РЕШЕНИЕ
№1521
гр. Пловдив, 11.09.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова, с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1097 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.1 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от Община – Карлово против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620004203-091-001 от 22.01.2021 г., издаден от
органи по приходите Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията
и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив - ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 204/05.04.2021 г. на Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е
допълнително е бил начислен ДДС в размер на общо 104 225,69 лева и са били
определени прилежащите лихви в общ размер на 2 039,97 лева.
С жалбата, депозирана чрез пълномощника на
жалбоподателя адв. Т.Д., както и в съдебно заседание чрез пълномощника се твърди незаконосъобразност на РА и се иска отмяната
му от съда. Оспорва се правилността на изводите на ревизиращия екип, потвърдени
и от ответника, относно това, че общината е данъчнозадължено лице по отношение
на доставките на услуги сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община
Карлово по фактури, издадени от „А.Е.“ ООД, като се сочи противоречие с целта
на закона. Сочи се, че общината, като страна по договор за обществена поръчка с
посочения доставчик, не е в качеството си на самостоятелен икономически
оператор, а действа като представител на местната общност и в изпълнение на
задължение, вменено ѝ със закон, поради което и макар и формално да
отговаря на критериите по чл.163а, ал.2 от ЗДДС, участва като местен орган в
хипотезата на чл.3, ал.5 от ЗДДС, поради което и не дължи ДДС по процесните
сделки, а като субект, предоставящ услугите по сметосъбиране и сметоизвозване,
които са част от публичната ѝ функция, не може да се разглежда като
данъчнозадължено лице за тези дейности с последица изискуемост на данъка от
получателя. Жалбоподателят се позовава в тази връзка на предвидената по ЗУО
възможност извършването на посочените услуги да се превъзложи от общината. Сочи
се, че в случая е налице дерогацията по чл.13, §1 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност и липса на
задължения на общината в хипотезата на обратно начисляване на ДДС по чл.163а от ЗДДС. Оспорват се констатациите по РА и по отношение на начислен ДДС за събрани
такси за паркинги, паркоместа, тротоарно право, пазари, основано на чл.3, ал.5,
т.2 от ЗДДС. В тази насока се акцентира върху въведените процедури по отдаване
под наем на общински имоти, извършвано от общината като публичноправен субект,
в качеството ѝ на орган на публична власт и невъзможността същото да бъде
осъществявано от други търговци, което според жалбоподателя обосновава липсата
на извод относно това дейността да влияе значително върху конкуренцията по
смисъла на чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС. Цитира се практика на СЕС, като се претендират
сторените разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив, чрез процесуалния се представител главен юрисконсулт Б., оспорва
жалбата и моли за нейното отхвърляне. Изложени са подробни съображения в
депозирана по делото писмена защита, като се акцентира върху факта, че в
конкретния случай не се касае до предоставяните от Община Карлово услуги по
сметосъбиране и сметоизвозване, а до получаването на доставки от общината на
услуги от „А.Е.“ ООД, по които тя е данъчнозадължено лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС
и е регистрирано лице получател на доставката на услуги, поради което и по
чл.163а, ал.2 от ЗДДС данъкът е изискуем от общината. По второто от основанията за начисляване на
ДДС в писмената защита се сочи нормата на чл.3, ал.5, т.1 б. „м“ от ЗДДС, като
се твърди, че при отдаването под наем на имоти общинска собственост общините не
действат в качеството си на орган на местна власт, а на равнопоставен
гражданскоправен субект. Сочи се, че таксите, които събира общината на
основание чл.72 от ЗМДТ за ползване на тротоари и места, върху които са
организирана пазари, са относими към хипотезата на чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС и
общината следва да начислява ДДС за такива доставки. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства намери следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна с
правен интерес от обжалване, в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок за
обжалване и след осъществено обжалване по административен ред на ревизионния
акт, в рамките на което с решение същият е бил потвърден изцяло.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-16001620004203-020-001 от 13.07.2020 г., издадена от Началник сектор в ТД на
НАП – Пловдив, е била възложена ревизия на Община Карлово с обхват задължения
за данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г.,
като е бил определен срок за приключване на ревизионното производство от 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което било сторено по
електронен път на 22.07.2020 г. Със Заповед за изменение на ЗВР от 27.07.2020 г.
бил определен краен срок за приключване на ревизионното производство до 22.10.2020
г. и разширен обхватът на ревизията, като е включен и периодът от 01.06.2020 г.
до 30.06.2020 г. С две последващи ЗИЗВР
от 04.09.2020 г. и 22.10. 2020 г. в крайна сметка срокът на ревизионното
производство бил удължен до 20.11.2020 г. и към ревизираните периоди бил
добавен и този за времето от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. С последната ЗИЗВР
от 22.11.2020 г. срокът на същата бил
продължен до 18.12.2020 г., като последно определеният обхват на ревизията от
01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. останал непроменен. Всички ЗИЗВР били надлежно
връчени по електронен път. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства,
включително и по отправените до ревизирания субект искания за предоставяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, бил съставен съставен
Ревизионен доклад №Р-16001620004203-092-001/04.01.2021 г., връчен на
жалбоподателя по електронен път на 06.01.2021 г. Срещу него постъпило
възражение от страна на Община Карлово. На 22.01.2021 г. бил издаден и
оспореният ревизионен акт с № Р-16001620004203-091-001, с който били установени
задължения за ДДС за ревизирания период, а като мотиви било посочено, че същите
са изложени в ревизионния доклад, неразделна част от РА. Изрично бил даден
отговор и на направеното възражение по РД, като се посочило, че относно
констатацията за допълнително начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДДС
по гл.19а от ЗДДС в издадения РД № Р-16001620004203-092-001/04.01.2021 г.
е констатирано, че Община Карлово с рег. № по ЗДДС BG*** е
данъчно задължено лице с последиците на изискуемостта на данъка
от получателя за получените услуги от „А.Е.“ ООД по
фактури, подробно описани в него, по сметосъбиране и сметоизвозване на
територията на общината. Посочило се, че поради това, на основание
чл.82, ал.5 и чл.163а, ал.2 от ЗДДС и задължение за начисляване му по
реда на чл.163б, ал.1, т.1 от ЗДДС, е направено предложение за
начисляване на ДДС по данъчни периоди в размер на: за месец май 2020 г. – 31 716,60 лв. /
158583,02 лв. х 20% /; за месец юни 2020 г. – 33 130,24 лв. /165651,19 лв. х
20% / и за месец юли 2020 г. – 31 178,26 лв. / 155 891,32 лв. х 20%/. Отразено
било в РА по възражението срещу РД, че съгласно цитираната от жалбоподателя
норма на чл.3, ал.5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните
и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството
им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато
събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки.
Посочено било, че в случая не е спорно, че относно предоставяните от общината
услуги по сметосъбиране и сметоизвозване в качеството ѝ на орган на
местната власт, тя не е данъчнозадължено лице. Спорът касаел получените от
Община Карлово услуги в тази връзка от други лица, които са предмет на
специфична регулация по закона за ДДС и независимо от качеството ѝ на орган
на местната власт, тя, по силата на материалния закон за ДДС, се явява
данъчнозадължено лице за получените от нея доставки на услуги. Акцентирало се
на чл.3, ал.6 от ЗДДС, според който, данъчно задължено лице, което извършва и
освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата
икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано
за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за
всички получени услуги. Спорните доставки, било посочено, че са с предмет
на специална регулация от закона и за тях е отредена специална глава в ЗДДС -
19а – Доставки на стоки и услуги по приложение № 2 с място на изпълнение на
територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя. За тези
доставки било отразено в РА, че Община Карлово е данъчнозадължено лице и следва
да прилага режим на т.нар. „обратно начисляване“. Като регистрирано по ЗДДС
лице Община Карлово следвало да съблюдава и спазва изискванията на материалния
закон. Схемата на т.нар. „обратно начисляване“ на ДДС при доставка по
горецитираните стоки и услуги изисквала дължимост на данъка от получателя по
доставката, когато той е регистрирано по закона лице. В тези случаи, за целите
на ЗДДС, като получател на услуги, Община Карлово не била изключена от кръга на
данъчнозадължените лица.
Относно
констатацията за допълнително начислен ДДС за събрани такси за паркинги,
паркоместа, тротоарно право, пазари, било отчетено в РА, че за ревизирания
период Община Карлово е декларирала освободени доставки на
обща стойност 49203,48 лв. на събрани такси за: - паркинги/
паркоместа - 25927,60 лв.; тротоарно право - 911,88 лв. и пазари –
22364,00 лв. Въз основа на направените констатации за
извършени облагаеми доставки по събраните такси за паркинг, тротоарно
право и пазар от Община Карлово и на основание чл.81, ал.1 от ЗДДС, във връзка
с чл.3, ал.5, т.1, б. „м“ от ЗДДС, чл.12, ал.1 от ЗДДС и чл.67, ал.2 от ЗДДС
било отчетено, че в издадения РД № Р-16001620004203-092-001/04.01.2021 г.
е направено предложение за определяне на задължения за периода 01.05.2020
г. – 31.07.2020 г. за ДДС в общ размер 8200,58 лв. Посочено било, че в
разпоредбата на чл.3, ал.5, т.1, б. „м“ от ЗДДС изрично е предвидено, че за
доставките, свързани с отдаване под наем на сгради, части от тях или търговски
площи, органите на държавна или местна власт имат качеството на задължено по
смисъла на ЗДДС лице и че в чл.3, ал. 5, т.2 от ЗДДС е регламентирано, че
доставки, извън тези по т.1, които ще доведат до значително нарушаване правата
на конкуренцията, не попадат в изключенията, предвидени в чл.3, ал.5 от ЗДДС.
Отразено било, че при отдаването под наем на имоти общините не действат в
качеството си на орган на местна власт, а на равнопоставен гражданско-правен
субект. Единствената особеност била видът на собствеността, разпореждането и
управлението, с която се извършват, при условията и по реда на специални
нормативни актове. Заключено било, че доколкото таксите, които събира
Община Карлово, на основание чл.72 от ЗМДТ, за ползване на тротоари и места,
върху които са организирани пазари (открити и покрити, както и терени с друго
предназначение), които са общинска собственост, са относими към конкретната
хипотеза, изложена в чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС, налице са облагаеми доставки и
след като Община Карлово е регистрирано по ЗДДС лице, тя следва да начислява
данък. Събирането на такси за ползване на паркинги и паркоместа също така
попадало и в хипотезата на чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС. Посочено било, че Община
Карлово е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС във всички случаи, когато
извършва доставки, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за
конкуренция и тези доставки са облагаеми на основание на чл.12, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на посочено било прието, че с РА изцяло се потвърждават констатациите,
направени при извършената ревизия на Община Карлово с ЕИК ***,
подробно изложени в издадения Ревизионен доклад №
Р-16001620004203-092-001/04.01.2021 г. и на основание чл.175 от ДОПК, във
връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за допълнително установените задължения
за ДДС – 36964,97 лв., се начисляват лихви в общ размер 2039,97 лв., съгласно
приложена справка – лихвен лист.
В срока по чл.152, ал.1 ДОПК ревизионният акт бил
обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който с
решението си с № 204/05.04.2021 г., потвърдил изцяло ревизионния акт, като
най-общо възприел изводите, изложени в РД, както и тези по РА по възраженията
на жалбоподателя срещу РД.
В самия РД, съставляващ мотиви към РА,
органите по приходите възприели за установено, че Община Карлово
е сключила договор № 172/17.09.2019 г. за срок от 60 месеца с
„А.Е.“ ООД с ЕИК **** с предмет сметосъбиране, сметоизвозване, зимно
поддържане, машинно метене и миене, почистване на нерегламентирани сметища,
разделно събиране, предварително третиране на ТБО, експлоатация на инсталация
за разделно събран зелен и/или био разградим отпадък, поддръжка, експлоатация и
мониторинг на регионално депо за твърди битови отпадъци. Установено било, че самите
фактури, издадени от „А.Е.“ ООД Община Карлово отразявала в дневници за покупки
по ЗДДС, като доставки без право на данъчен кредит, като фактурите за месеците
май, юни и юли 2020 г. били посочени в таблици на стр.12 от РД. Издадените фактури от посоченото
дружество било установено, че са с предмет на доставките - предварително
третиране и сепариране на отпадъци, разделно събиране, сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите на Община Карлово,
Община Сопот, Община Хисаря, Община Калояново и са без начислен ДДС, като в тях
било записано основание за неначисляване – чл.163а, ал.2, приложение № 2 към
глава 19 „а“ част I /ЗДДС/. Част от описаните услуги било установено, че
са префактурирани от Община Карлово на Община Сопот, Община Хисаря, Община
Калояново, тъй като дейността била извършена на тяхна територия. В тези
фактури също не бил начислен ДДС на основание чл.163в от ЗДДС. При проверка в информационните масиви на НАП
се установило, че за тези издадени фактури от Община Карлово на
Община Сопот, Община Хисаря, Община Калояново са издавани протоколи по чл.117
от ЗДДС от получателите и е начислен ДДС, като същите са отразени в
дневниците им за продажби по ЗДДС и не е упражнявано право на приспадане
на данъчен кредит. За получените фактури от „А.Е.“ ООД с №
**********/31.03.2020 г. и **********/31.03.2020 г., които били с предмет
на услугите, свързани със сметосъбиране и сметоизвозване за райони на други
общини в района от Община Карлово било установено, че са издавани протоколи по
чл.117 от ЗДДС с № 368/31.05.2020 г. и №369/31.05.2020 г. и е начисляван ДДС
чрез включването на протоколите в дневниците за продажби по ЗДДС. По същите
протоколи е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, чрез
включването им в дневниците за покупки по ЗДДС. Самите фактури Община
Карлово била отразила в дневници за покупки по ЗДДС, като доставки без право на
данъчен кредит. За получените фактури от „А.Е.“ ООД с № **********/30.04.2020 г.
и № **********/30.04.2020 г., които били с предмет на услугите, свързани
със сметосъбиране и сметоизвозване за райони на други общини в района от Община
Карлово било установено, че са издавани протоколи по чл.117 от ЗДДС с №
370/11.06.2020 г. и №371/11.06.2020 г. и е начисляван ДДС, чрез
включването на протоколите в дневниците за продажби по ЗДДС. По същите
протоколи е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, чрез
включването им в дневниците за покупки по ЗДДС. Самите фактури, Община
Карлово е отразявала в дневници за покупки по ЗДДС, като доставки без право на
данъчен кредит. За получените фактури от „А.Е.“ ООД с № **********/31.05.2020 г.
и № **********/31.05.2020 г., които са с предмет на услугите, свързани
със сметосъбиране и сметоизвозване за райони на други общини в района от Община
Карлово било установено, че са издавани протоколи по чл.117 от ЗДДС с №
374/31.07.2020 г. и №373/31.07.2020 г. и е начисляван ДДС, чрез включването на
протоколите в дневниците за продажби по ЗДДС. По същите протоколи е упражнено
право на приспадане на данъчен кредит, чрез включването им в
дневниците за покупки по ЗДДС. Самите фактури Община Карлово отразявала в
дневници за покупки по ЗДДС, като доставки без право на данъчен кредит. Установено
било, че за останалите получени фактури от „А.Е.“ ООД, по които услугите са
използвани за нуждите на населението в Община Карлово, не били издавани
протоколи по чл.117 от ЗДДС и не бил начисляван ДДС, а фактурите са включени в
дневника да продажбите, като доставки без право на данъчен кредит. Въпросните
процесни фактури били общо 4 за м. май. 2020 г., 7 бр. за месец юни и 4 бр. за
юли 2020 г. и посочени в таблици на стр.13 и,14 от РД. Посочено било още и че във
всички фактури, издадени от „А.Е.“ ООД е записано подробно основанието за
издаването им „поддръжка, експлоатация и мониторинг на регионално депо за ТБО
на община Карлово съгласно догово𠹓, „предварително третиране и сепариране на
отпадък“, месеца, за който се отнасят извършените услуги, единична цена и
количество /в т./ на отпадъците. Във фактурите не бил начислен ДДС на основание
чл.163а, ал.2, приложение №2 към глава 19 “а“ част I от ЗДДС. Разплащането било
установено да е извършено по банков път. Посочено било като извод, че дейностите
по сметосъбиране попадат в обхвата на услуги, за които е приложима системата на
т. нар. „обратно начисляване“ на ДДС. Отразено било и че доколкото дейността по
сметоизвозване на отпадъците е свързана с дейността по сметосъбирането им и при
условие, че цената за двата вида услуги е определена общо, то за дейността по
сметоизвозване е приложима разпоредбата на чл.128 от ЗДДС. В този случай
дейността по сметоизвозване се счита за съпътстваща доставка към основната доставка
по сметосъбиране, т.е. за общо договорената услуга по сметосъбиране и
сметоизвозване е приложима системата на „обратно начисляване“. Посочено било
още, че начисляването на данъка от получателя се извършва по реда на чл. 163б
от ЗДДС с издаване на протокол по чл.117, ал.2 в срока по чл.117, ал.3 - когато
доставчикът е данъчно задължено лице, а начисляването на данъка се извършва
съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС. Посочено било също така и че
съгласно нормата на чл.3, ал. 5 от ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата,
държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки
и качеството им в качеството им (в сила от 01.01.2017 г.) на орган на държавна
или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или
възнаграждения за тези дейности или доставки. В случая нямало спор, че относно
предоставяните от общината услуги по сметосъбиране и сметоизвозване в
качеството ѝ на орган на местната власт тя не е данъчнозадължено лице.
Спорът касаел получените от Община Карлово услуги в тази връзка от други лица,
които са предмет на специфична регулация по закона за ДДС и независимо от
качеството ѝ на орган на местната власт, тя, по силата на материалния
закон за ДДС, се явявала данъчнозадължено лице за получените от нея доставки на
услуги. Отразено било, че съгласно чл.3, ал.6 от ЗДДС данъчнозадължено лице,
което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките
на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо
лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са
данъчнозадължени лица за всички получени услуги. Посочено било, че спорните
доставки са предмет на специална регулация от закона и за тях е отредена
специална глава в ЗДДС - 19а – Доставки на стоки и услуги по приложение № 2 с
място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от
получателя. Заключено било, че като регистрирано по ЗДДС лице Община Карлово
следва да съблюдава и спазва изискванията на материалния закон. Цитирано било
Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ с посочени следните видове стоки и
услуги: 1.Битови отпадъци по Закона за управление на отпадъците; 2.
Производствени отпадъци по Закона за управление на отпадъците; 3. Строителни
отпадъци по Закона за управление на отпадъците; 4. Опасни отпадъци по
Закона за управление на отпадъците; 5. Услуги по добив, обработка или
преработка на отпадъци по т. 1 - 4. Отразено било, че няма спор относно вида на
процесните доставки и че те са такива, попадащи в приложение № 2 на закона за
ДДС и съгласно чл.163а, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки и
услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този
закон, а съгласно чл.163а, ал.2 от ЗДДС данъкът за доставките по ал.1 е
изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали
доставчикът е данъчнозадължено или данъчно незадължено лице. Съгласно ал.3 на
същата норма, данъкът за доставките по ал.1 ставал изискуем по реда на чл.25, ал.5
и 6, а според чл.82, ал.5 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., данъкът е изискуем
от получателя -регистрирано по този закон лице, в случаите на чл.163а,
независимо дали доставчикът е данъчнозадължено или данъчно незадължено по
закона лице. Посочило се, че схемата на
т.нар. „обратно начисляване“ на ДДС при доставка по горецитираните стоки и
услуги изисква дължимост на данъка от получателя по доставката, когато той е
регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът е данъчнозадължено
или данъчно незадължено по закона лице. В тези случаи, за целите на ЗДДС, като
получател на услуги, Община Карлово не била изключена от кръга на
данъчнозадължените лица и като регистрирано по ЗДДС лице, Общината следвало
да начисли данък в качеството на получател на такива услуги, като това се
извършва с издаване на протокол по чл.163б, ал.1, т.1 от ЗДДС (тъй като
доставчиците са данъчнозадължени лица) по реда на чл.117, ал.2 от ЗДДС за всяка
доставка поотделно и в срока по чл.117, ал.3 от същия закон. За закупените стоки
(отпадъци) и получените услуги по приложение № 2, не възниквало право на
данъчен кредит, тъй като същите не се използват за извършването на облагаеми
доставки, а за осъществяване на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, за
които общината не е данъчнозадължено лице и действа в качеството си на орган на
местна власт по чл.3, ал.5 от ЗДДС и съгласно чл.3, ал.6 от ЗДДС
данъчнозадължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или
дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената
стойност, са данъчнозадължени лица за всички получени услуги. Предвид
посочената норма, независимо, че общината в тази си дейност изпълнява
публичните си функции, за получените услуги се явява данъчнозадължено лице. В
случая общината е регистрирано за целите на ДДС лице и е предоставила своя
идентификационен номер на доставчиците на услуги по сметосъбиране, като за тези
предоставени услуги е получила фактури без да е начислен ДДС. Посочено е още,
че по силата на чл.19 на Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета от 15
март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО
относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011),
освен ако не разполага с информация за противното, например относно естеството
на предоставените услуги, доставчикът може да счита, че услугите са
предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, когато за
съответната доставка той му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Предвид цитираната разпоредба в случая общината, предоставяйки своя ДДС
номер, действала в качеството си на данъчнозадължено лице по отношение на
получените услуги, поради което следвало да се приеме, че същата е задължена за
данъка върху добавената стойност. Отразено е, че в случая общината е възложила
дейностите по сметосъбиране, които попадат в обхвата на дейностите ѝ като
орган на местната власт, на трети лица, като дължи възнаграждение за това, т.е.
налице е пряка връзка между предоставените услуги и полученото възнаграждение
за това. Следователно услугите, които извършвали третите лица, следвало да се
разглеждат като икономическа дейност, което от своя страна означавало, че
същите не могат да бъдат изключени от системата на ДДС. Да се приеме, че
общината в случая не следвало да начислява данък, водело до правните последици
разглежданите доставки да бъдат изключени от системата на ДДС, т.е. да не бъдат
обложени, без да са регламентирани в Глава четвърта на ЗДДС като освободени
доставки. От своя страна, доставчиците добросъвестно не са начислили данък,
позовавайки се на чл. 163а, ал. 2, във връзка с чл.3, ал.6 от ЗДДС, и
отчитайки презумптивните факти по чл. 19 на Регламент 282/2011 на презумпцията
за данъчно задължено лице – общината е предоставила своя ДДС номер на
доставчика си. Посочено е, че така
системата на ДДС би била нарушена. Доставчиците на услуги към общината ползват
данъчен кредит за получените от самите тях стоки и услуги, които са използвали
за извършване на дейността по сметосъбиране, което по своята същност е
облагаема доставка, а доставката на извършените от тях услуги не се облага нито
от доставчиците чрез начисляване на данъка в издадените за услугите фактури,
нито от получателя чрез самоначисляване на същия. Такова данъчно третиране по
същество било допустимо при доставките, облагаеми с нулева ставка, каквато
доставка сметосъбирането не е. Механизмът на данъка върху добавената стойност
изисквал крайният получател на услугите да понесе данъчната тежест на
облагаемите доставки, което се осигурява чрез начисляването на данъка и
приспадането на данъчен кредит при всяко звено от веригата на икономическите
оператори. В случая общината била краен получател на услугата, тъй като спрямо
потребителите на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване тя няма качеството
на икономически оператор, а на публичен субект. За спазване механизма на данъка
тежестта на данъка следвало да се понесе от общината чрез самоначисляване му
без за същия да възниква право на приспадане. За получените
услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Карлово
от „А.Е.“ ООД по описаните в РД фактури, Община Карлово с рег. № по ЗДДС
BG*** било прието, че е данъчнозадължено лице с последиците на изискуемостта на
данъка от получателя по чл.82 ал.5 и чл.163а, ал.2 от ЗДДС и задължението за
начисляване му по реда на чл.163б ал.1, т.1 от ЗДДС в размер на: за месец
май 2020 г. – 31 716,60 лв. /158583,02 лв. х 20%/; за месец юни 2020 г. –
33 130,24 лв. /165651,19лв. х 20%/ и за месец юли 2020 г. – 31 178,26
лв. /155 891,32 лв. х 20% /.
Като втори пункт по РД било посочено и
че Община Карлово събира такси по раздел II на ЗМДТ за ползване на тротоари и
места, върху които са организирани пазари, такси за ползване на паркинги и
паркоместа, които са общинска собственост. Посочено било, че при отдаването под
наем на имоти общините не действат в качеството си на орган на местна власт, а
на равнопоставен гражданско-правен субект. Единствената особеност била видът на
собствеността, разпореждането и управлението, с която се извършват, при
условията и по реда на специални нормативни актове. Отразено било, че в чл.3,
ал.5, т.1, б.“м“ от ЗДДС изрично е предвидено, че за доставките, свързани с
отдаване под наем на сгради, части от тях или търговски площи, органите на
държавна или местна власт имат качеството на задължено по смисъла на ЗДДС лице.
Цитиран бил чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС, който
регламентира, че доставки, извън тези по т.1, които ще доведат до
значително нарушаване правата на конкуренцията, не попадат в изключенията,
предвидени в чл.3, ал.5 от ЗДДС. От това следвало, че доколкото таксите, които
събира Община Карлово, на основание чл.72 ЗМДТ, за ползване на тротоари и места,
върху които са организирани пазари (открити и покрити, както и терени с друго
предназначение, които са общинска собственост, са относими към конкретната
хипотеза, изложена в чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС, налице са облагаеми доставки и
след като Община Карлово е регистрирано по ЗДДС лице, тя следвало да начислява
данък. Събирането на такси за ползване на паркинги и паркоместа също попадало в
хипотезата на чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС. Общината Карлово е данъчнозадължено лице
по смисъла на ЗДДС във всички случаи, когато извършва доставки, които ще
доведат до значително нарушаване направилата за конкуренция и тези доставки са
облагаеми на основание на чл.12, ал.1 от ЗДДС. Посочено било, че при преглед на
представените в хода на ревизията документи, счетоводни извлечения и подадени
дневници за продажби се установило, че през ревизирания период Община Карлово е
декларирала събраните такси за ползване на паркинги, паркоместа, тротоарно
право и пазари като освободени доставки и не е начислила дължимия ДДС. Въз
основа на гореизложеното за извършените облагаеми доставки по
събраните такси за паркинг, тротоарно право и пазар от Община Карлово и
на основание чл.81, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.3, ал.5, т. 1, б. „м“ от ЗДДС, чл.12, ал.1 от ЗДДС и чл.67, ал.2 от ЗДДС се отразило, че се определят
задължения за ДДС в общ размер 8200,58 лв. за периода 01.05.2020 г. –
31.07.2020 г.
Така установеното от фактическа страна съдът намира
въз основа на събраните в хода на административното производство писмени
доказателства, приложени по административната преписка, включително и съдържащи
се на магнитен носител. В хода на съдебното производство от страните не са били
ангажирани нови доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, от
правна такава, на първо място, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.112,
ал.2 от ДОПК, за което съдът взема предвид и приложените по делото заповед № РД
– 09-1801 от 28.09.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив относно
определянето на длъжностни лица, които да изпълняват за определен период от
време, включващ и този на осъществената ревизия, функциите на ръководители на
екипи в Отдел „Ревизии“, както и последващите такива от 2019 г. Ревизионният
акт според съда е издаден и при спазване на административнопроизводствените
правила и срокове, предвидени в ДОПК. Установява се и валидността на
електронните подписи, положени под всички документи, подписвани с електронен
подпис, като по делото в тази насока са представени разпечатки относно срока на
съответните сертификати, установяващи валидността на квалифицираните електронни
подписи на длъжностните лица, взели участие в ревизионното производство,
съгласно Закона за електронния документ. Всички приложени
протоколи са надлежно оформени по реда на ДОПК, като представляват годни
доказателствени средства. Не са налице според съда при извършената му проверка
констатирани съществени нарушения в административното производство, като
липсват и конкретни възражения на жалбоподателя в тази насока.
По съществото на спора съдът намира следното:
Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
приложението на материалния закон и се концентрират в отговора на въпросите
налице ли са основания за прилагане на т.нар. „обратно начисляване“ от Община
Карлово за получени услуги по сметосъбиране и сметоизвозване от трети лица,
както се твърди от ответната страна на първо място и на второ място - и за
начисляването на ДДС за събираните такси по раздел II от ЗМДТ.
На първо място, няма спор между страните, че дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване - съпътстваща доставка на основната „сметосъбиране“, за която е
приложим чл. 128 ЗДДС, попадат в обхвата
на услугите по приложение № 2 от ЗДДС и поради това за тях,
съгласно чл.163а ЗДДС, данъкът е
изискуем от получателя на доставките при прилагане на т.нар. система на обратно
начисляване. В закона изрично е предвидено, че данъкът за доставките по
чл.163а, ал.1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е
данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Същевременно обаче, съгласно разпоредбата
на чл.3 ал.5 ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и
местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството
им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато
събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с
изключение на изчерпателно посочени в т.1 хипотези, както и доставки, извън
тези по т.1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за
конкуренция /чл.3, ал.5, т.2 от ЗДДС/. Според разпоредбата на §1, т.7 от ДР на ЗДДС „дейности или доставки, извършвани от
държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната
или местната власт“ са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено
със закон, когато: а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи
от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е
възложено със закон; б) е установена такса с нормативен акт. Безспорно е, че
дейността на Община Карлово по осигуряване на сметосъбиране и сметоизвозване е
именно такава, която е част от визирани в нормативен акт правомощия и се
осъществява в качеството ѝ на орган на местна власт. В тази насока съгласно чл.63 от ЗМДТ и чл.19 от Закона за управление на отпадъците, общината чрез своя представителен орган - кмета, е задължена да
осигури условия и да организира събирането на битовите отпадъци от
притежателите им, намиращи се на територията на общината, както и да организира
почистването на местата, предназначени за обществено ползване. Според чл.17, ал.1, т.6 от ЗМСМА благоустрояването на населените места и комуналните дейност са
включени в обхвата на въпросите от местно значение, които законът е възложил на
гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно. Съгласно чл.22 от ЗУО Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда
за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително био-отпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията
на този закон и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните
услуги по реда на ЗМДТ. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по
чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със
заповед на кмета на общината /чл.63, ал.2 от ЗМДТ/. За тази дейност общината събира такси по чл.6 ЗМДТ. Размерът на таксата за битови отпадъци, която е насрещната престация
за услугите по чл.62, се определя с решение на общинския съвет /чл.66, ал.1 от ЗМДТ/, като е възможно размерът на таксата и да не покрива стойността на услугата, защото разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗМДТ изрично предвижда възможност размерът на таксата да може и да не
възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена
услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на
обществения интерес. Последното впрочем сочи, че въпросните дейности са
такива, осъществявани именно в обществен интерес.
Нещо повече, част от организацията по предоставяне на услугите е и самото
сключване от общината на договор за възлагане на обществена поръчка, ако самата
община, чрез свое общинско предприятие, не може да ги предоставя. Такъв е в
случая приложеният в административната преписка на магнитен носител в т.2 от
делото договор № 172/17.09.2019 г. с „А.Е.“ ООД, озаглавен договор за възлагане
на обществена поръчка и имащ за предмет „предоставяне на услуги по поддържане
на чистотата, зимно почистване за нуждите на Община Карлово и поддръжка,
експлоатация и мониторинг на регионалното депо за твърди битови отпадъци на
Община Карлово“. Предвид посоченото, Община Карлово, като възложител по Договор
за възлагане на обществена поръчка с № 172 от 17.09.2019 г., не може да се
разглежда като самостоятелен
икономически оператор, а е представител на местната общност, изпълняващ свое
задължение, произтичащо от закон. В тази връзка, дори община Карлово да
отговаря формално на условието, визирано в чл.163а, ал.2 от ЗДДС, т. е. да е регистрирано по ЗДДС
лице, в отношенията си с „А.Е.“ ООД по процесния договор с № 172 от 17.09.2019
г. тя участва в качеството ѝ на местен орган. Поради това и е налице е
хипотезата на чл.3, ал.5 от ЗДДС и общината не следва да дължи ДДС по
процесните фактури, които е видно да са издадени с основание въпросния договор
за обществена поръчка. От факта, че общината е получател на доставките по
процесните фактури в тази насока не следва, че тази дейност не е на общината,
предвид посочените по-горе законови разпоредби, с които ѝ е възложено
благоустрояването на населеното място и извършване на комунални услуги,
сметосъбиране и управление на отпадъците. В случая, общината е тази, която
извършва възложените ѝ по закон дейности, което само се осъществява чрез „А.Е.“
ООД по изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка. Ето защо и
въпросните дейности не могат да се определят като икономически за
жалбоподателя, доколкото се извършват от него именно в качеството му на орган на
местната власт, макар и чрез трети лица, което законът допуска. Поради това и с
основание чл.3, ал.5 от ЗДДС, следва да се
приеме, че жалбоподателят не се явява данъчнозадължено лице за тези дейности и
поради това и не следва да начислява данък по чл.163а от ЗДДС за получените доставки на услуги по
поддържане на чистотата, зимно почистване и поддръжка, експлоатация и
мониторинг на регионално депо за твърди битови отпадъци. В подкрепа на този
извод е и нормата на чл.9 от Директива 2006/112/ЕО, според която
данъчнозадължено лице означава всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от
тази дейност, както и нормата на чл.13, §1, изр. 1 от Директива 2006/112/ЕО, цитирана и от
жалбоподателя, според която държавите, регионалните и местни органи и други
публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение
на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори
когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности
или сделки. Вярно е, че в чл.13, § 1, изр. 2 от Директива 2006/112/ЕО е предвидено
изключение, според което същите се считат за данъчнозадължени лица по отношение
на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени
лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията, но тази
хипотеза не е налице. Не е налице и изключението по чл.13, § 1, изр. 3 от Директива 2006/112/ЕО, според което тези
публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на
дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се
извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни, тъй
като в приложение I дейностите сметосъбиране и сметоизвозване и депониране на отпадъци
не са включени.
При
това положение, съдът
приема, че общината, като субект, предоставящ услугите сметосъбиране и
сметоизвозване, което е част от публичната ѝ функция, макар и формално
услугите да попадат към тези по приложение № 2 към ЗДДС, не следва да се определя като
данъчнозадължено лице за тези дейности с последиците на изискуемостта на данъка
от получателя по чл.82, ал.5 и чл. 163а, ал.2 от ЗДДС и задължението за начисляването му по
реда на чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както се каза, възможността
извършването на тези услуги да се възложи на лица с правоспособност по чл.35 от ЗУО е предвидена в чл.19, ал.2 от същия закон, но това не променя характера
на услугите и задълженият да ги предостави субект като част от публичните му
функции. Затова и са налице предпоставките на дерогацията по чл.13, §1 от
Директивата и определените в оспорвания ревизионен акт задължения са
незаконосъобразно определени и поради това в тази му част същият ще следва да
се отмени. В този смисъл е налице и
съдебна практика на ВАС, обективирана в Решение № 1190/2023 г. по адм. дело №
2708/2022 г. на ВАС, отнасящо се до същите страни.
На
второ
място, налице са според съда
основания за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен и в частта му
относно извършеното допълнително
начисляване на ДДС за събраните от Община Карлово такси за паркинги,
паркоместа, тротоарно право и пазари и това е така, доколкото са изпълнени и двете кумулативни предпоставки
на чл.3, ал.5 от ЗДДС, респ. на чл.13, §1, първото изр./алинея/ от
Директива 2006/112/ЕО,
обосноваващи извода, че Община Карлово не следва да се счита за
данъчнозадължено лице. В тази насока следва да се има предвид, че за да се
приложат посочените разпоредби, трябва да са изпълнени кумулативно две условия,
посочени в тях, като първото от тях е упражняването на дейности от
публичноправен субект и упражняването на дейности, извършвани в качеството на
орган на публична власт (вж. в този смисъл Решение от 25 юли 1991 г. по дело
Ayuntamiento de Sevilla, C-202/90, т. 18 и Решение по дело Fazenda Publica,
C-446/98,
т. 15). По отношение на общините, като органи на местна власт, първото условие
очевидно е налице (в тази връзка са Решение от 16 септември 2008 по дело
C-288/07,
т. 20 и Решение от 25
февруари 2021 г. по дело C-604/19, т. 80). Второто предвидено условие е
налице, когато извършваните от публичноправните субекти дейности са в рамките
на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те
упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори (т.
17 от цитираното по-горе решение по дело C-446/98 и т. 21 от
решението по дело C-288/07). Както
е разяснено и в т.31 от Решение от
16 Септември 2008 г. по дело С-288/07 на СЕС, касае се „главно до
дейностите, извършени от публичноправните субекти в качеството им на органи на
публична власт, които, бидейки изцяло от икономическо естество, са тясно
свързани с използването на прерогативите на публичната власт. При тези
обстоятелства третирането на посочените публичноправни субекти като данъчно
незадължени лица по ДДС за тези дейности няма потенциално антиконкурентно
въздействие, щом като по принцип те се извършват изключително или почти
изключително от публичния сектор.“ Хипотезите, в които, дори когато
публичноправните субекти упражняват посочените дейности в качеството си на
органи на публична власт, следва да се считат за данъчнозадължени лица, са
следните: 1. Случаите, в които третирането им като данъчно незадължени лица, би
довело до значително нарушаване на правилата за конкуренцията – чл.3, ал.5, т.2
от ЗДДС, съответно чл. 13, § 1, втора алинея от
Директива 2006/112/ЕО; 2. посочените дейности, доколкото не са
незначителни, са изброени в чл.3, ал.5, т.1 от ЗДДС, съответно в Приложение I на Директива 2006/112/ЕО, както
предвижда чл.13, §1, третата
алинея от същата директива. Както е изрично дефинирано и в практика на ВАС /
така е Решение № 7495/2023 г. по адм. дело № 4156/2023 г./ първата хипотеза касае случаите, в които на
публичноправни субекти са възложени икономически дейности, упражнявани в
рамките на специалния за тях правен режим, но успоредно с това, същите
дейности, могат да се упражняват от частни оператори, в които случаи е възможно
третирането на публично правните субекти като данъчно незадължени лица да има
за резултат настъпването на значително нарушаване на правилата на
конкуренцията, а втората хипотеза въвежда презумпцията, че третирането на
публично правните органи като данъчно незадължени лица, при упражняването на
точно идентифицираните в нея дейности, води до нарушаването на конкуренцията,
поради което и същите дейности подлежат на облагане с ДДС, доколкото не са
незначителни. В конкретиката на случая, следва да се има предвид, че въпросните
доставки, за които е начислен ДДС, декларирани от жалбоподателя като
освободени, са с описан предмет „паркомясто“, „тротоарно право“ и „такса пазар“,
сиреч все за дейности, които са в обхвата на чл.72 от ЗМДТ. Осъществяваните от
общината дейности по предоставяне на площи от организирани общински пазари и за
ползване на паркоместа е нормативно установена в ЗМДТ, в който закон е
предвидено и събиране на такса за тези дейности. Съгласно чл.72, ал. 1 от ЗМДТ, таксата се
заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са
организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с
друго предназначение, които са общинска собственост. Самите дейности са такива,
попадащи в режимите, учредени в съответни подзаконови нормативни актове, като
например Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Община Карлово, Наредба за преместваеми обекти за търговски и
други дейности, съгласно чл.56 от Закона за устройство на
територията,
Наредбата за реда за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ върху недвижими
имоти на Община Карлово и др. Безспорно е, че дейността на общината, във връзка
с която тя събира такси като тези за ползване на пазари, или за паркиране, е
осъществявана от нея в качеството ѝ на орган на местната власт, доколкото
е и нормативно установена, поради което попада в хипотезата на чл.3, ал.5 от ЗДДС. В решение по дело
С-446/98 г.
СЕС приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е
дейност която, когато е осъществявана от публичноправен субект е осъществявана
от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл.4, §5, ал. 1 от
Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен
юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят, когато осъществяването
на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В
т.22 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са
посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за
движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на
позволеното време (времетраенето) за спиране. В конкретния случай няма спор, че
такива прерогативи по отношение на община Карлово са налице. Видно от приетата
от Общински съвет - Карлово Наредба за организацията на автомобилното и
пешеходно движение на територията на община Карлово, за нарушаване на нейните
разпоредби е предвидено административно наказание - глоба, размерите на която са
определени в таблица, представляваща неразделна част от наредбата. Общината
разполага и със специфични прерогативи при осъществяване на останалите
дейности, като по аргумент от чл.79 от ЗМДТ ползването на общинските
пазари, тържища, тротоари и др. се извършва след разрешение от общината, а
съгласно чл.80 от ЗМДТ, общинският орган, издал разрешението, може да го
отнеме при наличие на предпоставките, посочени в същия член. От изложеното
следва, че предоставяне правото на ползване на площи общинска собственост се
осъществява от публично правен субект именно в качеството му на орган на
публичната власт и не може да бъде дейност, осъществявана от други търговци.
Следователно, няма как тази дейност значително да влияе на конкуренцията на
конкретния пазар на недвижимите имоти. Сбраните такси
от предоставено тротоарно право са такива също върху публична общинска
собственост и тук общината също така е единственият субект, който предоставя за
ползване тези общински терени, като върху тротоарите е нормативно предвидено да могат да бъдат
разполагани преместваеми обекти по реда на Наредбата за преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности, съгласно чл.56 ЗУТ, приета от Общински
съвет - Карлово, т. е. тази дейност, както и останалите, не може да бъде
осъществявана от търговци /в този смисъл е и Решение № 12630/2021 г. по адм.
дело № 2831/2021 г. на ВАС/. Според съда, общината няма качеството на данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.5, т.1, б. „м“ ЗДДС, на който се позовава
ответната страна, тъй като се касае за отдаване под наем на общински имоти по
предвиден от закона ред и условия. Тези дейности, както се каза, не могат да се
осъществяват от търговци и между общината и търговците поради това и не
възниква конкуренция. Осъществяваните от общината дейности по предоставяне на
площи от организирани общински пазари и за ползване на паркоместа и тротоарно
право е нормативно установена в ЗМДТ, в който закон е предвидено и събиране на
такса за тези дейности. Неоснователно е позоваването на органите по приходите
на чл.3,
ал.5, т.1, б. „м“ от ЗДДС и поради това, че в случая не се касае до „стопанисване
на магазини, столове“, нито до „отдаване под наем на сгради, части от тях“,
както и до „възлагането или предоставянето на концесия“, като по делото липсват
каквито и да било доказателства, че случаят попада и в приложното поле на „стопанисване
на други търговски обекти“, респ. до стопанисване на „търговски площи“ ( такива
не са посочени ясно в РА и РД изобщо). Местата за платено паркиране, част от
уличната мрежа на Община Карлово, не могат да се квалифицират в никоя от
посочените две хипотези, а що се касае до ползването на пазари, то по делото
липсват ангажирани доказателства, че става реч за „други търговски обекти“,
респ. „търговски площи“. Липсва в рамките на РД и РА, а така също и в решението
на Директор ОДОП –Пловдив и какъвто и да било анализ, а още по-малко ангажирани
доказателства за това, че е осъществена хипотезата на „значително нарушаване на
правилата за конкуренция“, за да се приложи правилото на чл.3, ал.5, т.2
от ЗДДС, на което се позовават органите по
приходите, респ. чл.13, §1, втората
алинея на Директива 2006/112/ЕО /при доказателствена
тежест за установяването на посочените факти за данъчната администрация /така
Решение № 7495/2023 г. по адм. дело № 4156/2023 г. на ВАС/. Предвид изложеното
и в тази му част ревизионният акт се явява незаконосъобразно издаден в
нарушение на материалния закон, поради което и ще следва да се отмени.
Предвид
посочения изход на
спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. По отношение на претендираните разноски за
настоящата инстанция в общ размер на 5 450 лева, от които 50 лв. държавна такса
и 5 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, се установява, че
разноските са действително направени, като в тази връзка са представени вносна
бележка относно държавната такса, както и договор за правна защита и съдействие
с доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път
съгласно договореното. От страна на ответника е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно.
В конкретния случай се касае за административно дело с материален интерес и минималният
размер на адвокатското възнаграждение при това положение, съгласно приложимия
чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения в съответната редакция на наредбата към момента на осъществяване
на правната помощ, възлиза в размер на 3 592,66 лева /без ДДС/ или 4311,19
лв. с ДДС. Съдът намира, че с оглед вида и характера на производството и факта,
че то е приключило в едно заседание, заплатеното адвокатско възнаграждение от
5400 лева с ДДС се явява завишено. Съобразно с нормата на чл.36, ал.2 от ЗА
като справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на делото и поради
това обоснован според съда е размер на възнаграждение от 4000 лева, като с
оглед разпоредбата на §2а ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. ще следва на
жалбоподателя да се присъдят разноски за един адвокат от общо 4800 лева,
съставляващи сумата на справедливото възнаграждение с включен ДДС.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Карлово изцяло Ревизионния акт № Р-16001620004203-091-001 от 22.01.2021
г., издаден от органи по приходите Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив - ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 204/05.04.2021 г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е
бил допълнително начислен ДДС в общ размер от 104 225,69 лева и са
определени лихви в размер на 2 039,97 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да
заплати на Община – Карлово с адрес гр. Карлово, ул.“Петко Събев“ № 1 сумата от
50 лева, направени разноски за държавна такса, както и сумата от 4800 лева,
съставляващи разноски за възнаграждение на един адвокат по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: