РЕШЕНИЕ
№ 530
Хасково, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - II състав, в съдебно
заседание на
осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Съдия: |
ИВА
БАЙНОВА |
При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от
съдия ИВА БАЙНОВА административно дело №
20237260701031 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от М. Д. Д. от [населено място], с посочен
съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против
Заповед №874/11.08.2023г. на Началника на РУ – Свиленград, с която ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на
заповедта на всички основания по чл.146 от АПК.
В тази връзка на първо място твърди, че актът е издаден от
некомпетентен орган. Не бил налице нормативен или вътрешноведомствен акт, който
да оправомощавал издателя на заповедта да налага дисциплинарни наказания по
отношение на служители, които не му били подчинени, или по отношение, на чиято
дейност нямал контролни или ръководни функции.
На следващо място, заповедта не отговаряла на изискванията за
форма и съдържание по чл.210 от ЗМВР. Не били ясно посочени мястото и времето
на извършване на твърдяното нарушение. Записан бил времеви интервал от 2.08ч.
до 7.15ч. на 25.02.2023г., но невъзможно било да се разбере кога точно служителят
бездействал и кога не. От текста на процесния акт не ставало ясно и в какво
точно се изразявало нарушението. Описани били отделни елементи от задълженията
по длъжностна характеристика, но не можело да се установи кои от тях във
въпросния интервал от време трябвало да бъдат изпълнени. Направеното описание
на поведението на служителя било противоречиво. Принципната липса на описание
на факти от действителността, хора или събития, спрямо които Джемперлиева да
била бездействала и да не осъществила своите служебни задължения, правела
процесния акт изцяло немотивиран и необоснован. Неговото съдържание било
неразбираемо както за санкционираното лице, така и за съда, тъй като не давало
възможност да се установи конкретното поведение на служителя, което било осъществявано
под формата на бездействие, представляващо дисциплинарно нарушение. Неясна и
неправилна била и дадената правна квалификация на действията на служителката.
Не се разбирало и дали едно или няколко нарушения били приети за извършени
предвид това, че в заповедта били описани няколко на брой неизпълнени
задължения. Спорна била приетата от дисциплинарно наказващия орган формата на
вина. Посочен бил пряк умисъл, който не се свързвал с фактическата обстановка,
като липсвали доводи по отношение на субективната страна на нарушението в
подкрепа на този извод. Не били изложени и съображения, нито били установени
всички критерии факти, имащи значение за вида и размера на дисциплинарната
санкция, така както изисквали разпоредбите на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР.
Налице били също нарушения на административнопроизводствените
правила. На наказаното лице не била връчена нарочна заповед, от която същото да
можело да разбере, че срещу него се води дисциплинарно производство и за какво
конкретно нарушение било то. Не била предоставена възможност на служителя да се
защити като даде обяснения по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР, а изисканите от
него такива били с неконкретна и непонятна за служителя цел. Не били спазени
предвидените в разпоредбата на чл.195, ал.2 от ЗМВР срокове за издаване на
заповедта и за налагане на дисциплинарно наказание.
Заповедта противоречала на материалния закон, тъй като посочените
в нея твърдения, че Джемперлиева нарушила своите служебни задължения не
отговаряло на истината. Оспорената заповед била несправедлива и несъобразена с
целите на процесуалния закон. Не се сочело в нея, че от поведението на
служителя настъпили вредни за службата последици, което правело наказването
несправедливо и в разрез с целите на дисциплинарната отговорност.
Предвид така изложеното се претендира отмяна на заповедта и
присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител, като се допълва, че по делото не било доказано извършване на
описаното в процесната заповед дисциплинарно нарушение.
Ответникът – Началника на РУ – Свиленград, не ангажира становище
по жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
безспорно установено от фактическа страна следното:
С писмо рег.№7855р-2760/20.03.2023г. (л.36) на Директора на
Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, Директорът на ОДМВР – Хасково е бил
уведомен, че при преглед на видеофайлове на адрес \\[интернет адрес]\vpk$\, папка
ODMVR_HASKOVO\VРК3, било установено неизпълнение на служебните задължения от
полицейски служител, назначен в наряд нощна смяна от 20.30 ч. на 24.02.2023г.
до 08.30 ч. на 25.02.2023г., със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № [рег.
номер], зачислен на ОДМВР – Хасково. Конкретно се сочи в писмото, че на
25.02.2023г. за времето от 02.08 ч. и 07.15 ч. служителката, назначена за
старши на наряда, била отпусната на седалката на автомобила, със затворени очи,
и видимо не изпълнявала служебните си задължения, съгласно утвърдената длъжностна
характеристика, като в опит да прикрие нарушението същата слагала ръцете си
пред лицето. След извършена проверка се установило, че служителите били
назначени на АМ „Марица“ за водене на наблюдение на движението и с превантивна
цел за времето от 02.00 ч. до 06.00 ч. на 25.02.2023г. Във връзка с изложеното
в писмото и на основание Глава втора чл.8 ал.1 т.5, б. “д“ от
Организационно-технологичните правила за работа с АИС „Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътния контрол”, е указано на адресата на писмото, че
следва да уведоми Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР за резултата от
извършената проверка и предприетите мерки.
Писмо рег. №7855р-2760/20.03.2023г. е изпратено на Началника на РУ
– Свиленград с писмо рег.№7855р-2760/13.04.2023г. (л.35) с указание, че след
извършване на проверката следва да се уведоми Дирекция „Вътрешна сигурност“ за
резултата.
Със Заповед №351з-457/26.04.2023г. (л.31), Началникът на РУ –
Свиленград е разпоредил да се извърши проверка за изясняване на постъпилите
данни, че за времето от 02.08 ч. до 07.15 ч. на 25.02.2023г. като служител от
наряд за контрол на пътното движение мл. ПИ М. Д. Д. не изпълнява служебните си
задължения съгласно утвърдената длъжностна характеристика и да се установи дали
виновно е нарушила служебните си задължения. На следващо място: да се установи
действителната фактическа обстановка, като бъдат изследвани всички относими
документи и други материали по случая, да се установят всички лица, имащи
отношение към него и по възможност да им се снемат писмени сведения или
обяснения; да се извършат и други действия по преценка на комисията с цел
пълното изясняване на постъпилите данни за допуснати нарушения на служителите.
Със заповедта е определен поименно състав на комисия, на която се възлага
извършването на проверката, като е определен и срок за извършването ѝ и
докладване на резултата от същата – 26.05.2023г.
М. Д. Д. е запозната със Заповед №351з-457/26.04.2023г. на
05.05.2023г., видно от отбелязването в нея.
Със Заповед №351з-582/23.05.2023г. (л.38), издадена от Началник на
РУ – Свиленград, срокът за извършване на проверката е удължен до 26.06.2023г.
Джемперлиева е запозната със заповедта на 14.06.2023г., видно от отбелязването
в нея.
Жалбоподателката е била поканена да даде писмени обяснени във
връзка с извършващата се проверка с Покана с рег. №351р-14628/23.06.2023г.
(л.74), връчена й на 23.06.2023г. От Протокол рег. №351р-14665/23.06.2023г.
(л.76) става ясно, че такива не са представени.
Във връзка с проверка по случая са били снети обяснения от мл.инсп.
П. И. И., който е посочил, че за наряда с М. Д. на 24/25.02.2023г. не си спомня
нищо.
За резултата от извършената проверка е изготвена Справка рег.
№351р-14770/26.06.2023г. (л.26). Описано е извършеното от страна на назначената
комисия, вкл. запознаване с всички видеофайлове от монтираната АИС „ВОДПК“ в
служебен автомобил “Киа Сийд“ с рег.№ ******** – по 18 бр. от камери
№№ 1, 2 и 3, за времевия интервал от 02.08 ч. до 07.15 ч. на 25.02.2023г. На
записа от камера № 2 – разположена в служебния автомобил и насочена към
вътрешността му, било видно, че мл.инсп.М. Д. в по-голямата част от посочения
часови диапазон била отпусната на предна дясна седалка на автомобила, със
затворени очи, и видимо не изпълнявала служебните си задължения, съгласно
утвърдената длъжностна характеристика, като в опит да прикрие нарушението си
служителката слагала ръце пред лицето си. Комисията стигнала до извода, че мл.
инсп. М. Д. Д. нарушила служебната дисциплина с това, че на 25.02.2023г. във
времевия интервал 02.08 ч. до 07.15 ч. не изпълнявала служебните си задължения
за контрола на пътното движение съгласно утвърдената Длъжностна характеристика
рег. №3286р-16217/25.04.2016г., а именно: не работила по предотвратяването и
пресичането нарушенията по пътищата и обществения ред; не осъществявала контрол
върху спазване правилата на движението в обслужвания район; не изучавала
особеностите на движението с цел предлагане мероприятия за ограничаване на
причините и условията, влияещи отрицателно върху безопасността на движението,
чрез прилагане на административно-наказателни и принудителни административни
мерки, въпреки, че била назначена в наряд за контрол на пътното движение.
Описаното следвало да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1 предл.1 от ЗМВР, за което се предвиждало наказание „порицание“ за срок от шест месеца до
една година. Като взела предвид установената фактическа обстановка, събраните
доказателства, тежестта на нарушенията, настъпилите от тях последици, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
комисията предложила на М. Д. Д. да се наложи дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца, на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР,
съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, предл. 1 от ЗМВР.
Видно от поставената на справката резолюция, Началникът на РУ –
Свиленград се е запознал с нея на 14.07.2023г.
Джемперлиева се е запознала с изготвената справка на 01.08.2023г.,
като посочила изрично, че няма да дава възражения пред Началник РУ – Свиленград
или допълнителни писмени сведения в 24 ч. срок. Обстоятелството, че
служителката не се е възползвала от правото си да даде допълнителни обяснения
или възражения, се установява и от съдържанието на Протокол рег.
№351р-18116/03.08.2023г. (л.80).
На 11.08.2023г. е издадена оспорената Заповед №874/11.08.2023г. на
Началник на РУ – Свиленград, с която на мл. експ. М. Д. Д. – младши полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград при ОДМВР –
Хасково, на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта. Прието е за безспорно установено и
доказано от изложеното в Справка рег. №351р-14770/26.06.2023г. , че служителят
на 25.02.2023г. във времевия интервал от 02.08 ч. до 07.15 ч., през по-голямата
част от посочения часови диапазон, била отпусната на предна лява седалката на
служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ [рег. номер], със затворени очи, и видимо
не изпълнявала служебните си задължения съгласно утвърдената длъжностна
характеристика, въпреки, че била назначен в наряд за контрол на пътното
движение, а именно: не изпълнила служебните си задължения за контрол на пътното
движение съгласно утвърдената Длъжностна характеристика рег.
№3286р-16217/25.04.2016г.: - не работила по предотвратяването и пресичането
нарушенията по пътищата и обществения ред; - не осъществявала контрол върху
спазване правилата на движението в обслужвания район, като се ръководи от
принципа за нулева толерантност, целенасоченост и безпристрастност; - не
изучавала особеностите на движението с цел предлагане мероприятия за
ограничаване на причините и условията, влияещи отрицателно върху безопасността
на движението, чрез прилагане на административно-наказателни и принудителни
административни мерки, въпреки, че е била назначена в наряд за контрол на
пътното движение.
По делото, като част от представената от ответника административна
преписка преписката, са приложени: Кадрова справка рег.№272р-11676/25.05.2023г.
на младши експерт М. Д. Д. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково (л.44); Типова длъжностна
характеристика (л.45,46); Заповед за назначаване на държавни служители на
длъжност в МВР (л.50); Месечен наряд (график) за времето от 01.02.2023г. до
28.08.2023г. (л.54); Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата
за 24.02.2023г., от 08.30. ч. до 08.30 ч. (л.55); План за провеждане на
инструктаж на служителите от група КПДГПАМ за 24.02.2023г. (л.56); Пътен лист
на автомобил „Kia Seed“ с рег.№ [рег. номер] за периода от 24.02.2023г. 08.30
ч. до 25.02.2023г. 08.30 ч. (л.68); Ежедневна форма на отчет за 24.02.2023г.
(л.72) и други.
Жалбоподателката е запозната с оспорената заповед на 29.08.2023г.,
видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу нея е депозирана на
12.09.2023г.
От показанията на свидетеля по делото – П. И. И., назначен наряд с
оспорващата на 24/25.02.2023г. се установява, че същият не забелязал
Джемперлиева да спи във времевия интервал от 02.00 ч. до 07.00 ч. Нямало нищо
необичайно по време на смяната, вечерта била спокойна.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган с
оглед разпоредбите на чл.204, т.4, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР и
доколкото, съгласно актуалната към датата на издаване на оспорената заповед
редакция на т. IX.1.1 от Приложение № 1 от Класификатора на длъжностите в МВР
(бр. 68 от 8.08.2023г., в сила от 28.06.2023г.), утвърден от Министъра на
вътрешните работи със Заповед №8121з-140 от 24.01.2017г. (отм.), издателят на
заповедта е служител на ръководна длъжност, респ. има правомощие да налага
наказание от вида на процесното. Налице е териториална компетентност за
издаване на акта от Началник РУ – Свиленград с оглед факта, че жалбоподателката
е младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград
от дата 03.04.2023г., видно от Кадрова справка рег.№272р-11676/25.05.2023г.
В заповедта се съдържат както фактически, така и правни основания
за нейното издаване. Спазени са изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР, съгласно
която разпоредба дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието,
което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва заповедта.
Спазено е и предвиденото в чл.206, ал.1 от ЗМВР задължение за
дисциплинарно наказващия орган – преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. От съдържащия се в преписката Протокол рег.
№351р-18116/03.08.2023г. се установява, че жалбоподателката не се е възползвала
от дадената ѝ възможност.
Съдът не констатира в хода на дисциплинарното производство да са
били допуснати съществени процесуални нарушения. На оспорващата е била
предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното
производство, както и със справката, с която е приключила проверката по същото,
като и е било указано правото да представи допълнителни обяснения или
възражения. Правото на наказаното лице да даде обяснения е било надлежно
указано, а неупражняването му е било зависещо изцяло от волята му.
Спазени са преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
твърдяното нарушение и в едногодишния срок от извършването му. По смисъла на
чл.196 ал.1 от ЗМВР нарушението, за което е ангажирана отговорността на
Джемперлиева е открито при запознаване от страна наказващия орган със Справка
рег. №351р-14770/26.06.2023г., което е станало на 14.07.2023г., а оспорената
заповед е издадена на 11.08.2023г., т.е. в установения двумесечен срок от
откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването ѝ не е
изтекъл и едногодишният срок от извършването му.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с
материалния закон, доколкото в настоящото производство не се доказа описаното в
същата фактическо положение, което ответникът е квалифицирал със съответните
правни норми от ЗМВР. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест,
административният орган не изпълни задължението си в хода на съдебното
следствие да докаже изложените в оспорения акт факти и обстоятелства. Предвид
факта, че в приобщената към дисциплинарното производство Справка
рег.№351р-14770/26.06.2023г., дисциплинарната комисия изрично е посочила, че е
достигнала до извод за наличие на извършено дисциплинарно нарушение въз основа
на информация, съдържаща се във видеофайлове, които са били свалени от три
камери, монтирани в служебен лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № [рег. номер], и
предвид позоваването от страна на издателя на процесната заповед на същата тази
справка, с определение от открито съдебно заседание на 30.11.2023г., на
основание чл.171, ал.5 от АПК, на ответника изрично беше указано, че не сочи
доказателства относно обстоятелствата, съдържащи се в посочените в оспорената
заповед видеофайлове. Доказателствена активност в обсъжданата насока не беше
проявена от страна на ответника, предвид което и изложените в изготвената
Справка рег. №351р-14770/26.06.2023г. твърдения на дисциплинарно наказващия
орган останаха недоказани пред съда.
Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно
нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието
(действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата
противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение), а от субективна страна – да е налице вина на дееца
във връзка с установен правнорелевантен резултат, като се установи причинна
връзка между деянието и резултата. При установяване на всички елементи на
нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че
законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. В
случая това не е така, тъй като от обективна страна не беше доказано вмененото
на жалбоподателката дисциплинарно нарушение.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна, а
оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което същата следва да се
отмени.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК на
жалбоподателката се следват разноски. Същите се доказват пред съда в размер на
1110 лв., от които 10 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото и
разглеждане на жалбата, и 1100 лв. – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 07.09.2023г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№874/11.08.2023г. на Началника на РУ – Свиленград, с която на М. Д. Д. е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Хасково да заплати на М. Д. Д. от [населено място], с посочен съдебен
адрес: [населено място], [улица] , направените по делото разноски в размер
1110.00 (хиляда сто и десет) лева.
Решението е окончателно.
|
Съдия: |
|