РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 14.03.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 21 състав, в публичното съдебно заседание на осми
октомври през двехиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1707 по описа за 2014 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Ищецът И.П.И. твърди, че на 02.06.2013 г. се е
возил като пътник на предната седалка до шофьора в лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“, с рег.№ ******* в посока от с. Минерални бани към гр. Хасково. Водачът
на автомобила Д.н.п. загубва контрол над МПС, като самокатастрофира, блъскайки
се в крайпътни дървета и почива на място. Ищецът твърди, че в резултата на това
пътно – транспортно произшествие е получил множество телесни увреждания –
разкъсване на слезката, контузия на мозъка, контузия на гръдния кош, фрактура
на ребра от ІV до ІХ в ляво, контузия на бял дроб в ляво, хемопневмоторакс
вляво, травматична хеморагия в черен дроб, хемоперитонеум, както и травматичен
шок. Разкъсването на слезката наложило нейното оперативно отстраняване, като
въпреки направената животоспасяваща операция здравето му се влошило и се
наложило да бъде преместен от МБАЛ „Хасково“ АД в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД – гр.
Пловдив. След проведено лечение на 18.06.2013г. бил освободен за долекуване в
домашни условия. Заявява, че в продължение на месеци е бил на легло и за него
са се грижили приятели и роднини. Към настоящия момент има видими белези от
получените наранявания и от извършената му операция, които белези са силно
загрозяващи и смущаващи. Излага, че към момента на настъпване на ПТП
гражданската отговорност виновния водач като автомобилист, възникнала във
връзка с управляване на горния лек автомобил е била обект на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество.
По
изложените съображения, моли съда да осъди ответника да му заплати, на основaние
чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 120 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът ЗД
„Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП, вината на водача за пътния инцидент, настъпването на неимуществените
вреди в резултат на ПТП, както и претендираната лихва. Позовaва се на
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като заявява, че той
е приел да пътува в лек автомобил, управляван от водач, който е употребил
алкохол. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
По делото е
представено Постановление на Окръжна прокуратура – гр. Хасково от 17.12.2013г.
за прекратяване на наказателното производство поради смърт на водача на процесния
лек автомобил. В него е посочено, че водачът при управлението му е бил с
концентрация на алкохол в кръвта от 2,20 промила.
Изготвените
в хода на досъдебното производство актове, независимо, че са официални
документи по смисъла на чл.179 от ГПК не представляват доказателство за
механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието. Те не могат да послужат като източник на доказателствени и правни
изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца. Въз основа на това предпоставките за носене на деликтна отговорност по
чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред настоящия граждански състав с
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото, съобразно
принципите за непосредственост.
От приетия
Констативен протокол се установява, че на 02.06.2013г. около 01.45 ч., лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № *******, пътуващ в посока от с.
Минерални бани към гр. Хасково самокатастрофира и се удря в крайпътни дървета.
Водачът на л.а. Д.н.п. губи контрол над управлявания от него автомобил и почива,
а возещият се на предната седалка до водача И.П.И. получава множество
травматични увреждания. По делото е приет съставен от органите на РПУ – гр.
Хасково протокол за оглед на местопроизшествие от 03.06.2013 г., съставен в
съответствие с чл. 155 -156 и чл.236 от НПК. Протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието. С оглед използваните данни от протокола за местопроизшествието,
включително
с оглед разположението на процесното МПС след произшествието дават основания за
определянето на точното място на възникване на първоначалното съприкосновение
на лекия автомобил, а именно крайпътни дървета. Местопроизшествието се намира
на път № 806, на около 2 км в посока след с. Минерални бани, обл. Хасково, в
посока гр. Хасково. Пътното платно е разположено в посока запад - изток
(с.Минерални бани - гр. Хасково), която посока е приета за посока на огледа. За
ориентир е прието характерно дърво, разположено северно от пътното платно на
разстояние 4,60 м. северно от северния ръб на платното за движение, като за
линия на ориентира е прита правата прекарана през ориентира перпендикулярно на
пътното платно. Платното за движение е с широчина 6,50 м при възходящ надлъжен
наклон по посока на огледа 1,5/100. От северната страна на платното за движение
се намира затревен банкет с широчина 1,90 м, а от южната с широчина 2,10 м. От
северната страна на пътното платно следва затревен и залесен скат, след който
теренът се хоризонтира на ниво 1,80 м. под нивото на пътното платно. Платното
за движение е с асфалтово покритие, сухо. Около л.а. „Фиат Пунто” се намират
дървета, като по едно от дърветата има обтриване по кората на височина от 0,30
до 0,70 м от нивото на терена и дърво намиращо се на разстояние 5,60 м северно
от левия край на пътното платно и на 0,22 м източно от предно дясно колело на
лекия автомобил. Съгласно заключението на автотехническата и комплексната
медико – автотехническа експертиза скоростта на движение на автомобила преди
удара е била 98 км/ч, а към момента на удара – 86 км/ч. В протокола за оглед на
местопроизшествието е записано, че не са отбелязани пътни знаци, определящи
разрешената скорост на движение в този участък. Установява се също така, че
водачът на процесния автомобил, изгубвайки
контрол над него се отклонява вляво, напуска косо пътното платно и се удря
челно в крайпътните дървета. Ударът - първоначалния контакт и втория удар са в
предната лява част на автомобила, след което автомобилът се завърта около
вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка, при което
последва третия удар в странична дясна част. Като последица на тези удари е
настъпил вредоносния резултат. Техническа причина за настъпване на процесното
ПТП няма. Причините са от субективен характер - движение в тъмната част от
денонощието с висока скорост и употреба на алкохол – 2,20 промила. Съгласно
разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е забранено
на водача на пътно превозно средство да шофира под въздействие на алкохол, като
същият е длъжен да контролира непрекъснато пътно превозното средство, което
управлява и да не превишава скоростта от 90 км/ч. в извън населено място. С
оглед на посочените разпоредби, съдът намира, че поведението на водача на
процесното ПТП е било противоправно и в разрез с посочените императивни
разпоредби и представлява деликтно поведение, съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД.
Безспорно
е между страните, че към датата на пътното произшествие – 02.06.2013 г. е
действащ договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, с
обект – отговорността на водач за вреди при управлението на лекия автомобил
марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег.№ *******, страна по който е ответникът.
Не
се спори между страните и видно от заключението на съдебно – медицинската
експертиза в самокатастрофиралия автомобил е пътувал И.П.И., който в резултат
на процесното пътно – транспортно произшествие е получил множество телесни
увреждания.
От
заключенията на изготвените, приети и неоспорени от страните съдебно –
медицинска и комплексна медико – автотехническа експертизи се установи, че в
резултат на пътния инцидент ищеца е получил следните тежки увреждания: контузия на
главата и мозъка; контузия на гръден кош и белият дроб; счупване на ребра в
ляво ІІ и ІІІ по мишничната линия и ІV-ІХ в ляво отзад с разместване на
фрагментите; хемопневмоторакс в ляво, което е наложило извършването на
торакоцентеза в ляво; субкапсуларен хематом на черния дроб, като според вещото
лице всички тези увреждания са довели до разстройство на здравето временно
опасно за живота. Освен това ищецът е получил руптура (разкъсване) на слезка и
хемоперитонеум, което е наложило нейното оперативно отстраняване, реализиращо
медикобиологния критерий загуба на орган. По повод гръдната травма на ищеца е
бил поставен торанален дрен с оглед евакуация на кръвта и въздуха от гръдната
клетка в ляво. По отношение коремната травма е проведено спешно оперативно
лечение, при което е отстранена слезката, евакуирана е кръвта в коремната
кухина с последваща промивка и поставяне на дренове. Проведено е и
консервативно медикаментозно лечение включващо вливания, антибиотици,
обезболяващи, медикаменти подобряващи дишането, ентерално и парентерално
хранене. Ищецът е бил на болнично лечение от 03.06.2013г. до 12.06.2013г. като
първоначално е лекуван в МБАЛ - гр. Хасково, а в последствие е преведен и
лекуван в УМБАЛ„Свети Георги" ЕАД-Пловдив. Вещото лице заявява, че в продължение
на шест месеца той е търпял болки и страдания като за първите два месеца те са
били с интензивен характер. Към момента ищецът се оплаквал от периодични болки в
лявото рамо, кръста и в областта на лявата гръдна половина. Освен това вещото
лице е констатирало, че в
областта на оперативния белег на корема има дефект на предната коремна стена с
големина 7 см., който ще наложи в бъдеще извършването на оперативна намеса, тъй
като това е единствения метод за лечение. В с.з. от 14.05.2015г. то е уточнило,
че се касае за следоперативна херния, която може да се е получила в резултат на
проведеното оперативно лечение – лапаротомия, която е в причинно – следствена
връзка с травмата. Заключението е категорично, че всички гореописани травматични
увреди са в пряка причинно – следствена връзка с претърпяното от него ПТП на
02.06.2013г.
По
делото е разпитан свидетеля Л. Х.Х., който заявява, че с ищеца са съседи. Твърди,
че като разбрал за инцидента веднага отишъл в болницата в гр.Хасково, където
видял пострадалия след извършена му операция. Състоянието му било много лошо,
дишал с маска и бил неадекватен. След седмия ден го били преместили в болницата
в гр. Пловдив, където състоянието му продължавало да е влошено. След като го изписали
от болницата свидетеля заявява, че пострадалият е продължил да има болки в
гърба и кръста, като два месеца бил на легло. Понеже нямало кой да се грижи за
него се наложило той да го обслужва всекидневно - да му сменя памперсите, да го
къпе, храни и да му чисти. Около два месеца и двадесет дни пострадалият е имал
нужда от помощ. Много бавно се възстановявал, не можел да върви, да стои дълго
време прав, запъхтявал се и не му стигал въздух. Свидетелят заявява, че преди
инцидента И.И. е работил като готвач, но сегашното му положение не позволява
той да работи.
При
така установените обстоятелства по делото съдът приема, че е сезиран иск по
чл.226, ал.1 във вр. с чл. 223, ал.1 от КЗ /отм./.
Съгласно
чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен може да предяви пряк иск срещу застрахователя – чл.
226, ал.1 от КЗ /отм./. Следователно
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в
застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно
събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие
на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не
е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди. Безспорно по делото се
установиха всички тези обстоятелства, с оглед на което съдът намира, че следва
да бъде ангажирана отговорността на ответника - застраховател за репариране на
неимуществените вреди, настъпили в
правната сфера на ищеца в резултат на деликта, осъществен от застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност" водач.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящият съдебен
състав приема следното: Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на
чл. 226 във вр. с чл. 223 от КЗ /отм./ се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. В процесният случай, за
да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав
съобразява обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта на
пострадалия ищец към момента на инцидента - 59 години., характера и числеността
на получените травми – контузия на главата и мозъка; контузия на гръден кош и
белият дроб; счупване на ребра в ляво ІІ и ІІІ по мишничната линия и ІV-ІХ в
ляво отзад с разместване на фрагментите; хемопневмоторакс в ляво, което е
наложило извършването на торакоцентеза в ляво; субкапсуларен хематом на черния
дроб, като всички тези увреждания са довели до разстройство на здравето
временно опасно за живота. Освен това ищецът е получил руптура (разкъсване) на
слезка и хемоперитонеум, което е наложило нейното оперативно отстраняване, реализиращо
медикобиологния критерий загуба на орган. В резултат на всички тези увреждания
ищецът е търпял силни болки, бил е на легло около два месеца и половина и е
имал нужда от непрекъсната чужда помощ за личната си хигиена и обслужване. В
тази насока са и показанията на свидетеля Л. Х., които съдът кредитирана в
цялост, тъй като са базирани на непосредствени възприятия за състоянието на
ищеца след произшествието и не са опровергани от ответната страна, за да бъдат
счетени за неистински и лишени от доказателствена стойност. В заключението на съдебно
– медицинска експертиза, вещото лице сочи, че ищецът в продължение на 6 месеца е търпял болки и страдания, които в
първите 2 месеца са били с интензивен характер. Изложените обстоятелства,
значими за прилагане на критерия "справедливост" в разглеждания
казус, мотивират настоящият състав да приеме, че ищецът има право на
обезщетение за претърпените в резултат на ПТП от 02.06.2013 г. неимуществени вреди
в размер на сумата от 70 000 лв. Обезщетението в посочения размер съответства
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще допринесе,
доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в
правната сфера на ищеца като пряк резултат от непозволеното увреждане.
С
оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния
резултат следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от
пострадалото лице при настъпване на вредоностния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съпричиняване в конкретния случай би било налице, ако ищецът е знаел и е
приел да пътува в лекия автомобил, чийто водач е употребил алкохол. Сам по себе си фактът, че
пострадалият е пътувал в автомобил, участвал в пътно – транспортно произшествие
не обосновава извод за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат, тъй
като приносът на водача на МПС винаги е личен и не обуславя автоматично принос
на пътуващия в същия автомобил пътник. Поемането на риск при знанието на
пострадалия, че деликвента е употребил алкохол е вид и форма на съпричиняване,
като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се
свързва с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на
тежестта на размера на задължението за неговото обезщетяване. Намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са
събрани доказателства, че последните не биха настъпили или биха били в по –
малък размер, ако по време на произшествието пострадалия, пътувайки в
управляван от пиян водач лек автомобил е улеснил със своите действия или
бездействия настъпване на вредоностните последици. Съдът може да намали
обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случай, че се докаже, че пострадалото лице е знаело, че водачът,
причинил пътно – транспортното произшествие е употребил алкохол. В
посочения смисъл – решение N 98/08.07.2010 г. по т.д. N 942/2009 г. на Първо ТО
на ВКС; решение N 29/05.06.2014 г. по т.д. N 1640/2013 г. на Първо ТО на ВКС.
Такова знание по настоящото дело не се установи. Безспорен факт е, че виновният
водач е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закона, но не бяха ангажирани доказателства, от които да се
направи извод, че ищецът е знаел за този факт, преди да се качи в автомобила
му. Няма данни преди инцидента те заедно да са консумирали алкохол, за да може
да се направи извод, че на И.П.И. му е било известно, че водачът на автомобила
е консумирал такъв и се е съгласил да пътува заедно с лицето. В заключението на
комплексната медико – автотехническа експертиза вещото лице е описало, че при
концентрация на алкохол в кръвта от 2,20 промила човек има следните признаци - нарушения
в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции и т.н. В конкретния случай
не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на това, че тези признаци да са
били налични и обективно проявени от водача на л.а., което да докаже, че
пострадалия се е качил в автомобил знаейки, че е управляван от пиян шофьор. Индивидуалната
физиология и моментното състояние на всеки отделен индивид е различна при
употребата на алкохол и в случая не се установи по безспорен начин, че тези
признаци са били обективно проявени, за да са могли да бъдат възприети от
пострадалия. Приносът на водача на автомобила за настъпването на ПТП е личен и
не обосновава автоматично принос на пътуващия в този автомобил. Приемането на
обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на
увреденото лице и до отговорност за чужди действия в хипотеза, която е извън
законово регламентираните. С оглед на гореизложеното се явява недоказан довода
на ответната страна, че пострадалия е съзнавал, че водача е употребил алкохол,
и че съзнателно се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед
на неговото пияно състояние на водача. Предвид това съдът намира, че възражението
за съпричиняване е неоснователно.
По изложените съображения не са налице основания за
намаляване на присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 70 000 лв. и искът следва да бъде уважен за тази сума, като за разликата
до пълния предявен размер от 120 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Лихвите при непозволено увреждане имат компенсаторен
характер и се дължат от деня на увреждането, откогато е и началния момент на
изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Предвид обстоятелството, че
застрахователят следва да обезщети изцяло всички вреди, които са причинени от
прекия деликвент на увреденото лице, то застрахователят дължи законова лихва от
датата на увреждането, така както би дължал лихви и прекия деликвент. Правилото
на чл. 223, ал.2 във вр. с чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./ не е приложимо в
конкретния случай, същото е относимо само досежно регресните права на
застрахователя срещу прекия деликвент.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 70 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на настъпване на ПТП – 02.06.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Независимо от изхода на делото в
полза на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената
част от иска, поради липса на доказателства за извършване на такива. В полза на
процесуалния представител на ищеца на основание чл.38 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 409,17 лв., съразмерно на
уважената част от иска. В полза на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 170,83 лв., както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 7, ал. 2,
т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 720,83 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска. Ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2 800 лв.,
представляваща държавна такса и 291,66 лв. разноски, дължими съразмерно с
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на И.П.И., ЕГН **********, на основание
чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал.1 от КЗ /отм./ сумата 70 000 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от травматични увреждани настъпили от пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 02.06.2013 г. по вина на Д.н.п., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“, с рег.№ ******* към посочената дата е била застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 02.06.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния
предявен размер от 120 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК *********
да заплати адв. Р.М. - на
процесуалния представител на ищеца сумата
2 630 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 38 от ЗА вр. чл.7
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата 1 720,83 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, както и
сумата 170,83 лв. – разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК *********
да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 2 800 лв.,
представляваща дължима държавна такса по уваженият срещу ответника иск, както и
сумата 291,66 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу
ответника част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: