№ 17
гр. Кюстендил, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на Агенция „***“, с ЕИК ***, с адрес
гр.С., бул. ***,подадена чрез пълномощника И. Л., на длъжност „началник отдел“
„Административно обслужване“ в Областно пътно управление – Кюстендил, с юридическо
образование, против решение №157/06.04.2022г. на Районен съд – Дупница, постановено по
гр.д.№304/2022г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Дупница е признал за
установено по отношение на Агенция „***“, с ЕИК ***, че дължи на ЗК „***“ АД, с ЕИК
***, както следва: 284.22 лева – невъзстановени суми по заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета №0911-1261-19-412994, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
19.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и 32.37 лева – мораторна лихва
за периода от 04.04.2020г. до 18.05.2021г. Със същото решение съдът е осъдил Агенция
„***“ да заплати на ЗК „***“ АД направените разноски по делото в размер на 555 лева,
както и разноските по ч.гр.д.№27999/2021г. по описа на РС-София, в размер на 75.00 лева.
Въззивникът обжалва решението изцяло и релевира доводи за неправилност на
същото, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с действителното правно
положение. Твърди се, че ответникът е оспорил механизна на ПТП и, че същият не е бил
установен категорично в хода на съдебното производство. Съдът бланкетно бил възприел
извод за установен механизъм на ПТП, въз основа на доказателствата по делото, но без да
изложи мотиви за това. Изтъква се, че в разрез с посоченото от съда, механизмът на ПТП не
е бил установен, като се сочи, че протоколът за ПТП няма обвързваща материална
доказателствена сила относно описания в него механизъм, каквато би имал относно
удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти. Въззивникът
сочи, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което следва да ангажира други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, каквито съдът не притежава. Поддържа се,
че в случая съставеният протокол от органите на МВР е различен от утвърдените образци и
в същия липсват изискуеми се реквизити. Прави се оплакване, че не е станало ясно по какъв
начин са били установени твърдените размери на дупка на пътното платно, използвано ли е
било техническо средство и на какво разстояние се е намирал автомобила. Механизмът на
ПТП не се установявал и от заключението по назначената експертиза, което е било
изготвено изцяло въз основа на документите, представени от ищеца, като същевременно
гласните доказателства установявали различно местоположение на ПТП от твърдяното с
исковата молба и описаното в декларацията на водача до застрахователя и посоченото в
протокола за ПТП.
Претендира се постановяване на решение, с което да бъде отменен обжалвания
първоинстанционен акт и спорът да бъде разрешен по същество, като исковата претенция
бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – ЗК „***“ АД, чрез
пълномощника си ю.к.К. З., е депозирала отговор на въззивната жалба. Оспорват се
изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на ДнРС като
неоснователни и необосновани. Решението на районния съд се приема за правилно -
постановено при пълен анализ на доказателствата по делото и правилната им преценка.
Твърди се, че всички елементи на отговорността на ответника са били доказани, районният
съд е обсъдил твърденията на страните и представените и събрани доказателства, като е
обосновал изводите си кои факти приема за установени. Твърди се, че недоказани по делото
са останали възраженията на ответника. Поддържа се искане за отхвърляне на въззивната
жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
деловодни разноски за въззивното производство, включително възнаграждение за
юрисконсулт.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените
въззивнa жалбa и отговор, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право
2
на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Преценено по същество, обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди, поради следното:
Районен съд-Дупница е бил сезиран с предявен от ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София срещу Агенция „***“, ЕИК ***, адрес в гр.С.,
бул. ***, иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с
чл.49 и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№27999/2021г. по описа на СРС, а именно: 284.22 лева – представляваща
подлежащо на възстановяване изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за вреди на МПС от ПТП, настъпило на 16.11.2019г., ведно със законната лихва от
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 32.37 лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от 04.04.2020г. до
18.05.2021г.
Установено е по делото, че при ищцовото застрахователно дружество е била
сключена застраховка „Каско“ на МПС - лек автомобил марка „***“ с ДКН ***, собственост
на „***“ ЕООД, по застрахователна полица №***, със срок на валидност от 09.03.2019г. до
08.03.2020г.
Представени са доказателства, че в срока на действие на договора, на 19.11.2019г.
пред застрахователя е било депозирано уведомление за настъпило застрахователно събитие
– увреждане по автомобила – спукани две леви гуми, настъпило при ПТП на 16.11.2019г. на
изхода от второстепенен път при включването с главен път Е-79 в посока гр.Дупница при
Бобошево, изразяващи се в попадане в голяма дупка.
Представен е и констативен протокол № 348р-15894 от дата 16.11.2019г., съставен
от мл.инспектор Л. П. към РУП-Дупница, който е посетил мястото на инцидента след
повикване на тел.112 от страна на водача на застрахования автомобил. В протокола е
описано, че мястото на ПТП е на „изхода от път III-106 към ПП1 Е-79, км 343 +490 в посока
гр.Дупница“. Отразено е, че автомобилът бил със срязана предна и задна лява гума,
деформирани и охлузени джанти, както и, че в близост до автомобила върху пътното платно
имало дупка в асфалтовото покритие с приблизителни размери 160 см. на 180 см. и
дълбочина около 15 см.
По повод подаденото уведомление при застрахователя е била образувана преписка
по щета с № 0911-1201-19-412994, по която е бил извършен опис на щетите по автомобила –
два броя гуми с размери 238/55/18; извършена е била експертиза, остойностила щетите общо
на 284.22 лева, които са определени от застрахователя с доклад по щета от 27.11.2019г. като
сума на подлежащото на изплащане обезщетение.
От прието като доказателство по делото преводно нареждане е видно, че на
3
03.12.2019г. сума в размер на 284.22 лева е била преведена по сметка на застрахованото
лице – собственика на лекия автомобил „*** ЕООД.
На 28.02.2020г. ЗК „***“ АД е изпратило до директора на ОПУ-Кюстендил покана
с изх.№2193, съдържаща искане за възстановяване от страна на адресата на изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 284.22 лева, с твърдението, че регреса се основава
на обстоятелството, че вредите са настъпили при ПТП, в резултат на попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка в пътното платно на изхода на път III-
106 към ПП1 Е-79, км 343+490 в посока гр.Дупница. Поканата е получена на 04.03.2020г.
С писмо с изх.№53-00-320/01.09.2020г. ОПУ-Кюстендил към Агенция „***“ е
уведомило застрахователя, че отказва да извърши плащане, поради невъзможност да се
прецени дължимостта на претенцията, с оглед липсата на пътна връзка на път III-106 с ПП 1
Е-79 на соченото километрично положение.
По делото е разпитан като свидетел водачът на застрахования лек автомобил– М.
Х.. Същата е заявила, че на въпросната дата е пътувала от гр.Благоевград в посока
гр.Дупница и е излизала от автомагистрала „Струма“ по отбивката за гр.Дупница в района
на гр.Бобошево. При включване към главния път в района на заведение „Замъка“ и
непосредствено преди това автомобилът попаднал в дупка, която не била обозначена и
обезопасена и за съществуването на която свидетелката не знаела, тъй като от дълго време
не била минавала по този път. При преминаването през дупката предната и дясна леви гуми
закачили остър ръб и се спукали, а джантите се изкривили. Тъй като автомобилът не можел
да продължи да се движи, почти веднага след това свидетелката спрял, обадила се на
телефон 112 и на място дошли полицейски служители, които измерили дупката и посочили
размерите й в съставения протокол.
В производство пред районния съд е прието и заключение по назначена авто-
техническа експертиза на вещо лице – инж.Ст.С., в което е посочено, че въз основа на
данните по делото възможният и вероятен механизъм на причиняване на вредите е
преминаването на лекия автомобил през описаната дупка, довело до увреждане на двете
автомобилни гуми. Размерът на причинените по този начин щети вещото лице е изчислило
на 287.28 лева.
На 19.05.2021г. ЗК „***“ АД е подало в РС-София заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Агенция „***“ за
възстановяване на изплатеното по договора за застраховка „Каско“ обезщетение в размер на
284.22 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до
изплащането й, както и на сумата от 32.37 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, начислена за периода от 04.04.2020г. до 18.05.2021г., като са претендирани и
разноски. По образуваното ч.гр.д.№27999/2021г. по описа на РС – София е била издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Исковата претенция,
предмет на настоящото разглеждане, е депозирана в рамките на срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
При тези данни, ДнРС е постановил обжалваното решение, с което е уважил
4
изцяло предявените искове. За да постанови този правен резултат, съдът е посочил, че
според чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от
ЗЗД. По този иск, според съда, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите
твърдения: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото
лице и застрахователното дружество - ищец; 2/ заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл.49 от ЗЗД:
настъпването на ПТП, неговия механизъм, наличието на противоправно поведение, вид и
размер на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от
ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени вследствие противоправно деяние при или
по повод на възложената работа, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение на причинителя; причинителят да е действал виновно, като вината му се
предполага до доказване на противното, а ответникът следва да докаже възраженията си,
направени с отговора на исковата молба.
Съдът е приел, че елементите от фактическия състав на регресната отговорност са
налице - към датата на ПТП увреденият автомобил е бил обект на валидна застраховка
„Каско“ към ищеца с договорено покритие по клауза 1, която съгласно Общите условия
включва и риска пътно-транспортни произшествия по време на движение; при ПТП на
автомобила са били причинени щети, за отстраняването на които ищецът е заплатил сумата
284.22 лева. Посочил е, че съставеният за конкретното пътно-транспортно произшествие
констативен протокол представлява официален свидетелстващ документ и се полза съгласно
чл.179 ал.1 от ГПК със задължителна материална доказателствена сила - съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и
пред него действия.
Районният съд е анализирал спорния по делото въпрос, свързан с мястото на
настъпилото ПТП, което в съставения протокол е посочено като „изхода от път III-106 към
ПП1 Е-79, км 343 +490 в посока гр. Дупница“, при възражение на ответника, че път III-106
няма пътна връзка с ПП 1 Е – 79 на описаното в констативния протокол километрично
положение. Базирайки се на общодостъпна информация, районният съд е посочил, че път
III-106 е част от републиканската пътна мрежа на територията на област Благоевград и при
инцидент на този път протоколът не би бил съставен от служител на РУП – Дупница. Също
така, ДнРС е отчел, че всички останали доказателства сочат на извод, че мястото на
инцидента е в района на пътен възел Бобошево при включването в главен път Е - 79 в
посока гр.Дупница и не е на автомагистрала „Струма“, в какъвто смисъл са и показанията на
свидетелката и оттук е направен извод, че в констативния протокол е била допусната
техническа грешка, като вместо път III-104 е изписано път III-106, тъй като и според
общодостъпната информация, път III-104 е част от републиканската пътна мрежа в района
на пътен възел Бобошево/.
5
Съобразявайки допуснатата техническа грешка, но при липса на данни за други
непълноти или неточности в съставения констативен протокол, съдът е посочил, че същият
установява, че на датата на инцидента в района на пътен възел Бобошево непосредствено
при включването в главен път Е - 79 в посока гр.Дупница върху пътното платно е имало
дупка в асфалтовото покритие с приблизителни размери 160 см. на 180 см. и дълбочина
около 15 см., както и, че намиращият се в непосредствена близост лек автомобил „***“ с
ДКН *** е бил със срязана предна и задна лява гума, деформирани и охлузени джанти на
същите колела.
Съдът е приел, че механизмът на причиняване на увреждането се установявал от
показанията на свидетелката М.Х., а именно - навлизане на управлявания от нея автомобил в
описаната несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно; съответно - този
механизъм е бил възприет като възможен и вероятен от вещото лице по назначената авто-
техническа експертиза, като размерът на причинените по този начин щети е бил изчислен да
възлиза на 287.28 лева.
При тези данни, според съда, установен по безспорен начин от събраните гласни,
писмени доказателства и заключението по авто-техническата експертиза е механизмът на
настъпилото ПТП, съответно – и наличието на причинната връзка между произшествието и
вредите, а именно - че вредите на стойност 287.28 лева по автомобила, застрахован по
имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество с период на покритие,
включващ датата на събитието, са настъпили вследствие попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на 16.11.2019г. в района на пътен възел Бобошево непосредствено
при включването в главен път Е - 79 в посока гр.Дупница, при което се разкъсали левите
гуми на автомобила; за настъпилите вреди застрахователят изплатил обезщетение в размер
на 284.22 лева на застрахования.
Съдът е изложил съображения за наличието на предпоставките за отговорността на
ответника по чл.49 от ЗЗД, произтичаща от обстоятелството, че като възложител на работа
по смисъла тази норма, е допуснал наличието на дупка на пътното платно, създаваща
опасност за движението по пътищата, която не е отремонтирал или обезопасил. Посочил е,
че разпоредбата на чл.30 от Закона за пътищата регламентира задължение за АПИ да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища, като това задължение е доразвито в чл.48 ал.1 б.„а“ от ППЗП, в който е посочено, че
АПИ организира дейностите по поддържането на републиканските пътища извън границите
на урбанизираните територии. По делото се установило, че участъкът, в който е настъпило
пътно-транспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа. Направен е
извод, че по силата на специален закон на ответника е възложено да полага грижа по
недопускането и отстраняването на дупки по републиканските пътища, като неговата
отговорност, като гаранционно-обезпечителна, е обективна: независимо от наличието или
липсата на вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е
натоварил с извършване на възложената работа.
ДнРС е отбелязал, че за уважаването на претенцията не е необходимо
6
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа /ППВС №9/1966г./.
С оглед извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение,
според районния съд, предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
ответника са били налице, както и при безспорното връчване на регресната покана,
основателна се явявала и претенцията за обезщетение за забава за периода от 04.04.2020г. до
18.05.2021г.
Уважавайки установителните искове, съдът е разпределил, и отговорността за
разноски за заповедното и исковото производство.
Въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на ДнРС и намирайки ги за
детайлни, съответни на събраните по делото доказателства и в правилно приложение на
материалния закон, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на съда. По
оплакванията в жалбата може да се отбележи следното:
Въззивникът счита, че решението на ДнРС е неправилно, най-общо поради това, че
1/ районният съд не е съобразил липсата на доказателства, установяващи механизма на
настъпване на ПТП; 2/ районният съд е основал решението си на представен по делото
констативен протокол, който е различен от утвърдения образец на протокол за ПТП, в
същия липсват характерни за образеца реквизити и без да е ясно по какъв начин е била
измерена големината на дупката, чиито размери са вписани в протокола; 3/ съдът
неправилно е основал изводите си за механизма на ПТП на заключението на вещо лице,
което от своя страна се е базирало на частни документи, представени от ищеца и 4/ не е
съобразено правното значение на установеното по делото разминаване в доказателствата
относно мястото на настъпване на ПТП.
Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че по делото липсват
доказателства, установяващи механизма на настъпване на ПТП, при което са били
реализирани щетите. На първо място, този механизъм се установява от показанията на
свидетелката М. Х., която освен, че е присъствала и е непосредствен участник в
произшествието, може да се счита и за безпристрастен свидетел, тъй като тя няма
качеството на застраховано лице и не е получила застрахователното обезщетение. Наред с
това, нейните показания не са опровергани по никакъв начин в производството, а напротив –
подкрепят се от останалия доказателствен материал. Според тези показания, механизмът на
настъпване на ПТП е попадане на левите гуми на автомобила в дупка, преминаването им
през остър ръб, при което същите са се спукали, а джантите на колелата са се изкривили.
Потвърждение за този механизъм се открива в останалите данни по делото – незабавно след
случилото се, поради невъзможността да продължи движение, свидетелката е позвънила на
7
телефон 112; на мястото на инцидента са дошли полицейски служители; в констативния
протокол, който е съставен е посочено, че в близост до автомобила има дупка; от
заключението на вещото лице е установено, че преминаване през дупка може да доведе до
разкъсване на гумите и изкривяване на джантите. Депозираните от Х. показания пред съда
кореспондират на заявеното няколко дни след инцидента от нея пред застрахователя при
подаване на уведомление. Посоченото дава основание да се приеме, че възпроизведеният от
свидетелката механизъм на ПТП съответства на действително осъществилия се. При
събраните последователни и несъмнени доказателства, не е ясно въззивникът на какво
основание поддържа тезата си за недоказаност на механизма на настъпване на щетите и
съдът намира това му оплакване за несъстоятелно.
По отношение на възражението, касаещо липсата на съставен протокол за ПТП по
образец може да се посочи следното:
Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи: 1. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети; 3. двустранен констативен
протокол за ПТП. И трите вида протоколи, съгласно чл.3, чл.4 и чл.5 от Наредбата, се
съставят според образец по приложения към същата. В конкретния случай, е настъпило ПТП
с материални щети, а съставеният констативен протокол не съответства на образеца по
приложение 2 (чл.4). Този факт е обясним с предвидено в същия нормативен акт
изключение и същият няма правната стойност, поддържана от въззивника. Според чл.6 т.4
от Наредбата, не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В конкретния случай, ПТП е само с
един участник; щетите не са причинени от друго ППС, а повреденото след подмяна на гуми
би могло да се придвижи на собствен ход, то предвидените в Наредбата документи не е
следвало да бъдат съставени. Същевременно, доколкото мястото на инцидента несъмнено е
посетено е бил съставен общ констативен протокол от длъжностното лице в кръга на
службата му, който протокол е отразил констатираните на място обстоятелства в свободна
форма, по всяка вероятност, с оглед потребността подобен документ да се представи на
застрахователя. Само поради това, че не са били осъществени предпоставки за съставяне на
документите по образец, не може да се изключи доказателствената стойност на протокола
досежно отразените в него обстоятелства, констатирани на мястото на произшествието.
Поради посоченото, настоящият съд счита, че ДнРС правилно е процедирал, основавайки
фактически и правни изводи на коментирания документ. Този извод не се променя от факта,
че действително липсват данни как полицейският служител е установил размерите на
дупката, отразени в протокола. Тъй като в същия размерите са посочени като
приблизителни, вероятността да не е бил ползван измервателен уред не е изключена, но този
8
факт сам по себе си не е от съществено за спора значение – дори размерите да не са
абсолютно коректни, от значение е наличието на дупка на пътното платно и липсата на
обезопасяване и сигнализиране на същата.
Що се отнася до оплакването, касаещо констатациите и изводите на
автотехническата експертиза досежно механизма на ПТП следва отново да се отбележи, че
последният е установен по делото основно от показанията на свидетелката Х., участник в
ПТП, а не преимуществено на заключението на експерта. По останалите въпроси, по които е
работило вещото лице, за съда не е имало основание да не възприеме изводите му, тъй като
същите, противно на изложеното в жалбата, отразяват използваните от експерта специални
знания в съответната сфера и фактът, че вещото лице се е запознало с доказателствата по
делото не променя този извод. В опровержение на тезата на въззивника, че вещото лице е
възприело изцяло съставените от застрахователя документи е обстоятелството, че същото е
дало заключение за щетата в размер, различен и в частност – надхвърлящ този, изплатен
като застрахователно обезщетение.
В производството се е развил спор относно действителното местоположение на
настъпване на ПТП, на който районният съд е дал обоснован и пълен отговор. От
показанията на свидетелката и от заявеното от нея извънсъдебно пред застрахователя, става
ясно по несъмнен начин, че ПТП е настъпило на изхода от второстепенен път при
включването в главен път Е-79 в посока гр.Дупница при Бобошево, като попадането в
дупката е преди навлизането в път Е-79. Това е мястото на ПТП. Този път е част от
републиканската пътна мрежа и за поддръжката му отговорност носи ответника по иска.
Районният съд е направил подробна обосновка, че при тези данни, явно е, че в съставения
констативен протокол е допусната техническа грешка при посочване на второстепенния път,
като вместо верният – път III-104 е изписано път III-106.
По останалите въпроси, касаещи елементите от фактическия състав на
отговорността по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ и по чл.49 от ЗЗД, във въззивната жалба не се
съдържат оплаквания, а и същите са разрешени от районния съд в съответствие със закона и
събраните по делото доказателства.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че предявените по реда на чл.422 от
ГПК искове с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
са основателни и правилно са били уважени. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Поради неоснователността на въззивната жалба на възивника не се следват
разноски за настоящото производство.
Въззиваемото дружество е претендирало присъждане на разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото пред първата
инстанция, както и доколкото чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда, че: „За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
9
100 до 360 лева“, с което се предоставя възможност на съда да прецени размера на
възнаграждението, без да е обвързан от претендирания от страната такъв, настоящият състав
намира, че на ответното дружество се следва заплащане на разноски в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №157/06.04.2022г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№304/2022г. по описа на същия съд
ОСЪЖДА Агенция „***“, ЕИК ***, адрес в гр.С., бул. *** да заплати на ЗК „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. ***, сумата от 100.00 лева
(сто лева), представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10