№ 57
гр. гр.Несебър, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Р. Г. М.
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20222150201222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.
К. А., против Наказателно постановление № 000674 от 08.11.2022г., издадено от Станислава
Петкова Джеджева – в.и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите“, с което на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма, му е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за
нарушение по чл.114, т.1 от Закона за туризма.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е
незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и като издадено при
съществени процесуални нарушения, и като такова моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и че оспорва описаната в атакуваното НП
фактическа обстановка с твърдението, че на улица Д. № 16 в град Несебър дружеството не
стопанисва заведение за хранене. Посочва, че ЕТ „***“, който е посочен в НП и в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено,
няма връзка с дружеството. По този начин не е еднозначно посочено както мястото на
извършване на нарушението, така и лицето, на което е ангажирана наказателната
отговорност. Поддържа искането си за отмяна на постановлението, претендира разноски.
1
Административно наказващият орган се явява лично в съдебно заседание и
изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че проверката е извършена
на адрес: град ***. Моли НП да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 05.07.2022г. Д. К. Д. – главен инспектор в КЗП – РД-Бургас, и Д.Р.Р. – младши
специалист в КЗП – РС-Бургас, са извършили проверка на Заведение за хранене и
развлечение (Бързо хранене), стопанисвано от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град ***, представлявано от управителя Г. К. А.. За резултатите на
проверката съставили Констативен протокол № 2735209/05.07.2022г., в който е посочено, че
проверяваният търговски обект – Заведението за хранене и развлечение (ЗХР), се намира на
адрес: град ***, и че това се установявало от касов бон. Пак според съдържанието на
протокола в хода на проверката е констатирано, че на входа на ЗХР е поставен рекламен
надпис „П.к.“ – Бира и цаца; има разположени шест броя дървени маси с по четири седящи
места за всяка маса – общо 24 седящи места. Има обособен бар с табела, върху която са
изписани предложения за консумация с описани цени за 100 грама: цаца – 4.00 лева, сафрид
– 8.00 лева, барбун – 8.00 лева, попчета – 6.00 лева, пърж. картофи – 4.00 лева, бира
„Бургас“ 400 мл. – 4 лева, и други. Към момента на проверката ЗХР не разполага с
удостоверение за утвърдена категория или временно такова за открита процедура по
категоризиране. На входа на ЗХР е поставена информация за работно време, фирма,
седалище на фирма, МОЛ и тел. за връзка. В ЗХР се поддържа регистър на предявените
рекламации. Управителят на дружеството-жалбоподател е присъствал през цялото време на
проверката като не е представил удостоверение за утвърдена категоризация. Наредено било
на управителя да се яви лично или чрез упълномощено лице на 22.07.2022г. в 09:30 часа на
адрес: град Бургас, пл. Гаров № 18, където да представи документ за предприети действия
по категоризиране на ЗХР.
На същата дата – 22.07.2022г., Д. К. Д. – главен инспектор в КЗП, Област Бургас, е
съставила Акт № 000674 против „***“ ЕООД, ЕИК ***, затова, че при направена проверка
на 05.07.2022г. в обект ЗХР с адрес: град ***, стопанисвано от „***“ ЕООД, ЕИК ***, е
констатирано: В близост до входа на ЗХР е поставена рекламна табела „П.к.“. В търговската
площ, която се използва от ЗХР, има разположени шест броя дървени маси с по четири
седящи места за всяка една от масите – общо 24 броя седящи места. Чрез табела са изложени
за продажба следните рибни предложения и напитки: цаца-100гр. 4.00 лева, сафрид-100гр.
8.00 лева, барбун, попчета-100гр. 6.00 лева, пържени картофи 100 гр. 4.00 лева, бира 400мл.
– 4.00 лева. Към момента на проверката ЗХР не разполага с Удостоверение за утвърдена
категория или временно такова съгласно изискванията на чл.14, т.1 от ЗТ. С това си
действие Дружеството ЕТ „***“ е нарушило разпоредбите на чл.114, т.1 от ЗТ, а именно:
Лица, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обект по чл.3, ал.2,
т.1, 2 и 3, са длъжни да: 1. Предоставят туристически услуги в категоризиран туристически
обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
2
категоризиране. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двамата
свидетели по съставянето на акта и от управителя на дружеството-жалбоподател, на когото е
връчен препис от акта срещу разписка, и който след връчването на акта е изготвил
декларация, в която е заявил, че ще намали броя на седящите места до 12 броя.
Във фискалния бон от 05.07.2022г., от който проверяващите установили търговеца,
който стопанисва проверявания от тях обект, е посочен адреса на управление на „***“
ЕООД – град ***, като от фискалния бон се установява и адреса на търговския обект – ЗХР,
а именно град ***.
Административно наказващия орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията и в което е
възпроизвел съдържането на акта, включително и че с описаното действие Дружеството ЕТ
„***“ е нарушило разпоредбите на чл.114, т.1 от ЗТ.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава
констатациите, описани в акта, и изразява становище, че проверяваният обект е бил в
Старата част на град Несебър. При предявяването на касовия бон, на който основно са се
позовали проверяващите за да установят местонахождението на проверявания от тях
търговски обект, актосъставителят отбелязва, че в него са посочени два адреса като единият
от тях е адреса на управление на търговеца, а другия е адреса на търговския обект.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва постановлението, в
законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на 15.12.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 29.12.2022г.
Категорично не е посочено правилното място на извършване на нарушението, т.е.
адреса на проверявания търговски обект, а именно: град ***, намиращ се в Старата част на
града. Съответно, като място на извършване на нарушението е посочен адресът на
управление на дружеството, където обаче търговецът не стопанисва търговски обект, респ.
проверяваният обект не се намира на този адрес. Това неправилно посочване от страна на
актосъставителя и на наказващия орган на място на извършване на нарушението съществено
опорочава административно наказателната процедура. То води до невъзможност да се
установи мястото на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, за което е
ангажирана административно наказателната му отговорност. Следва да се посочи, че е
безспорно, от гледна точка на адресатите си, наказателното постановление е
правоохранителен акт със санкционно значение, като с издаденото наказателно
постановление се дава окончателен положителен отговор на въпросите относно авторството,
виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител, и за който
правоохранителен акт е предвиден специален ред за контрол върху законосъобразността и
правилността му – по чл.59 и сл. от ЗАНН, и то само от съда. В тази връзка е безусловно, че
в обстоятелствената (мотивната) част на наказателното постановление следва да намерят
3
място съображенията на наказващия орган досежно фактите и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като в тази връзка, в тази обстоятелствена част задължително
трябва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, което е
императивно изискване и на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Следва да се упомене и че
докато съблюдаването на това изискване при съставянето на АУАН – по чл.42, т.4 от ЗАНН,
не предполага толкова сериозни процесуални усилия и невинаги спазването му може да
бъде отменително основание поради възможността евентуални пропуски или
несъответствия да бъдат отстранени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, то при издаването на
наказателното постановление, това изискване следва да бъде максимално прецизно
изпълнено. Дори обаче разминаването да се дължи на техническа грешка, то тя не е
поправена от наказващия орган, поради което не е установен безпротиворечиво един от
основните елементи на нарушението, а именно мястото на неговото извършване, което е
задължителен и съществен реквизит от съдържанието на АУАН по смисъла на чл.42, т.3 от
ЗАНН, който реквизит очертава правнорелевантните факти, предмет на доказване в хода на
съдебното оспорване на това наказателно постановление. Неправилното (погрешно)
посочване на това място в НП нарушава правото на лицето, по отношение на което е
наложена санкцията със същото това НП, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение
му е вменено да е извършил.
Констатираната няснота и пропуск ограничава правото на защита на наказаното
лице да разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил. Посочването на
точното и правилното място на извършване на нарушението има съществено значение с
оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си.
Погрешното посочване в АУАН и НП на мястото от друга страна води и до невъзможност за
преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и субективни
признаци на нарушението.
Наказателното постановление, което не съдържа данни за мястото на извършване
на нарушението или съдържа невярно посочено място, не очертава по необходимия
категоричен начин предмета на доказване в производството, респ. не позволява на съда и
страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и същевременно,
ограничава правото на защита на наказаното лице в производството. Несъответствието на
посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението (а това
важи в пълна степен и за датата на извършване) с обективната действителност предпоставя и
е формално основание за неговата отмяна.
Пак при образуване на административно наказателното производство, наред с
посочване на неверния факт относно мястото на извършване на нарушението, т.е. адреса, на
който се намира търговския обект, актосъставителят е пропуснал да посочи и кое е
наказаното лице. Независимо, че актът е съставен срещу „МСА“ ЕООД, при описанието на
фактическата обстановка не е посочено това дружество да е извършило това нарушение,
което е квалифицирано по чл.114, т.1 от Закона за туризма. Изрично е посочено, че
нарушението на тази разпоредба е извършено от ЕТ „***“. След като фактическото
4
описание на нарушението в наказателното постановление механично е възпроизведено от
описанието на фактите в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, в
никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите в акта
по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и то единствено чрез копиране на съдържанието на
акта в постановлението.
Така от една страна наказателното постановление е издадено при съществено
процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 т ЗАНН, като същевременно наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, което пък се потвърждава от
обстоятелството, че също като актосъставителя, пак в резултат на механичното
възпроизвеждане на съдържанието на акта в НП, и наказващият орган е посочил едно лице
като нарушител на чл.114, т.1 от Закона за туризма, но е съставил акт и е наказал друго лице
по едно и също деяние. По този начин издаденото от него наказателно постановление е
негодно да ангажира административно наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, защото не е спазена формалността на административно наказателното
производство, изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното
нарушение. Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на
наказаното лице. От друга страна това обосновава извод за неизпълнение на задължението
на наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да
извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното
нарушение факти (Решение № 1606/16.10.2017г. по КНАХД № 1494/2017г. на
Административен съд – Бургас).
По тези съображения административно наказващият орган е издал един
незаконосъобразен акт – наказателното постановление, което подлежи единствено на
отмяна, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по
същество е безпредметно.
Съгласно правилата на процеса на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), която сума административно
наказващият орган следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000674 от 08.11.2022г., издадено от
Станислава Петкова Джеджева – в.и.д. Директор на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите“, с което на основание чл.206, ал.1 от Закона за
туризма, на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***,
5
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г. К. А., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за
нарушение по чл.114, т.1 от Закона за туризма, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Г. К. А., сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6