И на основание НПК:
Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК и е образувано по жалба на лишения от свобода Ибрям Юмеров Еминов от гр. Кърджали, понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик против определение № 13/22.02.2006 година, постановено по ЧНД № 784/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди. Жалбодателят Ибрям Юмеров Еминов в жалбата си заявява, че не е доволен от определението на районния съд и моли да му бъде определено за изтърпяване едно общо наказание по посочените в молбата му до първоинстанционния съд влезли в сила присъди. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли определението да бъде потвърдено. Окръжният съд, като провери изцяло правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 314 ал.1 НПК, за да се произнесе по основателността на жалбата, съобрази следното: С определение № 13/22.02.2006 година, поставено по НЧД № 784/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, молбата на Ибрям Юмеров Еминов за определяне на общо наказание по присъди по НОХД №546/2001г., НОХД №802/2002г., НОХД №833/2002г., НОХД №641/2002г., всички по описа на РС-Кърджали, както и по НОХД №8/1993г. и НОХД №32/1998г. по описа на Крумовградския районен съд, е оставена без уважение като неоснователна. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че присъдите по НОХД №546/2001г., НОХД №641/2001г. – и двете по описа на РС-Кърджали и по НОХД №32/1998г. на РС-Крумовград за извършени съответно на 19.08.2000г., 20.08.2000г., 31.08.2001г. и 08.08.1997г. престъпления при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 от НК, са влезли в сила на 11.03.2002г., 18.01.2002г. и 15.06.1998г., т.е. деянията са извършени и присъдите са влезли в сила по време на действие на разпоредбата на чл.26 от НК в редакцията му в сила от 08.08.1997 година /ДВ, бр.62/1997г./, въвеждаща забрана за определяне на едно общо наказание за деяния, представляващи опасен рецидив и постановяваща наказанията за същите да се изтърпяват поотделно. В тази връзка и предвид правилото на § 90 от ПР на ЗИДНК, ДВ,бр.92/ 27.09.2002г., съдът е приел, че молителят следва да изтърпи наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения в закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които е осъден. Или, в случая била налице законова забрана за определяне на едно общо наказание по присъдите, постановени по посочените дела и наказанията по тях следвало да бъдат изтърпяни поотделно, като това нямало да доведе до превишаване на предвидения от наказателния закон максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за което бил осъден молителят. Съдът е приел още, че по отношение на наказанието по НОХД №8/1993г. на РС-Крумовград, извършено на 26.06.1992г., по което присъдата е влязла в сила на 25.06.1993г., не били налице основанията по чл.23-25 от НК за групиране с други последващи деяния, тъй като присъдата е влязла в сила преди извършването на следващото деяние - това по НОХД №833/2002г. на РС-Кърджали /на 26.07.1997г./. Освен това съдът е посочил, че за осъжданията по НОХД № 802/2002г. и НОХД № 833/2002г. и двете по описа на РС-Кърджали, съдът с определение № 24/03.07.2003 година по НОХД № 802/2002 година на Районен съд Кърджали, бил определил за изтърпяване едно общо наказание. Тези доводи на съда са му дали основание да остави молбата на Еминов без уважение като неоснователна. С оглед на тези данни по делото, съдът намира жалбата на Еминов против определението на съда за основателна. По принцип изложените по-горе съображения на първоинстанционния съд за наличието на материално-правни пречки за определяне на общо наказание по молбата на Еминов, са правилни. С оглед на данните по делото относно времето на извършване на престъпленията, квалификацията им като опасен рецидив, времето на постановяване на присъдите и влизането им в законна сила, съдът правилно е преценил, че описаната първа група присъди са влезли в сила по време на действие на чл. 26 от НК в редакцията му в сила от 08.08.1997 година, въвеждаща забрана за групиране на наказания по присъди за престъпления, представляващи опасен рецидив. Така обаче, с допълнението на разпоредбата на параграф 90 ПР на ЗИДНК от 2002 година /Доп.-ДВ, бр.103/2004 година, в сила от 23.11.2004 година/, е добавен текста, че наказанието за изтърпяване се определя по реда на чл. 304 НПК /отм./, сега действащ чл. 306 НПК. В тази връзка следва да се има предвид, че цитираната разпоредба трябва да се преценява като по-благоприятен закон по отношение на осъдените за опасен рецидив по време на действието за забраната по чл. 26 НК, за които сборът от наложените наказания надхвърля максималния размер, предвиден в НК за най-тежкото престъпление, за което са осъдени. Разпоредбата на параграф 90 не създава правила за определяне на наказанията, каквито се съдържат в чл. 23-25 НК, а за тяхното изпълнение. Подлежащото на изтърпяване наказание, определено по размер с разпоредбата на параграф 90 не представлява определяне на най-тежкото между отделните наказания, а представлява сбор от тях, подлежащ на изтърпяване. /ТР № 1/10.05.2006 година по тълк.н.д. № 1/2006 година на ОСНК/. В този смисъл районният съд, независимо от наличието на пречка за определяне на общо наказание за осъжданията на лишения от свобода по смисъла на чл. 23- 25 НК, поради обсъдените по-горе съображения, е бил длъжен по реда на изречение последно от параграф 90, по реда на чл. 306 ал.1 т.1 НПК /чл. 304 НПК /отм./, да определи за изтърпяване наказание, представляващо именно сбора от размера на наказанието лишаване от свобода по всяка присъда, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които е осъден Еминов. Освен това, като се има предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд, въпреки, че е приел, че са налице условията за кумулация на наказанията по присъди по НОХД № 802/2002г. и по НОХД № 833/2002г., не е определил такова. Това е бил длъжен да стори, независимо, че с определение № 24/03.07.2003 година по НОХД № 802/2002 година на РС- Кърджали, е било определено общо наказание, тъй като в производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав е стояла за разглеждане цялата съвкупност от осъжданията на Еминов и той е дължал произнасяне по нея. Все по тези съображения, съдът е следвало се произнесе и относно осъждането му по НОХД №8/1993г. на РС-Крумовград, което не може да бъде групирано с друго осъждане, тъй като присъдата е влязла в сила преди извършване на деянията за следващите осъждания. При това положение, първоинстанционният съд като не се е произнесъл по реда на чл. 306 ал.1 т.1 НПК във вр. с параграф 90 от ПР на ЗИДНК и не е определил наказание за изтърпяване съобразно правилото на параграфа по отношение на осъжданията за престъпленията, представляващи опасен рецидив, както и като не се е произнесъл по останалите осъждания извън горните, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отменяне на обжалваното определение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивиран от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Определение № 13/ № 13/22.02.2006 година, постановено по ЧНД № 784/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационна жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|