№ 17692
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110171279 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от П. П. И. срещу Кнауф България ЕООД с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лева – частичен иск от общо 20
000 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разликата
между трудовото възнаграждение, което П. И. би получил, ако не бе претърпял трудовата
злополука и бе останал на длъжността „Оператор на ГФИ, група 900“ при ответника и
получаваните от него трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност за периода от
01.01.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(30.12.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането и сумата от 5 000 лева – частичен
иск от общо 10 000 лева – лихва за забава на плащането на всяка ежемесечна разлика между
трудовото възнаграждение, което П. И. би получил, ако не бе претърпял трудовата
злополука и бе останал на длъжността „Оператор на ГФИ, група 900“ при ответника и
получаваните от него трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност за периода от
01.02.2020 г. до 30.12.2023 г. (датата на подаване на исковата молба).
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Счита, че посочената цена на иска е произволно определена. Счита, че
евентуалната разлика за присъждане на ищеца спрямо получаваната пенсия за инвалидност
и получаваното понастоящем трудово възнаграждение, следва да бъде изчислена на базата
на обичайното възнаграждение, получавано в дружеството за длъжността „Пазач
невъоръжена охрана“, каквато функция ищецът е изпълнявал към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение. Претендира на основание чл. 201, ал. 2 от
КТ за намаляване на отговорността му като работодател, тъй като ищецът е допуснал груба
небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, с което е допринесъл за трудовата
злополука.
Претендира разноски.
По писмените доказателства и доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца да се задължи НОИ да предостави информация за получения от
ищеца размер на пенсия за всеки месец за периода 01.01.2020 г. – 31.08.2022 г., следва да
бъде уважено.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси
посочени в исковата молба. Ответникът възразява срещу допускането на част от въпросите
1
на ищеца към съдебно-счетоводна експертиза и поставя допълнителни задачи към същата.
Ответникът е направил искане да се задължи НОИ да предостави информация за
дните и размера на изплатеното на ищеца обезщетение за временна неработоспособност за
периода 01.01.2020 г. – 31.08.2022 г., което следва да бъде уважено.
Исканията на ответника в т. 4 и т. 5 в отговора на исковата молба, следва да бъдат
оставени без уважение, като не необходими и ирелевантни към предмета на спора.
Съдът намира предявената искова молба за редовна ,а предявените искове за
допустими , предвид което делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед
изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да
постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг
способ.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ на основание чл. 186 ГПК следните справки от ТП на НОИ – гр.
Видин:
справка за получения от лицето П. П. И., ЕГН ********** размер на пенсия за всеки
месец за периода 01.01.2020 г. – 31.08.2022 г.;
справка за дните и размера на изплатеното на лицето П. П. И., ЕГН **********
обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.01.2020 г. – 31.08.2022 г.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза в първото по делото заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
УКАЗВА на страните, че могат да решат спора извънсъдебно чрез медиация, или да
постигнат съдебна спогодба по делото.
НАСРОЧВА о.с.з. за 29.06.2023 год. в 10,00 ч., за когато да се призоват страните.
ПРЕДОСТАВЯ НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по предявени от П. П. И. срещу Кнауф България
ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 200,
ал. 3 вр. ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева – частичен иск от
общо 20 000 лева ,представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в
разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бе претърпял
трудовата злополука и бе останал на длъжността „Оператор на ГФИ, група 900“ при
ответника и получаваните от него трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност за
периода от 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (30.12.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането и сумата от 5 000 лева –
частичен иск от общо 10 000 лева – лихва за забава на плащането на всяка ежемесечна
разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бе претърпял
трудовата злополука и бе останал на длъжността „Оператор на ГФИ, група 900“ при
ответника и получаваните от него трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност за
периода от 01.02.2020 г. до 30.12.2023 г. (датата на подаване на исковата молба).
Ищецът твърди, че между него и „Гипсфазер” ЕАД, град Видин - праводател на
2
ответника било налице трудово правоотношение, възникнало на основание № 5 от
10.06.1996 г., на длъжност „Оператор котелно ВОТ (високоорганичен топлоносител)”.
На 11.09.2002 г. претърпял тежка злополука, призната за трудова с Разпореждане №
137 на НОИ от 16.09.2002 г. Бил блъснат от мотокар, в резултат на което бил премазан
левият му крак. Поставена му била диагноза „Конквасацио екстемитатес инфериор син.
Кръш синдром“. След злополуката с Експертно решение на ТЕЛК от 29.07.2003 г. бил
освидетелстван като работоспособен, с предписание: „Трудоустрояване на лицето на работа
без натоварване на ляв долен крайник“. След злополуката ищецът се върнал на работа, тъй
като длъжността му не била свързана с упражняване на тежък физически труд.
Впоследствие бил преместен на друга длъжност, свързана с упражняване на такъв труд и
натоварване на долните крайници, поради което здравословното състояние на крака му се
влошило. Със споразумение от 16.03.2009 г., считано от 15.01.2009 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено.
На 29.09.2012 г. ищецът сключил трудов договор с Помощно училище „Д-р Петър
Берон“, град Видин (с наименование към днешна дата - Център за специална образователна
подкрепа „Д-р Петър Берон), на длъжност „огняр“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 320 лв.
Със споразумение от 07.01.2019 г., считано от 01.01.2019 г. ищецът е назначен на
длъжност „огняр“, с основно месечно трудово възнаграждение от 580 лева, а със
споразумение от 16.09.2019 г. са му възложени извършването на други леки дейности, като
възнаграждението му остава същото.
Сочи, че размерът на полученото нетно трудово възнаграждение за всеки месец от
процесния период възлиза на сумата от 23 473.01 лева, която се установявала от
приложеното към настоящата искова молба удостоверение от 21.12.2022 г., издадено от
работодателя на ищеца.
Твърди, че с разпореждане на НОИ през процесния период му е изплащана лична
пенсия за инвалидност, като за определяне размера на същата е направил доказателствено
искане, конкретизирано в исковата молба, раздел „Доказателствени искания“.
С течение на времето травмата в крака на ищеца се влошавала прогресивно, като с
последното ЕР на ТЕЛК от 04.09.2020 г. със срок до 01.09.2022 г. му била определена
водеща диагноза „Травма на нервите на ниво тазобедрена става и бедро“, като е определена
60% трайно намалена работоспособност.
Предвид горното и на основание чл. 200, ал. 3, вр. ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
предявява настоящите искови претенции. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и
размер. Счита, че посочената цена на иска е произволно определена. Счита, че евентуалната
разлика за присъждане на ищеца спрямо получаваната пенсия за инвалидност и
получаваното понастоящем трудово възнаграждение, следва да бъде изчислена на базата на
обичайното възнаграждение, получавано в дружеството за длъжността „Пазач невъоръжена
охрана“, каквато функция ищецът е изпълнявал към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение. Оспорва правото на ищеца да претендира обезщетения от
работодател за разликата между възнаграждението, което е получавал при него и
получаваното понастоящем възнаграждение, предвид обстоятелството, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, инициирано от ищеца.
Претендира на основание чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността му като
работодател, тъй като ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си
задължения, с което е допринесъл за трудовата злополука, като в разрез с трудовите си
задължения, самоволно е напуснал работното си място и се е поставил в ситуация да
предизвика увреждане на собственото си здраве. Твърди, че на 16.06.2006 г. ищецът
претърпял нетрудова злополука с диагноза „дисторзио генус синистри хематрозис“, като
3
получил ново увреждане на наранения през 2002 г. долен крайник, което е и причина за 60%
трайно намалената работоспособност на ищеца, респективно невъзможността му да
извършва същата работа.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по основание
и размер. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 200, ал. 3, вр. ал. 1 от КТ в тежест на ищеца е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и е претърпял посочената
злополука в периода на трудовото правоотношение; че тя е призната за трудова по
надлежния ред и е причинила временна неработоспособност; че вследствие на трудовата
злополука е претърпял имуществени вреди, за които следва да докаже, че са пропуснати
ползи, като разлика между трудовото възнаграждение, което ищеца би получавал на
длъжността, която е заемал, ако не беше увреден и реално получаваните от него доходи и в
тази връзка да докаже размерът на трудовото си възнаграждение при ответника и
възникването на трудовото му правоотношение с Помощно училище „Д-р Петър Берон“,
град Видин, както и размера на получаваното от него трудово възнаграждение и пенсия за
инвалидност за процесния период.
При доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже възражението си .
По иска правно основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, настъпване на падежа му и изпадането на ответника в забава за
претендирания период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга .
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и че
същото е прекратено със споразумение от 16.03.2009 г., считано от 15.01.2009 г.; че на
11.09.2002 г. ищецът е претърпял злополука, призната за трудова с Разпореждане № 137 от
16.09.2002 г. на ТП на НОИ – гр. Видин , като освен това тези обстоятелства са установени
със сила на присъдено нещо в предходни съдебни производства (гр. д № 1789/2009 г. на
Районен съд – Видин, гр.д. № 347/2011 г. на Окръжен съд – Видин, Решение № 35 от
19.05.2019 г. по гр.д. № 453/2015 г. на ВКС IV г.о., Решение № 728 от 23.03.2017 г. по гр.д. №
453/2015 г. на Районен съд – Видин, гр.д. № 607/2017 г. по описа на РС – Видин). По
аргумент от чл. 298 ГПК тези обстоятелства не са предмет на установяване по настоящото
дело.
В тази връзка не е предмет на обсъждане в настоящото производство възражението
на ответника за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца и проявена от
него груба небрежност при изпълняване на трудовите му задължения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е
обективиран докладът по делото, на ищеца - и препис от писмения отговор на ответника.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5