Решение по дело №3765/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../12.11.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3765 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от С.С.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 834,98 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 29.01.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „***“ № 1, с абонатен № ********** и клиентски № ***, за която сума е издадена фактура № **********/01.02.2019 г.

По твърдения в исковата молба, ищецът е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в с. Слънчево, ул. „***“ № 1, с абонатен № ********** и клиентски № ***. Ищецът поддържа, че при заплащане на ежемесечните си задължения към ответното дружество е установил, че има задължение към „Е.П.“ АД по издадена фактура № ********** от 01.02.2019 г. в размер на сумата от 834,98 лв., начислена служебно за периода от 01.11.2018 г. до 29.01.2019 г. след извършена корекция на сметката му вследствие на извършена проверка. Поддържа, че е оспорил дължимостта на сумата с възражения от 11.02.2019 г., депозирано пред „Е.П.“ АД и „Електроразпределение Север“ АД, но отговор не е получил.

Счита, че не дължи сумата по издадената фактура. Оспорва корекционната процедура като незаконосъобразна, доколкото не съществува ред за нейното извършване. Поддържа, че не носи отговорност за неизправността на средството за търговско измерване, тъй като същото е собственост на електроразпределителното дружество и то има задължение за поддържането на измервателния уред в изправност. Отделно твърди, че липсва виновно поведение на абоната като условие за ангажиране на неговата отговорност и оспорва начисленото количество ел. енергия да е действително потребено от него.

По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 834,98 лв., за която е издадена съответната фактура.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Ц. Дилковски, поддържа исковата претенция и формулираното искане по същество, и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойността на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с решение ОУ-060 на КЕВР от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР. Твърди, че на 29.01.2019 г. е извършена техническа проверка на процесния електромер от служители на „Електроразпределение Север“ АД, при която е установено наличието на извършено неправомерно въздействие върху функциите на СТИ – оперативният нулев проводник е демонтиран от нулевата шина в ЕМТ и измервателният уред е с неработещ броителен механизъм, при което консумираната ел. енергия не преминава през електромера, не се измерва от него и съответно не се заплаща от абоната. За проверката твърди, че е съставен констативен протокол, подписан от двама независими свидетели. Излага, че въз основа на направените констатации на 30.01.2019 г. „Електроразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция № 51060_9DC5 за периода от 01.11.2018 г. до 29.01.2019 г. – 4224 кВтч и е конкретизирало размера на оспореното вземане при фикционно изчисление на доставеното количество ел. енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. За цената на служебно начисленото количество електроенергия ответното дружество е издало фактура № **********/01.02.2019 г. на стойност 834,98 лв.

Счита, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпеределение Север“ АД и са осъществени всички предпоставки за извършване на корекционната процедура.

По тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Идентично искане ответникът, чрез процесуалния му представител адв. М. Л., поддържа и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните  са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор за продажба на електрическа енергия при общи условия за обект на потребление, находящ се в с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „***“ № 1, с абонатен № ********** и клиентски № ***, като ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.

От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 1105415/29.01.2019 г. (л. 24) се установява, че на 29.01.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. При проверката е установено неправомерно въздействие върху функциите на СТИ – оперативният нулев проводник е демонтиран от нулевата шина в ЕМТ и измервателният уред е с неработещ броителен механизъм, при което консумираната ел. енергия не преминава през електромера, не се измерва от него и съответно не се заплаща от абоната. Отразено е, че правилната схема на свързване е възстановена. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от двама свидетели. 

Въз основа на установените от техническата проверка обстоятелства на 30.01.2019 г. е съставена справка (л. 26) от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия  в размер на 4224,24 кВтч за периода от 01.11.2018 г. до 29.01.2019 г.

За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща в размер на 834,98 лв., от страна на „Е.П.“ АД е издадена фактура № **********/01.02.2019 г. (л. 27).

За извършената проверка и направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Електроразпределение Север“ АД и „Е.п.“ АД до ищеца са изпратени писма съответно от 31.01.2019 г. и от 01.02.2019 г. (л. 32 и 33).

Видно от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 28) и извлечение за фактури и плащания към дата 21.03.2019 г. (л. 30), за периода 01.11.2018 г. - 29.01.2019 г. по партидата на ищеца са начислени 4224 кВтч ел. енергия на стойност 834,98 лв., която не е заплатена.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза (л. 48), което съдът кредитира като достоверно и обосновано, се установява, че неизмерената ел. енергия се дължи на демонтиран оперативен нулев проводник от нулевата шина, при което СТИ е оставен без захранване. Според експертното заключение схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа е променена, като същата е възстановена на 29.01.2019 г. Установено е неотчитане на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия. Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.

С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с решение ОУ-060 на КЕВР от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР, корекция на цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия за минал период.

Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.

На първо място, клаузите от общите условия, на които се позовава ответното дружество, позволяващи едностранна корекция от страна на предприятието - доставчик на електрическа енергия, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество потребена и доставена електрическа енергия за съответния период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., решение № 104/2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., решение № 29/15.07.11 г. на ВКС по т. д. № 225/10 г. и др.

Отделно от това, в действащото през периода на корекцията законодателство също не е предвидено право на доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за доставена и потребена електрическа енергия. Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката). В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия. С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите условия начин. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с влязло в сила на 08.11.2018 г. решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 29.01.2019 г., тоест след тяхната отмяна. Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.

По изложените съображения съдът намира, че приложената корекционна процедура е незаконосъобразна, респ. начислената допълнително сума -  недължима от абоната. Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 355 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото  – договор за правна защита и съдействие от 11.10.2019 г. (л. 56), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.

Съобразно изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С.С.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, не дължи на ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 834,98 лв. (осемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 01.11.2018 г. до 29.01.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „***“ № 1, с абонатен № ********** и клиентски № ***, за която сума е издадена фактура № **********/01.02.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;

ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.С.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 355 лв. (триста петдесет и пет лева), представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: