Р Е Ш Е Н И Е
№ 2356
гр. Пловдив, 17.12.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІV състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря К.Р.и участието
на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 2747 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на гл.юрисконсулт Г.Б., процесуален представител на
Директора на ОД на МВР- град Пловдив против Решение № 260109 от 31.08.2020 г.,
постановено по АНД № 4179 по описа за 2020 г. на Районен съд-град Пловдив - ХХII н.с., с което е отменен
Електронен фиш серия К №3680438, издаден от ОД на МВР
–Пловдив по отношение Г.Б.И. с ЕГН**********
с адрес *** и му е наложено на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /съкр. ЗДвП/ административно
наказание „глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева“ за административно
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени
атакуваният съдебен акт, като счита същият за неправилен и незаконосъобразен.
Редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По същество на спора
е изложил становище, че се касае за законосъобразно издаден административен
акт, липсват допуснатите нарушения на административно – наказателния процес,
които е приел първоинстанционният съд, поради което желае
съдебното решение да бъде отменено, а издадения ЕФ да бъде потвърден.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани то касационният ответник.
Касационният ответник Г.Б.И., редовно призован в съдебно заседание, се
представлява от адв. Л., който оспорва
жалбата. По същество и с писмен отговор изразява становище по неоснователност
на касационната жалба и законосъобразността на издаденото съдебно решение. Излага
допълнителни съображения по допуснати нарушения на проведения административно-
наказателен процес. Претендира разноски.
Контролиращата страна прокурор при Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага
да се остави в сила.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН,
намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в
първоинстанционното производство, за която решението е частично неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против Електронен фиш серия К
№ 3680438 с издател ОД на МВР- гр. Пловдив, с което по отношение на касационният
ответник е било установено административно нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, обстоятелствата по което са се изразили
в това, че на 05.06.2020г. в 14.00 часа в гр.Пловдив, на бул.“Цариградско шосе“
до №5а, в посока „Източен“ е установено движение на лек автомобил „Ситроен Ц 5“
с рег.№РВ****МА, който при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3
км/ч в полза на водача се е със скорост от 67 км/ч, тоест с
превишение на скоростта от 17 км/ч. установена с автоматизирано техническо
средство ATCC ARH CAM S1. Въз основа на това е
прието за осъществено
административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е ангажирана административно – наказателната отговорност
на основание чл.189 ал.8 от ЗДвП на Г.Б.И. като собственик на МПС и е наложено
административно наказание „глоба 50 лева“ на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.
За да отмени издадения електронен фиш
районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява
по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на нарушението. В тази
връзка той се е обосновал, че представеният по делото протокол за използване на
АТСС е съставен при съществени процесуални нарушения, което пряко накърнява правото
на защита на нарушителя. Затова поради допуснати съществени нарушения на
проведения административно – наказателен процес, ограничаващи правото на защита
на нарушителя, като незаконосъобразен е отменен атакувания административен акт.
В хода на касационното
обжалване, за да опровергае тези изводи на първоинстанционният съд, с
подадената касационна жалба от касатора се иска от
настоящият касационен състав отмяна на атакуваното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота
и правилно от районния съд . При събраните в хода на първоинстанционното
съдебно производство писмени доказателства, касаещи приложения от
административният орган протокол по издадения административен акт, решението на
първоинстанционния съд е мотивирано в достатъчна степен, като отмяната е
съобразена със събраните по делото доказателства. С обжалваното решение на
първоинстанционния съд е направен
законосъобразен извод за липса на безспорни и годни доказателства по установяването
на административното нарушение. Липсвали са такива несъмнени и категорични
доказателства, то които да се обоснове извод за основателността на ангажирането
на административно – наказателната отговорност на касационния ответник по реда на чл. 182,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Първоинстанционният съд, при направена служебна проверка на
електронният фиш, е констатирал, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му, което пряко накърнява правото на защита на
нарушителя. Електронният фиш е издаден за извършено нарушение за скорост, което
е твърди да е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 с №11743 са, за
използването на което е бил издаден Протокол за използване на АТСС от дата
05.05.2020г. При съставянето на последния са били допуснати множество пороци,
които безспорно поставят под съмнение
коректността на данните отчетени от процесното АТСС, следователно и в
обективността на фактическите положения, отразени в електронния фиш, в която
връзка и са напълно основателни възраженията на процесуалния представител на касационния
ответник. Всички те са съществени до
степен, да не може да се направи какъвто и да било извод относно безспорността
на авторството по вмененото административно нарушение. Освен изложените по-горе
основания за отмяна на електронен фиш сер. К №
3680438 на ОД МВР, касационната инстанция отчита, че атакуваният електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, не е съобразено с
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, което представлява съществено формално
нарушение, явяващо се основания за отмяна на обжалвания акт. Съобразно
правилата възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є
заплащане. В случая същественото нарушение е, че в ЕФ не се съдържа коректно,
точно и прецизно посочване на точния час
на извършване на нарушението. Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения.
Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на
основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на
доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предмета
на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на
преценката на съда по същество – арг. чл.189, ал.10 и
ал.11 от ЗДвП. Изискването за ясно и точно посочване на точния час е гаранция,
че фишът е законосъобразен, както и че няма да бъде засегнато правото на защита
на нарушителя. Липсват и други необходими доказателства.Така по делото като
писмено доказателство е приложена снимка №11743СА/029152, от която е видно, че
автомобила на жалбоподателя се намира в колона от три автомобила, като той се
движи последен. Не се установява с нея по безспорен и категоричен начин, че
скоростта на двата движещи се пред него автомобила не е по-голяма, която
скорост именно да е засекло АТСС като превишение над
разрешената стойност в градски условия. При тази ситуация, не става ясно кое от
трите МПС се е движело с посочената скорост от 67 км/ч., съставляваща
административно нарушение. Налага се извода, че в настоящият случай АТСС е
заснело автомобила, който е най-близко до устройството, а не този, който се е
движил с превишена скорост. По този начин административнонаказващият
орган е вменил вина за извършено административно нарушение на водач, който в
действителност не е доказано, че го е извършил. В съчетания с посочените пороци
в Протокола за използване на АТСС и представената снимка на разположението на
уреда, не дават възможност да се прецени, че именно водачът на МПС Ситроен Ц5 с
ДК № РВ***МА е извършил вмененото нарушение, поради което въззивния съд
правилно е отменил атакувания електронен фиш. Правилно е приел, че допуснатите
нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като
рефлектират върху правото на защита на наказаното лице, ограничавайки
възможността му да я реализира в пълен обем и е отменил процесния ЕФ. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне, а
съдът на осн. чл.221 ал.2 АПК препраща към мотивите
на първоинстанционния съд. По тези съображения наведените в касационната жалба доводи
се явяват неоснователни, а съдебното решение следва да се остави в сила.
По отношение на искането на страните за разноски, такива се дължат
на касационният ответник съобразно представения ДПЗС от 17.11.20г. и се
констатираха в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение, което е в
минималния предвиден размер съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Административен
съд - Пловдив, ХХIV състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260109 от 31.08.2020г.
постановено по АНД № 4179/2020г. по опис на Районен съд гр.Пловдив - ХХII наказателен състав.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Г.Б.И. ***, ЕГН**********
на правените разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.