Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр.Русе, 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Мирослав М., като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 197 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от Г.М.И. ***, чрез процесуалния му представител, против
решение № 49/22.04.2021 г., постановено по АНД № 25/2021 г. по описа на Районен
съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление №
38-0002392/22.12.2020 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе и касаторът е осъден да заплати по сметка на РС – Бяла
сумата от 25,30 лева – съдебни разноски. С наказателното постановление, за
нарушение по чл.32, § 1, изр.първо от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание
чл.93в, ал.1 от ЗАвПр, на касатора е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и
нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че дори да се приеме, че е
извършено нарушение, то е било неправилно квалифицирано по чл.32, § 1,
изр.първо от Регламент (ЕС) № 165/2014, вместо по коректната норма – чл.34, § 5,
б.“б“ от същия регламент, а оттам неправилно е приложена санкционната
разпоредба на чл.93в, ал.1 от ЗАвПр вместо правилната такава – чл.93в, ал.14 от
ЗАвПр, респ. общата разпоредба на чл.93в, ал.24 от ЗАвПр, предвиждаща санкция в
по-нисък размер. Оспорва се и направеният от районния съд извод, че нарушението
не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касаторът
изтъква, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, той не е
бил наказван за идентично нарушение, а причината за извършването му е, че
забравил да превключи тахографа от режим „работа“ на режим „почивка“. Иска се отмяната
на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждането на
направените деловодни разноски.
Касационният ответник – РД „Автомобилна администрация“
– Русе е депозирал писмено становище, в което счита жалбата неоснователна и
моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение по чл.63,
ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за основателност на жалбата. Счита, че с оглед ниската степен на
обществена опасност на конкретното нарушение се касае до маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните доказателства въззивният съд
правилно е установил фактическата обстановка. На 19.11.2020 г., около 13:30
часа, в гр.Бяла, обл.Русе, на изхода за гр.Попово, пред мелница „Алимет“,
контролните органи от РД „АА“ – Русе спрели за проверка товарен автомобил „Волво
ФХ 4х2 Т“, с рег.№ ***, от категория N3, собственост на „Ваня транспорт“
ЕООД, с полуремарке „Мега МНВ“ с рег.№ А 1489 ЕК, от категория О4, собственост
на същото търговско дружество. При проверката било установено, че товарният
автомобил се управлява от касатора, който извършвал с него обществен превоз на
товар от гр.Долни Дъбник за с.Тополи, обл.Варна, съгласно издадения пътен лист.
След снемане на данните от дигиталната карта на водача контролните органи
установили, че на 14.11.2020 г., за времето от 10:45 часа до 15:59 часа, дигиталният
тахограф, с който бил оборудван автомобила, е работил в режим „работа“ вместо в
режим „почивка“. Видно от показанията на актосъставителя – св.Стойчев,
превключването на тахографа от режим „работа“ на режим „почивка“ става ръчно от
водача, чрез менюто на самото устройство. Св.И. възпроизвежда дадените от
касатора обяснения за причините, поради които режимът не бил превключен от
него: “Просто спрях и забравих да го
отбележа“.
На касатора бил съставен АУАН Серия А-2020 № 280718 от
19.11.2020 г., в който извършеното нарушение било квалифицирано като такова чл.32,
§ 1, изр.първо от Регламент (ЕС) № 165/2014. Тази квалификация на нарушението
била посочена и в обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление като за него на касатора, на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвПр, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Районният съд приел, че водачът не е осигурил
отчитането на движението на автомобила от дигиталния тахограф чрез превключване
на съответния на извършваната дейност режим на устройството. Приел е, че това
задължение е регламентирано в сочената от процесуалния представител на касатора
норма на чл.34, § 5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Независимо от това
счел, че нарушението било правилно подведено под санкционната разпоредба на
чл.93в, ал.1 от ЗАвПр, тъй като в резултат на същото се достигало именно до
несъответствие между работата на контролния уред и фактическото състояние.
Приел също, че конкретната обществена опасност на нарушението не позволява то
да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Изводите на Районен съд - Бяла почиват на неправилно
приложение на материалния закон и не се споделят от касационната инстанция.
От фактическа страна поведението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, се изразява в бездействие
– за това, че за времето от 10:45 часа до 15:59 часа на 14.11.2020 г. той не
превключил дигиталния тахограф, с който бил оборудван управлявания от него
товарен автомобил, от режим „работа“ на режим „почивка“.
При това положение, както основателно сочи и
процесуалният представител на касатора, нарушението е следвало да бъде
квалифицирано по чл.34, § 5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, а не по чл.32,
§ 1, изр.първо от същия регламент, както е сторено в АУАН и НП.
Разпоредбата на чл.34, § 5, б.“б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 регламентира задължението на водачите да задействат превключвателните
механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо изброените в
същата разпоредба периоди от време на управление на превозното средство, на
„друга работа“, „период на разположение“ и почивки. В същото време посочената в
АУАН и НП разпоредба на чл.32, § 1, изр.първо от Регламент (ЕС) № 165/2014
предвижда, че транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното
функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на водача.
Очевидно е, че нормите на чл.32, § 1, изр.първо и чл.34,
§ 5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 се намират в съотношение на общ към
специален закон помежду си, поради което приложение следва да намери специалният
закон съгласно принципа lex specialis
derogat legi generali. Разпоредбата на
чл.34, § 5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 урежда едно конкретно по своето
съдържание задължение на водача да задейства превключвателния механизъм на
тахографа, което се явява специално спрямо общото задължение на водачите по чл.32,
§ 1, изр.първо от същия регламент да осигуряват правилното функциониране и
използване на дигиталните тахографи. Различната правна квалификация на
нарушението обуславя и приложението на различна санкционна разпоредба – вместо
на възприетата от административнонаказващия орган и въззивната инстанцията
такава по чл.93в, ал.1 от ЗАвПр, на тази по чл.93в, ал.14 от ЗАвПр. Този текст
предвижда, че водач, който не използва правилно превключващия механизъм на
тахографа, се наказва с глоба 500 лв.
Следователно въззивната инстанция, предвид еднаквата
по вид и размер санкция и съгласно своите правомощия по чл.337, ал.1, т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, е следвало да преквалифицира извършеното нарушение като
приложи закон за еднакво наказуемо нарушение. Според съдебната практика (вж.
напр. решение № 223/11.02.2020 г., постановено по н.д. № 1013 по описа за 2019
г. на ВКС, III н.о.) при
прилагането на закон за еднакво наказуемо нарушение възприетата от съда правна
квалификация не остава същата, а се променя, като със съдебният акт се извършва
преквалификация на деянието и се явява приложим друг, различен материален закон.
Не се споделя и другият направен от въззивната
инстанция извод, а именно този за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. Както е
отбелязано и в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. №
1/2007 г., ОСНК, при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Според легалната дефиниция по чл.93, т.9 от НК, „маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Така е и в
случая.
Касае се за формално нарушение, което няма
съставомерни вредни последици. От доказателствата по делото не се установява да
са настъпили и несъставомерни такива. Всъщност, от разпита на свидетелите
Стойчев и И., се установява, че нарушението е извършено поради пропуск на
касатора да превключи ръчно съответния режим на тахографа, което той
обстоятелство признал пред контролните органи. Следва да се има предвид и че се
касае до непревключване на устройството от режим „работа“ в режим „почивка“, а
не обратното, т.е. както се сочи и в касационната жалба, този период от 5 часа
и 14 минути би се отчел като период, през който водачът е работил, макар той
реално да е почивал, което обстоятелство, от своя страна, изключва умисъла при
извършване на нарушението (такъв би имало в обратния случай, ако водачът
прикрива периоди на фактически извършвана работа като почивка). Последното
обстоятелство следва да се вземе предвид като смекчаващо отговорността на
касатора, което, наред с липсата на вредни последици и на данни за извършвани
други подобни нарушения, обосновава извод за маловажност на случая по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
Като е достигнал до противоположни правни изводи
районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде
отменено, а вместо него се постанови друго, с което наказателното постановление
бъде отменено.
Касаторът е претендирал присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в касационното производство и е включил същите в
представения списък на разноските. Пред настоящата инстанция обаче не са
представени никакви доказателства, които да удостоверяват заплащането на
адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1
от АПК вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на касатора следва да бъдат присъдени
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство в
размер на 300 лева. Възнаграждението е уговорено и заплатено в минималния
размер по чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението по чл.63,
ал.4 от ЗАНН на ответника за неговата прекомерност се явява неоснователно. Деловодните
разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която има
качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвПр и чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр.чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 49/22.04.2021 г.,
постановено по АНД № 25/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е
потвърдено наказателно постановление № 38-0002392/22.12.2020 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе и Г.М.И., с ЕГН **********,
е осъден да заплати по сметка на РС – Бяла сумата от 25,30 лева – съдебни
разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0002392/22.12.2020 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което, за нарушение по чл.32, § 1, изр.първо от
Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвПр, на Г.М.И., с
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", със седалище и адрес в гр.София, ул.„Ген.
Й.В. Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния директор Бойко Рановски, да
заплати на Г.М.И., с ЕГН **********,***, сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: