№ 468
гр. Плевен, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430100625 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от М. Г. М. с ЕГН
********** от с.********* представлявана от процесуалния си представител
адв.Д. М. от АК *** срещу „***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** №12, представлявано от *** Ищцата твърди, че сключила с
ответника договор за кредит №696879, като съгласно чл.3 от същия следвало
да получи в заем сумата от 1000 лева, при ГПР 47,93% и месечен лихвен
процент 3,330 %. Сочи, че в чл.8 от Договора, страните уговорили, че ищцата
като кредитополучател следвало да заплати неустойка в размер на 800 лева.
Тъй като била добросъвестна и погасила задълженията си по договора, същата
заплатила сумата от 300 лева, за което има издадено удостоверение от
ответника на 05.01.2024г. Ищцата сочи, че уговорената в чл.8 неустойка е
нищожна на основание чл.26 ЗЗД вр. чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК вр чл.21 ал.1 ЗПК. Ищцата твърди, че
нарушаването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е
налице тогава, когато се нарушава правен принцип независимо дали изрично
формулиран или е проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.
Такъв принцип е добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, а целта на неговото спазване е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Сочи, че поради накърняване на принципа на добрите нрави се достига до
значителна нееквивавелнтност на насрещните престации по договора до
1
злепоставяне интересите на ищцата с цел извличане на изгода на кредитора.
Сочи, че клаузата е нищожна и защото е неравноправна по смисъла на чл.143
т.19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира с нея е в размер на почти
половината от сумата на отпуснатия кредит, което нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Ищцата твърди, че клаузата е
неравноправна и на основание чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като предвижда
необосновано висока неустойка. Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв, като в този смисъл е съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Клаузата
предвиждаща неустойка от Договор за кредит №696870 според която се
дължи такава при неосигуряване на договореното в чл.6 от договора
обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива, като подобни уговорки прехвърлят риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване
на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник, а това води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Така определената неустойка, излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Ищцата твърди, че съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като по този начин се
заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. Ищцата твърди, че с така определената
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Твърди, че
неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора (т.32 от извлечение от протокол
№44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.) Според ищцата основната цел на
така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща
на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница (В
същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018г. на ОС - *** по в.гр.д.
№324/2018г.) Ищцата твърди, че съдебната практика приема, че неустойка
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави
(Решение №107/25.06.2010г. ВКС по т.д.№818/2009г., II т.о, Решение
№511/17.04.2018г., на Окръжен съд *** по в.гр.д.№ 324/2018г.)
На следващо място, ищцата твърди, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, тъй като с предвиждането
2
на неустойката се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1
от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК като с уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Тази неустойка
представлява допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва, но поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. (сочи съдебна практика : Решение №
353/31.01.2018г. на PC- *** по гр. д. № 8333/2017г., Решение №
1445/07.06.2019г. на PC- *** по гр.д.№ 6370/2018г., Решение №
373/14.11.2018г. на PC- *** по гр.д.№ 1114/2018г., Решение №
1081/24.07.2019г. на PC- *** по гр|.д.№ 3618/2018г., Решение №
1411/15.04..2019г. на PC- *** по гр.д.№ 18339/2018г., Решение №
425/04.05.2018г. на PC- ** по гр.д.№ 51/2018г., Решение №95/12.03.2020г. на
ОС- *** по в.гр.д.№ 88/2020г.) В заключение моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 300 лева
недължимо платена, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва исковата
молба. Сочи, че изискването за предоставяне на обезпечение е предвидено в
Общите условия, като в СЕФ изрично са посочени обезпеченията. СЕФ е
предоставен на ищцата и попълнен преди сключване на договора и ищцата е
била запозната с последиците от непредставяне на обезпечение. Сочи че
уговорената клауза е индивидуално уговорена и е съобразено с нейното
желание, като клаузата е под отлагателно условие. Споразумението за
заплащане на така определената неустойка е постигнато в израз на
доброволно формирана воля на страните и при свобода на договарянето. Така
определената неустойка се дължи още в пълен размер от момента на
настъпване на основанията за нейното начисляване. Твърди, че тази клауза е
индивидуално уговорена и е израз на свободно формирана воля. Ответникът
сочи, че така определената клауза не заобикаля закона и има санкционна и
обезщетителна функция. Оспорва твърденията, че неустойката накърнява
добрите нрави. Оспорва и твърденията, че неустойката нарушава чл.19 ал.4
ЗПК, тъй като същата не влиза при изчисляване на ГПР и е разход, който
заемополучателят следва да заплати при неизпълнение на задължението да
3
предостави обезпечение. Твърди, че неустойката не следва да влиза в размера
и на договорната лихва. Моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.
В доклада по делото съдът е указал на да заявят размера на
неустойката, която ищцата твърди, че е заплатила размер на 300 лева, а
ответникът сочи, че е заплатена такава в размер на 930,58 лева. С оглед
изразените становища на страните, с определение в съдебно заседание, съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по
сключения между страните договор аз кредит, предмет на делото, ищцата е
заплатила неустойка в размер на 930,58 лева, поради което и в съдебно
заседание не е назначавана съдебно-счетоводна експертиза.
От фактическа страна, съдът приема следното :
По делото не е представен договор за кредит и СЕФ. Не е представен
погасителен план. Твърденията на двете страни са, че са били в облигационни
отношения, и се подкрепят от представеното с исковата молба удостоверение,
изходящо от ответното дружество, в което е отразено, че задълженията по
договор за кредит № 696870 с разрешен лимит 1000 лева, сключен между
страните, са изплатени и ищцата няма активни кредити в ответното
дружество. С оглед твърденията на страните и представеното удостоверение,
съдът приема, че на 27.08.2021г., между страните бил сключен договор за
кредит № 696870 за сумата от 1000 лева за срок от 12 месеца с месечен
лихвен процент 3,330 % и ГПР 48,156 %. В доклада съдът е указал, че в
тежест на ищцата е да докаже, че е била в облигационни отношения по силата
на сключен между страните договор за заем, че е изправна страна по
договора, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и закона и е неравноправна по смисъла на чл146 ЗЗП, както и
че е уговорена при общи условия. В тежест на ответника съдът е възложил да
докаже, че неустойката е индивидуално уговорена, а не при Общи условия,
както и че не противоречи на добрите нрави и на ЗЗП.
Не е спорно между страните с оглед твърденията им, че в договора
страните са уговорили заплащане на неустойка в чл.8 от Договора, съгласно
която неустойката се дължи в случай, че кредитополучателят не представи
обезпечение поръчител или банкова гаранция, отговаряща на изискванията
на ОУ на дружеството. С оглед твърденията на страните, съдът е приел от
фактическа страна, че договорът е сключен за сума от 1000 лева, като по
същия договор ищцата е заплатила неустойка в размер на 930,58 лева.
Спорния въпрос е дали уговорената неустойка в размер равен почти
на предоставената в заем сума е нищожна клауза, което да обуслови
основателност на предявения иск за връщане на платено без основание. В
тази връзка следва да се посочи, че непредставянето на обезпечение не води
до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение
на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към
момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на
4
решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това.
Съгласно чл.24 ЗПК, За договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите.
Разпоредбата на чл.8 от договора е неравноправна, тъй като
противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне
на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Санкцията, която следва неизпълнението , а именно плащане на неустойка в
размер на 930,58 лева при кредит от 1000 лева е неравноправна клауза, която
е част от договора, сключен при Общи условия, изготвени предварително и
върху които потребителят не е имал възможност да влияе. Тази е клауза,
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. С оглед изложеното,
съдът приема, че разпоредбата на чл.8 от Договора, сключен при Общи
условия, като неравноправна клауза на основание чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, на
основание чл.146 ЗЗП се явява нищожна.
Така уговорената клауза за заплащане на неустойка е нищожна и на
основание чл.26 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави по следните
съображения : Размерът на посочената в договора неустойка не съответства
на ниския размер на заетата сума. Съдът счита, че размерът на заема
очевидно не отговаря на тежките изисквания за обезпечението му и
въведените функции на неустойката. Целта на неустойката е да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция при неизпълнение на договорни
задължения. Видно е, че уговорената неустойка е в значително висок размер,
като в същото време не гарантира възстановяване на вреди от неизпълнение
на това основно задължение, поради което съдът приема, че с нея не се
осъществява обезщетителната й функция. В случая неустойката е предвидена
при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, т.е. тя би се
дължала и в случай, че кредитополучателят заплаща изцяло и в срок
дължимите си вноски по кредита. В случай, че кредитополучателят изплати
изцяло и в срок дължимите вноски, но не предостави обезпечение, то той би
дължал неустойка без да е причинил вреди на кредитодателя. Освен това
кредитодателят има правомощия да изисква и събира информация, с която да
провери кредитоспособността на потребителя и тези негови действия би
трябвало да предхождат вземането на решение за отпускане на кредита (чл.16
ЗПК). Едва след анализа на тази информация, кредитодателят може да вземе
решение дали да отпусне кредит. Кредитодателят не е събрал такава
информация и е прехвърлил последиците от неизпълнението на това свое
задължение на кредитополучателя. Високият размер на неустойката нарушава
принципа на добросъвестност и равнопоставеност на страните. Всички тези
аргументи сочат, че така уговорената клауза противоречи на добрите нрави,
което безспорно я прави нищожна.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД, съдът приема същия за основателен
по следните съображения : Както се посочи по- горе, клаузата за заплащане
5
на неустойка в размер на 930,58 лева поради непредоставено обезпечение е
недействителна, а нищожното правно основание се приравнява на липса на
основание. Не е спорно между страните, че ищцата е заплатила неустойка в
размер на 930,58 лева и съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.55 ЗЗД за сумата от 930,58 лева следва да бъде уважен до размера, в който
е предявен.
По разноските : Ищцата е освободена от държавна такса и поради
което държавната такса в размер на 50 лева, с оглед изхода на спора следва да
бъде заплатена от ответното дружество. На основание чл.38 ЗА, ищецът е
направил искане за заплащане на 480 лева адв. възнаграждение по иска и тай
като е претендирано в минимален размер, съдът счита, че следва да бъде
присъдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** №12, представлявано от *-*** да заплати на М. Г. М. с ЕГН
********** от с.Опа**** сумата от 930,58 лева, представляваща платена без
правно основание неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение
по Договор за потребителски кредит № 696870/27.08.2022г., ведно със
законната лихва считано от 02.02.2024г. до изплащането ѝ.
ОСЪЖДА „****“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** №12, представлявано от *-*** да заплати на адвокат Д. В. М. от АК
***, адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 480,00 лева с
ДДС.
ОСЪЖДА „****“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** №12, представлявано от *-*** да заплати по сметка на РС Плевен
разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6