№ 1116
гр. Пазарджик, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20235220100335 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 ЗПК за
нищожност на клауза от сключен между страните договор за потребителски
кредит, който е съединен кумулативно с частичен осъдителен иск по чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10лв. като част от сумата
3449.32лв., която е получена от ответника без основание, ведно със законната
лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.01.2023г. до
плащането.
Ищецът М. Й. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес: ** твърди, че на
16.03.2022г. е сключил договор за паричен заем №** с ответника „*“ ООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „*“, ул. „* Твърди, че в
изпълнение на договора ответникът му е предоставил потребителски кредит в
размер на 1700лв. срещу дължима лихва за целия срок на кредита в размер на
682,68 лв., който се задължил да върне в срок да 18,09,2023г., разсрочено на
18 месечни погасителни вноски. Твърди, че в чл.6.2 от договора е уговорена
неустойка в размер на 3449.32лв., платима от страна на потребителя при
непредставяне на обезпечение по кредита чрез поръчителство или банкова
гаранция в 3-дневен срок от сключването на договора. Твърди, че не е
1
представил обезпечението в уговорения срок. Твърди още, че към момента на
подаване на исковата молба е погасил всички свои задължения по договора,
като е върнал кредита ведно с лихвата и е заплатил неустойката от 3449.32лв.
Поддържа, че ответникът е получил неустойката без основание, тъй като
неустоечната клауза в договора е нищожна. Нищожността се претендира на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК поради противоречие с добрите нрави,
както и поради заобикалянето на ЗПК. Твърди, че неустойката няма
присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
представлява допълнителна скрита печалба за кредитора, което води до
нарастване на ГПР над размера по чл.19, ал.4 ЗПК и представлява
заблуждаваща търговска практика. Твърди, че по този начин се заобикаля
предвиденото в закона ограничение в максималния размер на ГПР, а самият
размерът на неустойката противоречи на добрите нрави. Поддържа, че
клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Иска от съда да
обяви за нищожна клаузата за неустойка по чл.6.2 от договора. Претендира
връщането на сумата от 10 лв., представляваща част от платената от него
неустойка в размер на 3449.32лв. Сочи доказателства и претендира съдебни
разноски.
Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит и
предоставянето на кредита. Оспорва да е получил от ищеца неустойка по
чл.6.2 от договора в размер на 3449.32лв. Твърди, че договорът е сключен в
съответствие с разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, 9 и т.10 ЗПК. Твърди,
че вземането за неустойка не е елемент от ГПР съгласно чл.19, ал.1, т.3 ЗПК, а
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, поради което
условията при които може да бъде променян не са част от договора. Твърди,
че размерите на лихвата и ГПР не противоречат на добрите нрави тъй като са
съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл.19, ал.4
ЗПК /при спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл.19, ал.3
ЗПК/. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства достигна до
следните правни и фактически изводи:
За основателността на иска за недействителност на неустоечната
клауза ищецът следва да установи, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, който съдържа оспорената клауза за заплащане на
2
неустойка в размер на 3449.32лв., която противоречи на добрите нрави или
заобикаля закона.
За основателността на осъдителния иск, ищецът следва да установи, че
е заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира и да поддържа, че
същата е получена без основание. В тежест на ответника е да установи
основанието за плащането.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и
неподлежащи на доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
договор за паричен заем №** от 16.03.2022г., по който ищецът е получил
заемната сума. Видно от представения договор, същият има за предмет
предоставянето на потребителски кредит в размер на 1700лв. при фиксирана
годишна лихва в размер на 40,05% и годишен процент на разходите в размер
на 48,01%. Посочена е общата дължима сума по договора, която възлиза на
2382,68лв., от които 1700 лв. главница и 682,68 лв. лихва. Срокът за
погасяване на кредита е 18.09.2023г., а задължението е разсрочено на 4
месечни погасителни вноски по 56,74лв. и 14 месечни погасителни вноски по
153,98лв.
Съгласно чл.6.1 от договора вр. чл.33, ал.1 от Общите условия, в 3-
дневен срок от неговото сключването заемателят е длъжен да представи на
кредитора обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция. В чл.6.2 от
договора е предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение в
размер на 3449,32лв., платима на 18 равни месечни вноски по 170,02лв., които
се прибавени към погасителните вноски по кредита.
Спорът между страните се свежда до това дали тази неустойката има
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по
отношение на задължението, във връзка с което е уговорена, или тя е
уговорена така, че неминуемо води до възникване на вземането за неустойка
и по този начин представлява скрит разход за потребителя, който е част от
ГПР по кредита.
Съдът намира за недействителна поради накърняване на добрите нрави
и заобикаляне на закона оспорената от ищеца клауза на чл.6.2 от договора за
кредит, която задължава потребителя да заплати компенсаторна неустойка
при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение чрез
банкова гаранция или поръчителство. При преценката съдът съобрази
3
разясненията в т.3 от тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 1/2009 г., ОСTK. Там е посочено, че автономията на волята и свободата
на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно
съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на
закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като се има предвид вида и размерът на задължението,
чието изпълнение се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В случая уговорената компенсаторна неустойка санкционира
неизпълнението на акцесорно непарично задължение на потребителя да
представи на кредитора обезпечение на паричното вземане. От
непредставянето на обезпечение не произтича пряка вреда за кредитора.
Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения
4
при събиране на необезпеченото вземането. Те могат да настъпят едва след
падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес
от представяне на обезпечението, тъй като ще получи гарант или поръчител,
от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение е
нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от
сключването на договора, в който потребителят да представи обезпечението,
след което това негово задължение се замества от неустойка с компенсаторен
характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес от реалното изпълнение. Освен
това се оказва, че ако кредитополучателят не представи обезпечението или го
представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно
обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и възможността
задължението за неустойка да възникне при редовен кредит показва, че целта
на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото събиране, а
да получи сумата от неустойката наред с останалите вземания по кредита.
Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да
породи допълнително парично задължение за потребителя наред с това за
връщане на главницата по кредита и заплащането на възнаградителна лихва.
Това допълнително задължение представлява скри разход за потребителя и
увеличава цената на кредита над размера по чл.19, ал.4 ЗПК.
Ето защо искът за недействителност на клаузата за неустойка по чл.6.2
от договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
Съдът формира извод, че ищецът не дължи на ответника предвидената
в договора за кредит неустойка в размер на 3449,32лв.
От представената от ищеца справка от системата за разплащане на
„Изипей“ АД се установява, че на 13.04.2022 г. ищецът е заплатил на
ответника сумата от 1974,40лв. с цел предсрочно погасяване на дълга по
процесния договор за потребителски кредит №**. Предсрочното погасяване
на кредита не се оспорва от ответника. От погасителния план към договора е
видно, че към момента на плащането все още не е бил настъпил падежът на
първата месечна погасителна вноска /18.04.2022г./, а дължимата
възнаградителна лихва по кредита е била 56,74лв. Първата месечна
погасителна вноска включва и част от неустойката в размер на 170,02лв.,
която съдът прие, че не се дължи. Следователно общото задължение на ищеца
5
по договора за кредит към момента на предсрочното погасяване на кредита
възлиза на 1756,74лв., от които 1700 лв. главница и 56.74 лв. лихва. Ищецът е
заплатил на ответника 1974,40лв. Ответникът не сочи и не представя
доказателства за наличието на основание да получи разликата от 217,66 лв.
Ищецът претендира част от нея в размер на 10 лв. Затова частичния
осъдителният иск следва да се уважи в предявения размер.
Относно разноските:
Ищецът е освободен от заплащането на такса и разноски на основание
чл.83, ал.2 ГПК. На основание чл.78, ал.6 ГПК държавната такса по
кумулативно предявените искове – установителен иск за недействителност на
договорна клауза и осъдителен иск за неоснователно обогатяване, общо в
размер на 100лв., следва да се възложат в тежест на ответника.
Ищецът се представлява безплатно, при условията на чл.38, ал.1, т.2
ЗА от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат *, адрес на
упражняване на дейността: гр. София, бул. „**. На същото следва да се
определи възнаграждение в размер на 480лв. с вкл. ДДС за всеки иск,
съгласно чл.7, ал.2, т.1 вр. чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на М. Й. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес: ** против „*“
ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „*“, ул.
„*ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК,
клаузата за компенсаторна неустойка по чл.6.2 от сключения между страните
договор за паричен заем №** от 16.03.2022г., която задължава ищеца да
плати на ответника неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита в
размер на 3449,32 лв.
ОСЪЖДА ответника „*“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „*“, ул. „*да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на
ищеца М. Й. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес: ** сумата от 10 лв. /част
от заплатената неустойка по недействителната клауза/, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба в съда на 30.01.2023г. до плащането.
6
ОСЪЖДА ответника „*“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „*“, ул. „*да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, Булстат *, адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „**
адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ответника „**“, ЕИК ** да заплати по сметка на Районен съд
– Пазарджик държавна в размер на 100лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7