Р Е Ш Е Н И Е
№ 177 31.07.2023 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар С. Христова
и с участието на прокурор П. Драганова
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 134 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София,
срещу Решение № 136 от 06.04.2023г., постановено по АНД № 291/ 2023г. по описа
на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 008270 от 15.12.2022г., издадено от Директора на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния
и на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован
направения от въззивния съд извод, че наказателното постановление не съответства
на императивните законови изисквания по чл.57 от ЗАНН досежно неговото
съдържание, като поддържа, че административнонаказателното обвинение е обосновано
в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Твърди,
че от материалите по преписката безспорно се установява, че на посочените в
наказателното постановление дата, място и обстоятелства, санкционираното лице е
допуснало нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП – управление на ППС по платена
пътна мрежа, за което е дължима, но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата. Счита за необоснован и неправилен извода на въззивния съд, че
не е установено и доказано извършването на констатираното нарушение от лицето,
санкционирано за това нарушение, като авторството на деянието не е било спорно
нито в хода на административнонаказателното производство, нито в развилото се
съдебно производство по обжалване на наказателното постановление. Направено е искане
съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №
008270 от 15.12.2022г. на Директора на НТУ към АПИ.
Ответникът по
касационната жалба – М.Н.К., чрез пълномощника си по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският
районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление и на наложената
административна санкция.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен се е развило по жалба
на М.Н.К. ***, срещу Наказателно постановление №
008270 от 15.12.2022г., издадено от Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 008270/ 16.06.2022г., на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, на М.К. е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1 800 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че след извършена на
28.06.2022г. в 08.40 часа проверка от
контролните органи е установено, че на 16.06.2022г. в 13.17 часа пътно превозно
средство (ППС) рег. № *******, управлявано от М.К., с обща техническа допустима
максимална маса – 7 200кг., попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата, като посоченото ППС е засечено на 16.06.2022г. в 13.17 часа
по път I – 5 км. 239+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата.
С обжалваното решение Старозагорският
районен съд е отменил наказателното постановление, по съображения за неговата процесуална
и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че наказателното
постановление не съответства на императивните изисквания по чл.57 от ЗАНН досежно
неговото съдържание, тъй като описанието на приетото за реализирано нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, не се формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната
теза. Съдът е обосновал и че ако извършването на нарушението /движение на пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.
1, т.2 от ЗП/, да е доказано по
несъмнен начин, липсват доказателства за авторството на извършеното нарушение,
а именно че на посочените в наказателното постановление дата, място и
обстоятелства, санкционираното лице М.К. е управлявало ППС с рег. № *******,
без да изпълни задължението си по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, като основание за
налагане на административна санкция по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Решението на Старозагорския
районен съд е правилно.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването от санкционираното лице на
вмененото му административно нарушение, не
е доказано по безспорен и несъмнен начин. В тежест на наказващия орган е да
установи и докаже при условията на пълно главно доказване не само факта на
извършено административно нарушение, но и самоличността на нарушителя и
неговата вина. В тази връзка абсолютно несъстоятелно е твърдяното от касатора,
че отговорността на водача на ППС по чл.179, ал.3а от ЗДвП за неизпълнено от
него задължение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, е обективна и безвиновна. В случая, макар
по безспорен и несъмнен начин да е доказано, че на 16.06.2022г. в 13.17 часа по
път I – 5 км. 239+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено
движение на пътно превозно средство с рег. № ******* с обща техническа
допустима максимална маса – 7 200кг., собственост на „КОНТАКТ-ВН“ ЕООД, за
което ППС е била дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата, по
никакъв начин не е доказано, че на посочените дата, час и място, пътното
превозно средство, при движението на което е допуснато нарушението, е било
управляван от М.К.. Доколкото субект на задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП, респ. субект на отговорността по чл.179, ал.3а от ЗДвП, е водачът,
управлявал ППС без заплатена пътна такса, санкциониращият
орган е следвало да установи и докаже по несъмнен и безспорен начин не само
обективните, но и субективните признаци на административно наказателния състав
по чл.179, ал.3а от ЗДвП, вкл. авторството на деянието. В случая това не
е сторено. В съставения АУАН нарушението се сочи за установено от справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 20812. Доказателствената
сила на тази справка, по аргумент от чл.189е, ал.9 във вр. с ал.8 от ЗДвП, обаче
обхваща единствено отразените в справката данни за обстоятелствата относно
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси т.е доказателствената сила на справката от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, не
обхваща авторството на деянието. Съответно съставения въз основа на
справката по чл.189е, ал.8 от ЗДвП акт за установяване на административно
нарушение, не може да бъде доказателство за това кое лице, в качеството му на
водач на ППС, е извършило санкционираното нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Следва
да се отбележи и че с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е
обвързан единствено административнонаказващият орган - при преценката си дали
да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които
при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на
противното. По силата на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Отделно
от това по аргумент от разпоредбите на чл. 52, ал.4 и чл.53, ал.2 от ЗАНН,
наказващият орган има задължението да провери съставения АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени събраните доказателства, като
издаде НП само ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая очевидно наказващият
орган не е изпълнил тези си задължения преди издаването на НП № 008270 от
15.12.2022г. – по преписката липсват каквито и да е било данни, още по-малко
доказателства дори и като индиция, че на 16.06.2022г. в 13.17 часа по път I – 5
км. 239+292, именно М.К. е управлявал ППС рег. № *******, за което е била
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата т. е
че е извършител на вмененото му нарушение. Противно на твърдяното от
процесуалния представител на касатора, нито в съставения АУАН, нито в друг по
документ по преписката, е налице обективирано от М.К. декларативно изявление, че на 16.06.2022г. в 13.17 часа по
път I – 5 км. 239+292, е управлявал ППС рег. № *******. Липсва и представена
декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП от собственика на ППС – „КОНТАКТ-ВН“ ЕООД, в
която като лице, извършило нарушението, да е посочен М.Н.К.. Нито
обстоятелството, че М.К. е подписал съставения АУАН без възражения, нито
обстоятелството, че лицето не е подало писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, могат да бъдат разглеждани като доказателства, потвърждаващи самоличността
на нарушителя и неговата вина. Правоприлагането по принцип, и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, поради
което е недопустимо поради неупражняването на процесуални права от привлеченото
към отговорност лице да се презюмира или да се приеме за доказано авторството
на съставомерното изпълнително деяние.
Предвид гореизложеното
обосновано, от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона Старозагорският
районен съд е приел, че не е доказано административнонаказателното обвинение
за извършено от М.К. нарушение на чл. 139, ал.7 от ЗДвП, като основание за
налагане на административно наказание по
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и
при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136 от 06.04.2023г.,
постановено по АНД № 291/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено Наказателно постановление № 008270 от 15.12.2022г., издадено
от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.