Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 15.01.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 612 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 107 от 19.07.2017 г.,
постановено по гр. дело № 489/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Ботевград е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.Р.Д. с ЕГН: ********** *** срещу И.С.С.
с ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 4800,00 лева, представляващи предадени на
ответника пари по договор за заем, сключен между страните на 16.10.2015 г. С
решението ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 400, 00
лева.
Решението
е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство, с доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че от приложено
надлежно писмено доказателство е видно, че на процесната дата- 16.10.2015г.
ответника се е намирал на територията на гр.С. и до 15:50ч., както и от 20:40ч.
е осъществявал дейност като таксиметров водач. От свидетелските показания на И.
Г. А. се установявало по категоричен начин, че на 16.10.2015г. ответникът е
пребивавал в тогавашната квартира на ищцата, находяща се в гр.С., ж.к.Л.10,
бл.133 , ет.8, където лично му предала процесната сума разпределена в 2 пачки
от сто броя копюри - всеки един от тях с номинална стойност от 20лв./двадесет
лева/ и 80 копюра от по 10лв./десет лева/. Този свидетел установява още и
обстоятелството, че предаването на парите е станало на лице с име И. на адреса
в късния следобед на 16.10.2015г. На всички тези обстоятелства св.А.е бил пряк
очевидец. Нормално било някой дребни детайли след един времеви период от около
година и половина свидетелят да не си спомня в пълнота. Отделно от това, твърди,
че показанията на св.А.напълно кореспондират с представеното от насрещната
страна на 19.06.2017г. в о.с.з. писмено доказателство, от което е видно, че на
въпросната дата ответникът е бил на работа в гр.С. и е изпълнявал курсове като
таксиметров шофьор. Излага съображения, че не следвало да бъдат кредитирани
показанията на свидетеля на ответната страна, които са в пълно противоречие с
представеното писмено доказателство. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна И.С.С., чрез адв.
Д.Д. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за нейната
неоснователност. Излага съображения, че правилно съдът е преценил показанията
на свидетеля А., тъй като същите в едната им част са нелогични и недостоверни,
а в друга част противоречат на твърденията на ищцата в исковата молба, а в
трета част-производни, с източник на информация единствено ищцата по делото. От
представеното удостоверение не се установява, че автомобила се е движил в ж.к. Л..
Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищцата Д.Р.Д. с ЕГН: ********** *** е
предявила иск срещу И.С.С. с ЕГН: ********** ***, с правно основание чл. 240,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 4 800,00 лева,
представляващи предадени на ответника пари по договор за заем, сключен между
страните на 16.10.2015 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата на
16.10.2015 г. в апартамента си в гр. С. дала в заем на ответника сумата от 4
800, 00 лв. с уговорка за връщането й до 30.04.2016 г. За предаване на сумата
не бил изготвен писмен документ, но на предаването на паричната сума присъствал
свидетел очевидец. Въпреки продължаване срока на връщане до 15.05.2016 г.
ответникът не върнат сумата.
В постъпилият отговор от ответника иска
се оспорва и се твърди, че не е получавал в заем исковата сума. Заявява, че на
посочената дата – 16.10.2015 г. не е бил в апартамента на ищцата, а е бил в с. П.
Л., където се занимавал със земеделски земи, които закупил през същата година.
Твърди, че познава ищцата от края на 2014 г. и за последно се видял с нея през
месец май 2016 г. Посочва, че никога не е
искал от ищцата пари и никога тя не му е давала такива на доверие. Моли
иска да бъде оставен без уважение.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите И. Г. А. и Р.С. Ц..
От разпита на И.А.се установява, че на
16.10.2015 г., след като приключил работа към 15,00 часа-16, 00 часа отишъл в
апартамента на ищцата в ж.к. „Л.“ , за да й смени няколко контакта. Там тя била
с господин на име И. и разговаряли, като свидетелят видял, че тя му дава 200
банкноти от по 20 лева и 80 банкноти от по 10 лева, а той обещал да й ги върне
през месец април на следващата година. След време ищцата казала на свидетеля,
че му дала отсрочка от 15-20 дни, но след това започнал да не вдига телефона.
Свидетелят посочва, че не е броил парите, както и, че ищцата му е казала какъв
е размера на банкнотите. Заявява, че не си спомня дали при предаването на
парите ищцата или ответника са ги броили.
От разпита на Р.С. Ц. се установява, че
живее в с. П. Л.. Познава ответника И.С.,***. През 2015 г. ответникът закупил
обори и заедно със свидетеля, работили по кошарата до ноември месец. Обикновено
свидетелят стоял до към 17,00-18,00-19,00 часа и след това си отивал, бързали,
защото трябвало да пристигнат овцете.
От приложената справка от „О Кей
Супертранс“ АД се установява, че автомобил със сл. № 1655, ДК № СА4583НХ на
16.10.2015 г. се е регистрирал в GPS системата в 07,55 ч. района на бл. 63 в
ж.к. Д.1, гр. С.. Движи се в ж.к. Д.и в 10,05 ч. се връща в района на бл. 63. В
15,05 ч. се отрегистрира в системата. В 20,40 ч. се регистрира в системата,
движи се в района на ж.к. Д.и в 21,55 ч. се връща в района на бл. 63, където
остава до края на денонощието.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Договорът за заем е реален договор, по
който правата и задълженията на страните възникват от момента на предаване на
паричната сума от заемодателя на заемателя. Договорът се счита за сключен в
момента на предаването на сумата, което е съществен елемент от неговия
фактически състав. По делото, обаче, не се установява реално предаване на
процесната сума, поради следните съображения.
Съгласно задължителната съдебна практика
по чл. 290 от ГПК (Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008
г., IV г. о., ГК) в тежест на заемодателя е да установи с пълно и главно
доказване както постигането на съгласие с насрещната страна за сключване на договора
за заем, така и реалното предаване на предмета на договора (парична сума).
Показанията на св. И.А.също не
установяват предаването на процесната парична сума от ищеца на ответника, респ.
сключването на договор за заем между страните по делото. Показанията на
свидетеля са твърде противоречиви. Първоначално съобщава свои лични възприятия
(„Там беше с един господин едричък, плешив, при което видях че му дава сумата
от 200 банкноти от по 20 лева и 80 банкноти от по 10 лева“/, а в друга част от
показанията заявява /„Не съм броил парите“ „ Тя ми каза по начало какъв е броя
на копюрите, то си личеше, че не е малка сума“/. В частта, касаеща отношенията
между страните по делото, показанията на свидетеля не са преки ( „Тя ми
сподели, че е искал отсрочка 15-20 дни този същия господин ”), което означава,
че в тази част свидетелят не съобщава свои собствени впечатления, нито
възприети от него обстоятелства от обективната действителност, а пресъздава
възприятията на ищцата, въз основа на които е формирал убежденията си.
Свидетелят твърди, че е присъствал на предаването на процесната сума, знае
колко е сумата, но съобщава, че нито ищцата, нито ответника са броили
парите, от което не следва извод, че
такава е била предадена, поради съществено противоречие в показанията на
свидетеля.
Дори да се приеме, че тези показания
установяват реалното предаване на парична сума от ищцата на ответника, те са
недостатъчни за доказване на иска, тъй като не установяват нейния размер
(свидетелят изрично е заявил: „Не си спомням дали тя пред мен му е броила
парите. Не си спомням дали той брои парите”). Не може да се направи извод, че
ответникът реално е получавал такава сума, а това изключва съществуването на
договор за заем.
Освен това от справката от
таксиметровата компания „О Кей Супертранс“ АД не се установява автомобила да е
бил в района на ж.к. Л., където се твърди от ищцата, че е предадена въпросната
сума пари.
По изложените съображения искът следва
да бъде отхвърлен. Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният
съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства,
въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна И.С.С. претендира
разноски, но липсват представени доказателства за реално платено адвокатско
възнаграждение. Съгл. т. 1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка. В представения договор за правна защита
и съдействие от 17.11.2017 г. в чл.3, ал. 1 е договорено такова в размер на
700, 00 лева, а в ал. 4 е предвидено, че същото следва да бъде заплатено по
банков път. Липсват представени доказателства пред въззивната инстанция, че
договореното възнаграждение е реално заплатено, поради което такова не следва
да се присъжда.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107
от 19.07.2017 г., постановено по гр. дело № 489/2017 г. по описа на Районен съд
- гр. Ботевград, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.Р.Д. с
ЕГН: ********** *** срещу И.С.С. с ЕГН: ********** ***, иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 800,00
лева, представляващи предадени на ответника пари по договор за заем, сключен
между страните на 16.10.2015 г. и присъдени разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.