома си в гр. *** заедно със
свид. С..
Последвала
обширна кореспонденция във връзка с осъществяване на задълженията на ищеца по
този трудов договор, като на 05.06.2017г. в ответното дружество е постъпило
писмо от К.К., в което сочи, че на 30.05.2018г. майка
му Катерина Иванова е изписана от болница и тъй като тя има нужда от
придружител, на него му е издаден болничен лист за това за периода от 04.06. до
13.06.2018г. Приложени са епикриза за проведено
лечение от 26.05. до 30.05.2018г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон“
АД *** на***и болничен лист за ищеца за посочения по-горе период. След това са
били изпратени нови болнични листи, издадени на К.К.
за времето от 14.06. до 17.06.2018г. и от 18.06. до 17.07.2018г. – отново за
придружаване и гледане на болен. Последвали са нови съобщения от ищеца до
ответника за това, че майка му е починала на 26.06.18г. и поради това е бил
прекратен отпуска му по издаденият последен болничен лист, но е бил изпратен
нов болничен лист за лечение на самия К. за времето от 26.06.18г. до
09.07.2018г. Ищецът се е възползвал и от правото си да ползва 2 дни отпуск на
основание чл. 157, ал.1, т.3 от КТ и такъв му е разрешен, считано от
26.06.2018г. Впоследствие е бил представен нов болничен лист за времето от
10.07. до 24.07.2018г. След изтичането на отпуска по болест К. е поискал и му е
било разрешено да ползва платен отпуск за времето от 25.07. до 07.08.2018г.,
като следвало да се яви на работа на 08.08.2018г.
На 31.07.2018г.
ищецът изпратил, а ответникът съответно получил на 01.08.18г., искане да бъде
уведомен от работодателя си писмено 2-3 дни преди изтичането на разрешеният му
отпуск на 07.08., къде и кога следва да се яви за изпълнение на трудовите си
задължения. Последвал отговор на това искане, в който Ал. Д. посочил, че ищецът
следва да се яви в офиса на фирмата в гр. *** в състояние, позволяващо му да
изпълнява поставените задачи на територията на РБългария при осем часов работен ден.
Предвид
влошените отношения между ищеца и упълномощеният Ал.Д. и тъй като според ищеца
му се дължали още суми за командироването му през м. април 2018г., на
07.08.2018г. ищецът изпратил, а ответникът съответно получил на 08.08.2018г., уведомление по чл. 327, ал.1, т.3 и 11 от КТ, в
което К.К. заявява, че се възползва от правата си по
цитирания текст от КТ и прекратява сключеният между страните трудов договор №
519/16г., считано от 08.08.18г., тъй като към този
момент не са му изплатени командировъчни пари за м. април 2018г. съгласно чл.
31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
/НСКСЧ/, което се явява неизпълнение от страна на работодателя му на
задължение, установено с нормативен акт. Със същото уведомление ищецът е
поискал да му се изплати обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и да му бъде
оформена трудовата книжка, която сочи,
че се съхранявала неправомерно от работодателя.
След
получаването на това уведомление от ответното дружество, бил изпратен отговор
до К. с изх. № 65 от 10.08.2018г., в който на първо място се сочи, че липсва
задължение за отв. дружество да командирова ищеца за
изпълнение на трудовите задължения в чужбина. На следващо място се твърди, че
не са налице основания за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327,
ал.1, т. 3 от КТ, както и че ищеца е следвало да се яви на работа на 08.08.18г., но като не го е сторил отново се е самоотлъчил за
периода от 08.08. до 10.08.18г. и е поискано писмено
обяснение за причините за това. Посочено е още, че на ищеца са изплатени
авансово всички дължими суми за командироването му през месец април 2018г.,
както и че на 14.09.2016г. му е била върната трудовата книжка, за което има
изготвен протокол с положен от него като получаващ подпис.
След това
последно писмо до К. не последвали други действия и от двете страни до
20.08.2018г., когато К.К. подал писмен сигнал до ДИТ
– *** и с копие до ДИТ –***, в който е посочил, че е изпратил на работодателя
си уведомление по чл. 327, ал.1, т. 3 от КТ, но въпреки това все още не е
прекратен трудовият му договор, което го лишава от възможността да започне нова
работа, за която е одобрен. Сочат се и нарушения във връзка с разрешаването и
ползването на годишните отпуски на работниците. Желае да бъде извършена
проверка в „***“ ЕООД и да се вземе отношение по сочените нарушения.
На 21.09.2018г.
била издадена от Ал.Д., в качеството му на упълномощено лице от управителя на „***“
ЕООД атакуваната Заповед № 85/21.09.2018г., с която на К.К. е наложено дисциплинарно
наказание - уволнение на основание чл.188, т.3, вр. с
чл.190, ал.1, т.2 от КТ поради неявяване на работа в периода 29.05.-
01.06.2018г. вкл. и в периода 08.08.-10.08.2018г.
вкл. Тази заповед е връчена на ищеца К. на 26.09.2018г. След това е издадена и Заповед
№ 548/01.10.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
поради дисциплинарно уволнение на ищеца, считано от 26.09.2018г., получена от К.К. на 06.10.2018г.
Тъй като в хода
на инициираната от ищеца проверка от ДИТ работодателят, чрез упълномощеният А.Д.,
е дал обяснения на 25.09.2018г., в които е посочил, че със Заповед № 85 от
21.09.2018г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на К.К., с отговор с изх. № 18090240 от 03.10.2018г. Директора
на ДИТ *** е уведомил ищеца, че относно основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение - последното
се явява трудов спор, който следва да се разгледа от съда. В хода на тази
проверка от ДИТ *** на 25.09.2018г. е било установено нарушение на трудовото
законодателство от страна на ответното дружество – работодател, а именно, че „***“
ЕООД не отчита през 2018г. работно време на К.К. на
длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в индивидуален
дневник по образец, съгласно приложението на Наредбата за организацията на работното
време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт,
в нарушение на чл. 11, ал.1 от същата Наредба, във вр.
с чл. 154а от КТ, за което нарушение на 28.09.2018г. е съставен АУАН № 28-0000719.
Видно от
представените от ответника доказателства, трудовата книжна на ищеца е била
върната още на 06.10.2016г., като е положен подпис за получател от работника. По делото не е представена
трудова книжка на ищеца или копие от същата, като от изявлението на
представителя на ответното дружество в с.з. на 19.04.2019г. е видно, че ищецът не им е предоставил своята
трудова книжка за вписване на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между тях и такова вписване не е било извършено.
Съдът, по
изрично искане на ищеца, е задължил на основание чл. 190 от ГПК ответното
дружество да представи всички налични заповеди за командировки, пътни листи и
други документи, съставени в периода от м. януари 2018г. до м. април 2018г.,
намиращи се в „***“ ЕООД, вкл. и в офис на дружеството в Испания, подписвани
лично от управителя Х. Г.С., касаещи ищеца К.И.К. и неговото командироване,
като е указал на ответника, че непредставянето на съществуващи такива документи
ще се преценя от съда съгласно разпоредбата на чл. 161 от ГПК, според която с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната
е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В отговор на
това задължение, други документи освен приложените в ЛТД на ищеца, не са
представени по делото, като процес. представител на ответника - адв. Д.Г. в с.з. на 22.11.2019г. е заявил, че документи от
вида на изисканите от съда не са му били предоставени от дружеството от Испания,
а при проведен разговор с управителя на дружеството, същият е заявил, че всички
съществуващи документи са вече представени по делото.
По искане на ищеца съдът постанови по реда на
чл. 176 от ГПК представляващият ответното дружество – управителя Г.С.Х. да се
яви лично в съдебно заседание и да даде обяснения за обстоятелствата по делото
като отговори на следния въпрос: „Договарял ли е с К.И.К. размер на трудово
възнаграждение и на командировъчни пари в общ размер на 1800 евро месечно и 500
евро добавка в случай на изминати над 14 хиляди километри месечно и ако да –
плащало ли е ответното дружество „***“ ЕООД суми на К. съгласно тези уговорки“,
като ответника е предупреден, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които
страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина,
както и когато е дала уклончиви или неясни отговори, съгласно разпоредбата на
чл. 176, ал.3 от ГПК. В проведеното следващо с.з. управителя на дружеството не
се яви, за да отговори на поставените въпроси лично, като се твърди от проц.представител на дружеството, че управителят е надлежно
уведомен за това задължение, но поради служебна натовареност не може да пътува
до РБългария и да се яви по делото лично.
По искане на ищеца
съдът назначи съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава, заключенията
по които, изготвени от А.Т., се поддържат изцяло от вещото лице в с.з. и от
същите се установява, че договореното с подписания трудов договор основно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 900.00 лева и допълнително трудово
възнаграждение по трудов стаж и професионален опит – 10.80лева, или размера на
дължимо обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ съгласно тези данни, е 910.80 лева.
По поставената друга задача относно размера на дължимите командировъчни пари на
ищеца за м. април 2018г., вещото лице изготвило заключението си в два варианта.
Първият вариант е съгласно приложените към ЛТД две заповеди за командировка - №
445 от 08.11.2017г. – за командироване на ищеца от 08.11.2017г. до 14.02.2018г.
и № 38 от 15.02.2018г. – за командироване на ищеца от 15.02.2018г. до
11.04.2018г. в страните от Европейското икономическо пространство, като и в
двете е посочено, че размера на дневните пари се определя съгласно чл. 31, ал.1
и чл. 32, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки в чужбина - в размер на
двойния размер, посочен в Приложение 3 към същата Наредба, а именно - по 48
евро на ден на водачите „единична езда“, командировани за срок по-кратък от 1
месец и по 54 евро на ден на водачите, командировани за срок по-дълъг от месец,
като се полагат и допълнително средства за възникнали непредвидени разходи,
свързани с обичайната експлоатация на товарния автомобил, срещу представен
отчет от лицето. Съгласно тези две заповеди за командироване, вещото лице е
изчислило, че дължимите за периода м. януари – м. април 2018т. дни
командироване, на ищеца се дължат 5454 евро или 10666.93 лева командировъчни
пари, както и са му признати разходи на стойност 153.78 евро или 300.76 лева,
т.е. общо дължимата на К. сума е в размер на 10967.69 лева, а ответното
дружество е превело по банков път на ищеца сумата от 10976.23 лева, като
вписаното основание на банковите преводи е както следва –за сумата 2529.43 –
„работна заплата“, а за сумата 8446.80 лева - „допълнително възнаграждение“. При
вторият вариант вещото лице е посочило
данните, които ищецът е твърдял пред него, че е следвало да получи от своя
работодател, а именно – по 1800 евро месечно, в което се включва и договореното
възнаграждение от 900.00 лева и отделно и допълнително по 500.00 евро на месец
при изминато разстояние над 14000 км. месечно. При този втори вариант, за да
изчисли полагащите се суми на ищеца за 11 отработени дни през април, през които
е бил в командировка, вещото лице Т. е посочил в заключението си, че работната
заплата от 1800 евро следва да се раздели на 30 дни, при което 60 евро се
получава според него дължима сума на ден и така за времето от 01.04. до
11.04.18г., когато К. е бил в командировка, той следва да получи сума от 660
евро, а за ползваните през април 5 дни платен отпуск – 168.25 лева /86.02 евро/
или за месец април според в.л. ищецът трябва да получи сумата от 746.02 евро
или 1459.07лв. Тъй като на 03.05. са изплатени 409.18 лева, дължима е сумата от
1049.89 лева. Вещото лице е взел предвид и отчета на К. за получен аванс през
месец март - 151.22 евро или 295.76 лева и така той е изчислил, че крайната
дължима сума от ответника на ищеца за м. април 2018г. е 385.59 евро или 754.14
лева. Този втори вариант на заключението на в.л. Т. е оспорен от ответната
страна с мотива, че доказателства за такива договорки за заплащане на 1800
евро, по делото липсват.
В допълнителното
заключение на вещото лице по поставената му първа задача дали ищецът К.К. е получавал служебни аванси, има ли положени подписи за
това и има ли съставени счетоводни документи за изплащане на аванс и
командировки за периода от м. юни 2016г. до м. декември 2017г., в.л.А.Т. е
посочил, че К. е получавал служебни аванси и всички плащания само по банков път,
като не са полагани подписи както от К., така и от останалите работници, върху
авансови отчети или служебни командировки, което не е в противоречие с
разпоредбите на Закона за счетоводството, щом плащанията се извършват по банков
път. По поставената втора задача за това какви суми /заплати, командировъчни
пари, аванси/ са изплащани на К. за периода от сключване на трудовия договор -
от юни 2016 година до месец декември 2017 година, вещото лице е посочил, че за
този период ищеца е получил общо 36468.08 лева командировъчни разходи и сумата
от 11662.17 лева - суми по трудов договор, като вещото лице не е посочил в
заключението си получените суми по месеци, а е представил справка, изготвена от
ответното дружество за преведени на ищеца суми. От тези справки е видно, че
всеки месец ищеца е получавал различни суми и като изплатена заплата, и като
начислени и изплатени командировъчни средства, а има и месеци, в които не е
получавал никакви средства – напр. м. септември 2016г., м. октомври 2017г. /в
които месеци е бил в отпуск/.
От показанията в
последното с.з. на св.В.Р., който в периода от 2015-2019г. е работел в „***“
ЕООД като шофьор на тежкотоварен автомобил и познава ищеца като негов колега, с
който в началото на работата на К. три месеца са работили заедно, управлявайки
един камион, е видно, че след тримесечния период на съвместна работа, в който К.
се обучавал при свидетеля Р., двамата започнали да управляват различни
автомобил с курсове от Англия до Испания и обратно. Свидетелят заявява, че при
постъпване на работа са започнали да им плащат по 1800 евро, което включва 900
лева заплата, а разликата до 1800 евро над 900 лева били командировъчни.
Свидетелят заявява, че той е започнал работа в ответното дружество след като е
видял обява във вестника, в която пишело, че заплащането е „твърдо 1800 евро
заплата и над 10 хиляди километра изминати допълнително заплащане - 10 цента на
километър, а над 14 хиляди километра, ако изминеш, дават допълнително още 100
евро“. Свидетелят заяви, че в България никакви документи не е подписвал, а
такива е подписвал в Испания „при една жена, която работи във фирмата – В.“,
както и че няма подписан от него документ за заплащане от 1800 евро, а само че
на джипиеса, който е в автомобила, който управлявал,
получавал съобщение за това, което ще получи като заплащане, както и за
нарядите им. Свидетелят е подписал трудов договор, в който е посочено заплащане
на 900.00 лева възнаграждение, но през времето, когато и ищеца е работил,
свидетелят е получавал между 2200 – 2300 евро в зависимост от това колко
километра е изминал. Този свидетел заяви, че не е присъствал на уговорки между
ищеца и управителя на дружеството - г-н С. за дължимото на К. заплащане, но
счита, че щом самият той е получил съобщение на джипиеса
си като информация за заплащането, това означава според него, че всички шофьори
получават същата информация относно заплащане на 1800 евро. Свидетелят не
уточни кога точно е получил тази информация за заплащането си, но заяви, че
дори не е знаел че К. вече не е на работа в отв.дружество.
От материалите
по приложеното по настоящото дело друго такова – адм.д.
№ 221/2018г. по описа на АС *** е видно, че същото е образувано въз основа на
подадена на 07.09.2018г. от К.К. жалба против Решение
№ 2153-28-2/16.08.18г. на Директора на ТП на НОИ ***, в частта му с която са
потвърдени Разпореждане № 0-28-999-00-**********/10.07.2018г., Разпореждане №
0-28-999-00-**********/ 10.07.2018г. и Разпореждане №
0-28-999-00-**********/10.07.2018г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-***, касаещи отказ за отпускане на ПОВН по представени
болнични листи за времето от 14-17.06.18г. и 18.06.-17.0718г. С Решение № 222
от 30.11.2018г., влязло в сила на 18.12.2018г., АС *** е отхвърлил изцяло
жалбата на К.К., като е прието, че предвид
обстоятелството, че на 01.06.2018 г. К.К. не се е
явил на работа, не е представил болничен лист и не е ползвал отпуск,
предвиден в Кодекса на труда, както и че в разчетно-платежната
ведомост на осигурителя този ден е отбелязан като „самоотлъчка“,
административния орган е приел, че за тази дата по отношение на него нито са
внесени, нито са дължими осигурителни вноски към ДОО, т.е. осигурителните му
права са прекъснати, независимо че дейността му по чл. 4, ал.1, т.1,
предложение първо КСО, т.е. като „шофьор тежкотоварен автомобил“ не е
прекъсната. С оглед на това прекъсване на осигуряването преди началото на
неработоспособността, съдът е приел, че Директорът на ТП на НОИ - *** в
оспорения акт правилно е достигнал до извода, че оспорващия К. е загубил
качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, поради
което не му се следва парично обезщетение за времето на отпуска по процесните болнични листове.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – за
признаване незаконността на уволнението на К.И.К. на длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в ответното дружество, извършено със
Заповед № 85/21.09.2018г. на „***“ ЕООД“ и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.4 от КТ – за
постановяване поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка
на ищеца, като бъде вписано прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327,
ал.1, т.3 от КТ, а не дисциплинарното уволнение; по чл.221, ал.1 КТ, вр. с чл. 327, ал.1, т.3
от КТ – за присъждане в полза на ищеца на обезщетение в размер на едно
брутно трудово възнаграждение в размер на 900.00 лв. и чл. 215, вр. с чл.121 от КТ, вр. с
чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за осъждане на ответника да заплати на ищеца
командировъчни пари /обезщетение/ за командироването му за извършване на
превози на товари в чужбина през месец април 2018 година в размер на общо
450.00 евро /поддържан за 385.59 евро/.
Съдът преценя
така предявените искове, с изключение само на иска по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ,
за процесуално допустими, като
подадени от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на
настоящия спор и в сроковете указани в
чл.358, ал.1 от КТ. Не се спори от
страните, че е било налице валидно трудово правоотношение между тях, което през
2018 година е прекратено.
І. По иска с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
незаконността на уволнението:
Съдът счита, че
обжалваната заповед е издадена в нарушение разпоредбите на КТ и в този смисъл
намира искането на ищеца за отмяната й
като незаконосъобразна, за основателно.
Съдът приема, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен
и категоричен начин твърдението на ищеца, че с молба, получена от ответника на
08.08.2018г. К.К. е
уведомил своя работодател, че прекратява трудовото си правоотношение, считано
от същата дата – 08.08.2018г. на основание чл. 327, ал.1, т.3 и 11 от КТ. В
този смисъл следва да се приеме, че извършеното дисциплинарно уволнение
през
м. септември 2018г. е незаконно, поради липса на трудово-правна връзка към момента на връчване на заповедта - чл. 195, ал. 3 КТ. При наличие на конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване
на трудовото правоотношение конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. С получаването на писменото волеизявление на
работника за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал.1, т.3
и 11 от КТ от ответното дружество, чрез неговия представител Ал.Д., е настъпило действието на прекратяването съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ и връчената след това
заповед за дисциплинарно уволнение
е безпредметна и тя не може да породи правно действие,
защото вече не същестува трудово правоотношение. Без
значение в случая е дали е било налице соченото от работника обстоятелство,
поради което е подал писменото си изявление за прекратяване на договора – в
случая – поради неплащане на дължими суми за командироването му през м. април
2018г. и поради това, че работодателят му е предоставил неплатен
отпуск без негово съгласие. Това би било от значение само когато по делото е надлежно установено, че работникът, с оглед постигането
на собствени цели, е
злоупотребил с правото си по чл. 327 КТ да
прекрати трудовия договор, но последното
не е налице в случая. На първо място, ответната страна
не е подала в срок отговор на исковата молба и е преклудирано
правото й да възрази относно допусната злоупотреба с права от страна на
ищеца, поради което и съдът не дължи произнасяне по такова възражение. В случая
такова възражение не е било направено и в отправеното на 10.08.2018г. писмо от
Ал. Д. до ищеца в отговор на уведомлението на К. за прекратяване на трудовия
договор. В това писмо е отразено само, че липсва посоченото от ищеца основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, но не се твърди злоупотреба с
права. На второ място, както се посочи и по-горе, когато работникът или служителят упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление
без предизвестие, трудовото
правоотношение се прекратява с достигането
на изявлението до работодателя. В този
случай е без правно значение дали работникът
е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните
предпоставки на чл. 327 от КТ. Както връчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена
от работодателя, автоматично води до прекратяване на
договора, независимо дали са били налице
посочените в нея основания
за уволнение, така и писменото изявление на работника
за прекратяване на трудовото
правоотношение на някое от основания по чл.
327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване
на трудовия договор, независимо от това дали е налице соченото от работника основание. Въпросът
дали преобразуващото право по чл.327,
ал.1 от КТ е съществувало,
т.е., дали са били налице предвидените в закона предпоставки
за възникването му и дали с
оглед на това то е било надлежно упражнено, може да бъде предмет на преценка и евентуално установяване впоследствие в
случай, че работодателят предяви
по съдебен ред
притезания, възникнали като негова последица,
напр. обезщетение за неспазено
предизвестие.
В конкретния случай
между страните не се спори, че на 08.08.2018 г. ответното дружество е получило известие за прекратяване на трудовия договор от ищеца, съгласно което
поради незаплащане на дължими суми
за командировка през м. април 2018г. от страна на работодателя, К.К. е прекратил без предизвестие
трудовия договор. По изложените по-горе мотиви, достигането на това изявление до работодателя е достатъчно, за да се счита трудовото правоотношение прекратено
на 08.08.2018 г. от ищеца на основание чл.
327, ал.1, т.3 и 11 от КТ. По делото няма данни,
а и не се твърди ответникът
да е оспорил така извършеното
прекратяване по надлежния ред, като
в настоящото производство не подлежи на изследване въпросът дали
фактически са били налице основанията за прекратяване,
посочени от ищеца. Този въпрос би бил предмет на разглеждане в производство по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ, образувано по иск на работодателя за незаконосъобразност
и отмяна на извършеното от
работника прекратяване, за каквото
по делото не са ангажирани доказателства.
Без значение за осъществяване на основанието
по чл. 327, ал.1 от КТ е обстоятелството
дали към датата на получаване на изявлението на
работника работодателят е бил инициирал
дисциплинарно производство, тъй като
трудовото правоотношение не се смята за прекратено с образуването на
такова производство. Но само за пълнота може да се посочи, че в случая ищецът изобщо
не е бил уведомен, че срещу него е образувано дисциплинарно производство, вкл.
и при поисканите на 30.05.2018г. обяснения за неявяването му на работа на
29.05. и 30.05.18г.
Поради всичко изложено
съдът приема иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за основателен и като такъв следва да се уважи
като се признае за незаконно уволнението на К.И.К. на длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в ответното дружество, извършено със
Заповед № 85/21.09.2018г. на „***“ ЕООД“ и се отмени, тъй като трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 08.08.2018г.
на основание чл. 327, ал.1, т.3 от КТ.
ІІІ. По иска по чл. 344, ал. 1, т.
4 КТ
за поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца.
Съдът намира
този иск за недопустим, тъй като от една страна фактическият състав на уважаването на иска за
поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка включва
законосъобразно уволнение,
но неправилно отразяване на
същото в трудовата книжка
на съответния работник. Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не е средство за защита на
работника срещу незаконно уволнение.
С този иск разполага
работника когато не оспорва
прекратяването на трудовия
договор, а само вписаното в трудовата
книжка основание за прекратяването му. В случаите когато ищецът оспорва
законността на уволнението,
при признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна,
съгласно чл. 346 КТ законна последица
е вписването на отмяната на
уволнението в трудовата
книжка от работодателя, а при отказ от негова страна - от инспекцията по
труда. Поради това, съдът намира че за ищеца липсва правен
интерес да претендира поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата
му книжка, тъй като целения от него резултат ще настъпи като
законна последица по реда на чл. 346 КТ, на
основание влязлото в сила съдебно
решение за признаване на дисциплинарното уволнение за
незаконно и неговата отмяна. В случая освен
това, са налице данни, че липсва каквото и да е отбелязване в трудовата книжка
на ищеца за прекратяването на трудовото правоотношение с ответното дружество,
тъй като трудовата книжка на ищеца е била върната на същия на 06.10.2016г. По
делото не е представена трудова книжка на ищеца, от която да е видно има ли
извършено отбелязване в същата относно основанието на прекратяване на ТПО.
Предвид гореизложените съображения, предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим поради липса на правен интерес и производството следва да бъде прекратено в частта по този иск.
ІІІ. По иска по чл.221, ал.1 КТ, вр. с чл. 327, ал.1, т.3 от КТ – за присъждане
в полза на ищеца на обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение
в размер на 900.00 лв.
Съдът намира
този иск за основателен и напълно доказан. Съгласно чл. 221, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал.
1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
Приетото по
отношение на първия иск, че прекратяването
на трудовия договор в случая е настъпило с получаване на писменото изявление на ищеца на 08.08.2018г. и уважаването на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от
КТ, налага уважаването и на обусловения от
него иск по чл. 221, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, което в случая, видно
от приложения трудов договор № 519 от
05.05.2016 г. и от заключението на вещото лице А.Т., е 910.80 лева за срока на предизвестието,
договорено от 1 месец. От материалите
по делото е видно, че поради несвоевременното прекратяване на трудовия договор
на ищеца по надлежен ред от ответника, К. е останал без работа, като това го е
мотивирало и да подаде на 20.08.2018г. сигнал за проверка в ДИТ ***. В този
сигнал ищецът е посочил, че липсата на формално прекратяване на договора му с
ответника, го лишава от възможност да започне нова работа, за която е и
одобрен. Едва след подаденият от К. сигнал и инициираната проверка от ДИТ ***,
ответното дружество е предприело действия за налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца с издаването на 21.09.2018г. на обжалваната Заповед № 85 и
за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание – със Заповед №
548 от 01.10.2018г.
Предвид гореизложеното, иска за присъждане на ищеца на
обезщетение в претендираният размер от 900.00 лева на
основание чл. 221, ал.1 от КТ, следва да се уважи
изцяло /не е направено изменение относно размера на този иск/, тъй като това обезщетение се дължи на изправната страна по трудовото
правоотношение и цели да я обезщети за вредите, които търпи вследствие внезапното
прекратяване на трудовия договор.
ІV. По иска по чл.
215, вр. с чл.121
от КТ, вр. с чл.31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина за
осъждане на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари /обезщетение/ за
командироването му за извършване на превози на товари в чужбина през месец
април 2018 година в размер на общо 450.00 евро /поддържан за 385.59 евро/.
Съдът намира този иск за неоснователен и недоказан по следните
съображения:
На първо място, по делото са представени две Заповеди - № 445 от
08.11.2017г. и № 38 от 15.02.2018г. за
командироването на ищеца в страните от Европейското икономическо пространство
за времето от 08.11.2017г. до 14.02.2018г. и от 15.02.2028г. до 11.04.2018г.
вкл. В двете Заповеди е посочено, че размера на дневните пари се определят
съгласно чл. 31, ал.1 и чл. 32, ал.1 от Наредбата за служебните командировки
в чужбина - в размер на двойния размер, посочен в Приложение 3 към същата
Наредба, а именно - по 48 евро на ден на водачите „единична езда“, командировани
за срок по-кратък от 1 месец и по 54 евро на ден на водачите, командировани за
срок по-дълъг от месец, като се полагат и допълнително средства за възникнали
непредвидени разходи, свързани с обичайната експлоатация на товарния автомобил,
срещу представен отчет от лицето. По делото няма спор, че ищецът е бил
командирован за посочените два периода и че е управлявал сам тежкотоварния
автомобил и в този смисъл му се полагат суми като за „единична езда“.
Спорен между
страните е размера на полагащите се суми за командировка, като в тази насока
ищецът е оспорил съдържанието на двете представени заповеди за командироването му
с твърдението, че същите не са заповедите, които са му били предоставени
непосредствено преди отпътуването му в чужбина и на същите липсва подпис на
работника, че е изразил съгласието по чл.121, ал.2 от КТ за командироване за
повече от 30 дни. Съдът не е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване
съдържанието на оспорените две заповеди за командировка, тъй като в този случай
двата частни документа се ползват само с формална доказателствена
сила, а удостоверените в тях факти подлежат на доказване с всички допустими
доказателствени средства. Макар в исковата молба ищецът да не е уточнил колко
са били общо дължимите му суми за командировката през месец април, платени ли
са частично или претендираната сума от 450.00 лева касае цялата такава сума, в
с.з. на 29.07.2019г. се твърди, че ищецът е имал устна договорка с управителя
на ответното дружество г-н Х. Г.С. за заплащане месечно на сумата от 1800 евро,
която е сбор от договореното трудово възнаграждение от 900.00 лева, а разликата
- сума за командировъчни пари, както и още 500 евро добавка в случай на
изминати над 14 хиляди километри месечно.
Съдът счита, че
от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи по
категоричен начин твърдението на ищеца за договорен устно с управителя на
ответното дружество размер на дневни суми при командироване и трудово
възнаграждение общо в размер на 1800 евро месечно. На първо място от
показанията на св. Р., посочен от ищеца именно за установяване на това
обстоятелство, не се установи безспорно наличието на такова споразумение между
управителя на ответното дружество и ищеца. Свидетелят посочи, какви суми той е
получавал за времето, през което той е работил в ответното дружество - между
2200 – 2300 евро, както и изрази предположение, че и ищеца е получавал същите
суми, но категорично отрече да е присъствал на такива договорки между К.К. и управителя на дружеството в Испания, както твърди
ищеца. Същият свидетел не потвърди и наличието на уговорка за заплащане на 500
евро месечно при изминати над 14000 км, като напротив той имал уговорка за
заплащане на 10 цента за километр при изминати 10
хиляди километра, а над 14 хиляди километра - още 100 евро.
От заключението
на вещото лице е видно, че за периода м. януари – м. април 2018т. на ищеца са
преведени по банков път суми в общ размер на 10976.23 лева – начислени и изплатени
командировъчни. Вещото лице е изчислило, че изплатените на ищеца суми отговарят
на дължимите му такива за
командироването му до 11.04.2018г. вкл. съгласно посоченото в двете
приложени по делото две Заповеди за командироване /по 54 евро на ден/ - 5454
евро или 10666.93 лева командировъчни пари за общо 101 дни, както и са му
признати разходи на стойност 153.78 евро или 300.76 лева, т.е. общо
дължимата на К. сума е в размер на
10967.69 лева, а ответното дружество е изплатило 10976.23 лева, т.е вещото
лице, съобразявайки се с посоченото в двете заповеди за командироване заплащане
на дневни пари, е дало заключение, че има надвзети от ищеца суми.
При вторият
вариант в заключението си, съобразявайки се с твърдението на ищеца за заплащане
на сума от 1800 евро месечно, включващо трудово възнаграждение и дневни пари
при командироване, вещото лице е посочил
механизма, по който е определил дължимите за м. април суми на ищеца, а именно
за 11 отработени дни през април, през които е бил в командировка, вещото лице Т.
е посочил, че К. е следвало да получи
месечна заплата в размер на по 60 евро на ден /1800:30=60/ или общо сумата от 660 евро, а за ползваните
през април 5 дни платен отпуск – 168.25 лева /86.02 евро/ или за месец април
според в.л. ищецът трябва да получи сумата от 746.02 евро или 1459.07лв. Вещото
лице е взел предвид, че на 03.05. на ищеца са изплатени 409.18 лева, като и
отчета на К. за получен аванс през месец март - 151.22 евро или 295.76 лева и
така той е изчислил, че крайната дължима сума от ответника на ищеца за м. април
2018г. е 385.59 евро или 754.14 лева. Тъй като през м.април ищецът не е изминал
повече от 14000 км, в.л. не е коментирал
твърдяното от ищеца допълнително заплащане на 500 евро.
Съдът не
възприема заключението на в.л. в тази част по втори вариант, тъй като от една
страна, както се посочи и по-горе не се събраха безспорни доказателства за
заплащане по споразумение лично с управителя на дружеството на сума от 1800
евро месечно, включваща и договореното с трудовия договор възнаграждение от 900
лева, а от друга страна, вещото лице е правил изчисления без да разделя дължими
на ищеца суми за първите 11 дни на м. април за работна заплата и за полагащи му
се дневни пари при командироване. В самото заключение е записано, че вещото
лице е приело сумата от 1800 евро като обща месечна „заплата“, т.е. не е
направило разграничение между трудово възнаграждение и суми по чл. 215 от КТ
при командироване. Ищецът в случая не претендира заплащане на трудово
възнаграждение, а само заплащане на обезщетение при командироване, и тъй като
вещото лице е посочило дължими суми без да отдели такива за възнаграждение и за
дневни пари при командироване, не би могло да се приеме, че сочената от в.л.
сума от 385.59 евро е дължимата на ищеца сума за командироването му през м.
април. 2018г.
От даденото заключение
на вещото лице по поставените му допълнителни задачи е видно, че ищецът К.К. е получавал всички дължими му плащания от ответното
дружество, вкл. и служебни аванси, по банков път, като не са полагани подписи от
К. за получените суми, но това не е в противоречие с разпоредбите на Закона за
счетоводството, щом плащанията се извършват по банков път. От същото заключение
се установи и какви суми е получил ищеца за времето от сключване на трудовия договор - от юни
2016 година до 31.12.2017г. - общо сумата от 36468.08 лева командировъчни
разходи и сумата от 11662.17 лева - суми по трудов договор, съгласно справка,
изготвена от ответното дружество за преведени на ищеца суми, без в самото
заключение на в.л. да са посочени получените суми по месеци. От
приложената справка, въз основа на която
вещото лице е дало отговор на поставената задача, е видно, че всеки месец
ищецът е получавал различни суми и като изплатена заплата, и като начислени и
изплатени командировъчни средства, а има и месеци, в които не е получавал
никакви средства – когато е бил в отпуск. Това не позволява на съда да направи
извод, че на ищеца е било заплащано през този период от време съгласно
твърдяното от него споразумение - по 1800 евро на месец /заплата и командировка/
и отделно при изминати над 14000 км. на месец допълнително 500 евро. А дори и
да се приеме наличието на такава уговорка между ищеца и управителя на ответното
дружество за такова заплащане, то по делото не се установи по категоричен начин
размера на дължимата на ищеца сума като обезщетение по чл. 215 от КТ за
командироването му за времето от първи до единадесети април 2018г.
На следващо
място, в исковата молба се твърди, че К. е отправил на 08.08.2018г.
уведомление до своя работодател за прекратяване на трудовото правоотношение,
тъй като и към този момент не са му изплатени дължими командировъчни пари за месец април 2018г. съгласно чл. 31,
ал.1 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Действително
точно това е и посоченото в писменото уведомление на ищеца до ответника за
прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1 КТ, приложено по
делото. Следователно ищецът, както към 08.08.2018г.,
така и към момента на подаването на исковата молба в съда – 27.11.2018г., е
считал, че му се дължат суми за командироване през месец април /01.04.-11.04./
2018г. в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 31, ал.1 от НСКСЧ. Точно този
текст е посочен и в двете оспорени заповеди за командироване на ищеца като
основание за изплащане на дневните пари - в размер на
двойния размер, посочен в Приложение 3 към същата Наредба, а именно - по 48
евро на ден на водачите „единична езда“, командировани за срок по-кратък от 1
месец и по 54 евро на ден на водачите, командировани за срок по-дълъг от месец.
Съгласно чл. 31, ал.1 от Наредбата „персоналът на сухоземните транспортни
средства получава командировъчни
пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени
в приложение № 3. В последното е
посочено, че за шофьори при автомобилни превози командировъчните пари са по 27
евро при единична езда и по 21 евро при двойна езда, вкл. квартирни пари. На
ищеца е начислено съгласно заповедите за командироването му и изплатено по 54
евро на ден - двойния размер на така посочения в приложение № 3 към чл. 311 ал.
1 от НСКСЧ размер.
Съдът възприема
твърдението на ответника, че е платил на К. съгласно
полагащите се командировъчни пари за командироването
му през м. април 2018г. - в максимално допустимия нормативно определен размер
от 54 евро на ден и не му дължи суми на това основание. В този смисъл е и заключението
на вещото лице по първи вариант от първоначалната експертиза – че на ищеца са
изплатени всички дължими му се суми за командироване през м. април, което
заключение се възприема от съда като
обективно и неоспорено по надлежен ред от страните. Предвид на всичко изложено
съдът намира предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 450.00 евро, поддържан до 385.59 евро, без да е направено надлежно изменение
размера на този иск, като суми дължими за командировка за м. април 2018г., за
неоснователен и недоказан по размер. Още по-малко следва да се уважи и
направеното едва в писмената защита на ищеца искане за присъждане и на законна
лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата молба до
изплащане на сумата.
Направеното от
ищеца искане за присъждане на разноски в размер на 1000.00 за платено адв. възнаграждение, съдът счита за частично основателно.
От първоначално предявените четири иска, съдът уважи изцяло само два, един
счита за недопустим, а четвъртия прие за неоснователен и недоказан, поради
което на ищеца следва да се присъди половината от заплатеното от него
възнаграждение за адвокат, или сумата от 500.00 лева.
При този изход
на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК като се съобрази с направеното от
ответника искане за присъждане на разноски,
ищеца също следва да бъде осъден да заплати на ответника част от сумата,
която ответното дружество е заплатило като адвокатство възнаграждение в общ
размер на 800.00 лева, или ищеца следва да заплати половината от тази сума
-400.00 лева.
На основание чл.
78, ал.6 от ГПК, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса,
ответникът следва да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка
на ЕРС държавна такса за воденето на настоящото съдебно производство в размер
на общо 100.00 лева за уважените два иска - върху оценяемия
иск /50.00 лева/ и неоценяемият иск /50.00 лева/,
както и 5.00 лева д.т. при служебно издаване на изпълнителен лист.
Въпреки изхода
на делото ищеца не следва да бъде осъден да заплаща държавните такси за двата
обективно съединени иска – по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ и по чл. 215, вр. с чл.121 от КТ, тъй като съгласно
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.5, б. „в” от Закона за държавните такси ищците –
работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови
правоотношения, са освободени от заплащане на държавни такси.
Водим от
гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на К.И.К. с ЕГН - ********** и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 85/21.09.2018 г. на управителя /чрез пълномощник/ на ответното
дружество „***“ ЕООД, със седалище в гр. Елхово, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл. 188, т. 3 КТ вр. с чл.
190, ал. 1, т. 2 от
КТ, въз основа на която е издадена Заповед № 548/01.10.2018 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, ЕИК – *********, със седалище в гр. Елхово, ул. „***“***, вх.А, ет.4, ап.12, представлявано
от Г.С.Х., Испания, ДА
ЗАПЛАТИ на К.И.К. с ЕГН – **********,***, на
основание чл. 221 от КТ сумата от 900.00 /девестотин/ лева, представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника без предизвестие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.К. с ЕГН – **********,***,
против „***“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище в гр. Елхово, ул. „***“***, вх.А, ет.4, ап.12, представлявано
от Г.С.Х., иск с правно основание чл. 215,
ал.1, вр. с чл. 121 от КТ за заплащане на сумата от 450.00 евро, представляваща дължимо обезщетение при командироване
на ищеца за месец април 2018година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от К.И.К. с ЕГН – **********,***, против „***“
ЕООД, ЕИК – *********, със седалище в гр. Елхово, ул. „***“***, вх.А, ет.4, ап.12, представлявано
от Г.С.Х., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, като ПРЕКРАТЯВА производството В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище в гр. Елхово, ул. „***“***, вх.А, ет.4, ап.12, представлявано
от Г.С.Х., Испания, ДА
ЗАПЛАТИ на К.И.К. с ЕГН – **********,***, направените
по делото разноски в размер на 500.00
лева /петстотин лева/ съобразно уважената част от ищцовите
претенции.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН – **********,***, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК
– *********, със седалище в гр. Елхово, ул. „***“***, вх.А, ет.4, ап.12, представлявано
от Г.С.Х., Испания, направените по делото разноски в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/
съобразно неуважената част от ищцовите претенции.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище в гр. Елхово, ул. „***“***, вх.А, ет.4, ап.12, представлявано
от Г.С.Х., Испания, ДА
ЗАПЛАТИ
държавна такса в общ размер на 100.00
лева /сто лева/, вносими в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на ЕРС, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист, също вносими в приход
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Елхово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред ***ски окръжен
съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването му.
Препис от
настоящото решение да се ВРЪЧИ
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………..
/В. Апостолова/