Определение по дело №331/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Предявените пред Благоевградския районен съд от З. К. "Л. И." , Г. С., против Т. А. А. искове са с правно основание чл.213 ал. пр.1 от Кодекса за застраховането и по чл.86 ал.1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 11.06.2009г. ответницата умишлено е нанесла щети на *** с ДК№ ******, собственост на П. Ш.. Според ищеца причинителят на вредата е Т. А. .Против нея е било образувано и наказателно производство,както и е внесен в съда обвинителен акт.Сочи се в исковата молба ,че на посочения лек автомобил са били увредени заден калник, врата, калник преден, капак преден, врата задна и калник заден, посочени в съответните описи на щетите. Собственикът на *** с ДК№ ****** бил застрахован по застраховка Каско в ищцовото дружество с полица № */08-026035. След застрахователното събитие, в ЗК Л. И. е била образувана преписка по щета № 0101-1561­09427447, по която на застрахования било изплатено застрахователно обезщетение в размер на484.15 лв. ,което ищецът претендира да бъде заплатено от ответницата,ведно със законната лихва върху него,считано от 10.08.2009г.,датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение в размер на 100.89 лв.,както и законната лихва върху главницата.

Ответницата по делото се е представлявала от особен представител,който в хода на производството е оспорил единствено твърденията на ищеца за авторството на деянието.Относно наличието на застрахователното правоотношение между Ш. и ищеца,съотносимостта с пречинените щети с изплатеното обезщетение и размера на дължимата лихва, не са оспорени сочените факти.

С решение № 1353 от 17.02.2014 г. по Г. д. № 3260/2014 г. по описа на Благоевградския районен съд претенциите на ищеца са уважени в пълен размер.

Решението е обжалвано изцяло от ответницата,действаща Ч. особенния си представител с искане за отмяната му и постановяване на ново по същество, с което исковете да се отхвърлят. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно,тъй като в процеса не е доказано,че А. е причинила вредите.Разпитания в тази насока свидетел няма преки впечатления.

В отговора си въззиваемата страна оспорва жалбата и моли да се потвърди решението,като се присъдят и направените от него разноски в тази инстанция..

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Съобразно представените от ищеца доказателства и отделяне на спорното от безспорното,което съдът е направил в съдебно заседание,проведено на 23.09.2013г.,като е обявил за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на процесния лек автомобил, на процесната дата, са били нанесени процесните щети, възлизащи на процесната сума, която сума е била изплатена на собственика П. Ш. от страна на застрахователя,единствения спорен и подлежащ на доказване факт е дали ответницата е причинител на вредите на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 пр.1 КЗ , с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно, елементите от фактическия състав на основанието по цитирания текст, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на вредата и размера на същата. Визираните по - горе предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата като пряк причинител на щетата, в случая са налице.

Първите три от тях са безспорни между страните. Това са наличието на застрахователен договор /първата/, възникването на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор /втората/ и изплащане на застрахователно обезщетение с встъпване, съобразно закона за платилия обезщетението в правата на застрахования.

В случая от застрахователната полица,представена по делото и анекс № 1 към нея,безспорно се установява,че автомобилът е застрахован по застраховка „каско”.Съгласно Общите Условия на застрахователната К.,находящи се в кориците на делото,застрахователят покрива и риска”злоумишлени действия на трети лица”-р. 3 т.6.

Относно авторството ,като доказателства са ангажирани от ищеца свидетелските показания на св.Т..Действително същата не е присъствала при неправомерните действия на ответницата,но показанията й за поведението на ответницата след деянието и на разказа на А. за извършеното ,възпроизвежда нейни лични- на свидетелката възприятия от събитията.Св.Т. е била очевидец на разказа и поведението на А. при него.Показанията на тази свидетелка,че Т. А. се е похвалила,че тя е надраскала колата на Ш.,взела регистрационния номер и разкривила огледалата,при което е показвала и снимки на автомобила,не могат да бъдат игнорирани,доколкото не противоречат на други доказателства по делото и нейните показания сочат,че автор на деянието е ответницата.

С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло,включително и по отношение на акцесорния иск. Регресното право на застрахователя възниква в случай на причинено застрахователно събитие от трето лице, когато за третото лице възниква гражданска отговорност и по силата на застрахователния договор застрахователят е изплатил на увредения кредитор застрахователно обезщетение. Касае се до законна суброгация и регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента на плащане на застрахователното обезщетение. От този момент задължението на третото лице към суброгиралия се в правата на увредения кредитор застраховател става изискуемо и доколкото няма определен ден за изпълнение при условията на чл.82 ал.2 ЗЗД трябва да се приеме, че причинителят на вредата изпада в забава след покана. В този смисъл е решение № 842 от 02.11.2007 г. на ВКС по т. д. № 409/2007 г. В случая ответницата е изпаднала в забава на 10.08.2010г., когато е получила поканата за плащане.

Предвид пълното съвпадение на изводите на въззивния съд с тези, съдържащи се в първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.

Ответницата следва да заплати сумата от 50 лв.д.т. в полза на ОС Б.,а на въззиваемата страна сумата от 100 лв.,направени разноски за особен представител,съобразно представената вносна бележка.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1353 от 17.02.2014 г. по Г. д. № 3260/2014 г. по описа на Благоевградския районен съд .

ОСЪЖДА Т. А. А. с ЕГН * да заплати на ЗК „Л. И.” ЕИК *сумата от 100 лв.,направени по делото разноски за особен представител,които да се изплатят на А.А. В. ,а по сметка на Благоевградския окръжен съд да заплати д.т. в размер на 50 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: