ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 714
гр. Перник/21.08.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОМАН НИКОЛОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 533 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 20799/18.07.2019 г. (п.к. 16.07.2019
г.), подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК:
*********, чрез процесуалния му представител – юрк. Д.А., срещу определение от
18.06.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 340/2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник по реда на чл. 248 от ГПК, с което е допълнено определение от 16.05.2019
г. по същото дело в частта за разноските като жалбоподателят е осъден да
заплати на адв. К.М. от САК сумата от 350 лева – разноски в производството по
делото.
В частната
жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното
определение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Посочва се, че съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да намали претендираните от
страна по делото разноски за адвокатско възнаграждение при възражение за
прекомерност на същите, наведено от насрещната страна. В тази връзка се излагат
подробни доводи, че присъдените в полза на длъжника с обжалваното определение
разноски за адвокатски хонорар са прекомерни с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Обръща се внимание, че материалният интерес по делото
възлиза едва на 188.67 лева, а осъществената защита се свежда до попълването на
бланка по образец. Навеждат се аргументи за нарушаване на принципа на равенство
в процеса, доколкото в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт, се присъжда възнаграждение за такъв в минималния размер от 50
лева, докато в полза на други лица, представлявани от адвокат, се присъждат
разноски съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
последно място се излагат доводи, че насрещната страна по делото не е
представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК, поради което съгласно ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС било недопустимо съдът
да изменя акта си в частта за разноските.
С
тези аргументи се иска обжалваното определение да бъде отменено като вместо
него бъде постановено друго, с което да бъде отказано присъждането на разноски
в полза на длъжника по заповедта. Евентуално се иска определението да бъде
отменено, като на длъжника бъдат присъдени разноски в минималния размер от 300
лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В
законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна по делото Е.Г.Ф.,
с ЕГН: ********** не е изразил становище
по жалбата.
Пернишкият окръжен съд,
Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 248,
ал. 3 от ГПК като за разглеждането й е заплатена дължимата държавна такса.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страната по делото, в чиято полза е
решен правният спор, има право на разноски, в това число възнаграждение за един
адвокат, ако е имала такъв, съразмерно на уважената респ. отхвърлената част от
иска. В тази връзка в ал. 5 от същия законов текст е предвидено, че при
възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди на
правоимащата страна по-нисък размер на разноските за адвокатски хонорар, но не
по-малко от минималния размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената
разпоредба от своя страна препраща към Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ЮЛ се присъжда възнаграждение за юрисконсулт,
ако са били представлявани от такъв като размерите му се определят по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
В
настоящия случай с оглед изхода на делото пред районния съд, а именно
обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на производството поради
непредявяване на иск в срока по чл. 415 от ГПК, право на разноски има длъжникът
по заповедта – Е.Г.Ф.. Видно от материалите по ч.гр.д. № 340/2019 г. по описа
на ПРС, същият е депозирал възражение срещу издадената по делото Заповед №
292/17.01.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За
изготвяне на същото длъжникът е ползвал адвокатска помощ като е ангажирал
процесуален представител в лицето на адв. К.М.. В тази връзка между адв. М. и
длъжника Ф. е сключен договор за правна защита и съдействие, видно от които е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева за защита по ч.гр.д. №
340/2019 г. по описа на ПРС. Съгласно изрично отбелязване в договора посочената
сума е заплатена в брой.
По
тези съображения въззивният съд намира, че на правоимащото лице – длъжника по
заповедта за изпълнение, се дължат разноски в производството по делото. В този
смисъл възраженията на частния жалбоподател, че единствената защита по делото
се изразявала в попълване на бланка по образец, както и че липсвал списък по
чл. 80 от ГПК, следва да се приемат за неоснователни. Относно първото
възражение този извод следва преди всичко от самата уредба на заповедното
производство, която с оглед бързина и процесуална икономия предвижда същото да
се развива въз основа на нормативно утвърдени образци – като такъв образец е приет не само за
възражението срещу заповедта, но и за самото заявление за издаването й. В този
смисъл нормативната уредба предполага именно попълването на тези образци. От
своя страна съдържанието, което лицето – заявител или длъжник ще попълни в
образеца, зависи от конкретните отношения между лицата, поради което поначало
не може да се приеме за основание за отказ да бъдат присъдени разноски за
процесуално представителство, а служи като критерий при преценка на размера му
с оглед фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка следва да се
отбележи и че възприемането на логиката на жалбоподателя би довело до извод, че
в заповедното производство въобще не следва да се носи отговорност за разноски
за процесуално представителство, което разрешение не съответства на законовата
уредба. По отношение на второто възражение на жалбоподателя следва да се
отбележи на първо място, че съгласно т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение и в
заповедното производство. От своя страна в т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е предвидено, че липсата на списък с
разноски по чл. 80 от ГПК не е основание да се откаже допълване на съдебния акт
в частта относно разноските. В тази връзка въззивният съд отбелязва, че в
настоящия случай е налице именно посочената хипотеза, доколкото в определението
на ПРС от 16.05.2019 г. въобще липсва произнасяне относно разноските, поради
което допълването на същото в частта за разноските с обжалваното определение от
18.05.2019 г. е допустимо.
Предвид
цитираната законова уредба не може да се възприеме и възражението на жалбоподателя
за нарушаване на правилото за равнопоставеност на страните в процеса, доколкото
редът за определяне размерите на възнагражденията – за адвокат съответно за
юрисконсулт, е нормативно установен.
Относно
размера на претендираните от длъжника Ф. разноски за адвокат обаче въззивният
съд намира възражението на частния жалбоподател за прекомерност на същите за
основателно. Посоченият извод следва на първо място от материалния интерес по
делото, които възлиза на сумата от 188.67 лева.
В тази връзка съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално дължимото
възнаграждение възлиза на 300 лева. На второ място при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото въззивният съд намира, че доколкото
такава не е налице, липсва и основание за присъждане на разноски за адвокат над
минимално установения по цитираната наредба размер. В тази връзка
претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лева следва да се
приемат за прекомерни, поради което същите следва да бъдат присъдени в
минималния размер по наредбата, а именно до сумата от 300 лева.
За пълнота следва да се отбележи, че разноски в настоящото производство не
се дължат, независимо че за образуването му е заплатена държавна такса в размер
на 15 лева. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че производството по чл. 248 ГПК има
несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за
разноски (в този смисъл са Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. №
2845/2018 г. на IV г.о. и Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС, Определение № 66 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 5503/2016 г., IV г. о., Определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1847/2016 г., II г. о., Определение № 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1103/2018 г., II г. о., Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о, Определение № 216 от 17.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о., Определение № 427/20.11.2018 по дело №3975/2018 на
ВКС, ГК, III г.о., както и Определение № 886/19.12.2018 г. по ч.гр.д. №
621/2018 г. на ПОС, ГК, 1-ви състав). В тази връзка следва
да се има предвид, че посочената съдебна практика касае разпределянето на
отговорността за сторените разноски в производството, но не създава основание
за освобождаване на жалбоподателя от задължението да внесе държавна такса по
подадената от него частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК.
На
последно място следва да се отбележи и че с обжалваното определение разноските
са присъдени не в полза на правоимащото лице – длъжника Ф., а в полза на
неговия процесуален представител адв. М.. Доколкото обаче по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, видно от който длъжникът е
заплатил разноски на адвоката, то в настоящия случай не е налице хипотезата на
чл. 38 от Закона за правната помощ. В тази връзка, доколкото липсва основание
разноските да се присъдят на процесуалния представител, същите следва да бъдат
присъдени в полза на длъжника Ф..
Така мотивиран, съдът:
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение от 18.06.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 340/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Перник по реда на чл. 248 от ГПК, с което е
допълнено определение от 16.05.2019 г. по същото дело в частта за разноските
като „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е осъдено да заплати на
адв. К.М. от САК сумата от 350 лева – разноски в производството по делото КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА.
ДОПЪЛВА определение от 16.05.2019 г. по ч.гр.д. № 340/2019 г. по описа на РС – гр.
Перник в частта му за разноските като ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1527, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 300 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 340/2019 г. по описа на РС –
гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.