№ 19820
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110150070 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника ***********, с която е направено искане за
изменение на постановеното по гр.д. № 50070/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 157 с-в Решение № ********** в частта му за разноските, като бъде отменено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените разноски за
заповедното и исковото производство, както и в частта, с която са присъдени сторените
от ответника разноски, като същите бъдат присъдени в цялост. Излага съображения, че
доколкото е предявен иск с материално правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и същото не
е срочно, то за да стане изискуемо е необходима покана, каквато в случая не е налице
по делото. Поради това счита, че вземането на ищеца е станало изискуемо с подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и това е най-ранният момент, в
който ответникът е могъл да погаси вземането.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на молбата.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството е образувано по искова молба на ********* по реда на чл. 422
ГПК след постъпило от длъжника *********** възражение срещу издадената по ч.гр.д.
№ ******* по описа на СРС, 157 с-в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № ******** г.
Не е спорно между страните, че част от претендираните от ищеца суми са
погасени след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
респективно и по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК, според който искът за съществуване на
вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, плащането е
извършено след подаване в хода на делото. При тези данни, при разпределение на
отговорността за разноските, съдът е съобразил, че част от исковата претенеция е
отхвърлена поради погасяване преди подаване на заявлението, за което ответникът не е
дал повод за завеждане на иска, и за друга част, за която плащането е постъпило в хода
1
на делото, съдът е приел, че ответникът е станал повод за завеждане на делото.
Съдът не споделя доводите на ответника, че вземането за неоснователно
обогатяване става изискуемо след покана. При общия фактически състав по чл. 59 ЗЗД
от деня на получаване на престацията (деня, в който обогатяването достигне правната
сфера на обогатилия се) вземането за неоснователно обогатяване възниква и
едновременно с това става изискуемо, защото неоснователността на преминаването на
блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува още при
самото преминаване, а не настъпва в един последващ момент. Поканата има значение
единствено по отношение на поставянето на длъжника в забава, доколкото
задължението в случая не е обвързано от срок. Следователно и доколкото част от
претендираните със заявлението суми са погасени в хода на делото, то ответникът –
длъжник е дал повод за завеждане на делото.
Поради изложеното, не са налице факти и обстоятелства, налагащи изменение
на решението в частта за разноските и молбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ***********, с която е
направено искане за изменение на постановеното по гр.д. № 50070/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 157 с-в Решение № ********** в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2