Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2946
гр.Варна, 28.06.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХVІ-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори май през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2582/2018 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХVІ състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „С.Г." ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговски регистър при Агенция по
Вписванията с ЕИК *, представлявано от Управителя Г. И. С., чрез Адв. Ж.С.Д., ЕГН ********** - адвокат при Софийска
адвокатска колегия, с личен № * в САК, с адрес на кантора * със съдебен адрес ***,
тел. *, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Х.Е.“
ООД, със седалище и адрес на управление ***, Вписано в Търговски регистър при
Агенция по Вписванията с ЕИК *, представлявано от Управителя Х. В. М. да му
заплати следните суми: сумата от 1379,43
лв. (хиляда триста седемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) с вкл.
ДДС, представляваща недължимо платена частично цена по фактура № **********
от 24.02.2017 г. в размер на 1379,43 лв.,
лихва за забава за периода от 14.04.2017 г. до 30.01.2018 г. в размер на
111,85 лв., както и със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-21.02.2018год. до окончателното му
изплащане.
Моли да му бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски, както и разноските за
образуване и водене на изпълнително дело № 42/2018 г. по описа на ЧСИ М. К.
Ищецът аргументира правен интерес от заявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Ищцовото
дружество „С. Г." - ЕООД гp. София е
утвърден дистрибутор на хранителни стоки, вода и вино на територията на
страната.
Във връзка с тази си търговска
дейност в периода 24.02.2017 г. -31.12.2017 г. включително, между „С.Г."
ЕООД, *** и „Х.Е." ООД, ***, са възникнали търговски отношения по
покупко-продажба на стоки.
Дружество „Х.Е." ООД е
продало на „С.Г." ЕООД стоки на обща стойност от 28 442,13 лв. (двадесет и
осем хиляди четиристотин четиридесет и два лева и тринадесет стотинки) с вкл.
ДДС, за което са надлежно издадени и приети фактури:
1. Фактура №
**********/24.02.2017 г. на стойност 12 379,43 лв. с вкл. ДДС;
2. Фактура № **********/15.03.2017 г. на стойност 120 лв. с вкл.
ДДС;
3. Фактура № **********/21.04.2017 г. на стойност 15 942,70 лв. с
вкл. ДДС.
От своя страна, дружество „С.Г."
ЕООД е продало на „Х.Е." ООД стоки на обща стойност от 16 688,39 лв.
(шестнадесет хиляди шестотин осемдесет и осем лева и
тридесет и девет стотинки) с вкл. ДДС, за което са издадени и приети фактури:
1. Фактура № 154/11.05.2017 г. на стойност 10 108,80 лв. с вкл.
ДДС;
2. Фактура № 158/29.05.2017 г. на стойност 6 579,59 лв. с вкл.
ДДС.
Чрез изрично сключени между
страните писмени споразумения за прихващане с Протокол за прихващане от
17.05.2017 г. и Протокол за прихващане от 01.06.2017 г., страните погасяват
своите насрещни, изискуеми и ликвидни задължения до размера на по-малкото от
тях, като в резултат от това, остава съществуващо задължение на „С.Г."
ЕООД към „Х.Е." ООД в размер на 11 753,74 лв. (единадесет хиляди
седемстотин петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) с вкл. ДДС.
От страна на „Х.Е." ООД е
инициирано съдебно производство по реда на чл. 390, ал. 1 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 16928/2017 г. по описа на PC Варна.
На 06.12.2017 г. „С.Г."
ЕООД, извършва плащане на претендираното задължение -
в общ размер на 12 239,94 лв. (дванадесет хиляди двеста тридесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки) с вкл. ДДС, поради което производството е
прекратено към настоящия момент.
В резултат от всичко изложено до
момента - задълженията между страните са погасени в пълен размер.
На 13.04.2017 г. „С.Г." ЕООД
извършва плащане по банков път по сметка на „Х.Е." ООД на сума в размер на
1379,43 лв. (хиляда триста седемдесет и девет лева и четиридесет и три
стотинки) с вкл. ДДС - с основание - частично плащане по фактура № **********
от 24.02.2017 г.
Видно е, че това плащане, не е
взето предвид от „Х.Е." ООД и не е отразено за коригиране на дължимия
размер по съответната фактура, в резултат от което, към настоящия момент сумата
от 1379,43 лв. се явява недължимо платена от „С. Г." ЕООД на „Х.Е."
ООД.
Дружество „Х.Е." ООД е
канено неколкократно за заплащане на горепосоченото
задължение, но до настоящия момент от тяхна страна не е поет ангажимент за
погасяване на задължението в какъвто и да било срок, както и сключване на
извънсъдебно споразумение за уреждане на същото.
Тъй като от страна на ответното
дружество не последва абсолютно никакъв отговор, това бездействие, създава
предпоставки за несигурност и опасност за увреждане интересите на ищцовото дружество,
поради което са предприети процесуални действия за обезпечаване на вземането, в
съответствие с предоставените за това възможности, съгласно българското
законодателство.
На 06.02.2018 г. пред Районен съд гр. София е
депозирана молба за допускане обезпечение на бъдещ иск, на основание чл. 390 и
сл. от ГПК, чрез налагане на запор върху вземанията на „Х.Е." ООД, ЕИК * в
СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА
АД, БАНКА ДСК ЕАД, ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД,
АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД , МКБ ЮНИОНБАНК АД, ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, СИБАНК ЕАД, КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД, ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ТОКУДА БАНК АД, "ПроКредит
Банк (България)" АД, "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК" АД, "ТЕКСИМ БАНК" АД, "БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА" АД, "ИНВЕСТБАНК" АД, "ОБЩИНСКА БАНКА" АД,
"ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД, "БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ" АД,
"БНП ПАРИБА СА. - КЛОН СОФИЯ".
По направеното искане е
образувано Гражданско дело № 8152 по описа на Софийски районен съд, ГО, 138-ми
състав за 2018 година, по което дело е издадена Обезпечителна заповед.
Въз основа на издадената
обезпечителна заповед, ищецът образува Изп. Дело № 42 по описа за 2018 година на Частен съдебен
изпълнител М. К., per. № 788 в КЧСИ.
Към настоящия момент съществуващото
задължение на „Х.Е." ООД, ЕИК * към „С.Г." ЕООД, ***, ЕИК * все още
не е заплатено нито пълно, нито частично. Поради тази причина и в съответствие
с указанията, дадени с Определение по
Гр.дело № 8152 по описа за 2018 година на Софийски районен съд, 138-ми състав,
в определения двадесетдневен срок, депозира и моли съда да приеме настоящата
искова молба.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Излага, че с
ответното дружество до 24.02.2017 год. се намират в неформални договорни
отношения, при които между страните са
осъществени продажби на стоки. За целите
на уреждане на отношенията помежду им са подписани допълнителни споразумения
(протокол) за прихващане от 17.05.2017г. и 01.06.2017г. при което се съгласяват
да бъдат извършени прихващания на насрещните
парични вземания както следва:
Съгласно споразумение от 17.05.2017г. да бъде извършено прихващане на
сумите по Фактура № **********/21.04.2017г. и Фактура №
00000000154/11.05.2017г., като в резултат на извършеното прихващане „С.Г."
ЕООД, дължи на „Х. Е." ООД, сумата от 5 833,90 лв. с ДДС по данъчна
фактура № **********/21.04.2017г.
Съгласно споразумение от 01.06.2017г. да
бъде извършено прихващане на сумите по Фактура № **********/21.04.2017г.
Фактура № **********/15.03.2017г. Фактура № **********/24.02.2017Г. и Фактура №
00000000158/29.05.2017г., като в резултат на извършеното прихващане „С.Г."
ЕООД, остава да дължи на „Х. Е." ООД, сумата от 11753,74 лв. с ДДС по
данъчна фактура № ********** / 24.02.2017г.
Независимо от постигнатите
договорености „С.Г." ЕООД, не
изпълнява точно задълженията си. По тази причина е образувано първоначално
ч.гр.д. 16928/2017 год. за обезпечаване на бъдещ иск, като по издадената
обезпечителна заповед от 08.11.2017 год. е образувано и.д. 2832/2017 год. описа
на ЧСИ А. П. per. №* на КЧСИ. В последствие, в срока
за завеждане на бъдещия иск, такъв е депозиран, с което се инициира гр.д №
18491/2017г. по описа на ВРС.
След образуване на делото по
исковото производство, ответникът по своя инициатива плаща голяма част от
задължението си, така както е претендирано по
образуваното дело-разноски ( напълно), лихва ( напълно), главница (частично) ,
като плащането е в общ размер на 12 239, 94 лв. В следствие на това частично
плащане, като жест на добра воля от страна на ответника , по това дело (гр.д №
18491 / 2017г. опис на ВРС) депозира молба с отказ от иска. С определение №13227/21.12.2017
год. на основание чл.233 от ГПК съдът прекратява производството по делото.
На 12.05.2017 год. получава искова молба,
съгласно която "С.Г." ЕООД претендира, че поради некоригирана
претенцията по гр.д № 18491/2017г. опис на ВРС, е платило недължимата сума в
размер на 1379,43 лв., предвид на което търси осъждането им да му я върнат,
ведно с лихвите.
Счита тази претенция за неоснователна. Аргументите
му са в следната насока. От текста на исковата молба се установява,че претенцията по гр.д № 18491/2017г. по описа
на ВРС е формирана както следва: Главница - 11 753,74 лв. (задължението по
Споразумения за прихващане от 01.06.2017 год.); Законна лихва за периода от
01.06.2017г. до 02.11.2017г. - 507,08 лв.; Разноски: адвокатски хонорар за
образуване и водене на обезпечително, исково и изпълнително производство в
размер на 1630 лв., разноски в изпълнителното производство 193, 50 лв. и
съдебни такси - 40 лв. за обезпечително производство.
След 01.06.2017 год. (датата на
последното актуално Споразумение за прихващане) единственото плащане от страна
на "С.Г." ЕООД е в размер 12 239, 94 лв., а задължението на това
дружество към датата на плащане - 06.12.2017 год. към „Х.Е." ООД е в
размер на 14 124 лв. (главница, лихви и разноски по гр.д № 18491/2017г. опис на
ВРС). В този смисъл, доколкото по правилата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, длъжникът с
плащането покрива първо разноски, после лихви и накрая главница, дори след
плащането от 06.12.2017 год. вземането му за главница в размер на 1863 лв. и за
част от лихвите в размер на 20, 88 лв.остават неплатени.
Предвид, че не е изплатено изцяло
задължението по претенцията му по гр.д № 18491/2017г. опис на ВРС, счита че не
е налице надплатена сума.
С оглед на
гореизложеното, моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото
разноски.
В
първото по делото съдебно заседание ответната страна прави възражение за
прихващане със сумата от 1630 лв., представляваща адвокатски възнаграждения
заплатени в посочените от адв.Г. изпълнително
производство №2832/2017г. на ЧСИ А. П. с рег.№* на Камарата на ЧСИ,
обезпечителното производство при по ЧГД №16928/2017г. по описа на ВРС и
исковото производство №18491/2017г. по описа на ВРС.
В съдебно заседание
ищецът , чрез процесуален представител – адв.Д. от САК
моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител адв.Г. от ВАК моли за отхвърляне на иска
и присъждане на сторените по делото разноски.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните , че
същите са били в търговски отношения в периода от 24.02.2017год. до
31.12.2017год. , по повод на които
отношения са издадени фактури, както следва: от „Х. Е.“ на обща стойност 28
442,13 лв. (двадесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и два лева и
тринадесет стотинки) с вкл. ДДС, за което са надлежно издадени и приети
фактури:1. Фактура № **********/24.02.2017 г. на стойност 12 379,43 лв. с вкл.
ДДС;2. Фактура №**********/15.03.2017
г. на стойност 120 лв. с вкл. ДДС;3. Фактура
№ **********/21.04.2017 г. на стойност 15 942,70 лв. с вкл. ДДС и от „С.Г." ЕООД на обща стойност от 16 688,39 лв. (шестнадесет
хиляди шестотин осемдесет и осем лева и тридесет и
девет стотинки) с вкл. ДДС, за което са издадени и приети фактури:1.Фактура № 154/11.05.2017 г. на
стойност 10 108,80 лв. с вкл. ДДС;2. Фактура
№ 158/29.05.2017 г. на стойност 6 579,59 лв. с вкл. ДДС. Тези обстоятелства се
установяват и от заключението на ВЛ по ССч.Е,
съгласно което процесните 5 броя фактури са отразени
в счетоводствата на ищеца и на ответника и всяка от страните по тези фактури е
ползвала данъчен кредит.
По повод осъществяваните между
страните продажби и уреждане на отношенията между същите са сключени писмени
споразумения за прихващане с Протокол за прихващане от 17.05.2017год. и
Протокол за прихващане от 01.06.2017год.Съгласно така постигнатите споразумения
страните погасяват своите насрещни , изискуеми и ликвидни задължения до размера
на по-малкото от тях, като в резултат от това, остава съществуващо задължения
на „С.Г.“ ЕООД към „Х.Е.“ООД в размер на 11 753.74лв. с вкл. ДДС. /28
442.13лв. – 16 688.39лв./. Така сключените споразумения за прихващане са
отразени в счетоводствата на двете дружества, видно от заключението на ВЛ по ССч.Е.
От страна на „Х.Е.“ ООД е инициирано съдебно производство по реда на
чл.390,ал.1 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №16928/2017год.
по описа на ВРС.
На 06.12.2017год. „С.Г.“
ЕООД извършва плащане на претендираното задължение в общ размер на 12 239.94лв.
с вкл. ДДС, поради което производството е прекратено.
При постигнатите споразумения за прихващане
страните не отчитат, че на 13.04.2017год. „С.Г.“ЕООД извършва плащане по банков
път по сметка на „Х. Е.“ЕООД на сума в
размер на 1 379.43лв.с вкл.ДДС- с основание –частично плащане по фактура
№********** от 24.02.2017год.
Съгласно заключението на ВЛ по ССч.Е горетвърдяното плащане на
сума в размер на 1 379.43лв. е извършено на 13.04.2017год. от ищеца на
ответника с основание за превода: частично плащане по фактура
**********/24.02.2017год.Същото е отразено в счетоводството на ответника. При
извършване на прихващане по двата споразумителни
протоколи от 17.05.2017год. и от
01.06.2017год. не е взето предвид плащането от ищеца към ответника в размер на
1 379.43лв. от 13.04.2017год.
По повод възражението за
прихващане на ответника към доказателствата по делото са приети следните
документи: удостоверение изх.№3505/17.04.2019год., издадено от съдебен
изпълнител А. П. с район на действие СГС и фактура за плащане от „Х.Е.“ООД
на АД „Б. и Г.“ на сумата от 1 630лв.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание
е длъжен да го върне. В разпоредбата на чл.55 от ЗЗД са уредени три кондикции, които се разграничават в зависимост от това дали
основанието е налице в момента на получаване на престацията
или отпада впоследствие. Съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,предложение 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Характерно за
първата кондикция, уредена от разпоредбата на
чл.55,ал.1 от ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае
имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен
е моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия не е
налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение,
което да бъде погасено чрез даването . За този състав на нормата е
определено в ППВС №1/1979 г. че : „ при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Тук
намират място широк кръг от случаи, при които едно лице получава нещо, без да
има основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие, поради което
липсва и основание за задържане на полученото.На първо място, основание липсва,
когато получаването е въз основа на нищожен акт. Получаване без основание е
налице и в случаите на частична нищожност, когато полученото е въз основа на
отделна нищожна клауза, тъй като тя е основанието, с оглед на което е получена
сумата и нищожността й означава липса на основание .
Първоначална липса на основание
ще е налице и при незавършен фактически състав. Тук се обхващат и случаите,
когато е съществувало основание, но към момента на даването то е вече
отпаднало: договорът е развален, унищожен; задължението е било изпълнено изцяло
от един от солидарните длъжници, след което друг
солидарен съдлъжник изпълнява на кредитора същото
задължение; дългът е платен от поръчител, а след това кредиторът получава
плащане и от длъжника; кредиторът е прехвърлил вземането си на друг кредитор и
въпреки че е бил уведомен, длъжникът изпълнява на стария кредитор. В тези
случаи липсва валидно съществуващо задължение, което даването цели да погаси.
Когато длъжникът изпълнява повече от дължимото, съществува валидно задължение,
което да бъде погасено, но сумата, която надхвърля размера на дълга, е получена
от кредитора без основание и подлежи на кондициране. Настоящият
случай попада в тази хипотеза, тъй като с извършеното на 13.04.2017год.
плащане, ищецът изпълнява повече от дължимото по съществуващо продажбено
отношение, което е било погасено с оглед постигнатите между страните споразумителни протоколи за прихващане.С това плащане се
надхвърля размера на дълга му към ответника по процесната
фактура №********** от 24.02.2017год. и
като получена от ответника без основание следва да се върне.
С оглед горното главния иск
следва да се уважи в цялост.Като законна последица от уважаване на иска, следва
да се присъди законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда-21.02.2018год.
до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за
лихва в размер на 111.85лв. за периода от 14.04.2017год. до 30.01.2018год.
съдът намира следното: По отношение на обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД –
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В решение № 1412 от 4.11.2003 г. на ВКС по
гр. д. № 336/2003 г., V г. о., се приема, че по отношение задължението за
връщане на парична сума, получена без основание, или при отпаднало основание по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма законно определен срок. Когато се касае за безсрочно
задължение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен. Съгласно
чл. 82, ал. 2 ЗЗД – когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора. По отношение задължението за
връщане на парична сума, получена без основание или при отпаднало основание по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, няма законно определен срок. За това следва да се счита, че
не съвпадат момента, от който давността започва да тече и моментът, от който
започва да се изчислява обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД (лихва) – който
момент ще е от поканата. Обезщетение в
размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от
деня на забавата. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му. Когато няма определен
срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. По отношение задължението за връщане на парична сума, получена без
основание или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, няма законно
определен срок и длъжникът изпада в забава след поканата. В настоящия случай
ищецът не ангажира доказателства да е поканил длъжникът да му върне процесната сумата с оглед на което и той не е изпаднал в
забава да плати. По тези съображения акцесорния иск
за лихва следва да се отхвърли.
По възражението на ответника за
прихващане : Така направеното от ответника възражение за прихващане е
недопустимо, тъй като е преклудирано. Възраженията на ответника срещу предявения
иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл.131 ,ал.1 от ГПК. Възражението за прихващане може за първи
път да се заяви , извън този срок , ако се изразява в материалноправно
изявления за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при
което те се погасяват до размера на по-малкото от деня , в който са били налице
условията за компенсируемостта им. Настоящото
възражения не е такова , тъй като същото се явява спорно между страните./ТР
№1/2013год. на ВКС, ОСГТК/. За пълнота на изложението , дори и да го приемем за
допустимо , по същество същото е неоснователно. Това е така, защото същото
представлява разход направен за производство, което е отпаднало след направен
от страна от ответника отказ от иска и което производство е прекратено с оглед
направения отказ.
Предвид изхода
от делото пред настоящата инстанция ,
следва да се присъдят на ищеца , сторените по делото разноски , съобразно
уважената част от иска , а на ответника съобразно отхвърлената част. На ищеца
съдът присъжда разноски в размер от
785лв. / 55.18лв.държавна такса, 180лв.депозит за ВЛ и 550лв. адв.възнаграждение/. На ответника съдът присъжда 50лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Х.Е.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, Вписано в
Търговски регистър при Агенция по Вписванията с ЕИК *, представлявано от
Управителя Х. В. М. ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г."
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговски регистър
при Агенция по Вписванията с ЕИК *, представлявано от Управителя Г. И. С., чрез
Адв. Ж.С.Д., ЕГН ********** - адвокат при Софийска
адвокатска колегия, с личен № * в САК, с адрес на кантора * със съдебен адрес ***,
тел. *, сумата от 1379,43 лв.
(хиляда триста седемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) с вкл.
ДДС, представляваща недължимо платена частично цена по фактура № **********
от 24.02.2017 г. в размер на 1379,43 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-21.02.2018год. до окончателното изплащане , на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „С.Г."
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговски регистър
при Агенция по Вписванията с ЕИК *, представлявано от Управителя Г. И. С., чрез
Адв. Ж.С.Д., ЕГН ********** - адвокат при Софийска
адвокатска колегия, с личен № * в САК, с адрес на кантора * със съдебен адрес ***,
тел. * срещу „Х.Е.“ ООД, със
седалище и адрес на управление ***, Вписано в Търговски регистър при Агенция по
Вписванията с ЕИК *, представлявано от Управителя Х. В. М. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от 111,85
лв. законна лихва за забава , считано от
14.04.2017 г. до 30.01.2018 г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Х.Е.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, Вписано в
Търговски регистър при Агенция по Вписванията с ЕИК *, представлявано от Управителя
Х. В. М. ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г." ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, вписано в Търговски регистър при Агенция по Вписванията с ЕИК *,
представлявано от Управителя Г. И. С., чрез Адв. Ж.С.Д.,
ЕГН ********** - адвокат при Софийска адвокатска колегия, с личен № * в САК, с
адрес на кантора * със съдебен адрес ***, тел. *,сумата от 785лв., представляваща сторени по делото разноски, съобразно
уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.Г."
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в
Търговски регистър при Агенция по Вписванията с ЕИК *, представлявано от
Управителя Г. И. С., чрез Адв. Ж.С.Д., ЕГН **********
- адвокат при Софийска адвокатска колегия, с личен № * в САК, с адрес на
кантора *, тел. * със съдебен адрес ***, тел. * ДА ЗАПЛАТИ на „Х.Е.“ ООД, със
седалище и адрес на управление ***, Вписано в Търговски регистър при Агенция по
Вписванията с ЕИК *, представлявано от Управителя Х. В. М. , сумата от 50лв. , представляваща сторени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от получаване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/