О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№VІ-
2263 19.11.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен
състав
На деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАРЯ КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.ТАНЯ ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1624 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1820 от 20.09.2018г.
по гр.д.№4998 по описа за 2018г. на БРС е прието за установено, че ищецът М.А.Т.
*** не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер на
590,62 лв., представляваща стойността на
4562 киловатчаса електрическа енергия едностранно начислени от ответника по
фактура №********** от 16.10.2017г. за минал период от 4.12.2015г. до 4.02.2016г.
за обект ИТН:2766933 в гр.Бургас, кв.Горно Езерово, ул.“Албена“ №6, а ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищеца- на 21.09.2018г. чрез адвокат П.; на ответника- на 1.10.2018г.,
чрез юрисконсулт Николов.
В законоустановения срок- на 10.10.2018г.,
по пощата е подадена въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
представлявано от юрисконсулт Николов, с която решението е обжалвано изцяло.
Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите
констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи-
на закона. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в
полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът
достигнал до необосновано и неправилно решение. Като се е позовал на
задължителната практика на ВКС -решение №111 по т.д.№1650/14г. І т.о. на ВКС,
въззивникът намира, че районният съд правилно е възприел, че е налице валидно
правно основание за извършеното преизчисление. Неправилен обаче бил изводът му,
че ответното дружество не било доказало наличието на ред за уведомяване на
клиента за общите си условия. Налице била актуална съдебна практика- решение
№118 по т.д.№961/16г., II т.о. на ВКС, в което изрично била развита тезата, че старите общи условия
на крайните снабдители съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е
необходимо приемането на нови ОУ, понеже старите изпълнявали изискването на
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Редът за уведомяване се съдържал в чл.28 във връзка с
чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. На следващо място се сочи, че съдът не съобразил още
няколко промени в законодателството, а именно ПИКЕЕ от 2013г., които са
подзаконов нормативен акт, поради което за електроразпределителните дружества
не съществувало задължение да приема такива правила, както погрешно било
посочено в обжалваното решение. В ПИКЕЕ изрично били формулирани както
документите, касаещи проверките, така и реда за връчването им на клиентите.
Твърди, че дружеството е внесло в КЕВР множество заявления за приемане на нови
ОУ, съобразени с измененията в ЗЕ от 2012г., но такава процедура не била
инициирана с аргумент, че ПИКЕЕ е уредил този въпрос. Счита, че към момента не
е налице празнота в закона и подзаконовата нормативна уредба по въпроса за реда
за уведомяване. Изтъква, че в случая не се твърди неизпълнение на договора от
страна на клиента, за да се налага да се доказва виновно неизпълнение. Не било
от значение и авторството на манипулацията, тъй като въведената с ПИКЕЕ и ЗЕ
отговорност за случаите, когато СТИ отчита неправилно енергията, която се
консумира от клиента, била обективна. Служителите на оператора на съответната
мрежа констатирали несъответствие на СТИ с технически характеристики, което
било описано в съставения от тях констативен протокол. Същите били потвърдени
от констативния протокол на БИМ, който според въззивника бил официален
„констативен“ документ и съставлявал доказателство за извършените от
длъжностните лица действия. И съдържанието му отразявало състоянието на
проверения електромер. Вследствие на това било констатирано неправилно отчитане
на СТИ, като чрез прилагането на ПИКЕЕ се доказвало реално доставеното
количество ел.енергия, въз основа на която се формирала дължимата сума от
клиента за реалното му потребление. Установена била нерегламентирана външна
намеса, вследствие на която електромерът отчитал по-малко от реално
консумираната енергия, конкретната дата, когато е осъществена тя, както и
конкретното количество доставена до клиента ел.енергия, която била отчетена от
електромера, но не била фактурирана, понеже информацията за нея се съхранявала
в трета, нерегламентирана тарифа, което се равнявало на исковата сума. Затова
счита, че претендираната сума била основателно начислена и реално дължима.
Въззивникът моли решението на БРС
да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции.
Приложен е списък на разноските за двете инстанции, общо в размер на 625 лв. (325
лв. за въззивната инстанция), пълномощно и квитанция за платена такса за
въззивно обжалване. Направено е евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възражение на въззиваемата страна.
Въззиваемата М.А.Т.,
представлявана от адв.Р.П. е подала своевременно отговор на жалбата, с който я
е оспорила като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а
решението- потвърдено. Намира, че въззивникът не е провел главно и пълно
доказване наличието на законовите предпоставки за едностранна корекция на
сметката за потребена енергия, за която била съставена процесната фактура. Не
бил осъществен фактическия състав за законосъобразна едностранна корекция,
понеже не били представени ОУ, които да съдържат ред за уведомяване на клиента,
както и данни, че такива са били утвърдени от КЕВР. Анализирани са данните от
представените по делото констативни протоколи, както и съдържащите се в тях
констатации, че липсва нерегламентирана намеса в работата на електромера. Изтъква,
че СТИ е собственост на дружеството въззивник, въззиваемата няма достъп до
таблото и електромера, поради което ако има повреда в електромера, то
въззиваемата не може да носи отговорност за това и не е длъжна да заплаща
служебно начислената ѝ ел.енергия. Акцентира се на задължението на
въззивника по чл.120, ал.1 ЗЕ. Развити са подробни съображения. Моли решението
да бъде потвърдено, а на въззиваемата да се присъдят разноските за въззивната
инстанция.
Страните нямат доказателствени
искания.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото
в открито съдебно заседание, насрочено за 26.11.2018г. от 10 ч.
ДОКЛАДВА
въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните за сведение.
На въззивника да се връчи и
препис от отговора на въззиваемия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.