Решение по дело №697/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

18.05.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№697/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против Г.Х.В., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6986/2016г, по описа на ПлРС, против която е депозирано възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответника е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. *** Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал ТЕ, за битови нужди, за  периода 01.08.2013-30.06.2016г., като не е погасил задълженията си. Посочва се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че сумите са начислявани въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение, от страна на фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата- ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1804,85лв, от които сумата от 1558,94лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.08.2013-30.06.2016г., и сумата от 245,91лв- лихва за забава, за периода 02.10.2013-12.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

          Отв. Г.Х.В., р. пр., в срока за отговор, чрез адв. М. И., изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 4459/20.09.2016г. по ч. гр.д.№ 6986/2016г по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото, с оглед на изрично заявеното от ответника признание на иска, с протоколно определение от дата 28.04.2017г., съдебното дирене е прекратено и съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила признанието, може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК.  

С оглед на изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца, сумата от общо 1804,85лв, от които сумата от 1558,94лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.08.2013-30.06.2016г., и сумата от 245,91лв- лихва за забава, за периода 02.10.2013-12.09.2016г.,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-19.09.2016г, до окончателното й изплащане.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по делото. Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер  от 100лв. до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. с оглед на това, общият размер на дължимите разноски е сумата от 175лв.

Ответника следва да понесе и направените разноски по ч.гр.д.№6986/2016г. В случая съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на  правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира,че в случая следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв. При общ размер на разноските от 75лв- от които- 25лв.- държавна такса и 50лв- юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от .41,67лв.

Следва, в полза на ответника- длъжник, да бъдат присъдени разноски, направени по ч. гр.д.№ 6986/2016г., в размер на 155,56лв., съразмерно на частта от вземането, за което няма предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК. По настоящето гр.д.№ 697/2017г, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, с оглед изхода по същото.

Следва, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, издадената заповед за изпълнение № 4459/20.09.2016г. по ч. гр.д.№ 6986/2016г по описа на ПлРС, да бъде обезсилена за разликата над предявената и разгледана по настоящето дело сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Г.Х.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”, №128, сумата от общо 1804,85лв, от които сумата от 1558,94лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.08.2013-30.06.2016г., и сумата от 245,91лв- лихва за забава, за периода 02.10.2013-12.09.2016г.,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-19.09.2016г, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 4459/20.09.2016г. по ч. гр.д.№ 6986/2016г по описа на ПлРС.

 ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Г.Х.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 175лв., съставляваща направени по делото разноски и сумата от 41,67лв.- разноски по ч. гр.д.№ 6986/2016г по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Х.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 155,56лв.- разноски по ч. гр.д.№ 6986/2016г по описа на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 4459/20.09.2016г. по ч. гр.д.№ 6986/2016г по описа на ПлРС, ЗА РАЗРИКАТА над сумите от 1558,94лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.08.2013-30.06.2016г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-19.09.2016г, до окончателното й изплащане,  и сумата от 245,91лв- лихва за забава, за периода 02.10.2013-12.09.2016г., ДО ПЪЛНИЯТ ИМ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР.

Решението се постановява при условията на чл.237, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: