РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Стара Загора, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530103278 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.558 ал.7 КЗ вр. чл.557 ал.1 т.2 б.А от КЗ.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София твърди в исковата си молба, че изплатил по
щета №110362/03.05.2017г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2489,50лв. за
увреден при ПТП, настъпило на 06.08.2016г. в гр.Ст.Загора около 20:10ч. лек автомобил
„Шевролет Авео“ с ДКН СТ .... СК, собственост на „Цветковски“ ЕООД. Виновен за
катастрофата бил алкохолно повлияния /2,67 промила/ ответник М. М. Г., който като
неправоспособен водач управлява л.а „Волво В40“ ДКН СТ .... НН, при движение в гр.Стара
Загора, на кръстовището между ул.Станев и ул.Братя Жекови предприема маневра
изпреварване и удря правомерно завиващия на ляво л.а „Шевролет Авео“ ДКН СТ .... СК,
като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.)
сега чл. 461 във вр. с чл.483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Ищецът поканил с регресна
покана ответникът да възстанови изплатеното обезщетение, но задължението не било
погасено.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.558 ал.7 от Кодекса за
застраховането, да осъди М. М. Г. да заплати на Гаранционен фонд, сумата от 2489,50лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета №110362/03.05.2017г.
обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М. М. Г. представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
1
становище, че счита предявеният иск за неоснователен и недоказан.
Заявява, че размерът на претърпяната имуществена вреда вследствие ПТП не е
безспорно доказан от приложените писмени доказателства; посоченият в исковата молба лек
автомобил „Волво В40“ с peг. № СТ .... НИ не е собственост на ответника и не е било негово
задължение да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
управляваното МПС.
Заявява също, че Гаранционният фонд е длъжен да направи всички относими
възражения, включително и тези, с които е разполагало лицето, в чиито права Гаранционния
фонд се е суброгирал. Настоящия случай Гаранционния фонд е платил, без да направи
никакви възражения, а видно от приложеното към исковата молба постановление за
прекратяване на наказателното производство управителят на представителя на
„Цветковски,, ЕООД, на когото Гаранционния фонд впоследствие е изплатил
обезщетението, е направил изрично искане за прекратяване на наказателното производство,
като такова искане е направил и собственикът на автомобила. С оглед т.15 от ТР №
6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и във вр. с чл.300 ГПК наказателното
постановление или актът на съда за неговата отмяна по НАХД имат за предмет деяние,
което не е престъпление, а административно нарушение, поради което те не обвързват
гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. Също така
прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан, предявеният от Гаранционен фонд иск. Претендира направените по делото
разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съда приема за установена следната фактическа обстановка:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1228р-9307/08.08.2016г. и Постановление за прекратяване на наказателно производство
№3314/2016г. от 13.02.2017г. на РП-Ст.Загора се установява, че на 06.08.2016г., около
20:10ч., в гр.Ст.Загора при движение на кръстовището между ул.Димчо Стаев и ул.Братя
Жекови ответникът М. М. Г., който е неправоспособен водач, управлявайки под влиянието
на алкохол /2,67 промила/ л.а. „Волво В40“ с ДКН СТ .... НН, собственост на дядо му – ....,
предприема маневра изпреварване и удря правомерно завиващия наляво л.а. „Шевролет
Авео“ с ДКН СТ .... СК, управлявано от ... и собственост на „Цветковски“ ЕООД, в
следствие на което предизвиква процесното ПТП.
От представената по делото Справка за сключена застраховка „ГО” на Гаранционен
фонд се установява, че към датата на ПТП 06.08.2016г. л.а. „Волво В40“ с ДКН СТ .... НН
няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.
На 13.04.2017г. пред „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” София е депозирано Уведомление за
имуществени вреди от „Цветковски“ ЕООД и по образуваната преписка по щета
№110362/03.05.2017г., с преводно нареждане от 04.07.2017г. ищецът е заплатил на
2
собственика на пострадалия автомобил „Цветковски“ ЕООД обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2489,50лв.
С регресна покана изх.№ 03.11.17-GF-1269 ищецът съобщава на ответника М. М. Г.
за изплатеното по щета №110362/03.05.2017г. обезщетение и кани същия в определен в
поканата срок да внесе посочената сума по сметка на ГФ.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебна
автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че вредите по
своята форма и степен са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие,
както и че е налице причинно-следствена връзка между установения в констативен протокол
за ПТП механизъм на ПТП и получените увреждане по л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№
СТ....СК. Установява се също, че в конкретния случай размерът на обезщетението за
нанесените увреждания по автомобила при наличие на тотална щета и запазени части е
2850,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1 т.2 б.А Фондът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като по силата на
чл.558 ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите за определянето и изплащането му.
В настоящия случай от обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява, че
причинителят на ПТП не е имал застраховка “Гражданска отговорност” за периода на ПТП.
Същия е направил възражение, че тъй като л.а. „Волво В40“ с ДКН СТ .... НН не е негова
собственост, то не е в негова тежест задължението за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ Съдът намира възражението за неоснователно. Действително разпоредбата на
чл.483 ал.1 КЗ вменява задължение договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, но в
същия текст е предвидена възможност и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. От това следва, че при
липсата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен от собственика на
л.а. „Волво В40“ с ДКН СТ .... НН и при необходимост и желание за управление на
автомобила за ответника е съществувала възможност на сключи застрахователен договор.
Извън изложеното следва да се отбележи, че ответникът е управлявал процесното МПС без
свидетелство за управление на МПС и с концентрация на алкохол 2,67 промила.
По делото е установено също, че ищецът е заплатил на правоимащия обезщетение за
причинените имуществени вреди. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.558 ал.7 от
3
КЗ Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размер на платеното, което
както се установи от обсъдените доказателства е 2489,50лв.
Ответникът М. М. Г. е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съдът
счита, че възражението е неоснователно. Съгласно т. 14 от Постановление № 7/77 г. от
04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове важи общата петгодишна давност, а
давността започва да тече от момента на изплащане на обезщетенията на правоимащите.
Видно от представените доказателства ищецът е изплатил обезщетение причинените в
резултат на ПТП имуществени вреди на 04.07.2017г. Или приложима общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, започва да тече от дата на възникване на регресното вземане, т.е. от
изплащането на обезщетението на увреденото лице – 04.07.2017г. и към датата на исковата
молба – 12.07.2021г. не е изтекла.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски общо в размер на 459,58лв. /99,58лв. държавна такса
и 360лв. възнаграждение за вещо лице/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Ст.Загора, кв.Трите чучура №.... да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, ул.Граф Игнатиев №2 ет.4, представляван от
Максим Колев и Стефан Стоилков, на основание чл.558 ал.7 КЗ вр. чл.557 ал.1 т.2 б.А от
КЗ, сумата от 2489,50лв., представляваща изплатено обезщетение по щета
№110362/03.05.2017г. за причинени имуществени вреди при ПТП, причинено от М. М. Г. на
06.08.2016г. при управление на лек автомобил „Волво В40“ с ДКН СТ .... НН без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска – 12.07.2021г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице общо в размер на 459,58лв.
Присъдената сума за може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN
BG66UNCR76301009....1, „Уникредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4