Решение по дело №685/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 175
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20203530200685
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 17516.10.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТърговищеXIII състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
Секретар:Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200685 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. И. С. от гр. Омуртаг против Наказателно постановление № 20-
0308-000421/15.06.2020 г. на Началник РУ – Омуртаг към ОДМВР Търговище, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева на осн.
чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В жалбата си С. оспорва фактическите констатации по акта и НП,
като инвокира и оплаквания за допуснати нарушения при съставяне АУАН и издаване на
НП, поради което счита наказателното постановление незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен
защитник адв. С. А., който поддържат жалбата на основанията, изложени в нея.
Ответника по жалбата, редовно призован, не се представлява по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с активна процесуална
легитимация и е процесуално допустима.
На 29.04.2020 г. на ул. „Х. Б.“ в с. Д. П., общ. А., в дома свидетелката Р. Ю., полицейски
служители извършвани процесуално следствени действия – претърсване и изземване. Около
12.30 часа пред дома спрял собствения си лек автомобил „ВАЗ 21214“ с рег № *****
жалбоподателят С. С.. Между него и един от полицейските служители – св. П. П.,
възникнали словесни пререкания. По повод на тях след като приключили процесуално
следствените действия, св. П. написал докладна записка до Началник РУ – Омуртаг относно
поведението на жалбоподателя С., в която посочил и че жалбоподателят е спрял автомобила
си на пътното платно, с което „се задръствало“ движението по улицата. По повод
докладната св. П. И., ПИ при РУ- Омуртаг, била възложена проверка. На 03.06.2020 г. св.
П. И., в присъствието св. П. П. и на жалбоподателя, съставил срещу него АУАН № Г40316
за нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 29.04.2020 г. на ул. „Х. Б.“ в с.
Д. П., общ. А., пред дома свидетелката Р. Ю. е спрял личния си автомобил „ВАЗ 21214“ с рег
1
№ ***** на платното за движение, с което създава пречка за движението. Жалбоподателят
подписал акта с възражения, че не е съгласен с констатацията и не е спирал на пътното
платно и не създавал пречки на движението. Приемайки възраженията за неоснователни, въз
основа на съставения АУАН Началник РУ – Омуртаг издал атакуваното Наказателно
постановление № 20-0308-000421/15.06.2020 г., с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 20
лева на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана след съвкупен анализ на
събрания доказателствен материал – материалите по административно наказателната
преписка и показанията на разпитаните свидетели.
При така установеното от фактическа страна, разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В конкретния случай съдът намира, че в административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения и административно наказващия орган се е
произнесъл при непълнота на доказателствата.
На първо място АУАН е съставен за нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП, без да е посочена
точка от цитирания член, който съдържа общо осем точки с различни хипотези. Това
безспорно е нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, тъй като нарушава правото на субекта да
разбере какво точно нарушение му е вменено. Действително в НП вече е конкретизирано
нарушението като такова по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но тъй като административно
наказателното производство започва със съставяне на АУАН, при нередовен такъв
наказващият орган е следвало да върне преписката.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното
постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението от
фактическа и правна страна, като следва да се посочат изрично и обстоятелствата, при които
е извършено това нарушение, както и доказателствата, които го потвърждават. Видно от
обстоятелствената част на НП, от фактическа страна се сочи, че въззивникът е спрял
процесният лек автомобил на платното за движение, с което създава пречки за движението,
но факти, от които да се направи извод, че в действителност са затруднявани останалите
участници в движението в АУАН и НП липсват. Съгласно посочена като нарушена нормата
на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал. Както е посочено по-горе факти, че се
създава опасност за движението, че има пречка за движението или че се закрива пътен знак
или сигнал в НП, а и в АУАН липсват. Непълното описание на нарушението от фактическа
страна, непосочването на всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението
и на доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира
защитата си. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се
установяват едва в с. з., тъй като същите императивно следва да фигурират в
2
обстоятелствената част на НП.
Освен това, използвания от актосъставителя термин „спрял“, пренесен автоматично в
НП, не дава възможност да се установи каква е действителната воля на наказващия орган,
дали процесното МПС е било в престой или е било паркирано. Разпоредбата на чл. 93 от
ЗДвП в двете си алинеи дава легална дефиниция на понятията престой и паркиране, като
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
От друга страна се установи, че актосъставителя не е очевидец при извършване на
нарушението и е съставил акта по докладната записка на св. П. П., който е подписал акта в
качеството на свидетел. От показанията на този свидетел се установи, че при извършване на
нарушението са присъствали много полицейски служители, никой от които не е вписан като
свидетел. В същото време пред съда са депозирани свидетелските показания на двама
свидетели, които твърдят, че жалбоподателят не е бил спрял на пътното платно, а на
тревната площ пред къщата на свидетелката Р. Ю.. Тежестта на доказване в
административно наказателния процес е възложена на наказващия орган. В процесния
случай на съдебното следствие не се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателя е спрял на
пътното платно и по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Още повече, както вече бе посочено, че в описанието на нарушението
няма описани другите елементи от обективната страна на деянието - как на мястото, където
превозното средство е било спряло, се създава опасност или е пречка за движението.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното по настоящото дело
наказателно постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и без да е
доказано по несъмнен начин извършването от обективна страна на нарушението, вменено на
жалбоподателя, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
От страна на жалбоподателя няма направено искане за присъждане на направените по
делото разноски, затова и съдът не присъжда такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0308-000421/15.06.2020 г. на Началник РУ –
Омуртаг към ОДМВР Търговище, с което на С. И. С. от гр. Омуртаг, ЕГН **********, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3
4