№ 142
гр. Разград , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101683 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Депозирана е искова молба от С. С. М., с която са предявени обективно и субективно
съединени искове срещу А. М. М. за установяване, че ищецът е собственик на ½ идеална
част от поземлени имоти с идентификатори 87624.13.27, 87624.3.147 и 87624.3.113 в
землището на с. Я., общ.Разград и за осъждане на ответницата да предаде владението върху
съответната част от тези имоти. Иска също така съдът да отмени нотариалният акт, с който
ответницата се е снабдила въз основа на обстоятелствена проверка. Твърди, че е придобил
правото на собственост върху идеална част от трите имота с договор за дарение и покупко-
продажба от Ф.М. М. и Ф. М. Ф., че след сключването на сделката е установил, че
ответницата се е снабдила с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка №142,
т.4,, рег.№4172, дело №542/2013 г. на нотариус с рег.№380. Сочи, че по сведение на
прехвърлителите ответницата не е отричала техните права като съсобственици. Иска и
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът е поискал и съдът е конституирал като трето лице - помагач на страната на ищеца
Ф.М. М. и Ф. М. Ф.. В писмения отговор на исковата молба същите заявяват, че исковете са
основателни. Сочат, че трите имота са били част от наследството на М. С.Ф. че след
възстановяването на зем. земи тези три имота са били обработвани от съпруга на
ответницата, че уведомили ответницата за решението си да продадат своята идеална част от
зем земи, че при този разговор ответницата се ядосала, но не ги уведомила за това, че се е
снабдила с нотариален акт. Според тях никога ответницата не е демонстрирала пред тях , че
смята тези зем. земи за своя собственост и те никога не са заявявали, че се отказват от тях.
1
Ответницата счита исковете за недопустими, тъй като ищецът не е придобил право на
собственост, тъй като неговите прехвърлители не са били собственици на имотите. В
условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че ищците не са
извършили проверка в Службата по вписванията, за да се уверят дали прехвърлителите са
собственици, че съчетанието на договор за дарение и договор за продажба цели заобикаляне
на закона и увреждане на нейните интереси. Твърди, че не поддържа връзка с брат си и
сестра си и че са във влошени отношения по повод прехвърлянето на жилищния имот от
родителите им на Ф. М. Ф.. По отношение на зем. земи твърди, че ги ползва от момента на
възстановяването им, като след смъртта на баща й е била упълномощена за това от майка й,
вкл. и с право да ги прехвърля, че последните години ги отдава под аренда и получава
съответните плащания, че ответниците никога не са възразявали за това. Твърди, че
представеният от ищеца договор за продажба на наследство не включва процесните земи. В
о.с.з. заявява твърдение, че на 11.05.2000 г. с получаване на пълномощно от преживялата
съпруга на общия наследодател ответницата е превърнала държането на имотите във
владение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: С решение №137/28.09.1995 г. на ПК Разград на М. С.Ф. е
възстановено правото на собственост върху следните имоти по плана за земеразделяне на
с.Я., общ.Разград – имот №003113, №003147, и №013027. /л.16/. Видно от удостоверението
за наследници /л.17/ М. С.Ф. е починал на 22.03.2000 г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата си В.Х.Ф. и трите си деца Ф.М. М., Ф. М. Ф., А. М. М. и С. М.ов Ф..
Според представените скици /л.19 и сл./ тези възстановени зем. земи са с идентификатори
87624.13.27, 87624.3.147, и 87624.3.113 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Я. и са съответно с площ 18 940 кв.м., 1028 кв.м. и 734 кв.м. В скиците, респ. в
кадастралната карта и кадастралните регистри трите имота се водят на името на М. С.Ф.. С
нотариален акт №42, т.3, от 2019 г. на нотариус №291 по регистъра на Нотариалната камара
третото лице Ф.М. М. е дарила на С. С. М. правото на собственост върху 1/40 идеална част
от следните недвижими имоти: поземлени имоти с идентификатор 87624.13.27, 87624.3.147,
87624.3.113 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Я., а с нотариален акт
№43, т.3 на същия нотариус от същата дата Ф.М. М. и Ф. М. Ф. са продали на ищеца С. С.
М. първият от тях 9/40, а вторият – 10/40 идеални части от същите три поземлени имота.
Преди това – на 06.12.2013 г. ответницата А. М. М. се е снабдила с нотариален акт за
собственост №142, т.4 от 06.12.2013 г., на нотариус с рег.№380 /л.22/, с който й е признато
правото на собственост върху трите процесни недвижими имота, като е посочено, че е
придобила правото на собственост по наследство и давностно владение. Преди това – с
договор за продажба на наследство от 06.01.2011 г. /л.24/ четвъртият наследник - С. М.ов Ф.
е продал на ответницата цялото си наследство от права и задължения, останало в наследство
от М. С.ов Ф. и В.Х.Ф. /л.24/. В нотариалната преписка по издаването на нотариален акт
2
№142 е приложен протокол за разпит на трима свидетели, документите за собственост на
наследодателите и удостоверението за наследници, както и пълномощно от 11.05.2000 г., с
което майката на ответницата и на третите лица В.Х.Ф. е упълномощила ответницата да я
представлява и разполага с частта, полагаща й се от зем. земи на покойния й съпруг, както и
да я продава или прехвърля, на когото намери за добре.
Във връзка с твърденията на ищците и ответницата за упражняването на фактическата власт
върху имота и превръщането на държането във владение, по делото бяха разпитани
свидетелите Н.Р.С., А.Х.И., З.С.Б., М. С.Р. и Е.И.У.. Според свид.С., син на третото лице Ф.
М., след възстановяването на зем. земи ответницата е работила нивите, тъй като съпругът й
имал инвентар. В началото рентите за зем. земи били ниски, поради което Ф. М. и братята й
не се интересували от тези ниви, като в една от годините ответницата им дала чувал брашно
и купони. И двете заинтересовани лица се установили в Република Турция, но поне през
година се връщали в Република България. Тогава се виждали с ответницата. Пред свид.С.
ответницата не е заявявала, че тези зем. земи са нейни. През 2019 г. Ф. М. споделила със
сина си, че разговаряла с ответницата за продажбата на нивите, а последната заявила, че
няма да продаде своя дял. Ответницата и Ф. М. Ф. били скарани от 10 и повече години по
повод прехвърлянето на недвижим имот – къща от родителите на Ф. М. Ф.. Според
свид.А.И. тези зем. земи - 14-ти масив, 27-ми парцел се работят от съпруга на ответницата в
реални граници, като в списъците, ползвани от зем. производители те са записани като
собственост на М. С.ов Ф.. Според свид.Бейтулова, наследниците на М. С.Ф. и В.Х.Ф. не са
в добри отношения. Пред свидетелката и двамата наследодателя заявявали, че ще
прехвърлят земите на ответницата, защото тя ги гледала. Свид.Р. в показанията си заявява,
че му е известно, че зем. земи са на ответницата и не му е известно нейните брат и сестра да
са ги работили. Според него двамата са знаяли, че ответницата работи тези земи, а
свидетелят не е чувал да си ги искат. Според показанията на свид.У. от 2013 г. той работи
зем. земя въз основа на нотариален акт и договор за наем.
При тази установена фактическа обстановка, съдът направи следните прави изводи:
Предявеният ревандикационен иск предполага ищецът да установи правото си на
собственост, т.е. да докаже основанието, на което твърди, че е придобил процесните
идеални части от имота. В случая като придобивно основание сочи сделка, която е един от
начините за придобиване на право на собственост, посочени в чл.77 от Закона за
собствеността. При деривативните основания /сред които е и сделката/ правото на
собственост се прехвърля само ако прехвърлителят също е бил собственик и в обема, в
който самият той е имал права.
В случая ответницата твърди, че преди датата на сделката е била придобила правото на
собственост върху целите зем. земи, поради което към 25.07.2019 г. Ф.М. М. и Ф. М. Ф. не
са били собственици на идеална част от същите. Като придобивно основание ответницата
сочи института на придобивната давност, регламентиран в чл.79 от Закона за собствеността.
Този способ за придобиване право на собственост предполага непрекъснато владение в
3
продължение на 10 години, т.е. ответница следва да докаже, че е упражнявала фактическа
власт върху имота и че е имали намерение за своене на имота в рамките на горепосочения
срок.
Предвид установеното положение, че ответницата е упражнявала фактическата власт върху
целите имоти чрез своя съпруг след смъртта на общия наследодател и до настоящия момент,
основният въпрос който съдът трябва да реши при така описаната фактическа обстановка е
дали ответницата е превърнала държането на наследствения имот във владение за себе си.
Тъй като се касае за отношения между сънаследници, то разпоредбата на чл.69 от ЗС не
намира приложение в отношенията между страните. Така в Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова е
посочено, че „презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща,
то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“.
Този принцип е доразвит в решение № 9 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5520/2014 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, според което „Когато съсобствеността върху
един имот произтича от наследяване, ползващият имота сънаследник /а впоследствие и
неговите общи или частни правоприемници/ е владелец на своята идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. Поради това, за да установи
владение върху целия имот, владеещият сънаследник /респективно неговите общи или
частни правоприемници/ следва да демонстрира пред невладеещите сънаследници
промяната на намерението си за своене на имота“.
Тъй като ответницата е упражнявала фактическата власт върху имота, следва да се приеме,
че същата е владеела своята идеална част от имота и е държала идеалните части на
останалите сънаследници, като по отношение на частта на майка й е имала за това изрично
пълномощно от 11.05.2000 г. до 25.04.2001 г. /когато е починала В.Х.Ф., с което всички
права по пълномощното са били прекратени/. В тази ситуация, за да придобие по давност
правото на собственост върху идеалната част, съответстваща на частта от наследството на
4
Ф.М. М. и Ф. М. Ф. в резултат на наследяването, ответницата е следвало да превърне с
едностранни действия държането си във владение, като тези действия трябва да са явни и
недвусмислени и да показват отричане на владението на останалите съсобственици, в случая
третите по делото лица. По делото такива действия не бяха посочени от ответницата и не
бяха доказани, респ. не бе установено кога и по какъв начин ответницата е превърнала
държането на наследствените на третите лица идеални части от имота във владение.
Ползването на наследствения имот, отдаването на същия под наем не манифестира
намерение за своене на същия. По делото не бе установено нито едно действие на
ответницата, с което тя да е показала на третите лица като сънаследници, че смята имота
само за свой и че отрича правото им на собственост върху идеална част от същия, преди
снабдяването с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, който е от 2013 г.
Дори и да се приеме, че на тази дата държането е превърнато във владение, то до 20.10.2020
г. – датата на подаване на исковата молба не е изтекъл 10-годишния давностен срок за
придобиване на правото на собственост върху недвижим имот.
Ето защо съдът намира, че по делото не е установено явно и несъмнено упражняване на
владение върху тази ½ идеална част, която е наследствен дял на Ф.М. М. и Ф. М. Ф., поради
което съдът не приема, че в полза на ответницата е текла придобивна давност, респ. че
същата е придобили тази идеална част на това основание, поради което счита направеното
от нея възражение за неоснователно и недоказано.
Следователно към 25.07.2019 г. Ф.М. М. и Ф. М. Ф. са били собственици на ½ идеална част
от процесните зем. земи, поради което след сключването на договорите за дарение и за
покупко-продажба по съответния ред, ищецът е станал собственик на тези зем. земи. По
отношение на твърдението на ответницата, че сделките са недействително поради
заобикалянето на закона, съдът взе предвид, Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, в което е
посочено, че " Когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя
в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да
е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС,
няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД."
Не се спори между страните, че ответницата владее процесните 20/40 идеални части от зем.
земи, поради което и втората от нормативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска
по чл.108 от Закона за собствеността е налице.
Не е установено основание, на което ответницата да упражнява фактическа власт върху
имота, поради което на осн. чл.108 от ЗС, тя дължи предаване на владението тази идеална
част от имота, която е собственост на ищеца.
На осн. чл.537, ал.2 от ГПК предвид изхода от спора, съдът следва да отмени съставения
нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти, придобити по
5
наследство и давностно владение №142, т.4, рег.№4172, дело №542/2013 г. на нотариус Р.К.
с рег.№380 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Разград в частта за
процесните зем. земи. Отмяната е законова последица от решаването на правния спор за
собствеността, поради което следва да бъде постановена за идеалните части, за които е
решен спорът.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от
него разноски по делото в размер на 50 лв. и 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. М., ЕГН ********** с адрес с.Я.,
общ.*****, че С. С. М., ЕГН ********** с адрес гр.***** е собственик на 20 /40 /двадесет
четиридесети/ идеални части от следните недвижими имоти:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 87624.13.27 (осемдесет и седем хиляди шестстотин
двадесет и четири, точка, тринадесет, точка, двадесет и седем) по КККР на с. Я., общ.
Разград, обл.. Разград, одобрени със Заповед № РД-18-357/23.05.2019 г. на ИД на АГКК - гр.
Разград, находящ се в село Я., в местността „Мералар", с площ от 18940 кв.м. (осемнадесет
хиляди деветстотин и четиридесет квадратни метра), с трайно предназначение на
територията - земеделска земя и начин на трайно ползване - НИВА, с категория при
неполивни условия - 3 (трета), стар идентификаторняма, номер по предходен план - 013027,
при граници: имоти с идентификатори: 87624.13.84, 87624.13.86, 87624.13.88,
87624.13.26, 87624.13.42, 87624.13.28.
2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 87624.3.147 (осемдесет и седем хиляди шестстотин
двадесет и четири, точка, три, точка, сто четиридесет и седем) по КККР на с. Я., общ.
Разград, обл. Разград, одобрени със Заповед № РД-18-357/23.05.2019 г. на ИД на АГКК - гр.
Разград, находящ се в село Я., в местността „Корубостанлък", с площ от 1028 кв.м. (хиляда
двадесет и осем квадратни метра), с трайно предназначение на територията - земеделска
земя и начин на трайно ползване - ЛОЗЕ, с категория при неполивни условия - 4 (четвърта),
стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 003147, при граници: имоти с
идентификатори: 87624.3.151, 87624.3.150, 87624.3.174, 87624.3.148, 87624.3.96,
87624.3.177, 87624.3.146.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 87624.3.113 (осемдесет и седем хиляди шестстотин
двадесет и четири, точка, три, точка, сто и тринадесет) по КККР на с. Я., общ. Разград, обл.
Разград, одобрени със Заповед № РД-18-357/23.05.2019 г. на ИД на АГКК - гр. Разград,
находящ се в село Я., в местността „Корубостанлък", с площ от 734 кв.м. (седемстотин
тридесет и четири квадратни метра), с трайно предназначение на територията - земеделска
6
земя и начин на трайно ползване - ЛОЗЕ, с категория при неполивни условия - 4 (четвърта),
стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 003113, при граници: имоти с
идентификатори: 87624.3.179, 87624.3.114, 87624.3.115, 87624.3.112, 87624.3.107,
87624.3.106
и ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН ********** с адрес с.Я., общ.***** да предаде на С. С. М.,
ЕГН ********** с адрес гр.***** владението на горепосочените идеални част от
недвижимите имоти.
ОТМЕНЯ Нотариален акт по обстоятелствена проверка от 06.12.2013 г. с № 142, том 4, per.
№ 4172, дело № 542/2013 г. на Нотариус - Р. К., с per. № 380 на НК, вписан с вх. per. № 7363
от 06.12.2013 г., акт № 74, том 26, дело 5074/2013 г. в АВ СВ - Разград до размера на
претендираните 20/40 /двадесет четиридесети/ идеални части на основание чл. 537, ал.2 от
ГПК.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН ********** с адрес с.Я., общ.***** ДА ЗАПЛАТИ на С. С. М.,
ЕГН ********** с адрес гр.***** сумата 50 лв. /петдесет лева/ разноски и 1000 лв. /хиляда
лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на Ф.М. М., ЕГН ********** и Ф. М. Ф., ЕГН
********** като трети подпомагащи лица на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7