Определение по дело №757/2018 на Районен съд - Луковит

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№______

гр. Луковит, 09 януари 2019 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА

гр. д. № 757 по описа за 2018 г. на съда

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Първоначално производството е образувано пред Районен съд Ловеч по повод на подадена искова молба от Ц.Т.Г. *** срещу Районен съд Ловеч (РС Ловеч), с която претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ за обезщетение на вредите, които й били причинени от нарушеното й право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Поради отводи на съдиите от РС Ловеч – ответник, делото е изпратено по подсъдност на РС Троян.

След изготвяне на проект за доклад на делото и насрочването на открито съдебно заседание, ищцата е депозирала молба с Вх. №5693/24.10.2018 г. (л. 28 от гр.д.№647/17 г. на РС Троян), в която заявява, че съдиите от първоинстанционните съдилища от съдебния район на Окръжен съд Ловеч не могат да бъдат безпристрастни при разглеждане на делото й, защото актовете им подлежат на инстанционен контрол от Окръжен съд Ловеч, чиито действия и бездействия също са довели до нарушаване на разумния срок за решаване на делото й.

Настоящия състав на Районен съд Луковит намира, че липсват каквито и да било обективни или субективни основания от посочените в чл. 22, ал. 1, т. 1- 5 ГПК.

Основанието, на което ищцата иска отвод на всички съдии от съдебния район на Окръжен съд Ловеч следва да бъде квалифицирано по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

За да бъде уважено искане за отвод на посоченото правно основание, следва да бъде установено обстоятелство, което поражда основателно съмнение в безпристрастието на съдията, разглеждащ делото.

В конкретния случай липсва такова основание.

Отводът на съдията е гаранция за основното право на всеки гражданин произтичащо от чл. 6, § 1 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.

Стандартите за независим и безпристрастен съд са създадени в трайната практика на Европейския съд по правата на човека и могат да се обобщят така:

Наличието на безпристрастност трябва да се определи съгласно субективен критерий, според който трябва да се има предвид личното убеждение и поведение на конкретния съдия, т.е. дали съдията е проявил лични предразсъдъци и пристрастия в конкретния случай; както и съгласно обективен критерий, според който се установява дали съдът сам по себе си, наред с други аспекти и структурата му, предоставя достатъчно гаранции да се изключи всяко основателно съмнение по отношение на неговата безпристрастност.

Субективният критерий, т.е. личната безпристрастност се предполага, освен ако няма доказателства за противното. В случая ищцата не е изложила каквито и да било твърдения, че някой от съдиите е заинтересован, съответно настоящият председател на съдебния състав – съдия Владислава Цариградска, няма фактическо основание да се самоотведе от разглеждане на делото.

Обективният критерий следва да се разгледа отделно от личното поведение на съдиите. Това означава да се прецени дали при вземането на решение в даден случай е налице основателна причина за съмнение, че в действията на съда се откроява липса на безпристрастност. Гледната точка на лицето, претендиращо пристрастие на съда, е важна, но не решаваща. Решаващо е дали това съмнение може да се приеме за обективно обосновано.

В случая убеждението на Ц.Г. се основава на обстоятелството, че част от причините, които според твърденията й в исковата молба са довели до нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото й за делба в разумен срок, се дължат на действия и бездействия на Окръжен съд Ловеч, действащ като въззивна инстанция.

Тези съображения, дори и да пораждат субективно съмнение в представите на ищцата, не могат да обосноват основателност на искането за отвод.

Съдиите в Република България имат гарантирана от чл. 117, ал. 1 от Конституцията независимост, според която се подчиняват само на закона.

Независимостта е гарантирана както от външни, така и от вътрешни влияния. Съдиите решават всяко едно дело въз основа установените факти и при прилагане на съответния закон. Липсва каквато и да било възможност за даване на конкретни указания при решаване на конкретния спор, нито от въззивната инстанция – в случая Окръжен съд Ловеч. Дори и върховната инстанция може да дава само принципни задължителни указания, свързани с приложението на закона, но никога по конкретен правен спор извън законните начини за инстанционен контрол.

Да се приеме отвод  на съдията без наличието на обективни или субективни основания за това, само защото страната има съмнения в неговата безпристрастност, означава да се подкопае авторитетът на правосъдието, да се позволи забавяне на делото, оскъпяването му, включително възможността да се избира местнокомпетентен съд.

Настоящият състав не споделя съображенията на съдиите от Районен съд Троян и Районен съд Тетевен, както и на председателя на Районен съд Луковит, че за да се гарантира на ищцата правото на независимо решаване на делото следва да се уважи общо заявения отвод.

Обратното разбиране, обосновано с добри колегиални отношения между съдиите, би следвало да доведе до абсурдната ситуация съдиите от Окръжен съд Ловеч да не могат да участват в съставите, които контролират като въззивна инстанция актовете на съответните първоинстанционни съдилища.

 Аргументи в този смисъл са подробно изложени от състав на Върховния касационен съд в производство по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, в което поради масови отводи делото е изпратено на друг равен по степен съд – Определение №390/28.07.2017 г. по ч.гр.д.№1405/2017 г., 4-то гр.о. на ВКС, с което е обърнато внимание и на председателите на съдилищата, включително е посочено, че неоснователните отводи позволяват конкретни съдии да избягат от „отговорност“ са решават разпределените им дела.

При горните изводи за неснователност на отвода, производството по делото следва да продължи от етапа на последното извършено действие.

Съставът на Троянския районен съд е изготвил проект за доклад на делото по реда на чл. 140 ГПК, който е връчен на страните.

При това положение настоящият състав на съда следва да насрочи нова дата за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Поради изложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх. №5693/24.10.2018 г. (л. 28 от гр.д.№647/17 г. на РС Троян) от ищцата Ц.Г., с която прави възражение за отвод на всички съдии от първоинстанционните съдилища от съдебния район на Окръжен съд Ловеч

НАПЪТВА страните към възможността за доброволно уреждане на спора

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 21.02.2019 г. от 14.00 часа, за което да бъдат призовани страните, с указание да съобразят връченото им Определение №548/12.10.2018 г. по гр.д.№647/2018 г. на РС Троян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на страните.

             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………….