№ 149
гр. ***, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
О.С. – ***, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора *ина в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500089 по описа за 2022 *ина
С решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на П***рс е осъдено „***
със седалище гр.*** да заплати на С. Р. С. сумата от *** лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № *** г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (*** *.)
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до *** лв. е
отхвърлен иска като неоснователен.Осъдено е „*** със седалище гр.*** да
заплати на С. Р. С. сумата от *** лв., представляващи деловодни разноски по
компенсация.Осъдено е „*** със седалище гр.*** да заплати на адв.Г. Г. Ч.
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на *** лв.
Депозирана е въззивна жалба от С. Р. С., чрез пълномощник, срещу
решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на П***рс, с което е отхвърлен
частично предявения срещу „*** иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Счита, че в
тази му част решението е неправилно и постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон.Прави се искане да се произнесе с
решение, по силата на което да отмени решението на първоинстанционния
съд в отхвърлителната му част, а именно над размера на сумата от *** лв. до
1
пълния претендиран размер от *** лв. и да постанови друго такова, с което да
уважи предявения иск в пълен размер, като претендира и направените
съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар за двете
инстанции.
От въззиваемия „*** със седалище гр.***, чрез пълномощник, е изразено
становище, че съдебното решение е правилно в частта, в която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за сумата над *** лв., а
въззивната жалба, подадена от насрещната страна за неоснователна.Прави се
искане да се остави в сила решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на
П***рс в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на
насрещната страна за сумата над *** лв., като бъдат присъдени съдебно-
деловодните разноски, вкл. за адвокатски хонорар за двете инстанции.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от „*** със седалище гр.***, чрез
пълномощник, срещу решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на П***рс,
като счита обжалваното решение за недопустимо и частично неправилно.Ако
се приеме, че исковата молба е била редовна, се прави искане да се обезсили
решение № *** г. по гр.д.№ *** г. на П***рс, както и определение,
обективирано в протокол № *** г., с което е допуснато изменение по чл.214
ГПК, като бъдат дадени задължителни указания на насрещната страна във
връзка с предприетото изменение, както и да им бъде връчен препис от
молбата за становище.Счита, че съдебното решение е частично неправилно в
частта, в която първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на
ищеца.Прави се искане да се отмени решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по
описа на П***рс в частта, в която е уважен иска на насрещната страна за
сумата от *** лв., като бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски, вкл.
за адвокатски хонорар за двете инстанции.
Изразено е становище от С. Р. С., чрез пълномощник, като се прави искане
да се остави без уважение депозираната от „*** насрещна въззивна жалба
като неоснователна.
Въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба, са процесуално
допустими, а по същество - неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
2
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № *** г. на ВКС по тълк.д.№
1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд.
По отношение на въззивната жалба, депозирана от С.С., чрез
пълномощник, следва да са посочи следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че процесният договор за
потребителски кредит № *** от *** г. е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила.
В тази насока се сочи от въззивника, че първоинстанционният съд не е
обсъдил наведеното в ИМ твърдение, че в нарушение на императивните
правила в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.Съгласно решение от ** г. по дело *** г. на СЕС „На
непосочване на ГПР в договора за кредит трябва да се приравни ситуацията, в
която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПР, без обаче да предоставя да предоставя необходимите за това
изчисляване данни“.
Соченото от въззивника е прието в т.66 от горепосоченото решение на
СЕС.То обаче е неприложимо в процесния случай, тъй като в договора за
потребителски кредит от *** г. -чл.1.5.9 е посочен ГПР 49.32 %, т.е. не е
посочена математическа формула за изчисляване на този ГПР, а самият ГПР.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа *ишния процент на разходите по кредита.В процесния случай ГПР е
посочен в договора за потребителски кредит от *** г., поради което
договорът не е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
В процесния договор е посочен ГЛП в размер на *** %.Въззивникът
счита, че не става ясно в какво се изразява разликата между горните проценти
3
(ГПР от ***% и ГЛП от ***%) и кои разходи биват отразени чрез тях, поради
което ДПК е недействителен.
Съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, ДПК следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му.ДПК от
*** г. не е недействителен, тъй като в него е посочен фиксиран лихвен
процент по заема от ***% в чл.1.5.8 и е посочено как се начислява същия.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че при постановяване
на съдебното решение съдът не е взел впредвид, че според приетото по делото
заключение по ССчЕ размерът на ГПР по процесния договор е ***% ( като се
вземат предвид единствено главницата и договорната лихва), а следвало да
кредитира заключението, в частта, в която при включване и на начислената
неустойка по договора, ГПР би бил ***%, като само това обстоятелство е
достатъчно, за да се приеме, че договорът за кредит е недействителен, тъй
като в него не е посочен реално приложимият от кредитора ГПР.
В заключението на ВЛ, неоспорено от страните, което следва да се
приеме като обективно и компетентно, се установява, че по договора е
посочен ГПР от ***%, но след преизчисляване на същия от ВЛ и включване
на главница и лихва ***%, без неустойка, се установява ГПР - ***%.
ВЛ е посочило, че включването на погасената неустойка от *** лв.,
разпределена помесечно към всяка вноска, ще се установи ГПР в размер на
***%.
Договорът за потребителски кредит не е недействителен на това
основание, както се сочи във въззивната жалба.Не може да се приеме, че ГПР
на разходите възлиза на ***%, тъй като съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит.
Процесната неустойка е уговорена в чл.20 от ДПК от *** г. за
неизпълнение на задължението на заемателя, посочено в чл.17, 18 и 19.В
чл.17 от договора е поето задължение от заемателя в срок до 3 дни от
получаване на заемната сума по договора да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в поемане на задължение в полза на
заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция.
4
Неустойката е форма на договорна отговорност, тя служи за обезщетение
на вредите от неизпълнението.Това е акцесорно съглашение с предмет
задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното
задължение.С оглед на нейната същност следва да се приеме, че тя не се
включва в ГПР с оглед на горепосочената разпоредба на чл.19, ал.3, т.1 от
ЗПК.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че начислената
„неустойка“ попада в изискванията на Директива 2008/48/ЕО - тя е
предвидим общ разход, която обуславя сключването на договора при тези
условия и е предварително заложена.По тези съображения тази клауза
изисква размерът й да се включи в общия размер на разходите и оттам в
ГПР.Счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно
основание за недействителност на целия договор.
В чл.19 от горепосочената Директива е посочен начинът на изчисляване
на ГПР, като в ал.2 е посочено, че от общите разходи по кредита за
потребителя се изключват сумите, дължими от потребителя за неспазване на
някое от задълженията му според договора за кредит.Ето защо следва да се
приеме, че уговорената в чл.20 от процесния договор за потребителски кредит
не следва да се включи в изчисляването на ГПР.
На самостоятелно основание въззивникът счита, че договорът е
недействителен, тъй като грешно посоченият размер на ГПР води и до
неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя по договора,
като по този начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание
на договора с оглед на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Счита, че посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните, като се позована на решение от 15.03.2012 г. по дело ***на
СЕС, което разглежда търговска практика, състояща се в посочването в
договор за кредит на по-нисък от действителния *ишен процент на разходите.
В процесния случай, както се посочи по-горе, не може да се приеме, че
ГПР на разходите възлиза на ***%, за да е приложимо приетото в
горепосоченото решение на съда (първи състав) от 15 март 2012 *ина по дело
***
Приемането на реален ГПР, по-нисък от посочения в договора от ***%, а
именно ***%, не може да бъде основание също за прилагането на приетото в
5
горепосоченото решение на СЕС.
Във въззивната жалба също се сочи, че съгласно императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с ПМС, което означава, че лихвите и разходите по
кредите, не могат да надхвърлят 50% от взетата сума, поради което на
основание чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал.4, са нищожни.Според въззивника това е основание за приложение на
чл.21, ал.1 от ЗПК.
Не са налице основанията за приложение на чл.21, ал.1 от ЗПК.
В процесния случай, ако се приеме за приложим ГПР от ***%, това би
било основание за прилагане на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.В ал.6 на чл.19 ЗПК
е предвидено, че при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал.5, надвзетите средства над прага по ал.4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Не са налице основания за прилагане на чл.23 от ЗПК, според който
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице
основания за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и
следва да бъде потвърдено в същата.
В насрещната въззивна жалба са изложени доводи от въззивника “***,
че решението в обжалваната му осъдителна част е недопустимо.
Неоснователен е доводът, че съдът се е произнесъл по нередовна искова
молба, тъй като се претендира осъждане за сумата в размер на ** лв., като
частичен иск от сумата в общ размер от ***** лв., представляващи
недължимо платени суми по потребителски кредит, тъй като не е ясно дали
процентната сума представлява главница или е заплатена възнаградителна
лихва или неустойка.Счита, че ако претендираната сума е сформирана като
сбор от няколко вземания, следва да се конкретизира с частично предявения
иск, каква част от всяко едно от тях се претендира в настоящето
производство, като са направени възражения от него.
Въззивникът се позова на решение № 47/17.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№
6
3805/2015 г., ІV г.о., в което е посочено, че ищецът не е длъжен да
конкретизира иска си по пера (като отделни суми и периоди), а е достатъчно
да бъде посочено най-общо за кой период и какъв е общият размер на
претендираната сума.Изключение от това правило е предявяването на
частичен иск, при който ищецът си запазва правото с отделен иск да
претендира обезщетение за част от сума или за отделен период.
В хода на производството пред първоинстанционния съд от С.С. е
направено увеличение на размера на претендираната сума на *** лв.,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, т.е.
следва да се приеме, че това е заплатената от него лихва в размер на *** лв. и
неустойка *** лв., видно и от заключението на ВЛ.
Неоснователно е искането за обезсилване на решението в тази му
обжалвана част и връщане на делото с указания за отстраняване на
нередовността на исковата молба.
Редовността на исковата молба е положителна процесуална предпоставка
за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно до
приключване на производството във всички инстанции.Когато въззивният съд
констатира, че исковата молба е нередовна, тя не може направо да обезсили
на това основание първоинстанционното решение и да прекрати делото, а
следва да я остави без движение като даде съответните указания ( решение №
669/11.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1568/2009 г., I г.о.).
На следващо място се сочи, че съдебното решение е недопустимо, тъй
като със становището си от *** г. ищецът е направил изменение на цената на
предявения иск, като същият да се счита за предявен за сумата от ***
лв.Позовавайки се на определение № 210/04.04.2016 г. на ВКС по гр.д.№
5421/2015 г., І г.о. счита, че при нередовна искова молба няма предявен иск,
съответно не може да има изменение по чл.214 ГПК.
Чл.70 ГПК, на който се позовава въззивникът, е неприложим в процесния
случай.
За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът
в ИМ изрично да заяви, че претендира част от спорното право, от
вземането.Цената на иска в този случай съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК е ** лв.
(ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС по т.д.№ 3/2016 г., ОСГТК).С увеличаване на
исковата претенция от С.С. до приключване на съдебното дирене в първата
7
инстанция по чл.214 ГПК, спорното право (вземането) е заявено за защита в
останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото, а е в
пълен размер - *** лв.
На следващо място се сочи, че решението е недопустимо, тъй като от една
страна изменението на иска не е валидно (направено е извън откритото с.з., но
препис от същото не е изпратен на дружеството за становище), а от друга
страна съдът не е допълнил постановения по делото доклад по чл.146, ал.1
ГПК, след като е допуснал изменението.
С молба от *** г. от С.С. е направено на основание чл.214, ал.1 ГПК
изменение на предявената искова претенция от него срещу „***, като е
увеличен размера на претендираната сума на *** лв., която е и цената на
предявения иск, като е представен и препис за другата страна.
В проведеното на *** г. открито с.з. с определение първоинстанционният
съд е допуснал изменение на предявения от С.С. иск с правно основание
чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, като иска да се счита предявен за сумата
от *** лв., вместо първоначално претендираната сума от ** лв.Представител
на дружеството не е присъствало в с.з., тъй като на *** г. е депозирана молба
за гледане в отсъствие.
В решение № 114/19.01.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 1357/2016 г., ІІ г.о., на
което се позовава възивникът, е прието, че в хипотеза, когато се касае до
намаляване на претенцията, изменението на иска се съчетава с частично
оттегляне (чл.232 ГПК) или частичен отказ (чл.233 ГПК) от иска.Когато
първоинстанционният съд е пропуснал да установи дали намаляването на
претенцията е съчетана с частично оттегляне или с частичен отказ,
въззивният съд е длъжен да даде съответните указания на ищцовата страна.В
хипотезата на чл. 232 ГПК въззивният съд следва да съобрази и становището
на ответната страна, след което да се произнесе по искането по чл. 214 ГПК с
нарочно определение.
В процесния случай частичен отказ или частично оттегляне на иска не е
предприето от С.С..Спазена е разпоредбата на чл.100 ГПК, на която се
позовава въззивникът, тъй като процесуалните действия от С.С., извършени
извън съдебното заседание, са в писмена форма.Нормата на чл.116, ал.2 ГПК
(отм.) не е възпроизведена в чл.214 ГПК, поради което не може да се приеме,
8
че исканото увеличение на иска, допуснато в о.с.з. на *** г., на което
представител на „*** не е присъствал, представлява съществено процесуално
нарушение (решение № 1825 от. 4.VI.1982 г. по гр. д. № 1080/82 г., I г. о.).
В процесния случай не е налице и необходимост от допълване на
постановения по делото доклад по чл.146, ал.1 ГПК на основание чл.253 ГПК,
както се сочи от въззивника, тъй като е налице само изменение (увеличаване)
на размера на предявения иск.
В насрещната въззивна жалба се сочи, че не е ясно какво представлява
конкретното изменение на иска - изменение на петитума на исковата молба
или изменение на нейния размер.Не може да се приеме, че ищецът е направил
изменение съгласно чл.214, ал.1, изр.2 ГПК, тъй като възможността да бъде
извършено такова е преклудирана, доколкото ищецът е можел да извърши
същото до първото по делото открито с.з., а конкретното изменение е
направено след това.
В процесния случай не се касае до изменение на основанието на
предявения иск, тъй като то е по първия фактически състав на чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД, както правилно е прието от първоинстанционния съд, тъй като той
изисква предаване, съответно получаване, на нещо, при начална липса на
основание (ищецът С.С. не посочва ново основание, различно от
неоснователно обогатяване, а то е налице, когато се позовава на друг
юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, и извежда от
него претендираното право), а увеличение на размера на предявения иск на
*** лв.
Въззивникът счита, че съдебното решение е частично неправилно в
частта, в която първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на
ищеца, като е приел за основателен довода на ищеца, че въведената клауза за
неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици,
поради това, че е въведен изключително кратък срок за представяне на
обезпечение, както и редица сложни условия, на които да отговаря
поръчителя, в резултат на което е извел, че неустойката не съответства на
въведените й функции.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че посочената клауза на
чл.20 от процесния договор за кредит, на която дружеството основава
9
претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда
права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Правилно с оглед на приетото в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГК, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е
уговорена извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции.
По смисъла на уговореното в чл.20 от договора неустойката се дължи за
неосигурено обезпечение, която не съответства на предвиденото в чл.16, ал.1
ЗПК преддоговорно задължение на кредитора да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя.Непредставянето на обезпечение не
води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно горепосочената
разпоредба следва да извърши посочената оценка преди сключването на
договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без
обезпечение или с обезпечение.
С уговорената неустойка не се осъществява и нейната обезщетителна
функция.Тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение
(непредставяне на обезпечение) и се дължи при неизпълнението му,
независимо, че задължението за връщане на договорените вноски е изпълнено
точно и в срок ( плащанията са извършени на * г. и на * г.).
Наред с това, тъй като при договорите, сключени с потребител,
уговорената неустойка подлежи на преценка и дали не съставлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, а според чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП
е такава, когато задължава потребителя да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка при неизпълнение на неговите задължения,
която, ако е неравноправна, е нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като по
делото няма данни да е индивидуално уговорена ( няма данни потребителят
С.С. да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на
предварително изготвената клауза за неустойка).
Разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП не прави разграничение относно вида
на неустойката, а изисква тя да е необосновано висока по размер, какъвто е и
процесният случай.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице
основания за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и
следва да бъде потвърдено в същата.
10
При този изход на процеса, тъй като насрещната въззивна жалба е
неоснователна, следва да бъде осъдено „*** да заплати на основание чл.38,
ал.2 от ЗА за оказаната безплатно адвокатска помощ на процесуалния
представител на С.С. - адв.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на *** лв.
Следва да бъде осъден С.С. да заплати на „*** със седалище гр.***
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на **** лв., с оглед
основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК на адв.Ч..
Водим от горното, П. О.С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *** г. по гр.д.№ 20214430104744 по описа
за 2021 *ина на П. районен съд.
Осъжда на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, пл.“***“№***, да заплати на адв.Г. Г. Ч. от ***
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на С. Р.
С., ЕГН **********, в размер на *** лв. за настоящата инстанция.
Осъжда С. Р. С. от гр.***, ЕГН **********, да заплати на „***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, пл.“***“№***, разноски по
делото за настоящата инстанция в размер на **** лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11