РЕШЕНИЕ
Номер
104 от 27.01.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря К. Л.
и прокурора Христо Колев,
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2873
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от М.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв.Р.Н. ***,
със съдебен адрес:*** против Решение № 283/29.10.2019 г., постановено по а.н.д.
№ 1112/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 19-0304-002074 от 06.08.2019 г., издадено от
началник сектор към ОД на МРВ – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на
чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от с.з на касатора е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В касационната жалба са
релевирани възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие
с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
е необосновано. Иска се от съда да отмени решението и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, не сочи доказателства.
Ответникът – Районно
управление Несебър при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
С процесното наказателно постановление отговорността
на М. е ангажирана за това, че на 29.07.2019 г. около 20:30 часа в гр. Свети
Влас, на ул. „Цар Симеон“ до кръстовище с ул. „Черноморска“ посока гр.Несебър,
управлява лек автомобил БМВ 320 Д, с
рег.№ СА 3589 ХР, собственост на Р.Б.Л., като отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 № 0325. В
обстоятелствената част на НП е посочено, че е издаден талон за медицинско
изследване № 0005168, като водачът отказва да даде кръвна проба за химичен
анализ.
На лицето е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), връчен и подписан от него с възражения. Въз
основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови оспорения съдебен акт, Районен съд –
Несебър е приел, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи, в рамките на
тяхната компетентност. По същество съдът е намерил, че НП не противоречи на
материалния закон и че следва да бъде потвърдено. Според първоинстанционния
състав безспорно се установява, че М. е отказал да бъде тестван с техническо
средство и, като не се е възползвал от възможността да даде кръв за анализ или
да бъде изследван чрез доказателствен анализатор, сам се е поставил в положение
да не може да докаже, че не е управлявал МПС след употреба на алкохол. Съдът е
приел, че правилно е била ангажирана отговорността на лицето и че мястото, на
което е поискана да бъде извършена проверката за употреба на алкохол, не е
основание за отмяна на НП.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание.
От анализа на доказателствата по делото
касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което
изложените в тази насока доводи са неоснователни. Както актът, така и НП, са
издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2 000 лв.
В настоящата хипотеза не е спорно, че М.
е имал качеството на водач на процесното МПС. Административното нарушение е
описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол както с техническо
средство, така и посредством медицинско изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта.
С Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (Наредба №1), приложима в настоящата хипотеза, се урежда редът, по
който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на МПС, трамваи и самоходни машини. В Наредба №1 обаче не
се съдържат разпоредби, които да уреждат конкретните хипотези, при който контролният
орган разполага с правомощието да извърши проверка за установяване употребата
на алкохол. За такива следва да се считат случаите, в които по отношение на
лицето, имащо качеството на водач на ППС, има съмнения за употреба на алкохол.
Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от
19 юли 2017 г., при извършване на проверка за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други
лица живот или здраве. В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
В настоящия случай, от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установява, че касаторът е отказал да му
бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол с Алкотест Дрегер
7410 № 0325, както и да му бъде взета проба за анализ в лечебно заведение.
Такива доказателства са саморъчно написаният в АУАН отказ за установяване
употребата на алкохол /който касаторът не оспорва/, където М. е възразил
относно мястото на извършване на проверката – пред РУ/, както и представеният
по делото талон за изследване № 0005168, в който отказът на М. да даде материал
за изследване в лаборатория е документиран с подписа на един свидетел,
идентифициран с три имена, ЕГН и адрес. Касаторът твърди, че талонът не му е
бил връчен, но не доказва тази своя теза – талонът е оформен по предвидения за
това ред и със същия надлежно е удостоверен отказът на касатора да даде
материал за изследване. От друга страна, показанията на разпитания пред
районния съд свидетел-актосъставител напълно кореспондират на описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка. От същите се установява, че след спирането му за
проверка лицето е било задържано в РУ Несебър, като от момента на спирането му
за проверка до момента на отвеждането му в РУ Несебър са изминали не повече от
10-15 мин., през което време касаторът е бил в служебния полицейски автомобил и
в непрекъснат контакт с полицейските служители. Свидетелят сочи, че е поискал
извършването на проверка за алкохол от лицето, тъй като му е замирисал на
алкохол и се е усъмнил. Ето защо, наведените в касационната жалба възражения за
липса на отказ от страна на санкционираното лице са неоснователни. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Както посочва и районният съд,
в случая обстоятелството, че проверката за употреба на алкохол не е била
извършена на мястото, на което контролните органи са спрели и установили
водача, не може да доведе до отмяна на НП.
За
нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно
наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени
наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата
санкционна разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното, като е потвърдил НП,
Районен съд – Несебър е постановил правилно съдебно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд -
Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 283/29.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 1112/2019
г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.