РЕШЕНИЕ № 157
гр. Пазарджик, 13.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
38/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от А.С.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис
508, чрез адв. Д. от САК, против „Застрахователна
компания Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“
№ 87,
за осъждането му да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 27.06.2018 г.
с делинквент С.Г., по твърдение за застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника, заедно със законната лихва за
забава от датата на деликта - 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата, на основание
чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2018 г., около 15 ч., ищецът пътувал с
близките си от с. А към местността Б, по главен път ІІ-84, с л. а. марка „“, peг. № , управляван от С.Г.(в открито с.
з. е уточнено името на С.Г.), като при един от завоите водачът губи контрол
върху управлението над автомобила, напуска лентата си за движение и навлиза в
насрещното платно, където се удря с автомобил „“, рег. № . Вследствие на удара
са ранени всички пътници, но най-тежко пострадал пътуващия на задната седалка
ищец. Непосредствено след инцидента той бил откаран с линейка до Спешното
отделение на близката болница в гр. Велинград. Установило се, че е получил
множество травматични увреждания: контузия на главата със сътресение на мозъка
и кръвоизлив в дясната слепоочно-тилна област, контузия на носа,
разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата, 4 избити зъба,
контузии, охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. Образуваното срещу водача
г. ДП № 955/18 г. на РП – Велинград за извършено престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП е прекратено
по желание на пострадалите от инцидента на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК. Ищецът постъпва в лечебното заведение веднага след
ПТП на 27.06.2018 г. и е изписан на 03.07.2018 г., когато изтича срокът за
клиничната пътека и поради задоволително общо състояние. Две седмици след
изписването ищецът прекарва на постелен режим, като за всички ежедневни нужди
разчита на близките си – те го хранят, мият, обличат и събличат. Храненето му
създава дискомфорт с оглед избитите 4 зъба, приемайки храна само със сламка. За
причинените болки и страдания ищецът претендира обезщетение от ответника, при
когото е застрахована гражданската отговорност на виновния за инцидента водач г.,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.
Отправено е искане за заплащане на обезщетение до застрахователя-ответник на
23.08.2018 г., но няма плащане до този момент. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „Застрахователна компания Бул инс“ АД, чрез адв. Ш.,
е подал отговор на исковата молба. Излага доводи за недопустимост на иска
поради неизпълнено рекламационно производство от ищеца по чл. 380 от КЗ – чл.
498, ал. 3 от КЗ. Оспорва иска изцяло както по основание, така и по размер.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП по начина, описан от ищеца. Поддържа, че
съставеният констативен протокол № 42/27.06.2018 г. не отговаря на изискванията
по съдържание на Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Доколкото по
делото няма данни ПТП да е настъпило в присъствието на съставителя на КП, то
същият, макар и да представлява официален свидетелстващ документ, не се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила относно фактите досежно механизма
на ПТП (цитира практика на ВКС – Р.3335/15-ІІІ г. о., Р.1506/13-І т. о.). Не се
установява противоправно деяние и вина на водача на лекия автомобил, в който е
пътувал ищецът. Навежда съображения, че желанието на ищеца за прекратяване на
наказателното производство срещу делинквента следва да се тълкува и има смисъл
и характер на отказ от иск срещу него по чл. 45 от ЗЗД. Този отказ следва да
бъде зачетен и от гражданския съд. В тази насока следва да се тълкува
изявлението на ищеца в досъдебното производство, че няма претенции към водача С.Г..
Това по същество представлявало извънсъдебно споразумение относно гражданските
последици от извършеното деяние. Навежда довод за приложение на приетото в ТР №
1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия поради непоставен обезопасителен колан съгласно изискването на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, както и поради неизпълнение на лекарски препоръки. Твърди
завишен размер на претенцията с оглед чл. 52 от ЗЗД. Относно лихвата по чл.
429, ал. 3 от КЗ сочи, че изобщо няма данни застрахователят да е бил уведомяван
от застрахования, а твърденията за заявена претенция пред застрахователя на
23.08.2018 г. не били доказани. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноски.
В
допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, се
поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника.
Излага се, че констативният протокол е официален документ за всички отразени в
него обстоятелства – цитира практика на ВКС р.444-10 г., т. о. Като
неаргументирани и необосновани възприема доводите на ответника за възприемане
на отказа от наказателно производство като отказ от иск по чл. 45 от ЗЗД,
евентуално като спогодба. Твърди се, че ищецът е имал поставен обезопасителен
колан, но и без него вредите отново щяха да настъпят и в тази връзка счита
възражението за съпричиняване за неоснователно. Спазени са всички лекарски
препоръки. Не е налице прекомерност на претенцията.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Уточнява
се, че несъответствието на констативния протокол по съдържание с Наредба № Із-41/12.01.2009
г. е относно липсата на отразен резултат от тест за наркотици и техни аналози.
Навежда твърдение, че КП сочи един водач на процесното МПС, а в обясненията на
ищеца по досъдебното производство и в постановлението от 16.11.2018 г. за
прекратяване на същото – друг. Ответникът приема иска за допустим.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди
от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
счита,
че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава
представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова
ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (по арг. от
приетото в Определение № 406
от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009
г., I т. о.).
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищецът е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал на 23.08.2018
г. с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния
инцидент (л. 39 от делото), респ. безрезултатно е изтекъл
тримесечният срок за плащане от негова страна – на 23.11.2018 г. Датата в
застрахователната претенция е нечетливо изписана. Посочената от ищеца в ДИМ
дата 23.01.2018 г. очевидно е техническа грешка, сравнена с посочената от него
в ИМ – 23.08.2018 г. Искът е предявен на 26.02.2019 г., поради което е
допустим.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното МПС „Мицубиши Паджеро спорт“, управлявано от
С.Г., е застраховано при
ответника по застраховка „ГО на
автомобилистите“.
По делото е приет Констативен
протокол за ПТП № 42/27.06.2018 г. на мл. инсп. при РУ „Полиция“ – Велинград,
като и препис на ДП № 955/18 г. на РП – Велинград и ДП № ЗМ-439/2018 г.
на РУ на МВР Велинград, съдържащ Протокол
за оглед на местопроизшествие от същата дата – 27.06.2018 г. на разследващ
полицай при РУ – Велинград.
Видно от Постановление от
16.11.2018 г. на районен прокурор при РП – Велинград наказателното производство
е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр.
чл. 343, ал. 2, т. 2 НК, тъй като разпитаните в досъдебното производство
пострадали лица – В г., А.Т. и М.А.са заявили, че желаят наказателното
производство да бъде прекратено, като нямат претенции към никого за инцидента.
По делото е приета епикриза на ищеца, издадени от лекуващия му лекар при МБАЛ-Велинград ЕООД за
установеното мозъчно сътресения – без открита вътречерепна рана; повърхностна
травма на окосмената част на главата.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Св. А А. г.а, дъщеря на ищеца и съпруга на водача на процесното МПС С.Г., дава показания, че е запозната с
инцидента от юни 2018 г. Мъжът й се е обадил да й каже.
Пострадал баща й. Веднага след инцидента той бил откаран в болницата в гр.
Велинград. При свиждането свидетелката видяла, че баща й е с рана на гравата,
която била зашита, имал 4 избити зъба, носът му бил счупен. Било му забранено
да става понеже бил с комоцио. В болницата престоял около седмица. Препоръчали
му 20-30 дни да не гледа телевизия, изобщо да не се излага на шум. След
катастрофата вдигал високо кръвно – 190, като се навеждал получавал замайване.
Преди това нямал високо кръвно. Вкъщи бил подпомаган с оглед битовите си нужди
от дъщеря си и съпругата си. След това ищецът отишъл на зъболекар в гр. В, но
не му издали документ за прегледа, тъй като заболекарят нямал компютър.
Четирите зъба не били счупени, а избити, останал само корена от тях. Без зъби
трудно се хранел, но и до днес не си е оправил зъбите.
От изслушаната по делото Комплексна съдебно автотехническа
и съдебна медицинска
експертиза, изготвена от две вещи лица: ортопед и автоексперт, неоспорена от страните, приета от съда
като компетентно изготвена, се установява следното:
По отношение на
механизма:
ПТП е настъпило на 27.06.2018 г., около
15.00
ч., по главен
път ІІ-84, на 11.600 км от сградата на РУ-Велинград
в посока с. . Пътят е с асфалтово покритие. Към момента на ПТП пътят е мокър от
валеж на дъжд. Водачът С.Г. управлявал т. а. „“, движейки се
по дясната лента за него в посока –. Ищецът пътувал на задна лява седалка. В
кривата на наличен десен завой г. управлявал автомобила със скорост около и над
53 км/ч, която е по-висока от критичната за конкретните пътни условия. По
същото време срещу него по лявата лента в обратна посока () се движел л. а. „ “, управляван от водача М.А.със скорост около 40 км/ч. При
движение по пътния участък в зоната на десния завой, поради мократа и хлъзгава
настилка, водачът г. загубва контрол над управлението на автомобила, като в момента
когато двата автомобила отстоели един от друг на около 10 метра в центъра на
кривата на завоя, започнало видимо отклонение на т. а. „“ към лентата за
движение на другия автомобил. Водачът М.А.възприема опасността и прави опит за
отклонение на автомобила надясно, но поради невъзможността да се разминат с
насрещния автомобил „“ настъпва удар. Ударът настъпва косо-ексцентрично след около
1 сек от реакцията на М.А.в предната лява част на всеки един от двата автомобила.
Скоростта на автомобилите в момента на удара била – за т. а. „“ около и над 40
км/ч, а на „“ около и под 40 км/ч. След удара двата автомобила остават зацепени
на пътното платно върху лявата лента за движение, лентата на л. а. „“.
Автоекспертът посочва, че причина за ПТП е допуснатата от водача С.Г. скорост
на движение по-висока от критичната в рамките на десен за него завой при
конкретните пътно климатични условия, при което е настъпило странично хлъзгане
на автомобила „“, загуба на управлението и навлизане в лентата за насрещно
движение. Експертите достигат до извод, че
предвид обстоятелството, че при поставен предпазен колан, тялото на пътника на
задната седалка е добре установено на място и при удар на автомобила от лявата
страна, не е възможно да се получи промяна на положението му и травмиране,
освен при тежки деформации на купето, поради което считат, че в случая ищецът е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Изводът се подкрепя и от
обстоятелстват, че няма данни от т. нар. коланна травма по тялото на ищеца.
Заключава се, че при използване на предпазен колан ищецът е нямало да получи
тази лицева травма и травматичните увреждания щяха да се ограничат до коланна
травма – мекотъканна травма по гърдите и предната част на таза.
Независимо от това, експертите макар и да сочат, че процесният автомобил „“ по принцип фабрично да е оборудван с обезопасителни колани на предни и
задни седалки, в конкретния случай „не може да се установи дали към момента на
ПТП коланите на задната седалка са били налични и технически изправни“.
По отношение на
уврежданията:
Ищецът е получил следните телесни повреди: контузия на главата с леко сътресение
на мозъка – без открита вътрешночерепна травма; малкомозъчен кръвоизлив,
темпороокципитално, вдясно (лентовиден кръвоизлив); повърхностна травма на
окосмената част на главата; разкъсноконтузна рана челно вдясно; контузия на
носа (но не счупване, както твърди свидетелката). Характерът и степента на
уврежданията сочат на пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В
случая няма загуба на съзнание от пострадалия ищец, състоянието е придружено
само от главоболие, което се проявява при физическо и умствено напрежение.
Времето за възстановяване от контузията на главата при лека форма на мозъчно
сътресение е около 2-3 седмици. За същия период около 2-3 седмици се достига до
пълна резорбция на малкомозъчния кръвоизлив. Повърхностната травма на
окосмената част на главата няма нарушение на кожната повърхност и се резорбира
(търпи обратно развитие) за около 10-20 дни. При разкъсноконтузната рана на
челото и правилна хирургическа обработка на раната конците се свалят на 7-10
ден. Носът се възстановява от контузията за около 2 седмици. Експертът посочва,
че лечението е провеждано правилно и се изразява в покой на легло,
медикаментозна превенция, като ищецът е изписан в добро общо състояние на 03.07.2018
г. По делото няма данни за провеждане на лечебно-възстановителни процедури след
изписването от болницата, но се сочи, че при мозъчни сътресения е напълно
нормално пострадалият да изпитва светлочувствителност, отпадналост, сънливост.
Няма данни за емоционални или други вегетативни нарушения – ускоряване и
забавяне на сърдечната дейност, колебания в кръвното налягане и др.
Изслушаната по делото експертиза в медицинската й част не дава отговор на
въпроса дали избитите 4 зъба на ищеца са в резултат на процесното ПТП,
доколкото такива данни не се съдържат в нито една медицинска документация,
отразяваща здравословното състояние на ищеца непосредствено след инцидента.
По делото е прието представено от ищеца удостоверение от 06.08.2018 г. от
стоматолог – хирург с констатацията, че при пътен инцидент на 27.06.2018 г.
ищецът е получил разкъсноконтузна рана на горната устна, хематом на горна устна
с диаметър 4.5 см и е загубил 4 зъба. Посоченото удостоверение е прието по
делото със съгласието на страните. Въпреки това обаче, ответникът оспорва
направените в същото изводи, че избитите 4 зъба са в резултат на процесното
ПТП, тъй като това обстоятелство не е отразено в медицинските книжа, изготвени
при постъпването на ищеца в болничното заведение непосредствено след инцидента.
Съдът намира това възражение на ответника за основателно.
Представеното удостоверение на стоматолог-хирург по своето естество
представлява частна експертиза, възложена от ищеца, на дата 06.08.2018 г.,
следваща с около месец и половина процесния инцидент от 27.06.2018 г., поради
което отразените в същата травми - разкъсноконтузна рана на горната устна, хематом
на горната устна и 4 избити зъба, обективно няма как категорично (безусловно) да
се приемат, че са във връзка с инцидента. Частната експертиза не съставлява
годно доказателствено средство (така Решение № 214 от 29.05.2014 г. по т. д. № 992/2012 г. на ВКС,
I т. о.). Съдът не кредитира представеното удостоверение от
стоматолог, още повече, че както се изложи вече от вещото лице-ортопед, за
около 2-3 седмици отминават всички останали травми (кръвоизлива, повърхностната
травма на главата, челото, носа). На по-голямо основание следва да се приеме,
че няма как месец и половина след катастрофата ищецът все още да има хематом на
горна устна.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В производството по иск с правно основание
по чл. 432, ал.
1
от КЗ върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна
на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и
вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
В случая се оспорва механизма на настъпилото ПТП по
начина, описан от ищеца. Ответникът поддържа, че съставеният КП № 42/27.06.2018
г. от служител на РУП-Велинград не отговаря на изискванията по съдържание на
Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, като уточнява, че несъответствието
касае липсата на отразен резултат от тест за наркотици и техни аналози, както и
че бил посочен друг водач, виновен за ПТП (страната има предвид посочения в протокола
С.Г.вместо С.Г.; видно обаче от ЕГН се касае до техническа грешка при изписване
имената на едно и също лице).
Приетият по делото Констативен протокол за ПТП от
27.06.2018 г. на мл. инсп. при РУ „Полиция“
– Велинград е съставен съобразно изискванията на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. доколкото в случая има пострадали
лица.
Констативният протокол за ПТП, който
се издава при смърт или раняване на човек, съставен от длъжностно лице, в кръга
на служебните му задължения, в установената форма и ред (какъвто е настоящият),
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото
е визиран в протокола (виж
Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т. д. № 769/2012 г. на I т.
о., Решение № 32 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3335/2015 г., III г. о.). Съдът намира, че липсата на отразен
резултат от тест за наркотици и техни аналози на участниците не влияе върху останалите
удостоверени в него обстоятелства – за участниците в ПТП, респ. пострадалите
лица, за направените тестове за алкохол, за механизма на ПТП и т. н. Тоест
непълнотата на протокола не може да дерогира удостоверителната му сила изцяло.
Отделно от това, съдът е възложил Комплексна САвТСМЕ, основана
на протокола за ПТП и документите по приложеното досъдебно производство, в т. ч. съставеният от разследващ
полицай Протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата 27.06.2018 г.
Когато
разследващите органи са съставили официални удостоверителни документи за извършени от тях
действия, те съставляват доказателство за извършването на тези действия и за
настъпилите при това факти, непосредствено възприети от длъжностните лица. В
тази връзка протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179
от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и
с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление и
относно цялостния механизъм на ПТП (така Определение
№ 40 от 25.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1047/2016 г., I т. о. и
цитираните в него решения: напр. р. №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о. и други).
От приетата експертиза безспорно се установява, че причина за ПТП е допуснатата от водача С.Г. скорост на движение
по-висока от критичната в рамките на десен завой при конкретните пътно
климатични условия (мокър асфалт вследствие на дъжд), при което настъпва
странично хлъзгане на автомобила „“, загуба на
управлението, навлизане в лентата за насрещно движение и удар с второто МПС –
нарушение на нормите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Получените от
ищеца телесни повреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Изложеното обуславя извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки
за възникване отговорността на застрахователното дружество: установен деликт
при съответно авторство (С.Г.), противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки
и страдания от травматичните увреждания) и причинна връзка между деяниято и
вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
По възражението на ответника, съдът намира, че
желанието на ищеца за прекратяване на наказателното производство срещу
делинквента на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК вр.
чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК не може да се тълкува като постигнато извънсъдебно
споразумение между тях – за отказ от права, тъй като волеизявлението на ищеца е
за отказ от наказателно преследване на лицето, а не за отказ от уреждане на
гражданскоправните последици от извършеното деяние. Самото искане за
прекратяване ищецът отправя към прокурора, а не към делинквента, поради което на
общо основание не може да се приеме за съглашение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
Безспорно се установи по делото,
че ищецът е бил без поставен предпазен колан на задната лява седалка на
автомобила при настъпване на инцидента. Ако ищецът беше поставил колан, тялото
му нямаше да получи процесните травми. Същите щяха да се ограничат само до т. нар.
„коланна травма“.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен
начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване
поради непоставяне на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в
процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се
позовава на съпричиняване на вредоносния резултат (Решение № 19 от 8.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г.,
IV г. о., Решение
№ 27/15.04.2015 г. на
ВКС по т. д. № 457/2014 г. IІ т. о.).
В случая експертизата е
категорична, че по делото няма никакви данни дали към момента на ПТП коланите
на задната седалка на „“ са били изобщо
налични и/или технически изправни. Следователно, макар и процесният автомобил
фабрично да е оборудван с обезапасителни колани на седалките, в конкретния случай
не може да се предпалага, че същият е имал такива, както и че същите са
изправни и са могли да бъдат използвани. Възражението за съпричиняване на това
основание се явява неоснователно.
По размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди:
За да се реализира справедливо възмездяване за претърпените
от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне
размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и
на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и
да изложи съображенията си по тях. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко
дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта, определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния инцидент на 27.06.2018 г. пострадалият А.Т. (на 59
г. към датата на деликта) е получил няколко телесни повреди: контузия на главата с леко сътресение на мозъка –
без вътрешночерепна травма; малкомозъчен кръвоизлив, темпороокципитално, вдясно
(лентовиден кръвоизлив); повърхностна травма на окосмената част на главата;
разкъсноконтузна рана челно вдясно; контузия на носа (а не счупване на носа,
както твърди свидетелката). Както се изложи, съдът счита за недоказано
обстоятелството, че четирите зъба на ищеца са били избити в резултат на удара
при пътния инцидент (по делото не се събраха обективни данни за това, освен
свидетелските показания на дъщерята на пострадалия, които съобразени с оглед всички други доказателства
по делото се явяват изолирани). Установи се, че в случая не е имало загуба на
съзнанието на ищеца. При физическо и умствено напрежение, същият получава моментно
главоболие. Всички травми са отминали за период от около 2-3 седмици, като няма данни ищецът да е провеждал
лечебно-възстановителни процедури след изписването му от болницата. А.Т. е бил
хоспитализиран за 6 дни (27.06.2018 – 03.07.2018 г.). Безспорно през този период той е търпял негативни психически преживявания – болки и
страдания, които са продължили и в дома му, когато е бил обгрижван от близките
си. Независимо от това получените увреждания не са довели до отклонение от нормалните здравословни показатели за в бъдеще, т. е. търпимите в
доказания период на лечение и възстановяване болки и страдания не са били
с характеристики и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид
увреждания, респ. търпимите неудобства да са по-големи от обичайните.
Съдът
намира, че релевантна за определяне размера на справедливото обезщетение
е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която
следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, на конкретния присъден от съда размер. Преценката за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от
деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност,
защото справедливостта е елемент от правната реалност. В тази връзка от
значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир (виж решения на ВКС: р. №
23/04.02.2019
г.
по гр. д. № 2750/2018 г., ІV г. о. – пукване на слепоочна кост на черепа, посттравматично
стресово разстройство, доживотно отпадане на постоянен резец от зъбната редица,
загрозяване – 12 хил. лв.; по гр. д. № 4374/15 г., ІІІ г. о. –
счупване на черепа в лявата слепоочна област и на основата на черепа – 15 хил.
лв.; по гр. д. № 6375/2014 г., ІV г. о. – средна телесна повреда, наранявания в
тилната област на главата и счупване на външната костна пластина на черепни
кости – 12 хил. лв.; по гр. д. № 1839/2016 г., ІІІ г. о. – три средни
телесни повреди, счупвания на прешлен, ключица, лопатка, операция на гръбнака –
30 хил. лв.; по т. д. № 3179/2015 г., І т. о. - счупване на дясна
срамна кост на таза; вътреставно счупване на дясна седалищна кост на таза,
затруднение движението на десния крак доживот – 40
хил. лв.; решение № 75 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 3655/2018 г. на ІІІ г. о. –
счупен нос, множество кръвонасядания, две операции на носа – 6 хил. лв.).
Всичко
това обосновава извод, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 8 000 лева, което в
достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 2018 г. и
особеностите на случая, като за
разликата над присъдената сума до претендираната от 50 000 лева искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично
е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря
за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от
КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищецът е
отправил
претенция пред застрахователя на 23.08.2018 г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 27.06.2018 г., респ. не се установи датата, на
която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан (установен) момент, в който на застрахователя
му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е 23.08.2018 г., която дата
следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение. Доколкото съдът вече изложи, че претенцията
за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на главниците,
представлява материалноправна последица от уважаване на иска за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи
отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на деликта - 27.06.2018 г.
По
разноските:
Ищецът претендира за разноски сумата
от 2000 лв. – държ. такса, 400 лева депозит (ищецът е платил само 200 лв.,
останалите са внесени от ответника), адв. възнаграждение от 2 000 лева, за
което обаче няма доказателства за плащането – в договора за правна помощ е
посочено договорено възнаграждение от 2 000 лева, платено 2 000 лева,
но не е отразено начина на плащане – в брой (полето е празно) или по сметка. Ответникът
претендира разноски в размер на 2 636 лева – 200 лева депозит и 2 436
лева – адв. възнаграждение (представеното извлечение за нареден кредитен превод
от интернет банкиране със статус „одобрен“ доказва извършеното плащане).
На ищеца му се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, т. е. сумата от 352 лева. На ответника
също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, съгласно чл.
78, ал. 3 от ГПК, т. е. сумата от 2 214.24 лева. Или след компенсация,
ищецът дължи на ответника сумата от 1 862.24 лева – разноски по делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“
№ 87, да заплати на А.С.Т., ЕГН **********,***, сума в размер на 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 27.06.2018 г. с делинквент СК г.,
управлявал л. а. марка „ “, peг. № , заедно със законната лихва за забава от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 от
КЗ, по банковата сметка на ищеца в
„Юробанк
България“ АД, IBAN ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 8 000 (осем
хиляди)
лева до претендираните 50 000 (петдесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователна
компания Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“
№ 87, сумата от 1 862.24 лева (хиляда
осемстотин шестдесет и два лева и 24 стотинки), разноски по делото за първа инстанция след компенсация.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: