РЕШЕНИЕ
№ 260141
гр. Русе, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря АНЕЛИЯ
ГЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 582 по описа за 2020
год., за се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.К.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***,
чрез адв. В.С. ***, със съдебен адрес ***, против
Решение № 1070/31.07.2020 г. по гр.д. № 909/2019 г. на РС – Русе, с което са
били отхвърлени предявените от въззивника срещу А.Д.Н.
искове по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на К.М.Р.,
починал на 08.07.2017 г., като се намали извършеното с нотариален акт №
144/04.10.2005 г. дарствено разпореждане с ½ ид.ч. и иск по чл. 59 ЗЗД- за заплащане на сумата от 22 492 лв., представляваща парично
уравнение на възстановената запазена част от наследството на К.М.Р..
Жалбоподателят счита решението за
неправилно, необосновано и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изводите
на районния съд относно необходимостта за приемане на наследството по опис като
материалноправна предпоставка за реализиране на правото
да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване,
са неправилни. При предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът установява
качеството си на наследник и извършеното безвъзмездно разпореждане от
наследодателя, а ответникът трябва да докаже, че наследството не се изчерпва
само с дарения имот, а наследодателят е оставил и друго имущество, което е
достатъчно да покрие запазената част на наследника, претендиращ
възстановяването. Няма спор по делото, че наследството не е било прието по
опис, но съобразно установената фактическа обстановка това не било необходимо. Нормата
на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на
един дарствен акт в полза на един надарен
наследодателят е изчерпал цялото наследство. Недоказани са останали твърденията
на ответницата и въззиваема по настоящото
производство, изложени в отговора на исковата молба, относно притежавано друго
имущество от наследодателя, освен дарения апартамент, което да послужи за
удовлетворяване на запазената част на ищцата. Моли за отмяна на атакуваното
решение и за постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените
кумулативно съединени искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.Д.Н., ЕГН: **********,
с адрес ***, чрез адв. Т.В. ***, със съдебен адрес ***,
в законоустановения двуседмичен срок е подала писмен
отговор, в който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – потвърдено. Жалбоподателката
не оспорвала факта, че наследството не било прието по опис, както и че това е
абсолютна предпоставка тя да иска намаляване на дарствените
разпореждания по отношение на лице, което не е призовано към наследяване. След
смъртта на баща ѝ въззивницата е имала достъп
до всички движими вещи, намиращи се в жилището му, като се е разпоредила с тях.
Дори и да се приеме, че е налице правна възможност за намаляване на дарственото разпореждане, то в такъв случай жалбоподателката е трябвало да изпълни процедурата по чл.
31 ЗН – да се образува и остойности наследствената
маса, което не било сторено. Освен това, ако искът по чл. 30, ал. 1 ЗН се
приеме за основателен, то наследникът с право на запазена част е следвало да
упражни правата си съобразно разпоредбата на чл. 37 ЗН за отмяна на последното
отчуждаване, като установи, че не може да допълни запазената си част от
наследството на К. Р. от имуществото на надарената. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна
следното:
По делото е безспорно установено,
че наследодателят на въззивницата и ищца в първоинстанционното производство К.М.Р. е живял на
съпружески начала с А. А. П. – баба на ответницата по делото А.Н.. С нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 144/04.10.2005 г., том VІІ, рег. № 12013,
дело № 1076/2005 г. на нотариус Г. Г., К. Р. е дарил на А. П. собствения си
недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. Р.***, със застроена площ 41,50
кв.м., състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, при граници за жилището:
изток – апартамент № 5, запад – апартамент № 4, север – апартамент № 5,
стълбище, юг – комплекс, заедно с изба № 6 с полезна площ 3,65 кв.м., при
граници: на изток – коридор, на запад – изба № 14 от вх. А, на север – изба № 7,
на юг – комплекс, заедно с 1,110 % идеални части от общите части на сградата и
от право на строеж върху мястото от 46,72 кв.м., като си е запазил право на
ползване върху имота до края на живота си. Дарената А. П. със саморъчно
завещание от 15.11.2006 г. е извършила универсално завещателно
разпореждане в полза на въззиваемата А.Н.,
завещавайки всички свои движими и недвижими вещи. От представения
препис-извлечение от акт за смърт е видно, че А. П. е починала на 11.08.2013 г. Видно от
удостоверението за наследници на К. Р. същият е починал на 08.07.2017 г., като
негов единствен наследник се явява И.Ч.. На 28.08.2017 г. с протокол на
нотариус К. П. е било обявено саморъчното завещание на А. П. С нотариален акт
за замяна на недвижими имоти № 88, том V, рег. № 9193, дело № 538 от 2017 г. на нотариус Р. П. А.Н. е прехвърлила
придобития чрез завещание апартамент на сестра си Е. Д. Н.
С показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели В. М. Х., Е. А. А. и Р. А. Ф. се установява, че след смъртта на своя
наследодател К. Р. въззивницата Ч. е пристъпила към
разпродаване на движимите вещи, находящи се в дарения на А. П. апартамент,
придобит от ответницата по завещание. Назначената по делото съдебно-техническа
експертиза е дала два варианта за оценяване на имота, находящ се в гр. Р., . Първият
е пазарната стойност на имота към момента на извършването на дарственото разпореждане – 04.10.2005 г., като в този
случай имотът е оценен на 21 999 лв., без приспадане пазарната стойност на
учреденото с дарствения акт право на ползване. Вторият
е пазарната стойност на имота към момента на откриване на наследството –
08.07.2017 г., като същата е 31 902 лв.
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира обжалваното решение за НЕПРАВИЛНО, по следните съображения:
Не са спорни обстоятелствата, че
ищцата Ч. не е придобила наследството по опис и че въззиваемата
Н. не е лице, което да е наследник по закон на починалия Р.. Съгласно даденото
тълкуване на Закона за наследството, в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013
г. по т. д. № 3/2013 г., ВКС, ОСГК, приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване. Тази постановка обаче е доразвита
в последвалата съдебна практика на ВКС, наложила се като трайна, според която разпоредбата
на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотезата, при която разпореждането
е било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай
обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в
наследственото имущество е ирелевантно за преценката
дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в
чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават
свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат това, което
съставлява тяхна запазена част от наследството. Аналогична на хипотезата на
разпореждане с универсално завещание е и
хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в
полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след
смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито
пасиви. И в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28,
ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена
маса по чл. 31 ЗН. Следователно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира
приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен
акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. В
този смисъл е Решение № 28/21.02.2014 г., постановено по к.гр.д. № 825/2012 г.
на ВКС, II г.о.
В настоящият случай жалбоподателката е навела фактически твърдения, че цялото
имущество на наследодателя й се състои от недвижимия имот- предмет на договора за
дарение. Ответницата по жалбата е оспорила това обстоятелство като е навела
твърдения, че наследодателят е притежавал и друго имущество. Възражението е бланкетно и неконкретизирано, поради което не е налице
основание да се приеме, че наследодателят на жалбоподателката
е притежавал и друго имущество. По тези съображения въззивният
съд намира за неправилен извода на първата инстанция за това, че е било
необходимо наследството да бъде прието по опис. С извършеното на 04.10.2005 г.
дарение на апартамента, находящ се в гр. Р., , наследодателят К. Р. се е
разпоредил с цялото свое имущество, което към него момент има данни да се е
състояло само от процесния апартамент. Действително от свидетелските показания
се установява, че въззивницата е разпродавала вещи,
намиращи се в апартамента. За същите, макар и да представляват обикновена
покъщнина, не може да се презумира, че тъй като са се
намирали в апартамента, който наследодателят е прехвърлил, всички са били
негова собственост. Предвид събраните по делото доказателства за съжителството
на наследодателя Р. с А. П. в продължение на близо 37 години, без да имат
сключен брак, не става ясно чия собственост са били тези вещи и кои по-точно от
тях са били на починалия наследодател, за да се приеме, че към момента на
дарението той е притежавал и друго имущество. С оглед наведените твърдения в
отговора на исковата молба, че наследодателят Р. е притежавал друго движимо
имущество, ответникът е следвало да докаже, че такова е съществувало,
следователно наследствената маса не се е изчерпала с даряването на процесния
недвижим имот. Вярно е, с оглед представеното писмо от ТП на НОИ – Русе, че
пенсията за месец юли 2017 г. на починалия Р. е била изплатена на ищцата Ч.,
като с това се доказва приемане на наследството чрез конклудентни
действия, т.е. приемане по опис няма как да е било осъществено. Правото на
пенсия от своя страна, макар и имуществено, е непрехвърлимо,
поради което същото не може да бъде наследено и не може да бъде предмет на
разпореждане приживе. Самият факт на получаване на последната пенсия на К. Р.
доказва приемането на наследството, но не и обстоятелството, че към момента на
извършване на дарението наследодателят не е изчерпал цялото свое имущество, за
да бъде необходимо приемането на наследството по опис, защото правото да се
получи тази последна пенсия все още не е съществувало.
Въз основа на изложеното до
момента следва изводът, че искът за намаляване на извършеното дарение с
нотариален акт № 144/04.10.2005 г., том VІІ, рег. № 12013, дело № 1076/2005 г.
на нотариус Г. Г. е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Доказано е по
делото, че ищцата е дъщеря на наследодателя и като единствено дете, съгласно
чл. 29, ал. 1 ЗН, тя има право да получи ½ от наследството. Понеже дарственото разпореждане накърнява нейната запазена част, а
в настоящия случай със същото е изчерпано цялото имущество на наследодателя, то
имуществена маса не следва да се образува и намаляването, респективно
възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото дарено
имущество.
Предявения иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД за заплащане на паричното уравнение на накърнената запазена част
настоящият въззивен съд го намира за частично
основателен.
По отношение направените
възражения както в писмената защита на ответника в първоинстанционното производство,
така и в отговора на въззивната жалба относно липсата на пасивна правна
легитимация по иска по чл. 59 ЗЗД съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно Определение № 540 от 18.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4599/2016 г.,
IV г. о., което е цитирано и от ищцата, в случай че правата на приобретателите
по сделка с наследствен имот не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН,
наследниците, чиято запазена част е възстановена по реда на чл. 30 ЗН, имат
право само на парично уравнение на накърнените си наследствени права. Чл. 59 ЗЗД предоставя правото да се възстанови балансът при неоснователно имуществено
разместване на всяко лице, което няма друг специален ред за защита,
следователно е правилна дадената от районния съд правна квалификация на този иск.
В настоящия случай е изтекъл едногодишният срок от откриване на наследството за
предявяване на иска по чл. 37 ЗН за отмяна на извършените от заветниците или надарените разпореждания с недвижими имоти,
поради което за ищцата липсва друг процесуален способ да защити наследствените
си права. Предвид обстоятелството, че с извършеното на 15.11.2006 г. саморъчно
завещание от дарената А. П. към ответницата е прехвърлено и цялото имущество на
наследодателя на ищцата Р, състоящо се от апартамента в гр. Р., то А.Н. се
явява легитимирана да отговаря по този иск, защото процесният
апартамент е преминал в нейния патримониум, а при
намаляване на дарственото разпореждане ще е налице
липса на основание за обогатяване от нейна страна до размера на запазената част
на наследника, а именно ½
част.
За да се уважи искът по чл. 59 ЗЗД, трябва да бъде доказано имущественото разместване, довело до обогатяването
на едно лице за сметка на друго, което се е обеднило, и стойността на
обедняването. По делото е безспорно установено, че след извършеното дарение
бабата на ответницата е завещала на последната цялото си имущество, като със
завещанието тя е придобила и апартамента, следователно е налице доказано
имуществено разместване. Предвид уважаването на иска по чл. 30 ЗН за намаляване
на дарението, то същото е без основание за размера от ½ част. По отношение размера на
обедняването назначената по делото съдебна техническа експертиза е дала две
оценки на дарения апартамент – такава към момента на дарението, която е в
размер на 21 999 лв., без приспадане пазарната стойност на учреденото с дарствения акт право на ползване, а втората е пазарната
стойност на имота към момента на откриване на наследството – 08.07.2017 г.,
като същата е 31 902 лв. При преценката коя от двете стойности съдът
следва да приеме трябва да се изхожда от обстоятелството каква е била цената на
недвижимия имот в момента, когато ищцата е била лишена от възможността да го
получи като наследство. Тази възможност е настъпила със смъртта на наследодателя,
следователно към него момент, при липса на извършено дарение, ищцата е щяла да
получи апартамента с пазарната стойност към момента на откриване на
наследството, а не към момента на извършване на дарението. Поради тези
съображения въззивният съд възприема, че при
определяне размера на обедняването трябва да вземе предвид втората оценка,
определяща пазарната стойност на недвижимия имот към момента на смъртта на
наследодателя. Ищцата има право на ½ от тази стойност, което се равнява
на 15 951 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е за сумата от
22 492 лв., поради което същият е основателен за сумата от 15 951 лв.,
до който следва да се уважи, а в останалата част над тази сума следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция възивникът има право на разноски
както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство. Пред въззивния съд са представени доказателства за направени
такива в размер на 484,84 лв. – заплатена държавна такса. Предвид частичната
основателност на иска по чл. 59 ЗЗД на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство съразмерно уважената част от иска, а на
ответника – съобразно отхвърлената. В този случай на въззивника се дължат
разноски за първа инстанция в размер на 911,29 лв. Ответникът е представил
договор за правна защита и съдействие, където е посочил адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв., като е направил и разходи за
призоваване на свидетели в размер на 14 лв. Направеното възражение от страна на
процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника, е неоснователно предвид фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че са предявени два кумулативно
обективно съединени иска и са проведени пет съдебни заседания, в които се е
явявал процесуалният представител на ответника. За ответника следователно,
предвид отхвърлянето на част от предявения иск, се дължат разноски в размер на
440,29 лв.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 1070/31.07.2020 г. по гр.д. № 909/2019 г. на РС – Русе и ВМЕСТО
него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 30 ЗН извършеното с нотариален акт № 144/04.10.2005 г., том VІІ,
рег. № 12013, дело № 1076/2005 г., дарение, с което К.М.Р., ЕГН: **********, е
прехвърлил на А. А. П., ЕГН: **********, апартамент, находящ
се в гр. Р., с 1/2 част, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част в същия размер на ищцата И.К.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***.
ОСЪЖДА А.Д.Н.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.К.Ч., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 15 951 лв., представляваща парично
уравнение на накърнената ѝ запазена част.
ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част над 15 951 лв. до размер на 22 492 лв.
ОСЪЖДА А.Д.Н.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Ч.,
ЕГН: **********, сумата от 484,84 лв.
– разноски за въззивното производство, и сумата от 911,29 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И.К.Ч.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Н.,
ЕГН: **********, сумата от 440,29 лв.
– разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)