Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на пети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 1263 по описа на Добричкия районен съд за 2019
г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ИЗИДА”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Антон
Стоянов” № 2, представлявано от управителя М.Д.М., чрез младши адвокат П.Д.К. ***,
съдебен адрес:***, срещу наказателно постановление № 19-0851-000700/07.05.2019
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич, с което
на „ИЗИДА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. „Антон Стоянов” № 2, представлявано от управителя М.Д.М.,
за нарушение по чл. 145, ал. 2 във вр. с чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200
/двеста/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения и при нарушения на материалния закон.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без
последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 02.04.2019 г., около 11:00 часа в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Добрич /бул. „Добруджа“ № 8/ е било представено за
регистрация моторно превозно средство – товарен автомобил „Даймлер Крайслер
906“ /Мерцедес/ с рама № ***, придобито
извън Република България /закупено от ФР Германия на 22.11.2018 г. с фактура №
1811226/22.11.2018 г./, което не е било регистрирано в едномесечен срок в
службата за регистрация на пътни превозни средства по адрес на регистрация на
собственика.
За така установеното нарушение, на 02.04.2020 г. е
била наложена Глоба с фиш Серия Н, № 0579094 в размер на 200 лева, който фиш е
бил подписан от упълномощен представител на „ИЗИДА” ООД - град Добрич – Емил Д.
Иванов /пълномощно – л. 25 от делото/.
Впоследствие, срещу издадения и подписан фиш постъпило
възражение от търговеца, в резултат на което е била извършена проверка, като
фишът е бил анулиран /писмо с рег. № 851000-4939/19.04.2019 г. от Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич - л. 30 от делото/.
За така установеното нарушение, свидетелят Т.Г.Г.
съставил на „ИЗИДА” ООД - град Добрич акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 700 от 18.04.2019 г., бланков № 961329,
серия Д, за това, че на 02.04.2019 г., около 11:00 часа в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Добрич /бул. „Добруджа“ № 8/, фирма „Изида“ ООД с
управител М.Д.М. с ЕГН **********, като собственик на моторно превозно средство
„Крайслер“ с номер на рама *** не е
регистрирал в срок от един месец придобитото моторно превозно средство в
службата по регистрация на пътни превозни средства – нарушение по чл. 145, ал. 2
от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/, с което жалбоподателят е санкциониран
за това, че на 02.04.2019 г., около 11:00 часа в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Добрич /бул. „Добруджа“ № 8/ е било представено за регистрация моторно
превозно средство – товарен автомобил „Даймлер Крайслер 906“ /Мерцедес/ с рама
№ ***, придобито извън Република България /закупено от ФР
Германия на 22.11.2018 г. с фактура № 1811226/22.11.2018 г./, което не е било
регистрирано в едномесечен срок в служба за регистрация на пътни превозни
средства по адрес регистрация на собственика – нарушение по чл. 145, ал. 2 във
вр. с чл. 145, ал. 4 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото справка от ТД на НАП –
Варна, офис Добрич, в информационната система на НАП и в подадените годишни
данъчни декларации от задълженото лице „Изида“ ООД, ЕИК *********, с
представляващ М.Д.М., липсват декларирани данни за извършване на дейност като
вносител на автомобили. В подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. с вх. №
0800И0206854/29.03.2019 г. ДЗЛ декларира код основна дейност 1052 Производство
на сладолед.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите Т.Г.Г., В.П.Г. и К.В.В., който
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката, чийто
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с
писмените доказателства по делото – Препис от глоба с фиш № 0579094/02.04.2019г.;
АУАН № 700/18.04.2019 г.; Декларация от М.М.; Пълномощно; Заявление за
регистрация; Международна товарителница; Фактура; Писмо с Рег. № 851000-4939/19.04.2019 г.; Писмо
с Рег. № 851000-5269/03.05.2019 г.; Регистрационен талон, ведно с превод;
Документи за регистрация на автомобил; Писмо с Рег.№ 851000-5270/03.05.2019 г.;
Писмо с Peг. № 851р-3783/29.08.2019 г.; Писмо с Peг. № 851р-3783/02.10.2019 г.; Писмо от НСИ с рег. № СИ-Д-ИЗ-14/23.01.2020 г.; Справка от ТД на
НАП с рег. № 1498/29.01.2020 г. Справка от Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на
МВР-Добрич ведно с приложения и Справка от Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР
– Добрич с рег. № 851000-3337/17.03.2020 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл. 145, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление обаче се явява
незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на наказаното лице са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
Както е известно от теорията, една от функциите на
АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за
извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със съставения АУАН, на
„ИЗИДА“ ООД - град Добрич е повдигнато обвинение за това, че като собственик на
моторно превозно средство „Крайслер“ с номер на рама *** не е регистрирал в срок от един месец придобитото
моторно превозно средство в службата по регистрация на пътни превозни средства
– нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Така направеното описание в акта не съответства на
законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва
посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. На практика, в акта
липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, при които е
осъществено нарушението и които са от съществено значение за съставомерността
на деянието. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение на
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата по регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика.
Следователно нарушението се счита за извършено след като изтече визираният
едномесечен срок. В АУАН обаче не е посочено кога е придобито /закупено/
въпросното моторно превозно средства, т.е. откога тече този едномесечен срок и
кога е изтекъл, тъй като нарушението следва да се счита, че е извършено на
следващия ден. На следващо място, не е посочено и друго особено съществено
обстоятелство, а именно, че собствеността на автомобила е придобита извън
страната. Соченото обстоятелство е от значение за правната квалификация на
нарушението, доколкото в случаите, когато собствеността на автомобила е
придобита извън страната, нарушението е съставомерно по чл. 145, ал. 4 във вр.
с ал. 2 от ЗДвП.
Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението
в акта, включващо всички фактически признаци на нарушения състав от обективна
страна опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за наличие на
съществени реквизити, възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да
упражни правото си да възрази и да упражни правото си на защита, тъй като една
от функциите на акта за установяване на административно нарушение е
обвинителната. От друга страна същевременно се затруднява
административнонаказващия орган и съда при постановяване съответно на
наказателно постановление и решение по жалба на наказаното лице.
Тези нарушения при съставяне на процесния АУАН са
толкова съществени, че същият не може да изпълни основната си функция – да
повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно
нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление.
Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление, с което на „ИЗИДА”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Антон
Стоянов” № 2, представлявано от управителя М.Д.М., за нарушение по чл. 145, ал.
2 във вр. с чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП
е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.
Вече в НП е посочено, че моторното превозно средство е
придобито извън Република България /закупено от ФР Германия на 22.11.2018 г. с
фактура № 1811226/22.11.2018 г./, като е посочена е и съответстващата правна
квалификация на нарушението - чл. 145, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗДвП. Тук е
мястото да се отбележи, че е процесуално недопустимо тепърва с наказателното
постановление да се сочат нови фактически обстоятелства и елементи от състава
на нарушението, какъвто е настоящия случай.
Налице е и друго съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в следното:
С разпоредбата на чл. 51,
ал. 1 буква „в“ от
ЗАНН, законодателят е предвидил, че не може да участва в разглеждането на
административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление
длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на
административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени
отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.
Цитираното нормативно предписание, наред с другите две хипотези в букви „а“ и „б“ на същата разпоредба са
израз на предвидените в закона гаранции за защита правата и законните интереси
на гражданите и организациите - чл. 1 от ЗАНН, същностна част, от които са принципите на
законност, обективност и независимост при изследване на фактите от значение за
делото и при оценка на доказателствата, които ги установяват.
По делото по категоричен и
безспорен начин е установено, че
административнонаказващият орган – Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич е разпоредил съставянето на фиша, с който на търговеца е наложена глоба в
размер на 200 лева /виж докладна записка с рег. № 851р-1653/20.04.2019 г. - л.
23/. По този
начин е изразил едно предварително становище по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение, с което е нарушил един от основните
принципи на административното право - принципа за безпристрасност на
административния орган. В този смисъл е и залегналото становище в Препоръката
R(80)2 на Комитета на министрите към СЕ относно
упражняването на дискреционни правомощия на административните власти.
Преценката на наказващият орган има ли извършено нарушение, извършено ли е
виновно и кой е авторът му, като първа контролна инстанция в
административнонаказателното производство следва да бъде направена за първи път
в процедурата по раздел V от ЗАНН „Производство по налагане на административните наказания“. Недопустимо е тази преценка да предхожда производството
по налагане на административно наказание. В настоящият случай е било налице
основанието на чл. 51, ал. 1, б. „в“, предложение първо от ЗАНН, което съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗАНН е задължавало наказващия орган да се отведе. Нарушени
са две основни принципни положения на административнонаказателния процес, всяко
едно от които съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление. Първо, основно правило е,
че лицето, което е заинтересовано от изхода на едно производство не може да
участва в същото това производство в качеството на решаващ орган. Началника на сектор „Пътна полиция“ е възприел пряко факти и
обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото и същите са били основание за възбуждане на административнонаказателно
производство. Неговото виждане за деянието на нарушителя се гради не върху констатации
на подчинените му служители и събрани от тях доказателства, а на лични
впечатления, изградени в хода на проверката.
Горното е
довело до нарушение и на друг основен принцип на наказателния процес, изцяло
валиден и за административнонаказателното производство, а именно принципът на
обективност, всестранност и пълнота.
Налице е безспорно неизпълнение
на императивно вменено задължение на органите на администрацията по провеждане
на законосъобразно и справедливо административнонаказателно производство, при
ясно разграничаване на участващите в него длъжностни лица, с техните обособени
задължения и компетентност. Това нарушение на производствените правила е
съществено и не може да бъде санирано, доколкото води до нарушаване на правото на защита, поради което и обжалваното
наказателното постановление следва да
бъде отменено само на това основание /В тази насока виж Решение от 26.03.2020
г. по к.а.н.д. № 105/2020 г. по описа на АдмС – Добрич/.
За пълнота на изложението, относно издадения фиш Серия
Н, № 0579094, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Законодателят
е предвидил в чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, че за административни нарушения, които са
установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба
или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната
разпоредба за съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш трябва
да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за
самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби,
за размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното ѝ
заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя,
когато е съгласен да плати глобата. Законът не предвижда възможността за
оспорване пред съд на тази категория актове. Ако в тези случаи лицето оспори
нарушението или размера на глобата, или откаже да подпише фиша, тогава се
съставя акт, видно от разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП. Само в посочените
три хипотези е предвидено съставянето на АУАН, съответно на НП. В случая
пълномощникът на санкционираното ЮЛ е подписал фиша. С подписването на фиша се
преклудира възможността за неговото обжалване, защото според уредбата в закона
то е признало нарушението и се е съгласило да заплати глобата. Да, лицето е
имало възможност да защити правата си, ако е считало, че не е извършило
нарушение, като откаже да подпише фиша. В този случай вече се съставя акт за
установяване на нарушение и съответно се издава наказателно постановление,
което подлежи на обжалване пред районния съд по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който на обжалване пред районния съд подлежат наказателни
постановления и електронни фишове. След като от доказателствата по делото се
установява, че съставеният фиш е подписан от Емил Д. Иванов в качеството на
пълномощник на дружеството, се налага изводът, че към момента на съставянето му
дружеството не е оспорило вписаното в него нарушение и размера на наложената
глоба. Според чл. 186 от ЗДвП, възраженията се правят на място и тогава
нарушителят не подписва фиша, а му се съставя АУАН и производството протича по
общия ред. С подписването на съставения фиш, нарушителят декларира своето
съгласие с констатираното нарушение и размера на глобата и законът не му
позволява впоследствие да оспори тези обстоятелства. С това производството по
налагане на административното наказание приключва и същото подлежи на
изпълнение - доброволно или принудително, в зависимост от поведението на
нарушителя /В тази връзка виж Решение от 04.06.2020 г. по к.а.н.д. № 115/2020
г. по описа на АдмС – Добрич/.
Допуснатите
процесуални нарушения, описани по-горе са съществени, тъй като са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени
по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в
съдебната фаза на производството. Същите в своята съвкупност са довели до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. И тъй като се касае за особено
съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН,
наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление.
Съдът
намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно
защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна
страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол
върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща
процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при
констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в
крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските за преводач
в съдебното производство в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева следва да
останат за сметка на съда.
Страните не претендират разноски по делото.
С
оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0851-000700/07.05.2019
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич, с което
на „ИЗИДА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. „Антон Стоянов” № 2, представлявано от управителя М.Д.М.,
за нарушение по чл. 145, ал. 2 във вр. с чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200
/двеста/ лева.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските за
преводач в съдебното производство в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева
остават за сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен
срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/