РЕШЕНИЕ
№ 4665
гр. София, 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110155244 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т ЕИК със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Ястребец
№ 23Б, срещу ответник М. Т. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.Три
уши №1, ет.1, офис 2, чрез упълномощен адвокат Н. К., с предявени искове и молба до съда
да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника
дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума в размер на 2667,11 лева/лв./, от които
2284,24 лева (двe хиляди двеста осемдесет и четири лева и 24 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 329,16 лева (триста двадесет и девет лева и 16 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху ТЕ за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., 44,46 лева
(четиридесет и четири лева и 46 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 12.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,25 лева (девет
лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 31.08.2019 г.
до 02.08.2022 г, като сумите се дължат за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София,
жк.Сердика, бл.6, вх.Б, ап.20, аб.№ 275088/инсталация **********, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 23949/22.8.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
1
43851/2022г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес посочен в ИМ - гр.София, жк.Сердика, бл.6, вх.Б, ап.20, аб.№ 275088/инсталация
**********. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия срокът за
заплащане от потребителите на топлинна енергия е 45-дневен от датата на публикуването на
прогнозните фактури на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение. Твърди се, че ответника е изпаднал в забава, затова са начислени и
лихви.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски за двете производства – заповедно и исково.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ, като по същество оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва, че по делото липсват категорични доказателства за дължимост на
сумите. Оспорва се, че ответника не притежава вещно право върху имота. Твърди се, че ЗЕ
противоречи на чл.62 от З-н за защита на потребителите/ЗЗП/. Твърди се, че сумите са
начислени служебно и не се дължат. Оспорват се лихвите, защото ищеца не е ангажирал
доказателства за публикуване на фактурите и уведомяване на ответника.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговора/ОИМ/ на
ответника. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В открито съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява лично, не се
представлява от адвокат.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД,
редовно призовано, не се представлява. Преди о.с.з. представя молба с вх.№61181/6.3.2023г.
/л.70-73/ с доказателства за извършените отчети на процесния абонатен номер, за процесния
период посочени в ИМ, като молбата е приета като доказателство по делото.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и съгласно
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
По делото са приети надлежно заверени копия на писмени документи, като
доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 168755/12.8.2022г. за
което е образувано ЧГД№ 43851/2022г. на СРС и документ за внесена държавна такса за
заявление за издаване на заповед за изпълнение/л.8-13/; молба за откриване на партида от
ответника от 17.8.1993г./л.14/; Нот.акт № 67/7.6.1988г. за процесния имот и собственост на
ответника/л.15-16/; у-е от 13.9.2012г. на ГИС София/л.17/; договор при ОУ скл.от ищеца и
3ЛП- ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД от 1.11.2007г./л.18-22/; протокол от 27.9.2012г. от
проведено ОС на ЕС ведно със списък на ЕС/л.23-24/; Обща фактура №
**********/31.7.2020г./л.25-26/; Обща фактура №10141348655/31.7.2021г./л.27-28/;
извлечение за дължими суми за абонат № **********/л.29/; Договор между Топлофикация
София ЕАД и Техем сървисис ЕООД от 3.6.2020г./л.30-37/; Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в
гр.София публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г./л.38-39/; Пълномощно за юр.консулт
на ищеца/л.40/; доказателства за платена ДТ за исково пр-во/л.45/; документи приложени
към ОИМ, които също се приемат от съда – пълномощно/л.53/, ДПЗС от 21.11.2022г. по
чл.38 от Закон за адвокатурата/ЗАдв./л.54/; декларация за материално затруднено лице-
ответника/л.55/; списък с разноски по чл.80 ГПК на ответника за обща сума по двете пр-ва
от 1050лв. без да е подписан от адвоката/л.56/.
По делото е прието като доказателство и ЧДГ№ 43851/2022г. на СРС.
По делото е приета молба с вх.№61181/6.3.2023г. /л.70-73/ от трето лице помагач
ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, с приложени доказателства за аб.№275088, от която е видно, че
клиент за този аб.номер е ответника М. Т.П. и са извършени корекции за процесния
период/т.е. са издадени изравнителни сметки/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.86-96/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като същата
не е оспорена от страните, се установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е
с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено
от третото лице – помагач е в съответствие с методиката, нормативната уредба и
проверените документи. В спорния имот, за спорния период е изчислена консумация чрез
реален отчет и по прогнозни начисления. В имота има 2бр.отоплителни тела, с
топлоразпределители и щранг лира в банята, за която е начислено по максимална мощност.
Отчета за топла вода е направен върху един водомер за топла вода в процесния период.
Общата сума за потребената топлинна енергия е 2284,25 лева, като извършените измервания
в АС/абонатна станция/, начисленията, дялово разпределение и остойностяване на
потребената ТЕ за абоната са в съответствие с изискванията на нормативните документи и
цени на ТЕ, действащи през процесния период. Общия топломер на сградата е преминал
периодичен метрологичен контрол. В общата дължима сума не са включени начислените
лихви за забава, прихванати суми от предходен период и суми за отчет на уредите.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.74-81/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като същата
3
не е оспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период от ответника/не са извършени плащания/. Общият
размер на неплатените от ответника суми за процесния период възлизат на 2610,68 лева, от
които за главница ТЕ-2238,83лв., за ДР-44,46лв., лихви върху ТЕ-318,14лв., и върху ДР-
9,25лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
ответника е получил имота чрез дарение по НА№7/7.6.1988г. от своите родители/л.15-16/ и
след това е подал пред ищеца молба за откриване на партида на негово име на
17.8.1993г./л.14/. Ответникът твърди, че не е абонат на ищеца, но по делото са събрани
доказателства, че това не е вярно, защото е регистриран като абонат за процесния обект, а
също така сградата е с непрекъснато топлоснабдяване, поради което при ползване на ТЕ и
ДР и топла вода дължи заплащане на начислените суми. Следователно исковете са надлежно
предявени срещу ответника, защото именно той е собственик на процесния апартамент.
В разглеждания конкретен случай, ответника, в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот, имат качеството „потребител“ по смисъла на чл.153 ЗЕ,
поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения
по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания в ИМ период. Няма
спор между страните за собствеността на апартамента описан в ИМ с административен
адрес гр.София, ЖК СЕРДИКА, бл.6, вх.Б, ап.20, с аб.№ 275088/инсталация **********, а
именно, че е собственост на ответника, следователно доколкото ответника не е ангажирал
доказателства, че имота е прехвърлен на лице, различно от него, то съдът достига до извод,
че ответника е абонат на ищеца.
Възраженията на ответника, че не е имал валидно облигационно отношение с ищеца
остава недоказано, поради което е неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
4
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат за процесния имот на името на ответника, много
преди исковия период. В този смисъл ТР № 2/ 25.5.2017г. постановено по ТД № 2 /2016г. на
ОСГК на ВКС.
Направено е възражение от страна на ответника, че Закона за енергетиката/ЗЕ/ без да
се посочва конкретна разпоредба, противоречи на чл.62 от ЗЗП. Доколкото не е посочена коя
разпоредба от ЗЕ противоречи на ЗЗП, то съдът следва да остави това възражение без
разглеждане. Отделно от това ЗЕ е специален закон по отношение на процесните
отношения, докато ЗЗП е общ закон за защита, затова съдът не приема доводите на ищеца по
отношение на това кой от двата закона се явява общ и кой специален по отношение на
процесните отношения.
С оглед изложеното съдът достига до категоричен извод, че исковете за главници за ТЕ
и ДР са доказани по основание и следва да се уважат в размерите по ССЕ приета по делото,
т.е. иска за главница ТЕ е частично основателен за сумата от 2238,83лв. и следва да се уважи
и да се отхвърли за разликата до предявените 2284,24 лв. Иска за главница ДР следва да се
уважи в предявен размер от 44,46 лв.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
5
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период.
Същевременно, доколкото ответника, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимите суми, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По отношение на исковете за лихва за забава съдът достига до следните изводи –
исковете за лихва следва да се отхвърлят, защото по делото не са ангажирани доказателства
от ищеца за публикуване на интернет страницата на месечните фактури с прогнозно
начислени суми, а по отношение на лихвата върху ДР няма разпоредби в ОУ на ищеца от
кой момент ответника изпада в забава, затова следва да се приложи общото правило на чл.84
ЗЗД, че ответника изпада в забава след покана. По делото липсват доказателства ищеца да е
поканил писмено ответника да заплати лихва за забава върху ДР, затова ответника не е
изпаднал в забава, за да дължи лихва. Затова следва да се отхвърлят сумите за лихви за ТЕ в
размер на 318,14лв., и върху ДР-9,25лв.
Следва да се присъди лихвата върху главниците от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК в съда - 12.08.2022 г., защото тези претенции са основателни, доколкото зависят
от уважаването на предявените искове за главници.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
срещу ответника са частично основателни и подлежат на частично уважаване, и частично
отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е направил разноски 789,81 лева в исковото производство, от които 89,81 лева
за доплатена ДТ, 600 лева депозити за експертизи, 100 лева за юр.к.възнаграждение, а по
заповедното производство са присъдени 103,34 лева. Общо сумата на разноските в
заповедно и исково производство е 893,15лв. Съразмерно с уважената част от исковете
следва да се уважат разноски в полза на ищеца от 764,62лв.
Ответника е извършил разходи само за адв.възнаграждение – 650лв. за заповедно пр-
во, и 400лв. за исково пр-во, като общо сумата е 1050лв., но е при условията на чл.38 ЗАдв.,
т.е. адвоката е осъществил безплатна правна помощ на затруднено лице. Съдът като
съобрази възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК, направено още с ИМ, и като
взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото намалява адв.хонорар за
заповедно на 50лв., защото не може да се оправдае присъждане на хонорар в пълен размер
от 650 лева. Твърде голяма сума, за да се подпълни една бланка за възражение по чл.414
ГПК. Така разноските за ответника стават общо 450лв. за двете производства. От тях
съразмерно с отхв.част от исковете следва да се присъдят 64,76лв., като сумата следва да се
присъди в полза на адвоката на ответника по реда на чл.38 ЗАдв.
6
Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК, а ответника е представил списък по
чл.80 ГПК към исково пр-во, който не е подписан и не следва да се приема. Списък по чл.80
ГПК е представен от ответника само в заповедно производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т....................... ///////, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Ястрбец № 23Б, и
ответник М. Т. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.Три уши №1, ет.1,
офис 2, чрез упълномощен адвокат Н. К., че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ
СУМИ – обща сума в размер на 2283,29 лева/лв./, от които 2238,83 лева представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.08.2022 г. до изплащане на
вземането, 44,46 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 12.08.2022 г. до изплащане на вземането, като сумите се дължат за топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр.София, жк.Сердика, бл.инсталация **********, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 23949/22.8.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
43851/2022г. на СРС, на основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
предявените искове за главница за ТЕ за разликата над уважената сума от 2238,83 лева до
предявената сума от 2284,24 лева, както и за сумата 329,16 лева представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., и сумата 9,25 лева,
представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г.
ОСЪЖДА М. Т. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.Три уши №1,
ет.1, офис 2, чрез упълномощен адвокат Н. К., да заплати на Т ЕИК със седалище и адрес на
управление гр.София, район Красно село, ул.Ястрбец № 23Б, СУМАТА от 764,62 лева
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по исково и заповедно
производство по ЧГД № 43851/2022г. на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1, ал.5 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Т ЕИК със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село,
ул.Ястрбец № 23Б, да заплати на адвокат Н. К., с личен адв.№ **********, със съдебен
адрес гр.София, ....................с 2, СУМАТА от 64,76 лева представляващи сторените пред
СРС съдебно деловодни разноски по исково и заповедно производство по ЧГД №
43851/2022г. на СРС, съразмерно с отхв.част от исковете за адв.хонорар, на основание чл.78,
ал.3 и ал.5 ГПК във вр. чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на 3-то лице помагач на
съдебните им адреси, по възможност по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8