НОХД № 1503/09 г.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подс.Ф.Ф.М. *** за престъпления както следва:
-
по чл.196 ал.1, т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 б.”А” и „Б”
от НК за това, че на 22.09.2008 год. в гр.Пазарджик, обл.Пазарджишка при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - комплект златно колие тип „синджир” и гривна тип „белезник” с общо тегло 105 грама, 14 карата, 5 бр. златни пендари с тегло всеки по 7 грама, общо 35 грама – 22 карата и
златно синдижрче с тегло 5 гр. – 14 карата, всичко на обща стойност 2927 лева от владението на
М.С.Х. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-
по чл.206 ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.29 б.”А” и „Б” от НК за това,
че на 22.09.2008 год. в гр.Пазарджик, обл.Пазарджишка, при условията на опасен рецидив, е присвоил чужда движима вещ –
велосипед м.”Мифа” на стойност 80 лева, собственост на М.С.Х. ***,, която е владеел.
Представителят на РП-Пазарджик
поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание лишаване от
свобода, ефективно.
В съдебно заседание подсъдимият се
явява лично и със служебен защитник. Декларира, че не се признава се за виновен
по обвинението в кражба и че се признава за виновен по обвинението в обсебване,
като отказва да дава
подробни обяснения.
Против подсъдимия Ф.М. е
предявен граждански иск от пострадалата М.Х.
за сумата от 2927 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението по чл.196 ал.1,т.1 от НК и невъзстановени имуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от 22.09.2008 година до окончателното й изплащане.
Гражданският иск се прие за съвместно
разглеждане в процеса, а пострадалата М.Х.
беше конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Районният съд след като се
запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа стран следното:
Около 20.09.2008 година подс.Ф.М. бил нает да извъри
стротилено-ремонтни работи в банята в дома на св.М. ***. Още при започване на
работата подсъдимият получил
авансово сумата от 100 лева, като
уговорката била до 3-4 дни да приключи и тогава да му се изплатят още 290 лева.
На 21.09.2008 година, св.А.А.
/живееща на съпружески начала с внука на М.Х./ била на сватба, като по този
повод св.Х. й била разрешила да се накичи с нейните златни бижута, съставляващи
комплект златно колие тип „синджир” и гривна
тип „белезник” с общо тегло 105 грама
- 14 карата турско злато, 5 бр. златни
пендари с тегло всеки по 7
грама, общо 35 грама – 22 карата и златно синдижрче с тегло
5 гр. – 14 карата турско злато. Вечерта около 20.00 – 21.00 часа, св.А. се
върнала от сватбата и прибрала златото в едно шкафче в спалнята, която тя
ползвала. В този момент подс.М. бил все още в банята, находяща се точно срещу
спалнята, като прибирал инструментите си и се готвел да приключва работа за
деня.
На следващия ден сутринта, подс.М.
отново отишъл в къщата на св.Х. и започнал работа по банята. Около обяд св.А.
му поднесла храна и излязла от дома си по своя работа. Малко по-късно св.Х.,
която била пред къщата си, чула шум отвътре и веднага разпознала, че това е
звука, който издава при отваряне плъзгащата врата на спалнята. В този момент тя отишла и погледнала откъм
външната страна на банята, при което
видяла как подс.М. прескача през прозореца отвътре навън. При вида й последният
видимо се смутил и прежълтял, но взел в ръка един инструмент и започнал да
работи по мазилката. В този момент вече той бил взел у себе си гореописаните
златни накити.
След около 5 минути подс.М.
отишъл при св.Х., като й казал, че бил говорил с мъжа й да вземе велосипеда
м.”Мифа” и с него за отиде за кратко по своя лична работа. Пояснил, че трябва да си запише музика
на компактдиск. Св.Х. дала на подс.М.
велосипеда и той тръгнал.
Малко по-късно той отишъл в
района на градския пазар в гр.Пазарджик, където се срещнал със своя чичо /брат на баща му/ св.А.М.. Поискал му един телефон, като му
пояснил, че в момента няма никакви пари, но от хората при които работи има да
взима още 140 лева и като ги вземе ще му се изплати. Св.Ал.М. дал на племенника си един мобилен
телефон м.”Моторола”, а последният му заявил , че отива да „пазари” някакав
работа и тръгнал в неизвестна посока.
Подс.М. се разпоредил с
откраднатото злато по неустановен в хода на разслредването начин. След
това отишъл в района на бившата автогара в гр.Пазарджик,
където изоставил велосипеда и наел такси до гр.Пловидв. От там наел друго
такси, с което отишъл в гр.Асеновград. Регистрирал се и наел
стая в хотел „Асеновец”, където след полунощ бил задържан от служители на МВР,
т.к. бил обявен за държавно издирване, по повод на това, че преди около 1
година, изтърпявайки наказание лишаване от свобода в ТПО-Смолян при Затвора –
Пловдив, бил пуснат в отпуск и не се завърнал.
При задържането му бил извършен
личен обиск, при който от него били иззети сумата от 998.20 лева и дав мобилин
телефона с марки съответно „Моторола” и „LG”.
Междувременно св.Х. сезирала с жалба полицейските служители в РУ на МВР
Пазарджик. Незабвно били предприети
издирвателни мероприятия от св.П.Б. – служител в ПУ „Изток” при РУ на МВР Пазарджик. Той установил, че подс.М. е задържан в
Затвора – Пловдив и го посетил там с цел
вземане на обяснения по случая.
Пред св.Б. подс.М. отрекъл да е
извършвал кражба ан златни накити от дома на св.Х., като не отрекъл, че е взел колелото й, което
в последствие изоставил безстопанствено.
Заявил още, че бил тръгнал за гр.Асеновград и в себе си имал сумата от
около 90 лева, с които бил плащал за таксиметровия превоз и регистрацията в
хотела, а когато бил задържан имал в себе си около 25-30 лева. Тези факти той
повторил неколкократно пред полицейския служител. Св.Б. направил допълнителна справка и
установил, че когато бил задържан и обискиран подс.М. имал в себе си сумата от
998.20 лева и два мобилни телефона.
Това наложило снемане на доплънителни обяснения от подс.М., който признал
неоспоримия факт, че разполагал с тази голяма сума и два мобилни телефона, но
развил версията, че преди да бъде задържан се срещнал в гр.Асеновград с едно
момиче, която била близка на св.А. и тя му предала сумата от 1000 лева и
моблния телефон м.”LG”. Пояснил, че тя сторила това по нареждане на
св.А. – негов приятел, с когото заедно изтърпявали наказание лешаване от
свобода в Затвора – Пловдив. Ведната
след този разговор подс.М. провел разговор със св.Г.А., който в този момент
също бил Затвора – Пловдив и му заявил, че след малко ще бъде извикан от един
полицай от гр.Пазарджик, като го убедил да поддържа гореописаната
версията. Св.П.Б. провел разговор и със
св.А., който преповторил версията на подсъдимия, като заявил, че момичето,
което му дало 1000 лева и мобилен телефон е от гр.Асеноград и се казва Елена
Георгиева Денкова/Динкова/, на 22 години.
Св.Б. направил справка в централна база „Население” и установил, че
момиче с тези имена и на тази възраст не съществува. В последствие този факт
бил сведен до знанието на св.А., който в хода на разследването, в качеството си
на свидетел казал истината, в смисъл, че бил мотивиран от подс.М. да поддържа
версията за произхода и наличието на голяма парична сума и два мобилни телефона
у него, в деня на задържането му.
Междувременно подс.М. изпратил от
затвора – Пловдив сумата от 80 лева на св.М.Х., с която я репарирал за
обсебването на велосипеда й.
По повод на описанот по-горе било
отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на назначената и изготвена по делото
съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е видно, че общата стойността на противозаконно
отнетите златни вещи, подробно поисани по-горе, по пазарни цени с приспадната овехтяване към
инкриминираната дата, възлиза на сумата от 2927.20 лева, а
стойността на велосипеда м.”Мифа” възлиза на сумата от 80 лева, като общата
стойност на вещите предмета на посегателсдтво е в размер на 3007.20 лева.
Видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия М. той е осъждан общо осем пъти преди и един път
след настоящото деяние, като по НОХД №№ 895/2002г., 2082/2003г., 1483/2005 година и 2010/2005
година, всички на Полвивския РС е осъден за тежки умишлени престъпления на
лишаване от свобода над една година ефективно, а по НОХД № 38/02 год. на РС-Смолян
е осъден за умишлено престъпление от ОХ на седем месеца лишаване от свобода,
като изтърпяването на това наказаиие не е отложено при условията на чл.66 от НК.
Настоящото деяние подсъдимият е
извършил при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” и „Б” от НК,
тъй като то е осъществено в срока по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила
и изтърпяване на наказанията по горецитираните
присъди.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Х., А., Б., А. и Ал.М., заключението на оценъчната експертиза и писмените доказателства, приети по делото.
Съдът дава
пълна вяра на горепосочените гласни доказателства, събрани по делото, т.к. те
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани
по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.
Действително
няма нито едно пряко доказателство на факта на отнемане на владението над златните
накити от страна на подс.М., но се събраха достатъчно неоспорими косвени
доказателства за този факт, които по своето съдържание и същност съставляват
една последователна и непрекъсната верига от факти, които водят до единствено възможния
извод, че имменно подсъдимият е извършител
на кражбата на тези
вещи.
На първо
място той е работил в дома на св.Х. и вечерта преди кражбата е видял къде св.А.
прибира златото.
На
следващия ден св.Х. е чула шума, издаващ при отваряне и затваряне вратат на
спалнята им, а секунди след това е видяла как подс.М. излиза от прозореца на
банята, видимо смутен и прежълтял.
Пет минути
след тов аподс.М. напуска дома на Х. под
предлог, че ще си върши някаква лична работа и повече не се зъвръща, макар че е следвало да получи още 290 лева за
извършвания ремонт на банята.
Още на
същия ден подс.М. ***, където прави опит зда се укрие.
В момента
на неговото задържане – около дванадесет часа след кражбата, в него е намерена
голяма сума пари – 998.20 лева и два мобилни телефона. Подс.М. прави опит да укрие от водещия
полицейската проверка /по жалба на Х./ именно фактът, че в него е намерена
голяма сума пари, очевидно по причина, че не би могъл да даде обяснение за
хроизхода й.
При
установяване на действителната сума пари, с която е разполагал в момента на
задържането му и непосредствено след кражбата, подс.М. мотивира св.А. да лъже
пред порлицейския служител, че той му бил осигурил парите и мобилния телефон „LG”. Очевидно е направил това, т.к. в противен
случай не би имал никакво друго „достоверно” обяснение за произхода на тези пари.
Цялата
тази последователна и непосредствена верига от безспорни факти води до
единствено възможния извод, че именно подс.М. е откраднал златото от дома на
пострадалата и в часовете след това се е разпоредил с него. Начина на
разпореждане остава категорично неизяснен по делото, но очевидно златото е било
продадено или заложено от подсъдимия и то на цена под пазарната, при което М. се е сдобил със значителна паричнна
сума. Тук е мястото да се
припомнят думите на св.Алексъндър М., който твърди, че когато
подсъдимият бил при него и му поискал един мобилен телефон го уверил, че в
момента не разполага с пари, но имал да
взима от хората при които работи, а отделно от това отивал да „пазари” нещо и по-късно
ще му го плати. Очевидно е, че
подъсдимият е отивал да „пазари” казано на жаргон, т.е. да се разпореди с откраднатото злато. Фактът, че начина на разпореждане със златото
от страна на подсъдимия остана неизяснен с категоричност по делото в никакъв
случай не значи, че обвинението в кражба остава недоказано, т.е безспорно се
установиха фактите, включени в предмета на доказавнане на престъпния състав на
кражбата – дееца, отнемането на владението на вещите, тяхното естество, цена и
собственик и виновността на горния.
Относно
обвинението за обсебване на процесния
велосипед не се налага подробен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства, т.к. те са еднопосочни, а не се оспорват и от подсъдимия.
При така установената и възприета
фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подс.Ф.М. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1,т.1 във вр. с
чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1,буква А и Б от НК, като на 22.09.2008 год. в гр.Пазарджик,
обл.Пазарджишка при условията
на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - комплект златно колие тип „синджир” и гривна тип „белезник” с общо
тегло 105 грама, 14 карата, 5 бр. златни
пендари с тегло всеки по 7
грама, общо 35 грама – 22 карата и златно синдижрче с тегло
5 гр. – 14 карата, всичко на обща стойност 2927 лева от владението на М.С.Х. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Осъществил е от обективна и
субективна страна и престъпния състав на чл.206 ал.6,т.2 във вр. с чл.206 ал.3
във вр. с ал.1 и във вр. чл.29 ал.1,бук.А и Б от НК, като на 22.09.2008 год. в гр.Пазарджик, обл.Пазарджишка, при условията на опасен рецидив, е присвоил чужда движима вещ –
велосипед м.”Мифа” на стойност 80 лева, собственост на М.С.Х. ***, която е владеел, като до приключване на съдебното
следствие в първата инстанция, присвоеното имущество е било заместено.
Тук е мястото да се посочи, че по
обвинението в обсебване съдът приложи привилегирования състав на чл.206
ал.6,т.2 от НК, т.к. в кориците на делото и то още в досъдебната фаза на
процеса са събрани доказателства /виж разписка за пощенски запис на лист 47/ ,
че подс.м. е изпратил на св.Х. сумата от 80 лева, с което я е репарирал за
обсебения велосипед.
Всяко от деянията е извършено
умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл
съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимят е съзнавал всички
обективни елементи на осъществените от него престъпни състави, включително и
квалифициращите, т.к. е наясно със
съдебното си минало и посочените по-горе
осъждания на повече и под една година лишаване от свобода ефективно, както и с
това, че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния срок от изтърпяване
на тези наказания, при което действа при условията на опсен рецидив.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на
чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние по чл.196 ал.1,т.1 от НК, като
съобрази размера на причинените с него материални щети, равняващи се на около
15 МРЗ определени за страната и фактът, че е извръшено абсолютно демонстративно,
с чувство за безнаказаност и при условията на опасен рецидив, предизвикващо
явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по – високата
марална, социална и правна укоримост. Обществената
опасност на конкретното деяние по чл.206 от НК също е завишена независимо от
невисокия размер на причинените с него материални щети и фактът, че са били
възстановени в последствие. Това деяние също е извършено при условията на
опасен рецидив и то от лице, което е затворник, избягал от мястото за лишаване
от свобода.
Подсъдимият е личност с изключително
висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно - 10 пъти,
преди настоящото деяние за престъпления от общ характер има изключително
негативни характеристични данни, като последното си наказание ЛС не е изтърпял изцяла
и бягайки от затворническото заведение си е позволил да извърши настоящата
кражба. От всичко това може да се заключи, че той е лице с трайно изразени
престъпни навици, проявяващ изключителна престъпна упоритост при набавянето на средства.
Подбудите за извършване на
престпъленията следва да се търсят в
личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание, които са една рефлексия от
изкривената му ценностна система. Той се е оформил
като личност, проявяваща изключителна престъпна упоритост в процеса на
социалното общуване и битуване.
Като смекчаващи отговрността
обстоятелства, следва да се отчетат тежкото материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, както и ниската стойност на вещта, предмет на
обсебването. Като отекчаващи – се
отчетоха миналите осъждания, които не влияят на правната квалификация на двете
деяния и не са елемент от състава, изключително негативните характеристични
данни и високата стойност на вещите, предмет на кражбата, а не на последно
място и фактът, че в момента на извършването на тези престъпление подсъдимият е
е затворинк, избягал от затвора.
При тези данни и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
отонсителната им тежест съдът счете, че за конкретното престъпление по чл.196
ал.1,т.1 от НК на подс.М. следва да се наложи наказание в размер на четири
години лишаване от свобода, което е съответно на тежестта на престъплението и с
което ще се постигнат целите на наказанието.
За конкретното престъпление по чл.206
ал.6,т.2 във вр. с ал.3 от и с ал.1 от НК съдът счете, че на подс.М. следва да се наложи
наказание в размер на две години години лишаване от свобода, което е съответно
на тежестта на престъплението и с което ще се постигнат целите на наказанието.
На основание чл.23 ал.1 от НК
съдът определи и наложи на подс.М. едно общо най-тежко наказание в размер на
четири години лишаваен от свобода.
На основание разпоредбата на чл.61
т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.
Неприложима е разпоредбата на
чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние,подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а и поради размера на наложеното общо
наказание лишаване от свобода.
От деянието по чл.196 ал.1,т.1 от НК, пострадалата М.Х. е претърпял имуществени вреди, за които
подсъдимият
дължи
обезщетение - чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази заключението на оценъчната
експертиза, както и стойността на отнетите златни накити
намери, че реално
причинени са били вреди в размер на 2927.20
лева, но обвинението
е за сумата от 2927.00 лева, а за тази сума е бил предявен и граждански иск. При това положение предявеният граждански иск е доказан по
основание и размер. С оглед на това
съдът го уважи и осъди подсъдимия Ф.М. да заплати на гражданския ищец сумата от 2927 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди, ведно със законнната лихва считано от 22.09.2008 година
до окончателното й изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.М. беше осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ПРС сторените по делото разноски в
размер на 55 лева за експертиза, както и ДТ от 4 процента върху уважения
граждански иск в размер на 117 лева, а на гр.ищец и частен обвинител М.Х. да
заплати сторените от нея деловодни разноски
в размер на 100 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: