О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.10.2020г.
Русенският окръжен съд, гражданско отделение в открито съдебно
заседание на 11 септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ
ВЕЛКОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Н.
и
прокурора
като разгледа докладваното от съдия Н. Георгиева в.гр.д. № 427 по описа за
2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К.Н.К., чрез адвокат К.Х.,
против определение № 784 от 04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 3507/2017 г.
по описа на РРС, с което е изменено в частта за разноските решение №
2078/10.12.2019 г. по същото дело. В
жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, иска
се неговата отмяна в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Русе сумата от 6,76 лв. – държавна такса върху
исковете по сметките и сумата 200 лв. на Л.Н. – разноски за производството по
чл. 248 от ГПК, както и да бъде осъдена ищцата по делото да му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1500,84 лв. – разноски по исковете за
подобрения, за които К. е представил списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от насрещната
страна по жалбата – Л.Н.Н., с който оспорва жалбата и
моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.
Производството пред Русенския районен
съд е било образувано по предявен иск за делба на недвижими имоти от Л.Н. и
Пенка Н. срещу К.К.. В хода на производството съделителят Пенка Н. е починала. Поради това, че наследници
са останалите двама съделители, не са конституирани
други страни в процеса.
Във втората фаза на делбата с Решение № 2078 от 10.12.2019
г., постановено по гр.д. № 3507/2017 г. по описа на РРС, в частта му относно
разноските, К. е осъден да заплати на Н. сумата от 18.00 лева – разноски по
компенсация. Районният съд е приел, че тази сума представлява разлика на сумите
550 лева – заплатени от Н. възнаграждения за вещи лица, които К. ѝ дължи
съобразно размера на дела си и 532.00 лева – дължимо от Н. на К. адвокатско
възнаграждение по исковете за сметки, съобразно уважената/отхвърлена част от
исковете. Със същото решение районният съд е осъдил Н. да заплати по сметка на
съда 3568.95лв. – държавна такса върху стойността на дяла си и 641.36 лв. –
държавна такса по исковете за сметки, а К. да заплати по сметка на съда сумата
от 10658.53 лв. - държавна такса върху стойността на дяла си и 955.96 лева –
държавна такса по исковете за сметки.
С молба вх. № 2253/16.01.2020 г. К.К.
е поискал изменение на горното решение в частта му за разноските, като на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата бъде осъдена да заплати на молителя
сумата от 1500.84 лв. – разноски по исковете за подобрения, както и отмяна на
решението в частта, с която К. е осъден да заплати по сметка на РРС сумата от
955.96 лв. – държавна такса върху исковете по сметки поради плащане на
дължимите такси в момента на предявяване на исковете по сметки с платежни
документи, приложени на л. 190, л. 326 и л. 327 от първоинстанционното дело.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
уважил частично молбата и изменил решението в частта за разноските относно
дължимата държавна такса по исковете за сметки, съобразявайки извършените от
молителя плащания, приложени на л. 326 и л. 327 от делото, като осъдил К. да
заплати сумата от 6.76 лв. по сметка на РРС и сумата от 200 лв. – разноски по
производството по чл. 248 от ГПК.
Съдебната делба е особено исково производство, което като
такова съдържа специални спрямо общия исков процес норми, с оглед неговия
предмет, касаещ ликвидиране на съсобственост и
уреждане на всички свързани с нея отношения между съсобствениците. В отклонение
от общия исков процес, съгласно чл. 355 от ГПК, дължимата за делбеното
производство пред първата инстанция държавна такса по чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и дължимата за
предявените по облекчения ред на чл. 346 от ГПК претенции по сметки като
самостоятелни искове, не се събират предварително, а при постановяване на
съдебния акт, с който приключва производството по делбата и предявените в
рамките на него претенции по сметки. В конкретния случай жалбоподателят обаче е
заплатил изцяло държавна такса върху исковете си по сметки в момента на
предявяване на тези искове като е представил съответните платежни документи,
приложени на л. 190, л. 326 и л. 327 от гр.д. 3507/2017 г. по описа на Районен
съд – гр. Русе. В тази част частната
жалба е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено в частта,
с която К.К. е осъден да заплати по сметка на РРС
сумата от 6.76 лв. – държавна такса по исковете за сметки, тъй като такава не
се дължи при предявяването им, присъжда се върху уважената част на тези искове
и се възлага върху съделителя-ответник, срещу когото
те са предявени.
Въззивният съд намира, че в решението на районния съд
правилно са изчислени останалите разноски по делото. Частта от адвокатския
хонорар, платен от К.К., която следва да е за сметка
на Л.Н. съобразно уважената част от претенцията на жалбоподателя по исканията
за сметки е в размер на 532 лв. В делбеното производство страните имат двойно
качество - на ищец и ответник един спрямо друг, затова законодателят е
предвидил разноските, които са били необходими за установяване и ликвидиране на
съсобствеността: възнаграждения за вещи лица, за призоваване на свидетели, за
извършване на оглед и други, да се понесат от тях съобразно дяловете им.
Следователно, определената от районния съд сума, която К. дължи на Н. по
компенсация в размер на 18.00 лв. (като разлика между дължимите от К. на Н.
разноски в размер на 550 лв. за експертизи и 532 лв. дължими от Н. на К. за
адвокатско възнаграждение), не следва да бъде изменяна и правилно искането на
молителя в тази част е оставено без уважение от съда.
По отношение на оспорените разноски в размер 200 лв.,
присъдени на Л.Н. за производството по чл. 248, настоящата инстанция счита
жалбата за основателна. В производството по чл. 248 от ГПК не се дължат нови
разноски на страните с оглед изхода на спора (включително и разноски за
адвокатско възнаграждение). По този въпрос има формирана трайна съдебна
практика (определение № 493/ 26. 10.
2016г. по гр. д. № 4088/ 2016г. на 4-то гр. отд. на
ВКС; определение № 683/ 21. 12. 2015г.
по ч. гр. д. № 5089/ 2015г. на 3-то гр. отд. на ВКС; определение
№ 296/ 15. 08. 2017г. по ч. гр. д. № 1758/ 2017г. на 3-то гр. отд. на ВКС; определение № 114/ 20. 05. 2016г. по ч. гр. д.
№ 1847/ 2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС). В цитираната
съдебна практика еднозначно се приема, че в производството по чл. 248 от ГПК не
се дължат разноски на страните. Този извод на ВКС се мотивира с
обстоятелството, че това производство няма самостоятелен характер, а е
функционално свързано с производството по съществото на спора. Спорът относно
правилността на разноските, макар да е предизвикан от едната страна, не
води до обременяването на страните с
нови разноски. Това производство представлява продължение на производството по
съществото на спора, в което съдът се е произнесъл по разноските на страните. Приема
се, че е недопустимо да се присъждат разноски в производство по разноски, тъй
като се стига до кумулиране на нови задължения за
разноски, което е недопустимо. Въззивната инстанция споделя напълно тези
съображения, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в
тази си част.
По искането за разноски в настоящото производство:
С оглед частичната основателност на частната жалба,
въззивният съд следва да присъди разноски по делото на страната инициирала
производството пред окръжния съд в размер на 26 лв., съразмерно с уважената
част.
По изложените съображения Окръжният съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 784/04.02.2020г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д. № 3507/2017 г., с което е изменено постановеното решение
на районния съд, като е осъден К.Н.К. да заплати сумата от 6.76 лв. по сметка
на Районен съд – Русе – държавна такса по исковете по сметките и сумата от 200
лв. на Л.Н.Н. – разноски по производството с правно
основание чл. 248 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Л.Н.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на К.Н.К., ЕГН ********** *** сумата от 26,00 – разноски за въззивното
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: