Решение по дело №1001/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

23.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

1001

по описа за

2019

година.

Издадено е Наказателно постановление № 18- 1300- 000291 от 03.04.2018г. от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което на Т.И.М. с ЕГН ********** *** са наложени следните наказания: по т.1 на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 20лв., по т.2 на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 10 точки, по т.3 на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 10лв., за извършени нарушения на 18.03.2018г. в 02.10часа в гр.Кърджали на ул.Булаир съответно на чл.6 т.1 от ЗДвП, на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от него е останал жалбоподателят М., който го счита за необосновано и незаконосъобразно. Настоява, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е погасено по давност съгласно чл.82 ал.1 б.“б“ от ЗАНН, тъй като от издаването на обжалваното наказателно постановление са изминали 18 месеца, поради което наложеното административно наказание не следва да се изпълнява. Твърди още, че наказателното постановление е постановено в нарушение на чл.52 ал.2 и чл.54 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е проверил и преценил събраните доказателства, поради което не е установил, че при съставянето на акта са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като не обосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и поддържа жалбата си. В ход по същество настоява за минимално наказание, тъй като съжалявал за извършеното от него, което му било за първи път.

Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но е депозирал писмено становище, с което моли съда да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 18.03.2018г. свидетелите Т.Т. и Ж.И. били на работа като служители в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. Около 02.10ч. тази нощ се движели по ул.Булаир до комплекс „Орфей“ в гр.Кърджали с патрулен автомобил, когато забелязали движещ се пред тях лек автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ Х1295КВ. Това МПС приближило кръстовището с ул.Екзарх Йосиф и предприело маневра завой наляво по тази улица в нарушение на знак В1, който забранява влизането на пътни превозни средства. Поради това патрулния автомобил го последвал и го спрял на ул.Георги Кондолов в града за проверка. При нея установили, че водач на лекия автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ Х1295КВ е жалбоподателя Т.М.. Последният не представил свидетелство за управление на МПС, както и контролния талон към него. На место полицейските служители Т. и И. изпробвали водача М. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“ № 0023, който отчел 0,98 на хиляда в издишания въздух. По този повод на жалбоподателя Т.М. му бил издаден Талон за изследване № 0028486, в който бил вписан отчетения резултат. Водачът М. не приел отчетеното от техническото средство, поради което свидетелят Т.Т. попълнил талона за изследване, в който посочил мястото и времето за явяването на нарушителя Т.М. в лечебно заведение за извършване на медицинско изследване. Въпреки това той не се явил в указаното време и място да даде кръв. За установените нарушения на 18.03.2018г. свидетелят Т.Т. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Т.И.М. в присъствието на колегата си Ж.И., който го подписал без възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази безспорна фактическа обстановка се установи на база гласните доказателства дадени от свидетелите Т.Т. и Ж.И., от писмените- акта за установяване на административно нарушение № 291 от 18.03.2018г. бл.№ 052223, чиято доказателствена сила не бе оборена, Талон за изследване № 0028486 от 18.03.2018г., Заповед за прилагане на ПАМ № 1590/ 18- 1300-000223 от 18.03.2018г., Справка за нарушител/ водач. Всички тези доказателства си кореспондират и взаимно се допълват, поради което бяха кредитирани.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7- дневен срок- на датата 17.09.2019г., а наказателното постановление е било връчено лично на 11.09.2019г., поради което следва да бъде разгледана по същество.

По т.1 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят Т.М. не е съобразил поведението си в качеството на участник в движението, защото като водач на МПС е извършил маневра завой наляво, при която е навлязъл по улица, по която е забранено влизането на пътни превозни средства. При правилно установена фактическа обстановка и доказано нарушение административнонаказващият орган е наложил наказание по чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП, чието изпълнително деяние касае нарушаване на  правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. Това обаче не съответства на фактологията установена по делото. Относимата правна норма в сулчая е чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП, която обаче не е приложена. Предвид на събраните по делото доказателства то фактите по делото не могат да бъдат подведени под тази санкционна норма, тъй като не осъществяват посочения в нея състав на административно нарушение. Тази неяснота не може да бъде изправена по реда на тълкуването, тъй като чл.53 ал.2 от ЗАНН допуска нередовност в акта, но такава е недопустима да бъде сторена в наказателното постановление. В него задължително следва на основание чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН да има описание на нарушението, което обаче в случая не е направено. По този начин нарушителят не знае за какво точно нарушение и при какви факти му е ангажирана отговорността. Този пропуск на наказващият орган се явява съществен, защото ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво деяние е санкциониран. От тук следва и отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част като незаконосъобразно, тъй като законът не допуска поправяне на нередовност от настоящия състав.

По т.2 от наказателното постановление: Текстът на чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата санкционира водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. От установената фактология по- горе, която се подкрепя от всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени, се установява, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние от жалбоподателя изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата от закона граница от 0,5, а именно 0,98 на хиляда. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното под нормата на чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата и е наложил наказание в единствено възможния фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Законосъобразно са отчетени и контролните точки, които ex lege ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление в тази му част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

по т.3 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и контролния талон към него. Безспорно по делото се установи, че това нарушение е извършено от жалбоподателят Т.М., поради което правилно наказващият орган го е подвел под състава на чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 10лв. Поради това и в тази част следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя Т.И. изложен в жалбата досежно изтекла давност за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като това правило касае изпълнението на наказанието, но не и законосъобразността и правилността на постановлението, които проверява съда.

Поради изложеното, съдът         

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18- 1300- 000291 от 03.04.2018г. от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което на Т.И.М. с ЕГН ********** *** са наложени следните наказания: по т.2 на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 10 точки, по т.3 на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 10лв., за извършени нарушения на 18.03.2018г. в 02.10часа в гр.Кърджали на ул.Булаир съответно на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 1300- 000291 от 03.04.2018г. от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което на Т.И.М. с ЕГН ********** *** е наложено наказание по т.1 на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 20лв. за извършено нарушение на 18.03.2018г. в 02.10часа в гр.Кърджали на ул.Булаир на чл.6 т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.         

 

  

                                                      Районен съдия: