О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр. Пловдив,
12.02.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в закрито заседание на дванадесети
февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТКО МИНЕВ
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева ВЧНД № 205 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба вх. № 5206/22.01.2020 г. на Д.П.Г. срещу определение № 57 от 15.01.2020 г., постановено по ЧНД № 168/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII наказателен състав, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 20.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 450/2018 г. по описа на IV – то РУ – ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 6162/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив, водено за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК.
С жалбата и допълнителната такава са формулирани общи оплаквания, свързани с отрицателна лична оценка на жалбоподателя към работата на полицейски служители от IV – то РУ на МВР – гр. Пловдив, Районна прокуратура Пловдив, Окръжна прокуратура Пловдив и Районен съд Пловдив. Същевременно, освен изразеното общо недоволство, не се сочат какви процесуално – следствени действия следва да се извършат в хода на досъдебното производство. Прави се искане за връщане на делото на IV – то РУ на МВР – гр. Пловдив с цел „доизясняване на всички въпроси и факти“.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, от лице, което, има право на жалба и е подадена в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Досъдебното производство е образувано с постановление от 18.10.2018г., за това, че на 17.09.2018 г. , в гр. Пловдив е отправена закана с убийство на Д.П.Г., ЕГН ********** и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
В хода на разследването няма лице привлечено в качеството на обвиняем.
Представителят на Районна прокуратура Пловдив с постановление от 20.12.2019 г. прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е приел, че в случая липсват данни за извършен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като така постановения прокурорски акт е потвърден с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 57 от 15.01.2020 г. на РС- Пловдив.
Първостепенният съд
изцяло е възприел изложената от прокурора фактическа обстановка, приемайки, че същата се явява съответна на събраните по
делото доказателства. От правна страна контролираният съд е изразил съгласие с
позицията на прокурора, че от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства не може категорично да се формира
еднозначна теза, че в конкретния случай е налице осъществяването на престъпно
деяние. В тази връзка е изложил допълнителни съображения, идентични с тези на
представителя на Районна прокуратура Пловдив относно съставомерните
признаци на престъплението, инкриминирано в текста на чл. 144, ал. 3 НК.
С оглед на събраните
в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че се установява следната фактическа обстановка,
правилно възприета от районния съд:
Жалбоподателят Д.П.Г. и брат му - свид. З.П.Г. били в
изключително влошени, конфликтни отношения от преди няколко години. Поводът за
това било жилище, находящо се в гр. П., ул. ***.
Същото било в режим на съсобственост между двамата братя, но ползвано от свид. З.Г.. Пострадалият единствено оставял багаж в две от
стаите, които по тяхна договорка следвало той да ги ползва. Конфликтните
отношения и неразбирателството между двамата братя били поводи за подаване на
многобройни през годините жалби от страна на пострадалия до органите на
полицията, Районна прокуратура Пловдив и Окръжна прокуратура Пловдив. Всички
водени проверки завършвали с постановяване на отказ от наблюдаващия прокурор,
със становище че няма данни за извършено престъпление от общ характер.
На 17.09.2018г. вечерта, Д.Г.
***, за да разтовари багаж. Качил се и отключил входната врата. При влизане в
жилището установил, че крушките не светели, затова се върнал до буса, който бил паркирал и с който се придвижвал и в който
имал електрически крушки. Тогава видял брат си – свидетелят З.Г., който по същото време се прибирал след
пазар на покупки. Свид. Д.Г. се върнал в апартамента,
а брат му останал за малко пред входа. При
излизане, на тръгване от апартамента, жалбоподателят срещнал брат си на
входната врата на жилището. Двамата се скарали отново, тъй като Д.Г. твърдял,
че кухнята която била негова стая била заключена и по този начин му се
препятствал достъпа. В този момент, по свидетелски показания на пострадалия, свид. З.Г. го нагрубил като му казал „Какъв си ти бе ***,
***", след което извадил от пазарската чанта, която носел със себе си
обвит във вестник голям нож. По думите на пострадалия Д.Г., брат му З. Г.
започнал да размахва ножа срещу него с думите „****, сега ще те заколя". В
този момент свид. Д.Г. извадил от джоба си спрей за
самозащита и напръскал брат си в лицето. Свид. З.Г.,
носейки ножа избягал, насочвайки се към жилището на свид.
Н.Г.С., която живеела в същия вход, на 6-я етаж. Междувременно, Д.Г. подал
сигнал на тел. 112. На място пристигнал патрул от IV - то РУ на ОД на МВР -
Пловдив, в състав свид. Д. М.и свид.
А. Г., които познавали двамата братя, по повод службата си и честите им
скандали и жалби. При пристигането на адреса ги посрещнал свид.
Д.Г., който им обяснил, че брат му го бил заплашвал, след което избягал по
стълбите. Полицейските служители се качили по стълбите към жилището на Г.
Усетили силна миризма и лютене на очите и излезнали
навън. Тогава свид. Д.Г. им казал, че брат му - свид. З. Г. го бил напръскал със спрей. След малко пред
входа излезнал и З. Г.. Двамата братя били отведени в
IV - то РУ на РУ на ОД на МВР - Пловдив, където им били съставени протоколи за
предупреждение. В последствие по жалба на Д.Г. била водена проверка и
образувано и процесното досъдебно производство.
В хода на наказателното
производство бил извършен Оглед на местопроизшествие на жилището на братята Г.,
находящо се в гр. П., ул. ***, в присъствието на З.
Г.. По време на огледа са описани стаите - помещенията в жилището, налични
чували и купища прашни торби. Не са констатирани нередности в жилището.
Поради представяне на няколко
на брой компактдиска от страна на жалб. Д.Г., с
твърдения че във всеки един се съдържат данни за извършено престъпление, на
същите им е бил направен Оглед на ВД, обективиран в
Протокол от 11.11.2019г. / ДП т. 2 л. 105- 106/. В
атакуваното постановление представителят на Районна прокуратура Пловдив правилно е приел, че
видно от съдържанието на протокола от предоставените записи не могат да се
извлекат данни за извършено престъпление от общ характер.
На следващо място, в хода на
наказателното производство е била назначена и изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на свид.
Д.П.Г. /ДП- т. 2, л. 125 -135 /. Съгласно заключението на вещите лица Д.Г. не
страда от психично заболяване и не се води на отчет към ЦПЗ - П. Той е могъл, с
оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема
фактите имащи значение за делото и може да дава достоверни обяснения и
показания за тях. Възприетите от Д.Г. закани от брат му/ в случай, че са
отправени такива/ са част от продължително и трайно влошени междуличностни отношения
с размяна на провокации и враждебност и не може да бъдат извадени от контекста
им. Няма обективни данни вероятните реплики да са възбудили основателен страх
от осъществяването им и да са довели до промяна на начина му на живот. Д.Г. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към момента на инкриминирания период. Може да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си както и към момента на
изготвяне на експертизата.
Назначена и изготвена е и
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на З.П.Г. /ДП- т. 2 ,
л. 110 -115/ Видно от заключението на същата, З.Г. не страда от психично
заболяване, представляващо краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието и не се води на отчет към ЦПЗ - П. З.Г., с оглед на неговото
физическо и психическо състояние е могъл правилно да възприема фактите, имащи
значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. На
базата на трайно влошените междуличностни отношения и свойственото му афективно отреагиране на
17.09.2018г. Г. е могъл да отправи недвусмислени закани срещу личността на брат
си - Д.Г.. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си към момента на инкриминирания период, както и към
момента на изготвяне на експертизата.
В хода на наказателното
производство са били изискани и справки от Агенцията по вписванията - гр. П. от
поименните партидни регистри в Службата по вписванията за лицата Д.П.Г. и
З.П.Г.. Разпитани като свидетели са и А.Б.Й. - полицейски служител, който в
хода на множеството жалби на свид. Д.Г. е посещавал
за проверка лично жилището на ул. ***, както и свид.
Н.Г.С., свид. Д. М. и свид.
А.Г.
При анализа на гореизложената
фактическа обстановка и формираната по делото доказателствена
съвкупност наблюдаващият прокурор правилно приел, че в процесния
случай не може да се обоснове тезата за наличие на инкриминирано деяние.
Настоящия въззивен
състав е съгласен и с правния извод, обективиран в
прокурорското постановление и подкрепен от първостепенния съд, че за да е
осъществен състава чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, се изисква в изразите
на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение,
насочено към лишаване от живот, и се цели промяна на поведението и действията
на заплашения противно на волята му, в исканата от дееца насока. За
осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която да е пряко възприета от него и да е могла да възбуди основателен
страх у заплашения за осъществяването ѝ. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. Видно от посоченото в конкретния случай липсват
редица елементи както от обективна, така и от субективна страна, за да бъде
квалифицирано същото като престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК. Не на последно място от съществено и определящо значение е
наличието на възможност заканването да предизвика основателен страх за
осъществяването му. Последното е задължителен съставомерен
признак на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК.
Допълнително, с оглед
констатираната обичайна напрегната обстановка в отношенията между двамата
братя, същата изключва от простото изричане на дадени думи да възникне
основателен страх у заплашения. В този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в редица
решения, включително и в Решение № 107 от 15.03.2012 г. на III н.о.
според което „.. сама по себе си словесно изразената закана за убийство,
преценявана в контекста на доказани враждебни до степен на взаимна неприязън
конфликтни междуличностни отношения между страните, както и от съдържанието на
обичайния речников фонд, използван винаги и последователно при контактите на
подсъдимия и частния обвинител, не изпълнява обективния критерий за престъпна съставомерност на деянието, ако по съществото си тя не би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.“ .
Що се отнася до искането за
насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание, въззивният съд намира същото за неоснователно. Разпоредбата
на чл. 243, ал. 8 НПК изрично регламентира, че в производства като настоящото, въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в
закрито заседание с определение, което е окончателно. В настоящия случай
разследването е проведено пълно, всеобхватно и обективно, като формираният по
делото доказателствен материал е събран по надлежния
ред при стриктно спазване на процесуалните правила. В този смисъл не се налага
събирането на допълнителни доказателства, доколкото фактическа обстановка по
делото е коректно установена, съответно формираните на база на същата правни
изводи са правилни.
На следващо място, правилно районният съд, съответно прокуратурата, са приели, че не се очертава наличието на друго престъпление от общ характер и поради това наказателното преследване следва да се прекрати.
С оглед
гореизложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като заедно с
това се потвърди и постановлението за прекратяване на наказателното
производство от прокурора при РП - Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 57 от 15.01.2020 г., постановено по ЧНД № 168/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII наказателен състав, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 20.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 450/2018 г. по описа на IV – то РУ – ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 6162/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.