№ 13374
гр. С., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110116086 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и се намира в първа фаза – по
допускане на делба.
Ищeцът Е. С. Б., ЕГН **********, твърди, че е съсобственик с ответницата В. С. Б.,
ЕГН **********, на следните недвижими имоти: А., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идeнтификатор № ., тип мезонет, находящ се на етаж 3-4, брой нива на обекта - 2,
състоящ се от дневна, кухня на първо ниво, две стаи и сервизни помещения на второ ниво с
обща застроена площ от 88.15 кв.м., при съседи: изток - коридор, запад - улица, север - ап.№
16, юг - стълбищна клетка, заедно с м. с площ 10.08 кв.м., при съседи: изток - улица, запад -
мазе № 14, север - коридор, юг - коридор, заедно с принадлежащите 0.769 ид. части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно
място, находящо се в ж.к. „М. по плана на гр. С., и мазе, представляващо прилежаща част с
площ от 10.08 кв.м., ведно с 0,769% ид.части от общите части на сградата и Г.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идeнтификатор № . във вход Б, с площ от
19.80 кв.м., при съседи: изток - мазета, запад - маневрено хале, север - гараж № 10 във вх.B,
юг - гараж № 12, ведно с прилежащите 0.141 % ид.части от общите части на сградата и 0.141
% ид.части от правото на строеж върху държавно място, находящо се в ж.к. „М. по плана на
гр. С..
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като процесните имоти са
придобити от тях по време на брака им при режим на съпружеска имуществена общност.
След прекратяване на брака им по взаимно съгласие с Решение № 321405 от 22.01.2018 г. по
гр.д. № 55237/2017 г. на СРС, 80 състав, съпружеската имуществена общност следвало да се
счита прекратена, поради което страните били станали обикновени съсобственици на
имотите при квоти – по 1/2 ид. ч. за всяка от тях.
Предвид посоченото, ищецът моли съда да допусне делба на посочените имоти и при
посочените квоти.
Ответницата не оспорва иска за делба, но твърди, че делбените имоти се ползват
1
единствено от ищеца, поради което с отговора на исковата молба е напарвено искане по чл.
344, ал. 2 ГПК за разпределяне на ползването на имотите до окончателното извършване на
делбата. Претендират се и сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните по реда чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска за делба по чл. 34 ЗС:
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на процесните имоти при дялове:
1/2 ид.ч. за Е. С. Б. и 1/2 ид.ч. за В. С. Б., като това се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства. Така, от представения по делото Нотариален акт № ., том ., дело №
294/1994 г. на В., I нотариус към СРС се установява, че на 06.04.1995 г. Е. С. Б. и В. С. Б. са
придобили собствеността върху А., тип мезонет, находящ се на етаж 3-4, брой нива на
обекта - 2, състоящ се от дневна, кухня на първо ниво, две стаи и сервизни помещения на
второ ниво с обща застроена площ от 88.15 кв.м., при съседи: изток коридор, запад - улица,
север - ап.№ 16, юг - стълбищна клетка, заедно с м. с площ 10.08 кв.м., при съседи: изток -
улица, запад - мазе № 14, север - коридор, юг - коридор, заедно с принадлежащите 0.769 ид.
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавно място, находящо се в ж.к. „М.“, зона II, кв. 4 по плана на гр. С., и мазе,
представляващо прилежаща част с площ от 10.08 кв.м., ведно с 0,769% ид.части от общите
части на сградата и Г., представляващ във вход Б, с площ от 19.80 кв.м., при съседи: изток -
мазета, запад - маневрено хале, север - гараж № 10 във вх.B, юг - гараж № 12, ведно с
прилежащите 0.141 % ид.части от общите части на сградата и 0.141 % ид.части от правото
на строеж върху държавно място, находящо се в ж.к. „М.“, зона II, квартал 4 по плана на гр.
С..
От приложеното Решение № 321405 от 22.01.2018 г. по гр.д. № 55237/2017 г. на СРС,
80 състав, се установява, че бракът между Е. С. Б. и В. С. Б. е прекратен. В същото съдебно
решение е отбелязано, че В. Б. е напуснала жилището и няма достъп до него, а Е. Б. ще
ползва жилището за срок от една година.
По делото е представена схема № . г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
., находящ се в гр. С., общ. Столична, обл.С., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-./06.03.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК, с
адрес: гр. С., район М., който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с
идентификатор ., с предназначение на жилище – апартамент, нива на обекта – 2, площ по
документ: 88.15 кв.м, прилежащи части: м. с площ 10.08 кв.м., заедно с 0.769% ид.ч от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата за ниво 1, на същия
етаж: имот ., под обекта: ., над обекта - няма, за ниво 2, на същия етаж: имот ., ., под обекта:
., над обекта -..44; стар идентификатор няма, собственици по данни от КРНИ - Е. С. Б. и В.
С. Б. и двамата по Нотариален акт № ., том ., дело № 294/1994г. на В., I нотариус към СРС.
Представена е и схема № . г. на самостоятелен обект в същата сграда, който
самостоятелен обект се намира на етаж -1 и е с предназначение на гараж в сграда, като
площта му по документ е 19.80 кв.м., заедно с 0.141% ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: имот ., под обекта: няма, а над
обекта – ..144.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че не е
възможно съвместното ползване на имотите от двете страни и че имотите са неподеляеми.
Вещото лице е извършило оглед на място и е констатирало, че в апартамента е извършван
ремонт и преустройство, като преустройството се състои в премахване на антрето и
присъединяване на дневната с трапезарията на първо ниво, а на второ ниво – две стаи са
обединени и са изградени отделна баня и тоалетна. Изградено е и луксозно ново стълбище.
2
В резултат на това към датата на огледа на имота разпределението е, както следва: дневна с
трапезария, кухненски бокс и тоалетна – на първо ниво, стълба към второто ниво, а второто
ниво се състои от една стая, тоалетна и баня. Що се отнася до гаража, вещото лице е
посочило, че същият е подземен, с автоматична ролетна врата, добре поддържан и боядисан
отвътре. В подземната улица /обща част/, от която се влиза към гаражите се наблюдават
многобройни течове, като следи от теч има и до вратата на процесния гараж.
Според вещото лице средната наемна цена за ползването на апартамента след
извършения ремонт се равнява на 840 лв. месечно, а наемът без ремонта би се равнявал на
670 лв. Наемът за гаража пък е изчислен на 170 лв. месечно.
От така събраните доказателства се установява по безспорен начин, че имотът е
придобит през 1995 г. от Е. С. Б. и В. С. Б. в режим на съпружеска имуществена общност –
арг. чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./, но действащ към момента на сключване на сделката,
респ. чл. 21, ал. 1 СК вр. пар. 4 ПЗР от СК от 2009 г. Както е прието в Постановление № 5 от
31.10.1972 г. на Пленума на Върховния съд (ВС), определящ е моментът, в който
юридически става придобиването на правото на собственост съобразно общите правила за
прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
Бракът между Е. С. Б. и В. С. Б. е бил прекратен през 2018 г. С оглед на това върху
процесния имот е възникнала съсобственост между Е. С. Б. и В. С. Б., при квоти 1/2 ид.ч. за
всеки от тях.
При упражняването от един съсобственик на потестативното му право на делба и при
наличието на законовите предпоставки за ликвидиране съсобствеността, съдът следва да я
прекрати и да допусне делба на процесните недвижими имоти, при квоти: 1/2 ид.ч. за Е. С. Б.
и 1/2 ид.ч. за В. С. Б..
По претенцията на В. С. Б. по чл. 344, ал. 2 ГПК:
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от
делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се
извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал.
2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство. За да постанови процесуално
допустим съдебен акт, съдът следва да разгледа това искане и да се произнесе по него
съобразно посочената процесуална норма по искането за привременна мярка – най-рано с
решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и
може да бъде изменено от същия съд – чл. 344, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като в него съдът не е
необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки).
В случая между страните не се спори, а и от заключението на вещото лице по СТЕ се
установява, че съвместно ползване на имотите е невъзможно и същите са неподеляеми.
Няма спор също така, че делбените имоти се ползват единствено от Е. Б., а ответницата е
лишена от възможността да ги ползва. С оглед на това съдът намира, че до приключване на
делбата имотите следва да се ползват от ищеца, срещу което пък той съответно следва да
бъде осъден да заплаща на ответната страна обезщетение, равняващо се на месечния наем за
притежаваната от нея идеална част от имотите. За определяне на размера на обезщетението
по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът взема предвид заключението на съдебно - техническата
експертиза като компетентно и обективно изготвено, според което средният пазарен наем на
апартамента в настоящия му вид възлиза на 840 лв. на месец, а на гаража – на 170 лв., или
общо за двата имота – 1010 лв. Релевантна е именно стойността на имота към датата на
изготвяне на заключението и приключване на устните състезания, а не във вида на имота
преди извършения ремонт и преустройство на същия, тъй като действието на мярката по чл.
3
344, ал. 2 ГПК е именно занапред и следва да се съобрази актуалното положение и състояние
на имота, а не предходно такова. Въпреки оспорване на заключението от ответника, съдът
намира, че следва да кредитира същото, тъй като дадената от вещото лице цена е съобразена,
както със състоянието на имота към днешна дата, така и с неговото местоположение вкл. и
търсенето на имоти със сходни характеристики. Дали съответно извършените в имота
ремонтни дейности са луксозни или не е правен въпрос и няма значение, че вещото лице ги е
квалифицирало като такива, но при всички положения определянето им като луксозни
безспорно е довело до даването на по-висока оценка на имота. Въпросите за това какви
преустройства, ремонтни дейности и подобрения са извършвани в имота, както и за това
дали и от кого са сторени необходими, полезни или луксозни разноски, са все въпроси,
относими към втората фаза на делбата и евентуални претенции по сметки между
съделителите.
Предвид изложеното по - горе ищецът следва да бъде осъден да заплаща на
ответницата по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК сумата в размер на 505 лв. месечно за лишаване
от ползването на притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесните имоти, считано от датата на
влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното ѝ извършване.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата, ще следва да се насрочи
втората фаза на производството – по извършването ѝ.
По разноските:
Според последователната практика на ВКС /така напр. Определение № 144/24.04.2012
г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, I ГО/ решението по първата фаза на делбата не финализира
процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски. Същата позиция е застъпена и
в редица решения на ВКС, така напр. Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на
ВКС, I ГО, в което е прието, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата
страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на
делбата във втора фаза.
Ето защо, по искането за присъждане на разноски по делото съдът ще се произнесе във
втората фаза на делбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Е. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.
С., ж.к. „М.“, бл. . и В. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „М.“, бл. . на следните
недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор . по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед РД-
./06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., ж.к. „М.“, бл. .,
представляващ самостоятелен обект на етаж 4 в сграда с идентификатор ., предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 88.15 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе
15, с площ от 10.08 кв.м., заедно с 0,769% ид.части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата за ниво 1: на същия етаж: имот ., под обекта: ., над обекта -
няма, а за ниво 2, на същия етаж: имот ., ., под обекта: ., над обекта - ..44, стар
идентификатор – няма, който имот съгласно документ за собственост представлява А., тип
мезонет, с площ от 88.15 кв.м., заедно с принадлежащите мазе № 15, с площ от 10.08 кв.м. и
0.769 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху държавно място, находящо се в ж.к. „М. по плана на гр. С., както и
4
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор . по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед РД-./06.03.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район М., представляващ
самостоятелен обект на етаж - 1, в сграда с идентификатор ., предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор .,
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 19.80 кв.м., прилежащи части: 0,141% ид.ч. от общите части на сградата,
ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ..98, ..100, под обекта:
няма, над обекта: ..144, стар идентификатор: няма, който имот съгласно документ за
собственост представлява Г., с площ от 19.80 кв.м., ведно с прилежащите 0.141 % ид.части
от общите части на сградата и 0.141 % ид.части от правото на строеж върху държавно място,
находящо се в ж.к. „М. по плана на гр. С., при следните квоти:
- 1/2 идеална част за Е. С. Б. и
- 1/2 идеална част за В. С. Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Е. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
ж.к. „М.“, бл. ., да заплаща на В. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „М.“, бл. .
сумата от 505 лв. месечно за ползване на нейната идеална част от съсобствените им делбени
имоти, считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното извършване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за
разликата до пълния предявен размер от 550 лв.
Решението в частта по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, имащо характер на определение,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част – подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5