РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 10.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл.съдия ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова и като разгледа докладваното от младши съдия
Карабашева в.гр.д. № 1820 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение №
20251050/13.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1696 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, ГО, 72-ри с-в, Г. Ф.е осъден да заплати на Г.Х.Л. на
основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от
3 000.00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата от 34.40 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за
лекарства), получени вследствие на претърпяно ПТП на 30.01.2019 г. по вина на
водача на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 13.05.2019 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за
неимуществени вреди за разликата над 3 000.00 лв. до пълния предявен
размер от 18 000.00, както и иска за имуществени вреди за разликата над
34.40 лв. до пълния предявен размер от 68.80 лв.
Срещу решението
в частта, с която исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди е
отхвърлена над уважения размер до сумата от 6 000.00 лв., е постъпила
въззивна жалба с вх. № 25183524/09.12.2020 г. /с дата на п.кл. 07.12.2020 г./
от Г.Х.Л., подадена чрез адв. Я.Д. – с пълномощно по делото от първата
инстанция – л. 6. Съдържат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение в атакуваната част. Счита, че поведението на пострадалия не се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания и въобще липсва принос, а
дори да се приеме, че е налице принос, то определеният размер от 50% е завишен.
Иска се отмяна на решението в атакуваната част и присъждане на допълнително
3 000.00 лв. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна Г. Ф., подаден чрез юрисконсулт Т.Миленова с приложено към
него пълномощно, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи,че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна
иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно
чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, а в
обжалваната му част е допустимо, но частично правилно. Аргументите на съда в
тази насока с оглед доводите, изложени във въззивната жалба, са следните:
Пред
въззивната инстанция страните не спорят, че на 30.01.2019 г. около 09:30 часа в
гр. София е реализирано ПТП между неизвестно МПС и Г.Л., докато ищецът Л. и негов
колега били на работа, товарили матрак в бус, който бил паркиран на тротоара
със задна част, насочен към бул. „К.Величков“, ищецът, намирайки се на пътното
платно, започнал да подава матрака, когато покрай него минал лек автомобил,
който го ударил в левия крак. Автомобилът продължил, а ищецът се свлякъл на
земята, като дълго време не можел да се изправи. Обадил се на телефон 112, след
което на място пристигнал служител на СДВР. Това обстоятелство се установява и
от представения по делото констативен протокол № К-57 с пострадало лице,
съставен от дежурен ПТП-О „ПП“ – СДВР, след посещение на мястото на инцидента,
в който е посочено, че пещеходецът Г.Л. е пострадал вследствие на пътно
произшествие, като е бил блъснат от неизвестно МПС.
След настъпилия
инцидент ищецът е посетил УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – ЕАД, където му е извършен
преглед, видно от приетата по делото епикриза на ищеца, в която е посочено, че
последният е пострадал при транспортна злополука с болки в ляв глезен и с
диагноза: навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена – ляво, други
повърхностни травми на подбедрицата – ляво. Установени са били, че лява
глезенна става е болезнена, оточна и със затруднена функция и охлузвания, като
е извършена репозиция на дислокацията с последваща имобилизация на ляв долен
крайник. С оглед получените наранявания, на ищеца са издадени болнични листа за
30 дни с предписано домашно амбулаторно лечение.
По делото са
представени фактури с №**********/07.02.2019г. и № **********/12.02.2019 г. за
закупени лекарства на обща стойност 68.80 лв. във връзка с проведеното лечение
за настъпилото увреждане.
Приета като
доказателство по делото е и образуваната във връзка с настъпилото ПТП преписка
по щета № 19210102 в „Г. Ф.“ въз основа на подадена молба с вх. №
24-01-131/19.02.2019 г. от Г.Л. за заплащане на обезщетение за причинените му
имуществени и неимуществени вреди вследствие на процесния инцидент. В отговор
на подаденото искане за определяне на обезщетение от „Г. Ф.“ са уведомили Г.Л.
чрез пълномощника му адв. Д. с писмо с изх.№ 24-01-131/13.05.2019 г., че отказва
заплащането на обезщетение за причинените неимуществени вреди, като мотивите за
постановяване на отказ са, че от ищцата не са били представени необходимите документи
за установяване на обстоятелствата около процесното ПТП и причинените му вреди.
С писмото за отказ от Г. Ф.е отбелязано, че Л. може да предяви нова претенция
към Г. Ф.при представяне на необходимите доказателства или да предяви претенция
за плащане на обезщетение пред съд на основание чл. 558, ал. 5
от КЗ.
По делото е
прието и заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от което се
установява, че Г.Л. е получил при процесното ПТП навяхване на лява глезенна
става и охлузване в областта на лява глезенна става, което му е причинило
болка, като е било проведено консервативно лечение, изразяващо се в хирургична
обработка на охлузването и поставяне на имобилизация на лява глезенна става.
Посочва се и че пострадалият е ползвал болнични листове за временна
нетрудоспособност за общо 30 дни. Вещото лице твърди, че механизмът на
получаване на увреждането на ищеца е усукваща травма в областта на глезенната
става, като причината за това усукване може да бъде най-различна – загуба на
равновесие, неравности на терена, директен удар в областта на глезенната става,
когато кракът е стъпил на земята и др.
Изслушано пред
първоинстанционния съд е и заключение по допусната и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, според което вещото лице уточнява, че от
наличните по делото данни е невъзможно да се определи къде е точното място на
удара, тъй като данни в тази насока липсват, като в анализа си посочва, че
мястото на удара се намира в района срещу № 3 на бул. „К.Величков“, на около 1
метър в ляво от десния тротоар, считано по посоката на движение на неизвестния
автомобил. Според експерта не е възможно да се определи каква е била скоростта
на движение на автомобила към момента и преди настъпването на удара, понеже
липсвали данни за това. Посочва се, че при ако пешеходецът е престоял по-голямо
време от 3.22 секунди в района на пътното платно, то водачът е имал
техническата възможност да го възприеме и при предприемане на своевременна
маневра за аварийно спиране, да спре преди мястото на удара или да заобиколи
пешеходеца, а пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме движещия
се в дясната лента автомобил и да не престоява в района на пътното платно.
Настоящият
съдебен състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК и двете заключения по
допуснатите пред Софийски районен съд експертизи – съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа. Същите са изготвени от експерти, притежаващи
необходимите професионални знания и квалификация, и са съобразени с целия
доказателствен материал по делото.
Пред Софийски
районен съд са били разпитани и двама свидетели – Р.Г.Л.– майка на ищеца и И.С.З.–
колега на ищеца.
Свидетелят Л.
заявява, че когато се прибрала от работа, заварила сина си вкъщи с гипсиран
крак, а той ѝ обяснил, че е минала кола през крака му. Бил много уплашен
и стресиран, изпитвал силни болки в левия крак в областта на глезена и трудно
ставал без чужда помощ, поради което си купил и патерица. В показанията си Л.
споделя, че след двадесетия ден болките започнали да отшумяват, но наблюдавала
промяна в поведението му – преди бил спокоен и весел, спортувал, а след
инцидента бил стресиран, изнервен, трудно се говорело с него.
Другият разпитан
пред първоинстанционния съд свидетел – З., посочва, че бил колега на ищеца. В
деня на процесното ПТП бусът се намирал пред борсата на булевард „********,
спрян на паркинга пред сградата с предницата в посока към борсата без да е
стъпил на булеварда. Свидетелят твърди, че когато трябва да носят матрак,
трябва да заходят, за да го качат в буса, което предполага стъпване на
булеварда. След това свидетелят се качил в буса , а колегата му Л. останал
отзад,за да подава матрака и в този момент минала кола, след което ищецът се
свлякъл, а свидетелят чул писъци. Излага в показанията си, че не видял колата,
но видял как колегата му се е свлякъл, видял, че има ожулване и как Л. доста време
не могъл да стане и да стъпи на левия си крак. Впоследствие звъннал на телефон
112.
Въззивният съд изцяло кредитира показанията на
свидетелката Л. по реда на чл. 172 от ГПК. Същата живее с ищеца и именно тя,
като пряк свидетел на ежедневието на Г.Л., може най-точно да посочи какво е
преживял последният в следствие на процесното ПТП и как то е повлияло на живота
му. Заявеното от нея е логично, последователно, непротиворечиво и
кореспондиращо с казаното от свидетеля З.. Затова и въззивната инстанция приема,
че показанията на Л. следва да бъдат изцяло кредитирани, доколкото същата е била
пряк очевидец на претърпените от ищеца болки.
С оглед приетите
факти по делото, от правна страна
въззивният съд намира следното:
Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за да бъде уважена исковата претенция на ищеца по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, последният следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – че има вземания за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия
състав на който включва виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли твърдените неимуществени вреди, както и какъв е техният размер и 2/ обстоятелството,
че неимуществените вреди са причинени на територията на Република България, от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство). Вината се предполага съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и изложените доводи във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че спорът във въззивното
производство се концентрира върху въпроса относно размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди съобразно определеното съотношение на съпричиняване от
страна на пострадалото лице. Наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ се установява непротиворечиво от
събраните по делото доказателства - на констативния протокол за ПТП,
заключението на автотехническата експертиза и показанията на свидетелите Л. и З.,
който е очевидец на инцидента. Въз основа на същите категорично се доказва, че
ищецът е пострадал при ПТП на 30. 01.2019 г. около 09:30 часа в гр. София на на
бул. "К.Величков" докато товарел матрак в бус, паркиран на тротоара
със задна част, насочена към булеварда, и бил стъпил на пътното платно и
впоследствие бил ударен в левия крак от неизвестно МПС, което е напуснало
местопроизшествието. По безспорен начин от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, неоспорена от страните, са установени и причинените на ищеца телесни
увреждания, техният интензитет, както и причинно-следствената връзка с
настъпилото ПТП. Доказано е, при условие на пълно и главно доказване въз основа
на показанията на свидетелите и обстоятелството, че процесният инцидент е имал
отражение и върху личността на ищеца и неговия нормален начин на живот и
ежедневие. По делото е доказано и че е налице предвидената в чл. 558, ал. 5 от КЗ предпоставка за предявяване на исковата претенция пред съда, а именно от
Гаранционния Ф., видно от писмо с изх. № 24-01-131/13.05.2019 г., е отказано
заплащането на обезщетение.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
настоящият състав приема следното:
Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. Изброяването не
е изчерпателно, поради което в решение №
40 от 18.03.2016 г. по т. д. № 188/2015 г. на ВКС, I т. о. и в решение №
99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о., е прието, че
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД предполага намиране от
страна на съда на точния паричен еквивалент на болките и страданията,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на пострадалото
лице. Като от значение за определяне на размер на дължимото обезщетение следва
да се съобрази и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост.
В разглеждания
случай Софийски градски съд съобрази вида и сравнително малкия брои физически
увреждания, които не могат да се характеризират като прекомерно тежки, но
въпреки това, според свидетелката Л., те са попречили на ищеца да се движи
самостоятелно и ограничили възможността да се обслужва сам в първите седмици.
Констатираното навяхване на лява глезенна става и охлузване в областта на лява
глезенна става е причинило на ищеца болка, като е било проведено консервативно
лечение, изразяващо се в хирургична обработка на охлузването и поставяне на
имобилизация на лява глезенна става. Взета е предвид и възрастта на ищеца към
датата на ПТП – 36 години, която е от значение и за продължителността на
възстановителния период. Въззивната инстанция прецени и интензивността на
установените физически страдания, които съгласно заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания на Л., през
първите дни болките са били с по-голям интензитет и са намалявали постепенно за
около 20 дни, а според показанията на свидетелката и към настоящия момент
пострадалият все още изпитва болки при лошо време. Настоящият състав, при
определяне на размера на обезщетението, взе предвид затрудненото движение с
левия крак за около месец, интензивните болки и невъзможността да престира
труд; обстоятелството, че травмите на ищеца са отшумели в сравнително кратък
период – 30 дни, пълното възстановяване на ищеца, както и липсата на
неблагоприятни последици върху здравето с траен и необратим характер. Същевременно,
съдът съобрази зрялата възраст на ищеца към момента на уврежданията, обществено-икономическите
условия към 2019 г., типичните за механизма на настъпването на вредите уплах и
негативни емоционални преживявания, както и констатираната по-ниска степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. За тези
обстоятелства съдът съобрази заключението на медицинската експертиза, което
съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото,
неоспорено от страните, като и показанията на свидетелите, които съдът
кредитира като неопровергани от другите доказателства по делото. Предвид всичко
изложено, Софийски градски съд намира, че сумата от 4 200.00 лева би била
справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди. С оглед
обстоятелството, че Софийски районен съд е присъдил сума в размер от
3 000.00 лв., съобразявайки и приноса за настъпване на вредоносния
резултат, следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в полза на Г.Л. от въззивния съд в размер на 1 200.00
лв. Определянето на по-голяма от тази сума би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване.
По иска за
обезщетение за забава за плащане на главница за неимуществени вреди, за която
съдът прие, че искът е основателен:
Вземането е
възникнало от деликт и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от
момента на откриване на дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП.
Застрахователят отговаря като делинквента и приложими досежно забава са
разпоредбите за деликта. При така възприетото съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава на плащането на главницата, за която съдът прие, че искът е
основателен от момента, в който се претендира- 13.05.2019 г. до изплащането им.
По спорното на
етапа на въззивното производство обстоятелство за това дали ищецът чрез своето
поведение е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат,
настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Следователно, съпричиняване на вреди от
пострадалия е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли
най-малко две лица - делинквентът и увреденият. Граматическото и логическото
тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дават основание да се приеме, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,
вредоносен резултат.
Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно - следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за
възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди - така
решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. по описа на ВКС, II т. о.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно, т. е. да е налице извършване на
определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се
намират в причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази
насока не може да почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е
задължителната практика на ВКС. В случая е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия, което да е и противоправно, и
настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.
Въззивният съд
намира за частично основателни доводите, инвокирани във въззивната жалба,
относно липсата на съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че ищецът
не е могъл да преустанови дейността по носене на матрака и че действията му
били съобразени с трафика. От заключението на САТЕ, което въззивният съд
кредитира като пълно, обективно и обосновано, се установява, а и в констативния
протокол за ПТП е посочено, че пешеходецът се е намирал на пътното платно за
товарно разтоварни дейности, като при положение,че същият е престоял по-дълго
време от 3.22 секунди в района на пътното плътно, водачът е имал техническата
възможност да го възприеме и при предприемане на своевременна маневра за
аварийно спиране, да спре преди мястото на удари. Това означава, че водачът е
разполагал техническата възможност да възприеме жалбоподателят, като
последният, извършвайки товаро-разтоварителни дейности не е могъл да избегне
навлизането в платното за движение на пътните превозни средства с оглед
позицията на спрялото МПС. В заключението е отразено и обстоятелството, че
пешеходецът е имал възможност да възприеме движещия се в дясната лента
автомобил и да не престоява в района на пътното платно. С това поведение на
ищеца съдът приема, че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП-то, като е
нарушил правила за движение по пътищата по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП. Съдът
приема, че при така установените обстоятелства е налице принос на ищеца за
настъпването на вредите и той е до размера от 30%. При определяне на този
размер съдът съобрази засилената отговорност на водачите на МПС в сравнение с
тази на пешеходците проведена от законодателя с разпоредбите на чл. 5 и чл. 20
и чл. 116 от Закона за движение по пътищата, но и обстоятелството, че причината
за настъпването на вредите в значително по-голяма степен се дължи на
поведението на водача на автомобила, който е извършил няколко нарушения,
разписани в разпоредбите на чл. 20, чл. 119, чл. 116 и чл. 123 от ЗДвП, а
именно не е наблюдавал тротоарите, независимо че се е движел в светлата част на
деня и е приближавал и кръстовище; не е намалил скоростта и не е спрял,
независимо, че е имал възможност за същото, напуснал е местопроизшествието, не
е проявил необходимото внимание и предпазливост към пешеходеца. Същевременно,
ищецът е извършил само едно нарушение- навлязъл е в пътното платно за движение
на автомобили, като действително не е установено да се е огледал за идващи
превозни средства отдясно, но всъщност той не е и бил длъжен да го направи,
защото не е установено да е имало звукови или други индикации за приближаващия
се автомобил, а същевременно този автомобил и не е следвало да се приближи от
тази посока в такава близост до тротоара, защото е имал възможност да заобиколи
въззивника предвид наличието на контейнер непосредствено до тротоарната настилка.
Следва да се посочи и че по делото не е установено да е имало друго МПС в тази
лента за движение, в която е настъпило ПТП, поради което и съдът приема, че за
водача на МПС е съществувала възможност на възприеме ищецът и да намали,
съответно да спре колата или да го заобиколи. Предвид изложеното, се обосновава
основателността на възражението за по-ниска степен на съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат.
При така
възприетото и като съобрази обстоятелство, че СРС е присъдил сумата от 3 000.00
лв. главница като обезщетение, съобразявайки и съпричиняването на ищеца, то
настоящата инстанция приема, че решението на СРС в частта, в която е отхвърлил
иска за разликата над 3 000.00 лв. до пълния предявен размер от
18 000.00 лв. следва да се отмени частично, като се постанови друго, с
което искът за сумата от 4 200.00 лв. следва да се уважи. В останалата си
необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила.
По отношение на разноските:
При този изход
на делото съдът приема, че разноски следва да се разпределят съобразно
уважената част от исковете. При така възприетото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от още 100,29 лв. разноски за вещи лица и за
държавна такса, а по сметка на СГС на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 35.00 лв. за държавна такса по уважената част от жалбата на ищеца. Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски в производство пред СГС за
държавна такса в размер на 25 лв., както и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 20251050/13.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1696 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ГО,
72-ри с-в, в частта, с която исковата
претенция на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
на Г.Х.Л. с ЕГН: **********,*** срещу Г. Ф., със седалище и адрес на управление
***, предобезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
13.05.2019 г. до окончателното им изплащане отхвърлена за разликата между
присъдената сума от 3 000.00 лв. до 4 200.00 лв. –, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Г.Х.Л. с ЕГН: **********,*** на основание чл. 558,
ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД допълнително сумата от 1 200.00
(хиляда и двеста лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
получени вследствие на ПТП, реализирано на 30.01.2019 г. по вина на водача на
неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
13.05.2019 г. до окончателното им изплащане.
Решението в
останалата му необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.Х.Л. с ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на Г. Ф.със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 125.00 лв. (сто двадесет и пет лева) – разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Г.
Ф.със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Х.Л. с ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100.29 лв. (сто лева и
двадесет и девет стотинки) – разноски за първоинстанционното производство,
както и сумата от 35.00 (тридесет и пет лева) – разноски за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.